Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 2 448
Ясно ми е, че като влезна  в магазин, продавачката не може да мълчи като пън, все пак и плащат, за да се опитва да продава, а не да стои като страничен наблюдател. А и в крайна сметка съм забелязала, че се дразня от предложенията им само , ако нямам намерение да купувам, ами съм тръгнала на "изложба".
Понякога даже и не казват едно добър ден, ами си седят и си ядат закуските зад щанда, което ми е адски противно , или пък да си говорят по телефона лични разговори, когато имат клиент.
Когато наистина търся нещо и не го виждам в магазина, а продавачката продължава да ми казва следното глупаво изречение "да Ви предложа нещо" директно и отговарям "да, ако имате нещо което не е изложено, моля предложете го".
Фризьорката ми не ме дразни, подстригва идеално и не ми задава излишни въпроси, ако аз имам желания да говоря, само тогава.

# 16
  • Мнения: 3 847
 Дразни ме единственоо и само едно определено отношение , което се състои в оглед от главата до петите видиш ли за да ме преценят дали съм платежоспособна. много е гнусно и почти винаги не стъпвам повече на конкретното място. Не защото не разполагам с нужните средства, а защото ми е некомфортно.

# 17
  • Мнения: 658
Дразня се, когато буквално те карат, да се чувстваш длъжен, да купиш нещо /в магазините/. Много е неприятно, когато не можеш на спокойствие да разгледаш, а веднага те нападат Whistling. В магазините за хранителни стоки напоследък много се дразня, че има огромни опашки, а работят само няколко каси Crossing Arms. А най-много се дразня, когато видя кисели продавачки-ми никой не ги е принудил с пистолет да упражняват тази дейност Crossing Arms.

# 18
  • Мнения: 5 877
А, миналият петък отивам да си купя билет за автобус. Има три гишета на една и съща фирма. На едното има двама души, на другото един човек тъкмо си купува, на третото две жени стоят и не обръщат внимание на клиентите.
Питам:
- Извинете, има ли билети за...?
Нулев отговор. Изчаквам.
- Извинете, има ли билети за...?
Мълчание.
След малко аз, с тон все пак на човек, който е преподавал за две седмици на тийнейджъри:
- Работи ли гишето?
- Ох, стреснахте ме.
- Ами питам за трети път нещо.
- Е като виждате, че не ви обръщаме внимание, това какво значи?

Тук вече аз се зачудих да плача ли, да се смея ли, отидох и си купих билет от конкурентната фирма, естествено.

От фризьорския си салон нямам оплаквания, много са точни. От магазините, от които купувам дрехи, също - то и ако някъде са се държали зле, надали съм влязла втори път.
Дразня се от една книжарница на Дондуков, където се държат, като че ли продават зелки. Никога не могат да ти дадат информация, ако питаш за някоя книга, затова пък ходят подир теб между рафтовете и се зверят дали не крадеш.

Ей това ми е много обидно - да си сложат камери, по дяволите, адски грозно е някой да се мести подир тебе и да те зяпа настойчиво.  Веднъж вдигнах скандал по този повод - в една аптека в Бизнес парка, където исках да си избера от серията на Greenland нещо ново, че много я харесвам, а исках да пробвам нов аромат. 17 лева за душ-гел не са малко, взимам заради миризмата и усещането за лукс, но искам действително много да ме кефи. Харесвам едно шишенце, отпушвам да помириша и някаква цъфва до мен и ми казва, че не можело сама да ги мириша, тя щяла да ми ги подава. Казах й, че ми е обидно и че това на всичкото отгоре е душ-гел, никой не се къпе в аптека. Какво според нея ще правя, ще си измия косата на място?
Тази не спря, на мен ми стана много обидно и се врътнах. Изчаках опашката на касата при лекарствата и поисках телефонния номер на управителя. Леле, като почнаха едни извинения, едни чудеса... Не се обадих, но и повече не си купих това нещо оттам. Гадно ми е, дори ми се отщя от самия продукт, въпреки че на две крачки в "Бонжур" се продава без подобни изцепки.

Последна редакция: ср, 16 юли 2008, 23:26 от Анда

# 19
  • out of space
  • Мнения: 7 733
Няма как да ме дразни. Опитват се да си вършат или не работата. Моята работа е, да си купя или не. На 30 г. съм и отдавна знам как да се снабдя с каквото имам нужда- не ме интересува кой продава. Не могат да ме накарат да купя, нещо, което не търся, нито да пробвам по-малка или по-голяма дреха. Била съм и от двете страни.
В заведенията съм толерантна към кофти или малко храна, но се изнервям ако ми се туткат- не веднъж съм си трътвала или обръщара внимание.
На кофти фризьорка не съм попадала, но водих дъщеря ми при моята- френско каре, направи я безобразна, стърчаха дълги коси от всякъде. Аз си я допостригах, но случайно срещнах фризьорката и й споделих- извини се, достатъчно беше.

