Хиперактивност с дефицит на концентрация

  • 200 801
  • 1 095
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 244
Значи Риталина е от групата на антидепресантите и едно от най неприятните му странични действия е развиването на зависимост.
Затова напоследък към него се прибягва в крайна необходимост с много малки дози.
Не знам тази информация дали ти е достатъчна
На мен лично ми каза доктора че при дъщеря ми ще се опита само с транквиланти (успокоителни) о т тези които се използват и при лечението на епилепсията.
Ако се разминем само с това ще бъде супер

# 16
  • Мнения: 2 531
Съвсем различен медикамент от Ризатарун- тои стимулира импулсите в мозъка и повишава способноста за концентрация.
Аз давам и Тиоридазин,невролептик и не се привиква към него.

# 17
  • Мнения: 4 244
Значи не е такава хиперактивност като на щерката а е само провокирана от състоянието му и предполагам че ще го израсте и постепенно ще му намаляват дозите.
Лично аз мисля че вероятно и през пуберитета ще му се наложи допълненително да му се дава от тия лекарства, но лекарите ще преценят най добре

# 18
  • София
  • Мнения: 2 249
Цитат на: White Raven
Много добре се повлияват децата от диета богата на наситени есенциални киселини. Сега в момента им забравих наименованието, но ще ти ги напиша по-късно. Съдържат се в мазната риба, ядките. Ще ти потърся и ще ти дам линкове. Има научни изследвания по въпроса. На английски е diagnozata e АDHD.


Това и аз съм го чела. Но мазнините са ненаситени есенциални в смисъл незамениеми, защото не се синтезират от организма. 2 вида са - омега-3 мастни киселини и омега-6. Мисля че омега-3 имаше по-важна роля за АDHD. За лечение човек трудно може да си ги набави само чрез храната. Препоръчва се взимането на рибено и ленено масло.

# 19
  • Мнения: 2 543
Здравейте!
Понеже се зачетох в написаното по повод този проблем и у мен възникнаха някои въпроси.
Моят син е също много буен. Мога да кажа - супер буен. Единствените неща, които го радват истински са буйните игри - бутане на който му попадне, скачане, тичане, блъскане, хвърляне и т.н. Доскоро не можехме да го удържим на едно място за повече от 5 секунди. Разходките ни също протичаха набегом и с много рев и тръшкане ако се случваше нещо, което на него не му харесва.
От 2 месеца той ходи на детска ясла (със слухово-речева рехабилитация, защото е с много увреден слух) и това много го промени. Изглежда, че режимът и непркъснатото му ангажиране с нещо се оказаха много полезни. Мисля, че занапред нещата само ще се подобряват.
Та това, което си мислех е - дали наистина тези деца се нуждаят от медикаментозно лечение? Дали тази диагноза не е просто едно престараване и преувеличаване на проблема? Това, разбира се, са въпроси на лаик, така че ще се радвам, ако споделите какво мислите. Все пак палави деца винаги е имало! А никога не ми се е струвало, че Емил от Льонеберя трябва да се лекува! Wink
Съгласна съм, че режимът и добрата организация на игрите помагат, но това важи за всички деца, според мен!
Всичко това не означава, че подценявам проблема - просто се питам!
И така - какво мислите вие?

# 20
  • Мнения: 4 244
Илона,
лечение се налага обиновено в много тежки случаи които не се повлияват добре от строгия дневен режим и ангажирането на вниманието им с различни занятия.
Щом при твоя син нещата са сеподобрили, мисля че няма да се наложи медикаментозна терапия. Но това е мнението ми само на майка, това трябва да реши само един лекар.
При моята дъщеря помогна досега в къщи стриктиня дневен режим и ангажирането и с различни занятия.
Иначе в детската градина понеже още не може да се справя и отпуснаха от тамошни отдел Просвета възпитателка която да се занимава само с нея 2 пъти седмично/
От това как ще се развият нещата с възпитателката ще се реши по късно длаи ще и се наложи в пъреи клас да приема медикаменти или не. Ако се повлияе добре ще се радвам много ако припуснем тая част.

