В инволюция сме, сега накъде....

не мога да ти дам адекватен съвет, но ти пожелавам успех. 

Иве, ако си сигурна, че това е края, намажи се с горчивото, доколкото чета от други майки - действа безотказно. Друг вариант е да го оставиш при баба за 3-4 дни, ако имаш възможност (и сили, защото аз Анна още на никой не мога да я оставя и за ден). Все пак ми е интересно, как така нямаш мляко, на мен ми се случи да ми се завие свят 2-3 пъти и си помислих за инволюция, но мляко си има, вече не много вероятно, защото кърмя 2 пъти дневно, но все пак има. Ти въобще ли нямаш, той не преглъща ло докато суче?

Какво,сега пък да се тръшкаме ли,че нямаме кърма?Просто си купуваш адаптирано млекце и се започва....А това,че нямаш сили и желание за нищо мисля,че ти трябва сън.Когато спиш си почиваш най-добре и после ти идва желанието за всичко останало.

Нямаш ли възможност да оставиш детенце за 1 ден на някой, а ти да не ставаш цял ден от леглото. Да се наспиш и починеш като хората.

  Иве,след два месеца и аз мисля да отбивам.Ще започна постепенно да намалявам кърменията,ние все още се кърмим по пет-шест пъти в денонощие.През деня сигурно ще е лесно,нощите ме притесняват.Може би ще има рев няколко дена,няма как,но дано се справим.Не се травмирай толкова,детето ти е пораснало вече,време му е за отбиване.Адаптирано мляко моето едва ли ще пропие,ще му давам кисело мляко.Успех ти желая!

Магика, не става дума за тръшкане, ясно е, че това не е края на света, но разбирам Ива, не е приятно, когато детето постоянно иска да суче и ти виси на гърдите /защото това не е малко бебе, което можеш лесно да махнеш оттам/, а мляко няма. И не винаги дългокърмените бебета искат да пият АМ, моето дете не го харесва, по-скоро яде кисело мляко. Въпросът е как безболезнено и за майката и за детето да се прекрати кърменето, ако това е крайното решение, защото то е пристрастено кърмаче. Обикновено това става с раздяла за няколко дни, съдейки от опита на повечето майки, ако имаш на кого да го оставиш, разбира се. Не можеш просто да му дадеш АМ и да откажеш достъп до циците, защото ще ореве света, поне моето това ще направи. Ако нямаш на кого да го оставиш - горчивото и обясняваш, че титите са болни, ще има пак рев, но нямаш избор.
За съня и почивката съм съгласна - най-добрия лек за всякакви проблеми и стрес.

Иве, понеже виждам, че се интересуваш от ГНМ, ще си позволя да напиша по-долното. В никакъв случай не прибягвай да оставяне на детето на някой с цел отбиване или ползване на "горчивото" в момента. Освен това, често след боледуване малките известно време са мрънкави+ че си мисля, че след стреса, който сте преживяли, едно отбиване сега ще го затормози още повече.
А за намаляването на кърмата - едва ли е от стреса, по скоро си мисля за друга причина;). Така или иначе явно имаш нижда от почивка - ако може някой да се включи в гледането на Марти/разхождане, много ще ти помогне. А за да не суче толкова често би помогнало разсейването и отлагането- игри с него, приказки, разходки, срещи с други деца/майки, така че да не скучае. Така с времето може да намалите кърменията и постепенно да отбиеш (намалялото количество кърма също би ти съдействало;)).
Поздрави

Ако си взела окончателното решение да го отбиваш, пробвай с Даум екзол-а. При нас отбиването изглеждаше безнадеждно, но с Даум-а всичко мина като по вода.

 
Оливче, виж като си "стара" кърмачка как бързо се разбираме с половин приказка. Мляко почти няма-преглъща 3-4 пъти от двете гърди и толкова, после започва едно близане, едно мрънкане, а на едната, а на другата гърда и така с часове. Като го оставя и започва да реве, нормално, а на мен ми се вие свят и започват да ме обливат едни горещи вълни, многооооооооо е гадно. Притеснява ме това, че му позволявам да стой на гърдите ми и да ги ползва като успокоително, а мляко така или иначе не тече, не знам от психологическа гледна точка дали е редно да му позволявам да ми възприема гърдите като залъгалка и успокоително.

