Случи ми се нещо странно.. II част

  • 114 293
  • 863
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 32
Първият ми приятел почина, когато бях на 19 години. Влезе за операция в Пирогов и не излезе повече. След погребението брат му ми каза, че когато отишъл сутринта в стаята му в Пирогов и видял леглото празно, видял ръчния му часовник на шкафчето. Бил спрял на 4,44 часа. Когато взехме смъртния акт - часът на смъртта беше 4,44 ч. Почина на 4 април.

Доколкото знам в болниците така правят. Самите лекари или сестрите може би спират часовниците в съответния час.

Това на мен лично ми се струва нереално. Не вярвам да ходят и да се занимават да спират часовниците и как ще го спрат - събират батериите ли?

Ами не, просто му издърпват джаджата, с която се наглася часа и той спира.

# 46
  • Мнения: 577
Искам да ви разкажа нещо,което не се е случило лично с мен.Имам съседка,чийто мъж почина скоро от рак.Много сплотено и мило семейство на средна възраст.Той беше следовател.Последните му дни бяха на легло (лека му пръст на човека).Два дни преди да почине се случва това,което ще опиша.Влиза тя в стаята и той( от къде е събрал сили?) е седнал на леглото и говори.Тя го попитала-добре ли е,какво говори,че не го е чула ако я е викал.И той казал:``Аааааа говоря си с майка ти.(починала е доста отдавна)Разказва ми за доста интересни неща.``----------Тя съответно го попитала:``Е как така бе, Мишо?Знаеш,че мама почина преди години.И какво си говорите?``------------Той:``Нееееееее ето тука е!Седнала е на стола.Мен не ме питай,ти  си я питай-не я ли виждаш?``
Това е с две думи.Доста ме впечетли случката и реших да си я споделя с вас.

# 47
Искам да ви разкажа нещо,което не се е случило лично с мен.Имам съседка,чийто мъж почина скоро от рак.Много сплотено и мило семейство на средна възраст.Той беше следовател.Последните му дни бяха на легло (лека му пръст на човека).Два дни преди да почине се случва това,което ще опиша.Влиза тя в стаята и той( от къде е събрал сили?) е седнал на леглото и говори.Тя го попитала-добре ли е,какво говори,че не го е чула ако я е викал.И той казал:``Аааааа говоря си с майка ти.(починала е доста отдавна)Разказва ми за доста интересни неща.``----------Тя съответно го попитала:``Е как така бе, Мишо?Знаеш,че мама почина преди години.И какво си говорите?``------------Той:``Нееееееее ето тука е!Седнала е на стола.Мен не ме питай,ти  си я питай-не я ли виждаш?``
Това е с две думи.Доста ме впечетли случката и реших да си я споделя с вас.
Може би си я е представил.Щом е бил толкова болен на легло.

nana77-Съжалявам за приятеля ти.Сигурна съм,че не е било съвпадение.А това за лекарите които спирали часовниците не виждам защо трябва да го правят.Каква е целта освен да стреснат другите

# 48
  • Мнения: 32
И аз не знам дали е съвпадение, но баща ми също почина в болница (мир на праха му  Sad ) и като ни върнаха личните му вещи, часовникът му беше спрял точно в часа на смъртта. И аз тогава си мислех, че е нещо свръхестествено, но после и други хора ми разказаха подобни случки и изказаха предположения, че така правят по болниците.
Та затова писах, като видях поста ти nana77, не знам къде е истината. Искрено съжалявам за приятеля ти  Praynig

# 49
  • Мнения: 3 886
МОят баща също когато почина му беше спрял часпвника на 6 без 20  но си беше в къщи.Никой не му е сприрал нищо. до ден денешен си пазя часовника.чувала съм че часовника определя времето и затова не е хубаво да се подарява на близки .Починеш ли  часовника спира да отброяа времето ти