# 21
  • Мнения: 2 531
Има разлика между по-темпераментните"хиперактивни" деца и тези с хиперактивност, съпроводена със среден до силен дефицит във вниманието. Искрено се надявам твоето дете да е в първата група деца!

# 22
Цитат на: Iva_D
Цитат на: White Raven
Много добре се повлияват децата от диета богата на наситени есенциални киселини. Сега в момента им забравих наименованието, но ще ти ги напиша по-късно. Съдържат се в мазната риба, ядките. Ще ти потърся и ще ти дам линкове. Има научни изследвания по въпроса. На английски е diagnozata e АDHD.


Това и аз съм го чела. Но мазнините са ненаситени есенциални в смисъл незамениеми, защото не се синтезират от организма. 2 вида са - омега-3 мастни киселини и омега-6. Мисля че омега-3 имаше по-важна роля за АDHD. За лечение човек трудно може да си ги набави само чрез храната. Препоръчва се взимането на рибено и ленено масло.


Моето дете се повлия от тях още след втора-трета седмица.Спряха истеричните писъци,изблиците на неконтролируем гняв и автоагресията.Агресивността значително намаля.Подобри се съня и апетита.Маслото е ESKIMOkids и съдържа омега-3,омега-6 и омега-9.По-подробно съм писала за това в АУТИЗЪМ,като потребител"ljuboznatelna"  и гост "luboznatelna".

# 23
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Цитат на: Anonymous

Моето дете се повлия от тях още след втора-трета седмица.Спряха истеричните писъци,изблиците на неконтролируем гняв и автоагресията.Агресивността значително намаля.Подобри се съня и апетита.Маслото е ESKIMOkids и съдържа омега-3,омега-6 и омега-9.По-подробно съм писала за това в АУТИЗЪМ,като потребител"ljuboznatelna"  и гост "luboznatelna".


Напишете ми повече за това масло моля. От къде се набавя, с рецепта ли става, как се дава...
Това за което ти говориш "истеричните писъци,изблиците на неконтролируем гняв и автоагресията" едно към едно Денис го имаше. Лятото. Дори го водих на психолог. Удряше си главата в стената, истерия пълна. Обяснявах си го с ревността от раждането на братчето му. Той от тогава се промени.
Психоложката ми надрънка един куп глупости тогава и аз повече не го заведох при нея. Истината е, че от как тръгна на градина нещата се промениха. От месеци не си е удрял главата, даже съм забравила вече за този проблем. Стана много по-спокоен, няма ги тия истерии от преди, викове и крясъци без причина.
Е, продължава да ревнува, но сякаш се примири.
Въпреки това е много буйно дете. Не се спира на едно място, още не е проговорил като хората. Т.е. не спира да бърбори, но малко неща му се разбират. И сега като чета тази тема почнах да се притеснявам честно казано Embarassed
На две годинки и 11 месеца е.
Какво ще кажете ?

# 24
  • Мнения: 4 244
Додо,
Като го гледам твоя голям калпазанин няма да страда от тоя синдром, а е просто от възрастта на НЕ съчетана с малко ревност
Влез на лични да ти дам конкретни съвети
Трябва да са специфични за детето ти
Като ми пишеш на ЛС искам изреждане на дневен режим и в кои ситуации е много див (според теб) и как се справя с самостоятелни задачи

# 25
  • Мнения: 4 414
Додо, аз не съм специалист, а и нямам личен опит, но от това, което съм чела е нормало децата между 2 и 3 год.да проявяват инат, да имат силни изблици на гняв и дори да се самонараняват, когато не става по тяхната...това преминавало след третата година...мисля, че вашият случай е точно такъв и нямаш причина за притеснение Heart Eyes

