Публикувана: 20 юни 2005, 13:37 ч.
Последно мнение: 23 юни 2005, 16:55 ч.

За страха, доверието и ей такива работи....

2 311
24
1

1
2
Всички

20 юни 2005, 13:37 ч.

Мнения: 2 792

Не съм сигурна и аз какво искам да постигна с тази тема, съвет ли да получа или просто да се оплача и разтоваря напрежението, че леко съм и насъбрала на Димана
и яд, и разочарование Sad

.
Бяхме днес да и бият Манту, защото от септември е ученичка, та ще използвам днешната случка за описание на това, което ме тревожи.Трябваше да го правим, това прословуто Манту,още преди 1 седмица, но тя беше супер притеснена и изплашена и аз и разреших да го отложим за тази седмица(при нас го правят само в понеделник), хиляда пъти и обясних, защо се налага, каква е процедурата, че дефакто въобще не боли, как няма нищо страшно, но дори и да се страхува, това е нормално и че може да се изправи срещу страха си и да го победи........
Така че днес, уж подготвени, отиваме в кабинета и наша Димана, какви ги сътвори.
Лекарката й казва дай си реката, при което тя почва да реве, като съдран барабан и си я скрива зад гърба и категорично отказва да я покаже или да чуе какво и се говори, с две думи лиготия и инат от всякъде. След половинчасов престой в кабинета и без никакъв напредък, се появи още едно момченце за ,манту и аз излязох с Димана, да се опитам да я успокоя и да прикоткам (вярвайте ми, вече бях почти готова да и зашия два шамара).Момчето приключи след има-няма 2-3 минути и весело заприкапка навън, без следа от рев и притеснение, както очаквах да се случи и принас, е поне се надявах, но не би...
Успокоената, уж, Димана, с влизането в кабинета, пак нададе вой и накрая след още известно време уговорки и кратка борба, между мен, две сестри, лекарката и Димана, заветната ваксина, беше поставена, идиотчето се усмихна лъчезарно и заяви "А, ама то въобще, не боли"

Излишно е да казвам, че сега благодарение на разиграването е в немилост от моя страна, не го прави за първи път, предполагам не и за последен. Истината е, че съм доста затруднена в тази ситуация, защото аз никога не съм проявявала, подобен тип лигавщини и безхарактерност. Никога не съм симпатизирала лиглите, които опищяват света, за една раничка или нещо подобно, надявам се схващате за какво говоря и сега, когато виждам тези качевства в собстбвената си дъщеря, съм леко изплашена, защото не съм много сигурна дали реагирам правилно. Оф, ем съм сигурна, ем не съм Rolling Eyes

Под немилост, нямам предвид, че е наказана в ъгъла, да стой на колене върху бобени зърна. Казах й, че съм разочарована и обидена, че не се е доверила, на това, което съм и казала, самата тя потвърди, че не съм я излъгала, казах и че никога не съм харесвала лиглите и хората, които отказвад да прояват смеслост и да се преборят със страха си.........и още много неща си казахме. Това от приказките ни, иначе днес детски няма да погледне, също и да играе с братовчесите няма да излиза, та такива мити работи, изплаках си тревогите.
Дано някой е разбрал нещо от цялата, тази тирада newsm78

# 1 20 юни 2005, 13:59 ч.

Мнения: 7 821

Здравей,
Миналата седмица имах подобна сцена с Вики, НО във фото студио където трябваше да го снимаме за паспорт. Направи драма, рев, сълзи, сополи и т.н разхождахме се после около студиото защото се беше подул от ревове и не може да се снима такъв Twisted Evil

. БЕсна бях, дойдоха чужди хора да се опитват да го успокояват лайното му с лайно, все едно го водих зъб да му вадят Shocked

, а иначе обича да се снима.
А да не разказвам какво сътвори преди месец на преглед УНГ, майко мила, не дава на доктора да му погледне гърлото и се бори с ръце и крака, дърпа се и крещи, УЖАС.
Даже мислех да пускам тема с въпрос до кога се лигавят децата, но като чета твоето писание Rolling Eyes

ме обзема страх от бъдещето. Твоята поне е момиче, а моето лайно е момче, а се лигави и реве за всяка тъпотия и за всяко падане.
Е не те успокоих, но май успокоих себе си Wink

# 2 20 юни 2005, 14:29 ч.

София
Мнения: 7 242

Ами все едно за моята Цветелинка пишете. Може би сте чели темата ми "И аз да се оплача" - саваше въпрос как на почти петгодишната ни лигла не можем да дадем един най-обикновен антибиотик, защото я било страх и не й харесвал. От сега тръпна от ужас като се представя какво ще стане когато и се наложи да и сложат ваксина или да отиде на зъболекар Shocked

