Правилно ли възпитавам детето си?

Моето мнение напълно съвпада с това на Isa и на yulinga.

При мен се случи същото с дъщеря ми, затова сега със сина си постъпвам по друг начин. Той е малък на година и девет, но го оставям до колкото е възможно да се оправя. Намесвам се, когато е опасно за него или друго дете. На играчките си не обръща внимание, докато не ги види в чужди ръце.   Взима други играчки на момента, в който ги е видял - тогава го уча да пита - Може ли? А относно храната - моята лекарка ме е съветвала винаги като му яде нещо чуждо да му купувам негово. И няма да позволя да му вземат от ръцете, но ще почерпим винаги.

Благодаря ви за отговорите и особено за критиката.
Не искам да изолирам детето в моята среда и да общува само с децата на моите приятели. Аз и брат ми сме отраснали така (гледаше ни баба) и резултата е, че сме неконтактни, необщителни и срамежливи. Няма начин да един човек да избегне общуването, все пак живеем в общество. Рано или късно се сблъскваш с хора които са ти неприятни.... по добре да е рано, за да се научиш как да реагираш.
Мисля да оставя хлапето да се справя само - той е много силно, самостоятелно и буйно дете и ще се оправи , но малко ме е страх да не стане лош човек. Ще гледам да не мина на другата крайност.
Някой каза, че ще разбера на 18 дали съм го възпитала правилно - лошото е , че ако не съм ще е вече късно .

  Нещо такова си помислих, както си се описала. Не е фатално, особено след като го осъзнаваш и се замисляш. Поздравления.

Всъщност мисля, че ти не правиш някакви големи и непоправими грешки. Просто се опитвай да не поставяш и ти детето вечно в позицията на "загубило", все да дава то, все да се съгласява, да отстъпва, да бъде наказвано заради други и така нататъка. Възпитавай си го в добри и миролюбиви отношения, но намери баланса, където то - когато се налага и с твоя помощ - да поставя граници на други връстници. То също е личност с неговите желания и нежелания и както трябва да научи, че трябва да се съобразява с другите, така трябва да усети, че и другите се съобразяват с него, и уважават неговите граници, неговото "не".

Доколкото за това да избираме другарчетата, средата на децата си, аз не съм много съгласна. Освен ако не сме от някакъв сой, дето нашият принц или принцеса биват закарвани до Бънкингамският или Йоркширският дворец с лимузина за да си поиграят със "себеподобни".  Животът е пъстър, и ние няма да сме винаги налице за да избираме средата на децата си. Ще дойде и момента в който това изобщо няма да бъде допуснато от тях самите. Не, те трябва да се научат че "не" е не, и че мое/твое е мое/твое към всички и всичко.   

Да се гледат децата в стерилна среда е вредно за самите тях. Те трябва да се научат да общуват свободно с различни хора, някои не много приятни и да се справят с различни ситуации. Моето мнение по въпроса е, че човек не трябва да кара детето да прави нищо насила. Те трябва да се наставляват, да се насърчават да правят някои неща и да не правят други и най-вече, трябва да им се дава личен пример. Естествено и без наказания не може, най-малкото защото децата трябва да разберат, че трябва да поемат отговорност и да понасят последствията от собствените си действия.
Въпросът е не, дали да ги учим само да дават и да не се бият или обратното, а да ги учим да реагират адекватно според ситуацията.

А защо дете на две годинки яде чипс? Май не го възпитавате правилно

Не става въпрос децата да се изолират или да им се определя с кого да общуват (още повече, че те срещат достатъчно и различни хора - и в градината, и в парка, и пред блока, и т.н.). Става въпрос да не се заставят да общуват с всякакви хора и на всяка цена (особено, когато тези други хора са агресивни към тях или очевАдно се държат неприятно).
Просто на възраст 2 г. децата още не различават "мое и твое", не умеят да играят колективно, не разграничават достатъчно добре себе си като личност с право на собствен избор и на тази възраст аз водих моите деца на разходка с децата на мои познати (най-малкото такива, на които да мога да разчитам да направят забележка на детето си, ако реши да бие шамари на моите  ).
Дори и с децата на мои приятелки не ги заставям да играят - просто отивам на места и с хора, където аз да се чувствам добре, а децата ми се чувстват добре, защото тази е и тяхната среда, без да са "принцеси". И никак не ми се нрави да изляза с децата ми и да ги оставя сами да си изберат с кого да общуват (с кварталния побойник, с пияндето от съседния вход, с ромчето до казаните или с някой бабаит, дето им краде чипса), докато аз стоя безучастно, като накрая наказвам собствените си деца, защото се опитват да си отстояват своите неща. Не ми изглежда нормално, както не ми изглежда нормално аз да си дам чипса на някой по-агресивен чичко на улицата или любимата блузка на колежката, защото тя много иска да я облече на някое парти - няма такъв филм, защото точно в играта децата се учат как да реагират вбъдеще. Не да са агресивни, разбира се, но не и да отстъпват своето и да се чувстват виновни, защото не искат да споделят нещо свое с напълно непознат човек. Аз винаги съм оставяла избора дали да дадат нещо на някого да е техен.Защото:
Но не и да бъдат наказвани, когато имат свое мнение или свои желания, или просто си "пазят територията".