# 20
  • Мнения: 13
Интересна тема  Simple Smile Преди време доста се бях депресирала от разни изпълнения най-вече по магазини. Най-различни случки е имало, можеби не чак толкова драстични, понеже аз съм доста неразговорлива и отстъпваща, но пък така ужасно ме натоварват и притесняват. Изключително държа на спокойствието и удоволствието при пазаренето и на личното си прострнаство, оценявам високопрофесионалното и човешко отношение, липсата на всякакви контакти докато разглеждам също е доста приятно. След неприятни прежиявания и разваляне на настроението спрях да посещавам голям брой магазини. Сега като видя продавачката, че не ми харесва, не купувам дори и да има интересни неща  Stop Не искам да си навличам негативната им енергия. Там където прекаляват с любезностите и се държат неуместно също избягвам. Добре е че все пак има алтернативи все повече, чрез интернет, по-спокойни магазинчета, молове и човек може да избере това, което най-добре го устройва. Забелязала съм докато си вървя по улицата (във Варна) и гледам много от продавачките стоят и дебнат жертвата си да влезе, направо са на нокти  Laughing от метри се усеща енергията им, още малко ще те спрат и ще те пъхнат в магазина. Други пък са безкрайно отегчени и  като се замисля при тези условия, цял ден затворени и седящи на едно място, че и ако клиентите бягат от тях като дявол от тамян... Има един магазин за обувки в мола до Младост, където продавачките бяха доста настоятелни и надъхани. Отказах се да влизам там, но като гледам май и други хора са се отказали и те си чакат на витрините. Аз като видя такива нетърпеливи продавачки не им влизам в капана и им става чак кофти, че ги подминавам.  Grinning
Фризъорката ми е приятелка и идва вкъщи, или аз у тях. А по тези префърцунените салони за красота не ходя, въпреки че имам желание. Само от вън като ги гледам ми се отщява да влизам някога там.

# 21
  • Мнения: 5 877
В супермаркетите се дразня, когато обявената цена е различна от тази, която се маркира на касата - редовен номер, при това и в 345, което принципно поддържа недотам ниски цени.
Дразнех се също на ровенето в чантите, за което настояваха в "Европа" - ами мама му стара, да си инсталират системи за сигурност. Обидно е.

# 22
  • Мнения: 7 186
Сетих се за една продавачка, на която попаднах няколко пъти наскоро и която ме порази с хладнокръвието си. Работи в магазин за обувки и чанти в един от новите търговски центрове, жена в зряла възраст.
Единия път влезнах с една приятелка в магазина да разгледаме, тя седи на една маса отвън с още няколко колеги от съседните магазини, пушат, пият кафе, отворили кутия шоколадови бонбони и цъкат белот. Изобщо не се трогна дори да погледне кво става вътре, толкова беше вглъбена в играта. Както и да е, поне си разгледахме на спокойствие Wink
Следващия път влизаме аз, детето и приятелка, зяпаме, говорим си, тя същата седи на стол зад щанда, в иначе просторния и хубав магазин. В същия момент чувам щракане на запалка, обръщам се, нашата продължава да си седи сладко на бюрото, кръстосала крак връз крак, запалила си най- спокойно цигарка, и току- що издишала дима срещу мен, ме попита благо- с нещо мога ли да помогна Mr. Green И това доживях, да пушат в магазина и да ми кадят насреща ooooh!

Като цяло ме дразнят простащината, некомпетентността, фамилиарното отношение, натрапничеството, агресията, преиграната любезност, селския тарикатлък.

# 23
  • Мнения: 2 467
Влизам в магазин. Продавачката бъбри с приятелка. Аз чакам. Те бъбрят. Да си изкаже мисълта жената, да не забрави...  #Cussing out Лудвам. Днес в два магазина ми се случи  Tired

# 24
  • гр. Пловдив
  • Мнения: 6 175
Казах ли ви, че Пловдив ги удряме всички в земята! Crazy

# 25
в магазините ме дразни всичко, което е изброено до сега.. както и това, че често те карат да се чувстваш като навлек.. все едно си натрапник, а не клиент... особено ако имат друго занимание и си ги прекъснал, направооо.... ooooh!

а в заведенията.. супер дебилски сервитьорки... освен, че не знаят менюто и вдигат рамене, като ги питаш з анещо, ами после си закръглят бакшиша... в крайна сметка, ако аз нямам 20 ст, няма да ми дадат стоката, но те си ги прибират като едното нищо.. не е за 20 ст, а за принципа.. ако ми хареса обслужването, бакшиш ще оставя...