.
Като каже, че я е страх и не иска, нищо не може да се направи - нито с увещания, нита с бой... Миналата година ходихме на УНГ. Имах съмнения, че Цвети не чува добре. Докторката и предложи една игра - тя, докторката, ще застане в единия ъгъл и ще шепне имена на животинки, а Цвети ще повтаря. Нищо страшно и болезнено. Е да, ама не. Цял час жената я кандърдисва да поиграят на играта. Не успя. Единствените проронени думи бяха "Не я харесвам, грозна е " по адрес на лекарката Embarassed

. На другия ден отново на същото място. Добричката докторка и беше донесла и шоколадов дядо Мраз специално за нея. И това мое най-обично "добиче" какво мислите, че направи - изяде си шоколадчето и отказа да съдейства Twisted Evil

Не мога да разбера как не приема, че нещо ТРЯБВА да се направи, както и че не ми ВЯРВА когато и кажа, че няма да боли или ще боли малко. До сега се справях като просто я заставях на сила, но вече не става - твърде силна е, а и ми се стрева унизително спрямо нея да прибягвам до насилствени методи Sad

# 3 20 юни 2005, 14:48 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: big mama в пн, 20 юни 2005, 13:37

...Казах й, че съм разочарована и обидена, че не се е доверила, на това, което съм и казала, самата тя потвърди, че не съм я излъгала, казах и че никога не съм харесвала лиглите и хората, които отказвад да прояват смеслост и да се преборят със страха си.........и още много неща си казахме. Това от приказките ни, иначе днес детски няма да погледне, също и да играе с братовчесите няма да излиза, та такива мити работи, изплаках си тревогите.
Дано някой е разбрал нещо от цялата, тази тирада newsm78

Точно така и аз постъпвам. Приказки, съвети, напътствия и лишаване от ТВ, компютър и игра с други деца. В началото помага, но после всичко си почва на ново ooooh!

.
Иначе и аз съм преживявала подобни моменти, но когато бе по-малка. Видеше ли мед. заведение, се започваше от паркинга рев и уговорки. Чудела съм се newsm78

, какво чуват лекарите, когато я преслушват?!?!? Но след 21 дневен престой в б-ца, някак си ги превъзмогна тези доктори и сега е друго Simple Smile

.
Та така и аз съм в "кюпа" заедно с вас Hug

Но това са си деца и често очакванията ни за тях са големи и може би от това идват недоразуменията...

# 4 20 юни 2005, 14:59 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Ellypr в пн, 20 юни 2005, 13:59

Твоята поне е момиче, а моето лайно е момче, а се лигави и реве за всяка тъпотия и за всяко падане.
Е не те успокоих, но май успокоих себе си Wink

Ели, Момчил и той се държи, като стъклен и след всяко падане, има рев, но в ситуации,за които съм обяснила, че се изисква търпение, се държи мъжки, водих ги на зъболекар и той стойчески издържа прегледа, докато сестра му, рева затова, че и бъркат с огледалцето в устата Shocked

Пък и тя е по-голяма, даже твърде голяма, след 3 месеца ше става на 7 години и определено очаквам, да може да общуваме на малко по-различно ниво от шамарите и караниците.

Цитат на: Лекси в пн, 20 юни 2005, 14:29

До сега се справях като просто я заставях на сила, но вече не става - твърде силна е, а и ми се стрева унизително спрямо нея да прибягвам до насилствени методи Sad

И мен, това ми е болката не ми е приятно налагането на насила, на толкова голямо дете. Отделно се опитвам да контролирам и себе си, защото не искам да свиквам, да се налагам със силови методи, днес въпреки цялото ми желание да и хвърля един бой, ръцете направо си ме сърбяха Embarassed

, успях да се въздържа и да се овладея.
Ако не реагира Мантуто, ще трябва да и се направи реимунизация и да си призная ми се ще, да не реагира, да видя дали си е взела, някаква поука от днешния ден Thinking