# 26
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Цитат на: agneshka
Додо, аз не съм специалист, а и нямам личен опит, но от това, което съм чела е нормало децата между 2 и 3 год.да проявяват инат, да имат силни изблици на гняв и дори да се самонараняват, когато не става по тяхната...това преминавало след третата година...мисля, че вашият случай е точно такъв и нямаш причина за притеснение Heart Eyes


От твоите уста - в божите уши Heart Eyes

# 27
  • The new Earth
  • Мнения: 1 941
dodo_dodo,също мисля,че няма за какво да се притесняваш.Още повече,че Денис вече се е успокоил и няма такива изблици Simple Smile Кристиян беше същия.На 1-2г. не се спираше на едно място,не спираше да бърбори,сърдеше се и изпадаше в истерия за най-малкото.А това с биенето на главата го правеше не само в къщи.Умирала съм от срам,когато сме на разходка и аз откажа да му купя нещо,което той е решил на всяка цена да има...падаше на земята и започваше да рита и крещи с всичка сила... Embarassed Вниманието му постоянно беше ангажирано с няколко неща,но такива които той е избрал.Когато тръгна в първи клас,много му беше трудно да се адаптира...изобщо не можеше да разбере че трябва да застане мирно на чина и да не става да се разхожда,да не се върти,да внимава и да не говори...учителката постоянно ме викаше и се оплакваше,че гледал през прозореца,че ставал да се разхожда в час,че не се спира за секунда на едно място и каза,че според нея има точно такъв синдром на хиперактивност.Е,да ама а з не бях на това мнение.Преместих го в друго училище,където учителката беше много търпелива и като майка за учениците.Кристиян му стана интересно и започна лека-полека да се съсредоточава.Сега е в седми клас и е един уравновесен младеж,спортува лека атлетика и скоро стана на 6-то място при деца в зала.Много ми помага и е като един малък татко за Калоян.А като му разказвам какво е правил,като малък,се смее и не може да повярва.
Така и Денис след време ще се чуди какви ги е вършил. Stuck Out Tongue

# 28
  • София
  • Мнения: 6 999
Дебелана,

Би ли ми казала защо са те посъветвали да минете само на един език?

Племеницата ми е с подобна диагноза. Живее в Южна Африка и също ползва два езика, затова се чудя.
Там не я лекуват по никакъв начин Sad В началото е била на специална дет. градина, където общо взето са я оставяли да прави каквото иска, а това за нея било само да рисува. Нищо друго.

Сега има известни проблеми в училище, най-вече с липсата на концентрация, но там учителите им явно са доста разбрани. Общо взето й се радват на 'артистичността'.
Преписах твоето мнение на майка ми, защото тя май най-много се безпокои, а и най-много общува с детето. Някой от нещата, които ти си написала - тя ги прилага /по интуиция явно/, но се чудя какво още и едното е само един език може би?

Благодаря

# 29
  • Мнения: 4 244
Цитат на: Isa
Дебелана,

Би ли ми казала защо са те посъветвали да минете само на един език? Благодаря

Да ти кажа , проблема беше, че детето беше с немския много зле. Говореше само български и малко немски, имаше проблем с общуването с другите деца. Причината беше че на мен ми липсваха социални контакти в началото поради незнание на езика и тя самата нямаше контакти с други деца. Телевизия и до ден днешен гледа малко, така че оттам не можеше да научи много немски, а аз и пеех на български, четях и български книжки.
За 2 седмици през които се бяхме разбрали да говорим само на немски и само през уикенда на български, детето дръпна страшно много и след 3 седмица продължихме по нормалния начин. Имахме и няколко посещения при логопед с занимания основно по не мска граматика. Няма да казвам че немския има обратен на българския словоред и тя кареше немски с бълогарски словоред и имаше проблем с множествено число.
 Сега бяхме поизостанали малко с българския, но престоя ни от 5 седмици сега в България и се отразиха много добре.

Моята също е много артистична, а при нея е наследстено. Рисува страхотно за възрастта си (баща ми е художник) и пее също като звънче

Общи условия

Активация на акаунт