И това:

Най-малкото, не го храните правилно.

azaf 
Както винаги си в моите мисли

Вие с всички ли общувате? Защото аз не. Никога не ходя например в кварталната кръчма и като резултат не се оплаквам, че някой там ме е ощипал по дупето... Това е най-елементарния пример. Да, много съм общителна /дъщеря ми дори прекалено/, но отвъд нормалното и културно отношение към различните хора, които срещам в живота си - не държа да завързвам приятелства и да си играя с играчките на всеки срещнат. С други думи ако ми се наложи да вляза в 'кварталната кръчма' - влизам, държа се възпитано и излизам...

В общата линия мненият ни се припокриват. Разбира се и аз нямам предвид, децата да бъдат оставени да играят просто с всеки, макар, че за мен не биха били толкова важни външните белези, колкото нравите и местото. С децата на площадката, дори и да не са на мои познати и близки, не бих имала против под гореописаните условия.

Да, наистина децата на 2 години не знаят, но не точно какво е "мое, твое", а какво е "твое". Май в тази вързаст децата смятат всичко, което им харесва за мое  . Това е нормално в развитието им, и е момента да се възпитава разграничение и респект. Ако едно дете не се научи и не осъзнае ситуациите в които с право може да казва "не, не искам, не давам", и това се респектира, както и да респектира границите поставени му от други, по-късно може да има доста неприятни последици. И пясъчникът е място, където това може да се възпитава под формата на игра с връстниците.

Не си спомням да съм искала съвет на тема хранене. Хайде да не се обиждаме.
Аз съм лекар специалност АГ, е не е педиатър, но пък за сметка на това майка ми е лекар специалист Хигиена на храненето, с което се занимава 30 години. Давам му чипс защото всички деца наоколо ядат и защото мисля, че нямам да какво толкова да стане от 20 -30 грама чипс.

  струва ми се, че valerie се пошегува по-скоро.  Няма какво толкова да стане, разбира се, освен ако не го правиш всеки ден или много често, което не вярвам. 

Да учиш детето си да не напада е едно, да не се защиттава - съвсем друго...

Според мен бъркаш и в двата случая - в първия бих защитила детето, а във втория не бих го наказвала. Моята дъщеря също е във възраста, кадето нищо недава и всичко взема. Не  я наказвам, за това че недава и обяснявам, че трябва - като неиска неиска. Това е само период и до сега винаги съм срещала разбиране от другите родители. Миналата година беше от децата, които всички бутаха и биеха - никога не съм я насърчавала да е аграсивна (яслата свърши това )  - просто я защитавах, отделяйки я от побойниците, на който винаги обяснявам, че тя е малка и нетрябва да се удря. Абе ще мине този период...

Синът ми на тази възраст удряше, хапеше и скубеше, ако някой го застраши по някакъв начин - било то да му вземе играчка, да му се скара по-възрастен и т.н. Много се притеснявах, особено за поведението му в яслата, защото там няма начин да не стане сблъсък между децата. Не спирах да му повтарям, че той не трябва първи да посяга, че не трябва да взима чжди играчки, ако не му е позволено. С много търпение успях. Нямах оплаквания от никой. Само учителките ми казваха, че не си давал играчките, но само това. В един момент моето момче започна да се прибира от ясла с рани - синини, нахапвания и т.н. Оказа се, че го бият, хапят и щипят другите деца, а той, научен от мен, стои и не реагира. Даже аз самата станах свидетел на подобна сцена. Тогава ми стана много болно за детето ми. Той не беше агресивен. Посягаше, само ако някой друг посегне на неговите играчки. Не, че оправдавам реакцията му, но не започваше да напада без причина. Само че аз приемах поведението му като агресивно и го учех на покорство. И какво стана в един момент?
Тогава се замислих и реших, че най-правилно е да оставим децата сами да се "разберат", разбира се, само да не се стига до фатални последствия. И когато започнах да го оставям да се "разбира" с братовчед си, нещата се решаваха между тях. Когато се намесехме аз, свекърва ми или някой друг възрастен в "спора" на децата, ставаше още по-лошо.
Знам само, че никога не бих наказала детето си за това, че не си е дало играчката на чуждо дете, даже бих се замислила, дали да му направя забележка. Ако е близко дете, ще му кажа, че би било хубаво да си даде играчката за малко, но не и да го заставям.
Ох, толкова много мога да пиша по темата, че...Имам богат материал от случки, свързани с подобно поведение.
Възпитанието е трудна работа. Моят съвет е да учиш детето си да "споделя" нещата си, но в рамките на разумното, не да го насилваш, да го задължаваш, а ако не се съгласи - да го наказваш. Особено пред другите деца.
Във всички случаи аз не бих постъпила с детето си така, както ти си постъпила. И не намирай думите ми за укор спрямо теб. Просто съм минала по този път и знам, колко страдание съм причинила на сина си, защото вместо да го защитя, съм защитавала чуждите деца.

Подкрепям това мнение. Аз правя същото. Дъщеря ми дава играчките си само на онези деца, които й дават своите. Щом така преценява-нека бъде така. Не удря другите деца. Не дава храната си, въпреки че я уча че е учтиво да черпи приятелчетата си с това което яде. Тя си пази яденето обаче. Засега не проявява агресия към никого и нищо. Не позволявам обаче деца да я удрят, да й взимат нещо и да я разстройват. Изчаквам да видя как тя ще реагира, не я порицавам, не я наказвам за нищо, а кротко й обяснявам да избягва децата, които я наскърбяват или нещо я дразнят докато променят поведението си. Според мен си тормозила детето си излишно, вместо да му вземеш чипса обратно, да го дръпнеш на страни докато си го изяде, да обясниш на по-голямото дете, че чипса не е негов и така.