# 5 20 юни 2005, 15:14 ч.

Мнения: 108

Ами според мен не става въпрос за лиготия, а за страх от нещо ново, нещо непознато. Въпреки че такива ситуации стават най-често в здравните заведения, стават и на други места. Както някой по-горе каза за фотото. Аз се сещам и за фризьорския салон. Ако е за първи път и еново преживяване, нормално е да има страх. И понеже детето не знае какво е, то не е склонно да повярва на увещанията на родителите примерно че няма да боли и т.н. На мен също като ми правиха манту за първи път, опищях всичко на радиус от 1 км. Но това беше само първия път. После вече знаех какво е усещането и нямаше такива изцепки. Предубедеността на децата, че ще е нещо страшно, също въздейства по доста неблагоприятен начин. Отново давам пример от моето детство: Бях в болница. Всеки ден по два пъти ми слагаха инжекция. Две сестри-сутрин едната, вечер другата. Бях свикнал и не ми правеше впечатление. Хубаво де, ама имаше и трета сестра, за която се носиха ужасни слухове от децата в отделенито(че е зла, че ако ти прави нещо гледа задължително да те боли и т.н) . Е, един път виждам същата тази коментирана особа да идва към мен с инжекцията. Предубедеността ми към нея ме накара да се дърпам, да пищя, жената зор видя. Когато най-сетне ме склони да ми постави инжекцията, не усетих нищо. Постави я толкова внимателно, че наистина не усетих дори боцкане. Това няма да го забравя. Та с този пример искам да кажа, че и предубедеността е фактор, който влияе. Ако децата са чули от ддруги деца, че ще ги боли, не можеш да ги убедиш в противното. Но това е само първия път. Аз съм ревал на първото взимане на кръв, първото снимане във фото, първото подстригване, абе изобщо на първите неща. Та затова си мисля, че това поведение се дължи не на друго, а на страх от непознатото.

# 6 20 юни 2005, 15:18 ч.

Мнения: 108

Цитат на: big mama в пн, 20 юни 2005, 14:59

]
Ако не реагира Мантуто, ще трябва да и се направи реимунизация и да си призная ми се ще, да не реагира, да видя дали си е взела, някаква поука от днешния ден Thinking

А, недей така. Знаеш ли колко са болезнени БЦЖ ваксините. И температура може да се вдигне от тях и организма може да реагира зле. Много тежки са тия ваксини. Тъй че се надявай да си излезе мантуто и всичко да е наред.

# 7 20 юни 2005, 15:51 ч.

София
Мнения: 7 242

Не е само страх.
Пролетта Цвети беше в болница - там са и вземали кръв, сложили са и авокад, инхалатор и не е имало проблем. Сестрите много ми я хвалиха - какъв герой е и т.н. И в случая всичко е било ново за нея и освен това е била с бабите си, а не с мен, т.к. бях в командировка.
Имам чувството, че понякога пред близките си /най-вече пред мама/ се "вживяват" прекаленно т.к. се надяват, че ще им съчувстват и ще им се размине.

# 8 20 юни 2005, 16:26 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Cornelius в пн, 20 юни 2005, 15:18

Всъщност знам, но в живота има доста болка, а и от болка не се умира.
Този коментар го бях написала, на майтап, но явно не си ме разбрал.
А по отношение на страха, определено мога да кажа, че мога доста реално да преценя, кога я е страх наистина и кога преиграва от инат Wink

За случката, която си разказал в болницата, там става дума за чужд човек, а не за родната ти майка.
И на последно място, определено смятам за по-добре, дъщеря ми, да свикне да приема болката и да умее да се бори с нея, а не да се предава, защото така е по-лесно.

# 9 20 юни 2005, 18:41 ч.

Мнения: 1 071

Лекси,моята е на почти същата възраст и се държи по подобен начин.В общи линии пращам баща й в тия случаи защото аз нямам нерви да я издържа,а и пред него се лигави по-малко.
И малко в страни от темата-напоследък реве за всяко нещо и това ме изкарва от релси.Период ли е или?!

# 10 20 юни 2005, 19:06 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: big mama в пн, 20 юни 2005, 14:59

...Ако не реагира Мантуто, ще трябва да и се направи реимунизация и да си призная ми се ще, да не реагира, да видя дали си е взела, някаква поука от днешния ден Thinking

Биг Мама, да не те стряскам, но повече от половината бивши 1-волаци не ги "хвана" 1-вата имунизация, че се наложи 2-ра, а на някои деца и 3-та. Наистина когато го "хване" детето е доста зор(оток, зачервено, болезнено...).

# 11 20 юни 2005, 21:18 ч.

Мнения: 4 244

Мале мила, майчета! ooooh!

