Колко от вас са били унижавани?!

  • 13 973
  • 163
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 470
Провокирана от темата за смъртното наказание,се замислих,и ми се ще да науча колко от вас са били изнасилени,бити,унижавани или др?!Или колко от вашите близки или приятелки са били подлагани на подобни неща?!Може би нещата са обвързани?!

Анкетата естественно ще е анонимна,и не държа да чета ужасяващи случаи...Но би било интересно да разберем и до колко извършителите са болни хора,рецидивисти,или просто грубияни решили да се възползват от ситуацията...

И би било хубаво,ако тази тема ни помогне да сме по-уверени,и да можем да се защитим ако се наложи някога,да не дава господ!!!Но и да научим на това нашите деца!

Явно твърде много очаквам от една тема,но да видим до къде ще се развие... Hug

# 1
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
В разговор с едно момиче от малък град близо до София ми сподели че по времето когато е била в гимназията (1992-4) от 24 момичета в класа само тя и още една не са били насилвани. Нея са я пропуснали защото брат'чет и бил известна мутра ....
да ли е истина или лъжа не знам ... но имам основание да и вярвам

# 2
  • Мнения: 2 716
Вместо "бити", прочетох "убити"
Темата ми е интересна. И за повечето - болезнена.
Няма да пиша страхотии.

# 3
  • Мнения: 6 651
Може ли някакво пояснение какво се има предвид под "унижавани"?

# 4
  • Мнения: 2
Темата е тежичка.Ине ми се иска да знам какви резултати ще се получат от анкетата по горе............

# 5
  • Мнения: 662
Темата е страхотна  Hug. И трудна... Rolling Eyes
Не знам дали повечето от нас биха желали да се впускат в подробности или въобще да разкрият по-фрапиращи случки Thinking.
Засега ще чета...

# 6
  • Мнения: 2 792
 Каква е идеята, че е разрешено да си срещу насилието, само ако си го преживял, а не ако просто осъзнаваш колко е безумно.
 Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
  Може би ще  е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво  и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.

# 7
  • Мнения: 1 470
В разговор с едно момиче от малък град близо до София ми сподели че по времето когато е била в гимназията (1992-4) от 24 момичета в класа само тя и още една не са били насилвани. Нея са я пропуснали защото брат'чет и бил известна мутра ....
да ли е истина или лъжа не знам ... но имам основание да и вярвам
Да ти кажа честно,почти нямам приятелка на която първият път да и е бил доброволен...Така че напълно и вярвам...

Може ли някакво пояснение какво се има предвид под "унижавани"?
Нека всеки да го разбере както го чувства!

# 8
  • Мнения: 205
Бях ученичка.Насилнците бяха на моята възраст-момичета.Унижаваха ме многократно, пред други хора, непрекъснат тормоз.Заплашваха ме, че ще ме пребият, казваха, че не заслужавм да живея.Един ден ми послегнаха.ревях от ужас, страх и унижение.С родителите ми подадохме жалба в полицията.Викаха ги на разпит.Не знам какво са говорили там.Разбрах само,че полицайката е казала нещо от сорта, че ние сме преувеличавали Confused Не съм сигурна.Въпросът е, че в крайна сметка не стана нищо, то ли какво сме очаквали да стане.Момичетата продължиха да си правят същите мизерии, аз се преместих в друго училище, нямах избор...

# 9
  • Мнения: 1 470
Каква е идеята, че е разрешено да си срещу насилието, само ако си го преживял, а не ако просто осъзнаваш колко е безумно.
 Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
  Може би ще  е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво  и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.
Не естественно!Но ако си преживял подобно нещо,предполагам самите усещания са по-различни...Чувстваш нещата,а не само мислиш...Да не говорим че има хора които и до ден днешен ужасът ръководи постъпките им...

# 10
  • Мнения: 883
В четвърти клас. Съсед- дядка, над 70 годишен. Тогава ходих на уроци, исках да свиря на китара. Дядката беше пенсиониран артист май, той можеше да свири (не ми беше учител) и ходих при него да се упражнявам. Един слънчев ден си подбрах китарката под мишничка и отидох, както друг път при него, да се уча, за да сполуча. Отвори вратата, влязох, затвори, заключи, отидохме в кухнята, измъкна от шкафа една бутилка мастика, изгълта на екс колкото можа, обърна се към мен и започна да ми говори, че аз съм неговата внучка-кучка, че много ме обича и сега ще ми покаже как се целуват любимите внучки-кучки. Избягах към входната врата, но тя си беше все така заключена, той дойде...успя да ми покаже как се целуват внучките-кучки, навря си миризливият език в устата ми, опипваше ме. В началото се препарирах, не знам, блокирах, после го заблъсках и се разревах и му казах, че ще кажа на татко и татко ми ще го убие и не знам какво още казах, но ме пусна. Каза ми да не казвам на никой, защото съм малка курва и всички ще разберат и ще ме сочат с пръст. Не казах на никой, нито на баща ми, нито на майка ми.

# 11
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Каква е идеята, че е разрешено да си срещу насилието, само ако си го преживял, а не ако просто осъзнаваш колко е безумно.
 Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
  Може би ще  е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво  и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.

 newsm78 Eдва ли има подобни пишещи тук. Или пък да  има нет в затвора? newsm78

# 12
  • Мнения: 619
Кофти... на голяма част от първите върпоси мога да отговоря с да....

# 13
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не гласувах, защото нищо от изброеното не ми се е случвало. Не съм чувала и за близки и познати.
Затова ли съм против смъртното наказание, защото не съм го изпитала на гърба си?

Бях унижена(по-скоро обидена), но все пак не е такъв род, за който става дума. Не отговорих с нищо, не отмъстих. Само действах според закона и о, чудо, имало правосъдие все пак.

# 14
  • Мнения: 1 470
Била съм малка,не помня в кой клас,но между 1 и 3,в близкото кино влязохме с брат ми,прожекцията беше започнала,а места никакви...Как в тъмного ни видя еди --- дъртак,и ни извика че до него имало свободен стол...Седнах аз,и гушнах брато,а онзи взе да ми гали ръката...По едно време усещам че държа нещо по-дебело от палеца му...Вдигнах брат ми,под предлог че ми се пишка,и излязохме...Така и не можах да му обясня на малчо,защо не искам да седна отново до "добрият дядо"... Sick

Общи условия

Активация на акаунт