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Хич не сънувам такива работи, но баща ми има доста попадения. И ако сега понякога се съмнявам в това което разказва - все пак е на 69г., загубихме мама преди 3 - то на нещата които разказваше като млад нямаше как да не повярвам.
Първи пример. Почина първата ми братовчедка, много млада.  На 40-те се раздаваха много работи, за да има какво носи на ония свят. И понеже е починала млада жена, майката (леля ми) беше приготвила страшно много неща, до ботуши и зимно палто. Точно вечерта преди да тръгнем на село баща ми сънувал починалата си племенница. Поговорили си как е що е. Казала че е добре, но и било студено на краката, защото нямала чехли. Когато тръгнали за село, баща ми купил един чифт домашни чехли. Пристигнали те и като попитал татко сестра си дали е приготвила чехли да подаде на някого, тя се затюхкала, че е забравила. Тази история съм я слушала не само от родителите ми, но и от още някои преки свидетели.
Има и още такива сънища баща ми. За пророчески не съм чувала, но за починали близки не са малко.

# 51
  • Мнения: 294
често забелязвам че като погледна часа е 11.11!незнам на каво се дължи?вие как мислите?

Това е като при мен- всяка сутрин се будя в 7 часа за работа-дори и в почивните дни. Вътрешен часовник!

# 52
  • Мнения: 4 513
Сега, като разказвате за починали близки, ми идва и на мен да кажа нещо. Казвала съм го само на познати, но не виждам нищо лошо да го споделя и тук.
Една вечер, да съм била 10-тина годишна, се прибира татко от работа и се киска нещо. Питам го защо се смее, а той ми каза, че долу го видяла някаква циганка, която ни в клин, ни в ръкав му казала, че ще загине в червена кола. Confused Тогава баща ми караше червен москвич. На мен ми стана страшно, все пак дете бях... Помолих го повече да не се качва на колата, а той се изсмя и ми каза да не се излагам. По-късно му дадоха служебно тико, червено. Отиваше в командировка с него (не шофираше тогава) в София, срещу тях на пътя изскочил някакъв и ги блъснал, баща ми починал почти веднага.  Sad Спомням си, че на погребението казах "Тате каза, че така ще стане", обаче само ме изгледаха странно.
Преди няколко години леля ми ми каза, че като съм била малка, сме почивали нашето семейство на Несебър (спомням си) и като сме се върнали майка ми й споделила, че на улицата там сме се разминали с циганка, която казала на родителите ми "И двамата ще си отидете, преди да станете на 40". Горе-долу така и стана.  Sad
Тези неща не знам защо ги пиша. Само знам, че случайни неща няма...

# 53
  • Варна
  • Мнения: 1 576
Имам познат, който от години се занимава с техники на сънуване по Кастанеда. Та една от  случките му беше да сънува че пада в една пещера, след което се събужда с ожулени лакти.

Това по Кастанеда.........ммм.............не е ли малко .....опасничко?

Мммм,незнам. Sunglasses Жив е още.Даже е депутат.

# 54
Dama del castello-И аз имам вътрешен часовник.Поставям си за цел да се събудя в 8 и точно в 8 съм станала
Пробвала съм и с 10 ч. и на следващата сутрин ставам и поглеждам часовника-10 ч.

Анту-Много съжалявам за родителите ти.Циганките имат доста развити способности.Не обичам да ми предсказват,защото всичко се сбъдва.Та на тях може да им се вярва-/почти/.Вярно,че понякога много кълнат,но това е друга тема....

# 55
  • Мнения: 280
Каква е тази техника Кастанеда?

Моята дъщеря е родена в събота.Понякога като е разстроена иска да остане сама.Тогава си говори и от няколко дни имам усещането,че не се чувства сама.Като че ли обяснява на някой какво се е случило и защо плаче.

