игри за дете на 2г

Да си играе с куклите беше любимото занимание на дъщеря ми в тази възраст. Имитираше ме много и се забавляваше чудесно.

Купете книжка за оцветяване, като я избери с прости рисунки,например с животни, без много детайли.
Ясно е, че първоначално детето ще драска, но държането на молива развива фината моторика на ръката.
Може да пробвате и с пластелин, но трябва обаче да си около нея като играе с него, защото децата честичко го похапват- помагай й, прави й фигурки.
На тази възраст дъщеря ми имаше и малък баскетболен кош, хвърлянето на топката в него, също развива уменията на ръцете.

'Балонът се надува' е една от любимите игри на сина ми.

Синът е на две години и два месеца, имам и по- голям, на осем години, та ми е "прясно", какво ти "прясно", във водата съм още. Децата на тази възраст не играят точно в смисъла, в който това правят по- големите деца, те предпочитат компанията на по- големи все още /други деца и възрастни хора/, които да ги забавляват и да им показват играчките- какво може да се прави с тях и как става.
Давам едра мозайка и бодем- коли, къщи, река, правили сме дори бавачката и баба му, него самия от мозайка- много му е весело това. Правим писти, строим влакови композиции, подреждаме колите и моторите. Игрите с топка са и интересни и много полезни- хвърляне, търкаляне, ритане. Разходките са любими занимания- на открито, по възможност не по шумни улици и детски площадки, където се събират куп други дечурлига с майки и баби, говори и се крещи и народът се тъпче навред, стават редовни проблеми между децата, съответно между възрастните. Предпочитам компанията на 1-2 деца- малко по- големи или на неговата възраст, с които да отидем на полянка, край язовирче или рекичка, в парка, в гората и където не се налага да се пазим от коли и натрапници.
Най- добрите игри /за детето ми поне е така/ си остават игрите с малко по- големите деца- всичко друго оставя, когато големият доведе 2-3 деца в къщи и отива при тях. Те сами го викат, понеже им е смешен и го карат да им изпълнява разни желания, което за него също е весело. Играят с него с топката, с едни по- малки гумени топчета, с войничета, с динозаври, строят гаражи, приказват си глупости /той вече бърбори много и му е забавно сам да слуша и него да слушат/, гледа ги, когато играят на компа, понякога им пречи и му се карат, при което моментално го отвеждам при мен, пак го викат, той пак се връща, гонят се и т.н.

запис

Препоръчвам на всички ето ТОВА . Не е пластелин, а тесто за игра, което е безвредно за ядене /но съдържа глутен!/. Може да се приготви и домашно такова 
Един съвет от мен- след като се наиграете затворете кутийките плътно, иначе изсъхва.
Хубаво е, че вече го има и в България 

Моят малчуган обича да рисува (драска); да си играе с бобени зърна - мести ги от чашка в чашка и си ги брои(но не ги лапа!); да еже таата (реже салата) - давам му една пластмасова купичка, 2-3 стръка магданоз и 1-2 лъжички и той къса ли къса, бърка, разсипва, събира... това докато готвя, а понякога му давам и морков и чушка за салатата; обича да "мие" огледалото в коридора; да мие с Мопа - имам един за него и един за мен; много обича да бели лук  - вади си го с торбичката, сяда на земята и много съсредоточено бели люспи, след което една по една ги хвърля в кофата; хехе, ще си кажете това дете играчки има ли? Да, но обича да играе с нестандартни неща. 

И при нас е същото - обича да строи, да се прави на мама, да рисува. Никога не съм се замисляла как да я занимавам - тя сама ми показва и аз се включвам в нейните игри  - танцува, пее си някакви бройлки. Не мисля, че на тази възраст нещо организирано и смеслено ще ги заинтригува. Все още опознават света и всичко бързо им омръзва. Все пак е субективно - Ники не мога да я накарам да седи на едно място и да реди пъзел, а има деца, които с часове се занимават с това, така че детенцето ти само ще ти покаже, какъв вид занимания му допадат

Купих му лекарска чанта и сега лекува плюшените играчки, преслушва ги, бие инжекции...
За момчетата също, пластмасова бормашинка, отверка и чук. Взех ги, защото моя син откри кутията с инструменти на баща си, а те са опасни.
Рисуваме с тебешир на балкона или на някоя самотна алея в парка.
Любимото му е да правим сапунени балони на балкона и той да ги гони и пука.
Стояща дъска от едната страна с магнити на животни и колички, от другата се рисува с тебешир.
Сглобяваме дървени влакчета и пъзели.
Сега обаче сме почти изцяло на вън и тези занимания са само в редките случаи когато сме у дома.
Синът ми е доста самостоятелен и фдори ме избутва от стаята си и се затваря, за да си играе както иска сам. Аз само го проверявам през 30мин и слушам по бебефона.

И мен много ме мъчи този въпрос. Каквото и да им дам като например да рисуват (драскат),да четем книжки,да редим пъзел ,винаги прераства в караница кое за кого е,в дърпане,късане,чупене и накрая рев и викове от моя страна Може би защото са двама и не мога да им отделя цялото си внимание,както е към едно дете винаги се стига до караници. Засега не мога да им привлека вниманието за повече от 5 минути,а така ми се иска да си правим разни аплицации,да рисуваме и разни други интересни нещица.