Ивенце, изключително се радвам, че се запознах с теб във форума, гоним се по темите и ти винаги си насреща с адекватен съвет  Именно защото се притеснявам дали точно сега е момента и дали точно с горчивото е начинът, струва ми се малко насилствено така, пуснах темата. Проблемът обаче е че колкото и да обичам детето си не трябва да забравям да обичам и себе си, защото само, когато аз се чувствам спокойна ще може и той да расте спокоен. Лошото е че напоследък наистина се чувствам "сякаш ми отнема жизнената енергия"-наистина ми е зле, прилошава ми, вие ми се свят и не се чувствам пълноценна и спокойна като родител, страх ме че ще рухна, а тогава наистина няма кой да се грижи за малкия. Бабите ни са млади и ходят на работа, а и честно да си призная им нямам грам доверие, защото или го "задушават" с любовта си (някъде из Алтернативната медицина, мисля че Мая беше систематизирала случаи за свекърви, които карат майките да се чувстват така все едно им отнемат детето, е моята е точно такава) или го "психират" с експресивнността си, така че наистина няма на кого да го оставя, така че да се чувствам спокойна и да мога да си почина. Колкото до разсейването-не става, Марти самао крещи "ма", сочи ми гърдите и иска да суче, млякото е намаляло, мисля, че от известно време сме на етапа постепенно отбиване по една или друга причина и сега е дошъл момента да го направя, но явно няма да стане по негово желание, защото на него му харесва и само да ме "ближе", сигурна съм обаче, че и това не е начинът.
Затова ви питам, как? Знам, че много четете, на много от вас вярвам искрено и безрезервно, защото сте ми помагали в множество ситуации, ударете едно рамо и сега 

Маги, при нашите кърмачета не става, мила, с адаптето и шишето, те биберон не искат да видят камо ли да им дадеш шише с АМ, ще ме замери с него
Желание винаги съм имала, с част от момичетата се познаваме задочно и могат да ти кажат с какъв мерак си кърмя детето и колко се борих да си задържа кърмата, просто приемам факта, че всяко нещо има край и явно нашия е на прага, по една или друга причина. И аз исках да се кърмим поне до 2 години,но явно няма да стане и вместо да се "тръшкам" и да удължавам агонията и неразположението си, предпочитам да спрем до тук, за да останем и двамата с красиви спомени от това преживяване. Тъй като обаче за мен винаги на първо място е стояло детето и здравата му психика пуснах темата, за да получа съвет от майки,които са преминали през този етап и са го преодолели, защото на мен все още не ми се е случвало и ми е ново като усещане и "технология" 

Доколкото разбирам момичето изобщо не се тръшка , че няма кърма , а иска съвет как най-безболезнено да стане отбиването. разбирам я напълно, защото съм в подобно положение, но също НЯМА да я оставя на никой , а и това с мазането на гърдите някак си изобщо не ме кефи 
Аз също вложих страшно много усилия в това да кърмя детето си и доскоро дори и не мислех за отбиване, но наистина идва един момент , в който майката усеща  , че има нужда да си поеме въздух     Та така на есен - с песен най-вероятно и аз ще пусна темичка 

Иве, напълно съм съгласна - кърменето не трябва да е бреме за теб и ти да се измъчваш. Просто го направи плавно, така че Марти да не се травмира и изживява конфликти.
Не знам дали има някаква закономерност при сукането, но си избираш едно кърмене (най-неважното, ако може да се каже така изобщо;)) и го "прескачате" - може да пробвате с отклоняване на вниманието преди да си поиска (някак да го изпревариш и да предложиш например интересна играчка, нещо), да смените режима - например да излезете по това време, да избягваш да сядаш например на място, където кърмиш, дреха с лесен достъп;) и изобщо всичко, което може да му напомня за кърмене. И в крайна сметка, ако не помогне и това, му казвaш, че сега не може/гърдите почиват(или ако ползвате друга дума за гърди),а по-късно ще може пак. Казваш му го твърдо и нежно . Така за 3-7 дни махаш по едно кърмене. И мноооого гушкане трябва през този период - просто му даваш цялото си внимание, за да усеща,че не го отхвърляш и има други начини да му е добре с теб .
Надявам се да мине леко и за двамата .

До колкото схващам, никой не се тръшка. Просто се задава въпрос и се очаква отговор.

IvelinaAtanasova, мога да ти кажа аз как отбих дъщеря си на 1г1м. Започнах малко след като навърши годинка. Постепенно. При нас с АМ не се получи, опитах няколко марки и всичките ги плюеше, давеше се, само като видеше шарените кутии и почваше да реве. Вече я бях захранила и с кисело мляко наскоро преди това, та реших с него да действам. Надлъгвахме се, че като пийне малко КМ и мама ще й даде да посуче и така около седмица правех това наистина. Един ден просто я оставих да заспи докато пиеше млякото си от биберона и така. До тук беше Повече не се е сещала

Успех ти желая!   

Малко оф топик, може ли някой да ме упъти или да ми пусне линк към подобни статии, че мен горната тема ме вълнува? 

Иначе съм сигурна, че ще се справиш и детенцето ти ще се чувства добре, от споделеното си личи, че си една добра и внимателна мама. Някои съвети ми се сториха безценни. За пореден път се удивлявам на помощта, която всички в този форум успявате да дадете.

Пухкова, има цял подраздел в Медицинската тема, погледни на първата страница на форума ще го откриеш.

Трябва да пробвам да го излъжа с шише преди заспиване, че там е най-големия зор, винаги е заспивал сучейки.

Засега му давам да си дърпа от гърдите ми винаги, когато поиска, като дръпне 5 пъти и нищо не пусне му омръзва и ме оставя, за днес не е правил сцени. Снощи не се буди за нощно сукане, не мога да повярвам, за първи път откакто се е родил.