веднъж сядаме с приятелка и приятел в ведно заведение.. след като ни обслужиха супер зле, чакахме ужасно мнг, а заведението не беше от евтините, ни донесоха сметката... трябваше да ни върне 1лв.. само дето сервитьорката не счете за нужно.. моите приятели не искаха да се разправят, но на мен ми писна вече.. и намерих салонният управител.. и й казвам, така и така, не ми върнаха ресто вашите момичета.. и тя пита, колко? аз казвам, 1 лв.. нямам думи.. тая за малко да ми се изсмее в лицето.. че я безпокоя за некъв си лев.. отиде, бръкна в едно чекмедже, и ми върна 1лв и 50 ст... да плача или да се смея... все едно ми каза, аре щом сте за един лев, ще дам лев и 50  #Crazy

# 26
  • Мнения: 494
Аз се дразня във фризьорските салони,че все се опитват да ми пробутват  да си купя нещо,което върши "чудеса",  Thinkingама аз не им се давам Crossing Arms

# 27
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 5 920
Казах ли ви, че Пловдив ги удряме всички в земята! Crazy
Тц,  София води в класацията Simple Smile Иди в някой МОЛ или в някой от магазините в центъра и ще се убедиш. Ама не само там де. Навсякъде е трагедия.
Много злобни продавачки съм виждала и в Бургас, всичко им е криво и все на вкиснати попадам. Може пък такъв да ми е късмета.
Не влизам никъде, където натрапчиво ме преследват и убеждават, че чудесно ми стои дрешка с 3 размера по-малка и трябва да я купя защото е точно като за мен, а и ако ми е малка, след едно пране ще се отпусне и ще стане тамън. Не влизам и там, където ходят плътно след мен като сянка и втренчено ме зяпат, сакън да не им свия нещо, а на излизане проверяват чантите. Забранила съм си да влизам и в магазини, където те оглеждат от главата до петите и те преценяват дали си потенциален клиент. Дразня се и като поискам нещо да ми покажат, да ми отговарят - ама това е скъпо  Shocked Ако беше възможно всичко да си купувам он лайн, изобщо нямаше да вляза в никакъв магазин.
Върхът беше като отидохме с приятелка в Патиланци и се наредихме за сладолед - искаме да ни сложат по 3 топки сладолед в чашките. Тъпанарът отсреща поне 3 пъти повтори - ама това е скъп сладолед, сигурни ли сте че искате по 3 топки  Twisted Evil Казвам му -ок, давай. А той пак - ама скъпо е. Добре де, разбрах, давай. Той пак - еми скъпо е бе. Вече яко се изнервих и питам - е колко е чак пък толкова скъпо, а той - ми 100 грама е 2.80 лв, да ви сложа ли по 1 топка само...   Twisted Evil
Вече не ходя и за книги на Славейков, продавачите там са станали прекалено злобни и агресивни или аз все на такива попадам. Ако нищо не купиш, озъбват се и правят злобни коментари и само където не са те набили вече. Предпочитам вече да си поръчвам книги по Интернет.
Във фризьорски и козметични салони - не спират да дрънкат глупости една след друга, ама наистина постоянно мелят - коя с какво е облечена, какъв бакшиш е оставила, кой и е гадже и т.н., абе направо имат словесна диария. Ей това не го понасям да ми подуват главата. А и като им звънне телефона, изчезват някъде да си дрънкат и те зарязват на стола да чакаш. Също и не спазват часовете при предварителното записване.
В заведение - мразя когато без повод ме гледат накриво и когато сервитьора ми обяснява, че има висше образование, ама живота е несправедлив към него. Мразя и дървени философи, които ме убеждават да си поръчам нещо, което по принцип не ям. Като го опитам, щяло да ми хареса, как ли пък не.   
В банките - никога условията за кредитите не са това, което е обявено в рекламата или на сайта. Дразни ме самият им принцип за прецакване на клиента.
Агенциите за имоти - нещата никога са такива, каквито изглеждат (тук вече роман може да се напише).
Мога още много да пиша, ама хайде стига толкова, че вече стана късно.
После ще добавям и още.

# 28
  • Мнения: 27 524
Сори, не прочетох постинга на авторката. Какво ли ново можех да науча? Така или иначе всекидневно се кокоря, блещя и безкрайно удивлявам на безграничната наглост, нахалство, безпардонност и краен непукизъм на почти всички от обсужващата сфера в София. Опитвам се да бъда търпелива и да си мълча, но когато излиза да бие детето ми продавачката в крайпътна будка, защото е допряло пръст до крайпътната й витрина и би я омърсило.... нямама думи. В подобни моменти се благодаря хиляди пъти, че сме далече и не искам никога да се върнем, при все огромната ми мъка и желание за това...

# 29
  • Мнения: 2 014
В едно заведение в Русе ни обслужиха много зле и безхаберно. Сервитьорката не знаеше какво от менюто приготвят в кухнята, но това как да е. След половин часово чакане за таратор- мастиките се стоплиха и накрая се обръщаме с молба към обер келнера да провери какво става и той най-невъзмутимо отговаря : "Вие какво? Да не мислите, че готвача ще си остави порциите за 40-50лв/абсурд е такава цена за ястие там/ и ще ви кълца краставици за 1лв" Crazy Joy....направо ни срази...

Пък за продавачките, които се цупят като им разместиш закачалките да разгледаш...дори не заслужават коментар  Crossing Arms

Общи условия

Активация на акаунт