Дядо ми,който ме е гледал като мъничка и ми беше много близък,почина преди 2 години.Дъщеря ми тогава беше на 1г.и 9 м.Има само откъслечни спомени.Търсеше го в леглото му обаче и трябваше да и обясня нещо.И понеже на мен така ми харесва,и казах,че деде е при луната и звездичките и когато искаме да му кажем нещо,просто му го казваме.Няма нищо,че не го виждаме,той ни вижда и чува и се радва за нас.Тя чат-пат му казва лека нощ като си ляга.Преди 3 седмици бяхме на село и тя,заедно с баба ми,били на разходка.На едно кръстовище Ивето се спряла и протекъл следния разговор:
  -Здравей,дядо Митко!
  -Ивче,дядо Митко е на небето,защо му казваш Здравей?
  -Не,не,ето го там,върви с нас,затова му казвам Здравей.

Баба се стреснала много,а на мен ми стана много мило,че малкото детенце не е обременено от нашите страхове и предразсъдъци и реагира толкова нежно и земно на нещата,които са около него.

# 56
Каква е тази техника Кастанеда?

Моята дъщеря е родена в събота.Понякога като е разстроена иска да остане сама.Тогава си говори и от няколко дни имам усещането,че не се чувства сама.Като че ли обяснява на някой какво се е случило и защо плаче.

Дядо ми,който ме е гледал като мъничка и ми беше много близък,почина преди 2 години.Дъщеря ми тогава беше на 1г.и 9 м.Има само откъслечни спомени.Търсеше го в леглото му обаче и трябваше да и обясня нещо.И понеже на мен така ми харесва,и казах,че деде е при луната и звездичките и когато искаме да му кажем нещо,просто му го казваме.Няма нищо,че не го виждаме,той ни вижда и чува и се радва за нас.Тя чат-пат му казва лека нощ като си ляга.Преди 3 седмици бяхме на село и тя,заедно с баба ми,били на разходка.На едно кръстовище Ивето се спряла и протекъл следния разговор:
  -Здравей,дядо Митко!
  -Ивче,дядо Митко е на небето,защо му казваш Здравей?
  -Не,не,ето го там,върви с нас,затова му казвам Здравей.

Баба се стреснала много,а на мен ми стана много мило,че малкото детенце не е обременено от нашите страхове и предразсъдъци и реагира толкова нежно и земно на нещата,които са около него.
Доколкото разбрах Кастанета е да чувстваш насън.Все едно сънуваш,че си паднал от някъде и на сутринта наистина да имаш белези.Нещо такова,но по-знаещите да обяснят за това.

Детето може наистина да вижда нещо.Децата са по-отворени за тези неща

# 57
  • Мнения: 43
Първият ми приятел почина, когато бях на 19 години. Влезе за операция в Пирогов и не излезе повече. След погребението брат му ми каза, че когато отишъл сутринта в стаята му в Пирогов и видял леглото празно, видял ръчния му часовник на шкафчето. Бил спрял на 4,44 часа. Когато взехме смъртния акт - часът на смъртта беше 4,44 ч. Почина на 4 април.

Доколкото знам в болниците така правят. Самите лекари или сестрите може би спират часовниците в съответния час.

Разказвали са ми няколко такива случая,но човека е починал не в болницата а у дома си.
Наш близък почина и в деня на смъртта му почина и домашния им любимец (дотогава жизнено и здраво животинче). 

# 58
Първият ми приятел почина, когато бях на 19 години. Влезе за операция в Пирогов и не излезе повече. След погребението брат му ми каза, че когато отишъл сутринта в стаята му в Пирогов и видял леглото празно, видял ръчния му часовник на шкафчето. Бил спрял на 4,44 часа. Когато взехме смъртния акт - часът на смъртта беше 4,44 ч. Почина на 4 април.

Доколкото знам в болниците така правят. Самите лекари или сестрите може би спират часовниците в съответния час.

Разказвали са ми няколко такива случая,но човека е починал не в болницата а у дома си.
Наш близък почина и в деня на смъртта му почина и домашния им любимец (дотогава жизнено и здраво животинче). 
Може би между тях е съществувала силна връзка

# 59
  • Мнения: 280
Медицинска сестра съм в Спешен център и сме изпращали доста хора.Не съм чувала до сега за такава практика за спиране на часовниците.

А в това,че децата виждат и чуват повече от нас,съм убедена.

Общи условия

Активация на акаунт