Направо съм щастливка! Laughing

Моите не са ми правили поне засега (да чукам на кухата си тиква) такива номера.
Не знам как бих реагирала в момента ако ми го спретнат един такъв номер.
Дали прекалявам с възпитанието newsm78

Оплачете че поне да ви олекне. Поне за това ме бива, като не мога да дам съвет Hug

# 12 21 юни 2005, 09:44 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: Иви в пн, 20 юни 2005, 18:41

И малко в страни от темата-напоследък реве за всяко нещо и това ме изкарва от релси.Период ли е или?!

Напоследък и Цвети много лесно се разплаква за дреболии. Струва ми се, че това става, когато е преуморена и изнервена /най-вече след детска градина/. Явно имат нежда "да разпуснат". На една приятелкя синчето /наш набор/ вечер често и казвало, че му се плаче, отивало си в стаята, наревавало се и после се връщало доволно и облекчено. А Цвети може да реве за невероятни неща /явно те са повода, но не и причината/. Преди няколко дни например, ми каза, че в детската градина този ден децата били с шапки и шалчета. Аз реших да "вляза в тон" и казах, че в такъв случай на следващия ден ще я пратя с палтенце. Мале какъв рев последва....

# 13 21 юни 2005, 10:21 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

И мен много ме е страх от инжекции и пищя и рева и се дърпам......като бях бременна децата ми се смееха...знам, че не боли, но изпитвам панически страх, че ще ми забиват игла в ръката.....

# 14 21 юни 2005, 10:26 ч.

Мнения: 3 211

Цитат на: big mama в пн, 20 юни 2005, 16:26

И на последно място, определено смятам за по-добре, дъщеря ми, да свикне да приема болката и да умее да се бори с нея, а не да се предава, защото така е по-лесно.

Явно и ти като мен си от мъжките момичета, аз никога не съм ревала на инжекции и т.п.процедури, а доста съм боледувала до 5-6год. Но това не означава, че децата ни ще бъдат като нас, моята дъщеря също е много нежна и чувствителна. Просто се опитай да обръщаш по-малко внимание на тези неща, като се надяваш че сама ще превъзмогне страха, може би трябва друг човек да поговори с нея, някой на когото има доверие. Не знам, аз за сега нямам такъв проблем, дано да успея да й вдъхна някаква увереност в собствените си сили и да може да приема суровия живот.

# 15 21 юни 2005, 10:55 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: very_nice в вт, 21 юни 2005, 10:26

Просто се опитай да обръщаш по-малко внимание на тези неща, като се надяваш че сама ще превъзмогне страха, може би трябва друг човек да поговори с нея, някой на когото има доверие. Не знам, аз за сега нямам такъв проблем, дано да успея да й вдъхна някаква увереност в собствените си сили и да може да приема суровия живот.

Винаги съм я толерирала, защото е почувствителна, въпреки че доста процедури е изтърпяла без драми и третата сливица и беше махната преди 3 години и тя се държа геройски. Аз се ядосах толкова, защото все повече си давам сметка, че сцената беше разиграна изцяло и само заради мен, защото отложих с един понеделник, виждайки, че я е страх и тя реши, че по този начин може да ме манипулира до безкрай и ето сега, като ревне, ще си го отлагаме до другата година.
Ако беше типично поведение, по не бих се ядосала, но това си беше доста целенасочен опит за налагане, тя е доста голяма, пада си и хитруша Confused

, така че в случая, виждайки, че аз се съобразявам със страховете й, се опита да ме изманипулира. Имало е и други случай, на такива опити.
А всъщност, хич не е от най-скромните и страхливи девойки, вечно виси по катерушки и дървета, скача пада жули се, става и пак се катери. Преди 2 месеца , като и лепихме главата в Пирогов, само ми стискаше ръката, но изтърпя без да гъкне всички упойки, промивания и др. процедури, така че трудно ще ме убеди във внезапно появил се панически страх Thinking

# 16 21 юни 2005, 11:12 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Лекси в вт, 21 юни 2005, 09:44

Цитат на: Иви в пн, 20 юни 2005, 18:41

И малко в страни от темата-напоследък реве за всяко нещо и това ме изкарва от релси.Период ли е или?!

Напоследък и Цвети много лесно се разплаква за дреболии.

Момчил и той реве за щяло и нещяло, като го гледам, имам чувството, че все повече и повече осъзнава света, което отключва нови емоции, той си е и леко страхлив и това провокира и нови страхове и всичко това го натоварва допълнително и си го изкарва във рев.
А допълнително, го има и реването за всяко нещо и мен ме изкарва извън релси, реве защото не разбира какво му обясняваш, реве защото това, което му обясняваш, не му изнася, реве защото детското, което иска да гледа почва след половин час , а той иска сега #Crazy

# 17 21 юни 2005, 11:44 ч.

Мнения: 2 332

Не знам, според мен не е добре да я наказваш - насила хубост не става, все едно и казваш: аз те наказвам защото ми нямаш доверие. Е, как ще проработи това? Тя не се е дърпала, защото е искала да те изложи или нещо такова - а защото я е било страх, това е толкова естествена реакция. Трябва да говориш спокойно с нея, да проявиш разбиране към страха и, за да разбере тя че в твое лице има съюзник. Всички сме попадали и ще попадаме в подобни ситуации - най-важното е да запазим спокойствие и да мислим трезво, дори и околните да ни гледат с неодобрение, ВЕРВАЙТЕ МИ Wink

# 18 21 юни 2005, 12:17 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Роси74 в вт, 21 юни 2005, 11:44

Трябва да говориш спокойно с нея, да проявиш разбиране към страха и, за да разбере тя че в твое лице има съюзник. Всички сме попадали и ще попадаме в подобни ситуации - най-важното е да запазим спокойствие и да мислим трезво, дори и околните да ни гледат с неодобрение, ВЕРВАЙТЕ МИ Wink

Теоритично си права, но преди малко проведох с нея следния разговор:
-Ти какво си мислеше, че ако поревеш достатъчно дълго, щяхме да си тръгнем и няма да сложим упойката.
Отсреща последва, ухиления отговор:
- Ми да.
А още по-горе бях писала, за колко сериозни разговори проведохме, от друга страна наказанието й, не е защото ме е изложила пред други хора или нещо подобно, въпреки че смятам, че вече е достатъчно голяма и трябва да свиква да се съобразява, с околните, не бипхя няказала за подобно нещо. Наказанието беше, заради явния й опит да ме манипулира, тя редовно прилага разни номера на околните, за да постигне своето, познавам си стоката Wink

# 19 21 юни 2005, 12:21 ч.

Мнения: 2 332

Всички деца (и не само деца) манипулират - и не можем да го избегнем по никакъв начин. Може би дори донякъде това умение е полезно. Така че... живейте си живота, защото е обидно къс! Simple Smile

# 20 21 юни 2005, 12:38 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Може би наистина не е трябвало да отлагаш ваксината. И моята е сега за първи клас и тя беше на манту. Просто й казах, че й предстои ваксина и трябва да я заведа. Не сме се обяснявали много нашироко. Само чисто технически й обясних нещата, казах й кой ден ще я водя и това беше. Дадох й няколко дена време да свикне с мисълта. Нямаше драма. Но при мен драмите не вървят просто. И да беше опитала аз трудно бих отстъпила и тя го знае. И брат й също го знае. Отначало мислех да пиша, че моите по стечение на обстоятелствата много са висяли по болници и нямат страх от никакви лекари, но кой не се притеснява от хората в бели престилки? И се сетих за моя племенник. Той е безумно ревлив и лигав. Едно взимане на кръв при тях е грандиозно организирано мероприятие и то винаги на ръба на провала. Вдигат цялата болница във въздуха. И то в почти буквалния смисъл. Сега зъбите му са развалени. Много са зле. Опитаха се да го заведат на лекар. Такива циркове е правил, че са го изгонили от болницата и са ги помолили повече да не го водят. Три пъти са опитвали и така и не успяха. Накрая аз го заведох. Е, оправихме се без истерии. Е как никой, освен мен не може да го заведе? Явно детето усеща при кой какво може и кога може или не може.

# 21 21 юни 2005, 12:50 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: dara в вт, 21 юни 2005, 12:38

Явно детето усеща при кой какво може и кога може или не може.

и аз това казвам. Не опират нещата само до страха.

# 22 21 юни 2005, 13:03 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: dara в вт, 21 юни 2005, 12:38

Може би наистина не е трябвало да отлагаш ваксината.

Аз също отчитам, това като основната си грешка, определено го направих и чисто експериментално, да видя как ще реагира при такава уговорка т.е. дали мога да разчитам на нея, още повече, че когато отложихме, тя недаваше признаци, че приема толкова драматично инжекцията. Винаги съм била строга и с изисквания към тях, основно аз се занимавам и ги гледам, така че определено си държа на реда, може би надцених Димана, или пък тя ме подцени:thinking:.
Уговорката беше следната, тя ме попита "Може ли, да не ходим днес" и аз и казах "Може, ако обещаеш, че другия понеделник, ще отидем", тя обеща и вече знаете как се развиха събитията.