Публикувана: 18 юли 2008, 20:44 ч.
Последно мнение: 24 март 2009, 19:14 ч.

Кефи ме.......

12 403
89
1

# 45 20 ноем. 2008, 17:03 ч.

Мнения: 4 138

кефи ме, че гуспойца тръткова си има персонално дивиди с монитор. и ние можем вече вечер, преди да си легне, да гледаме някой друг филм Mr. Green

докато тя за 29807 път гледа бернард и бианка. и че като зазаминаваме, няма да се побърквам и да си изкривявам врата към задната седалка.
кефи ме, че се е научила да брои до три Mr. Green

айн, цвайн, ти hahaha

знае буквата О, буквата К и буквата МАМА.

# 46 29 ноем. 2008, 09:40 ч.

Мнения: 2 172

Мнооого е готинко, ако сложите ваши снимки. Изкефих се. newsm68

http://www.elfyourself.com/?id=1351524465

# 47 1 дек. 2008, 07:30 ч.

Мнения: 2 172

Тихо, но безкрайно се кефя, че намерихме пътя една към друга(с каката) най-после или поне така ми се ще да вярвам - че е намерен! Two Hearts

# 48 1 дек. 2008, 11:15 ч.

Мнения: 4 138

Aист, безкрайно се радвам. bouquet

# 49 1 дек. 2008, 13:47 ч.

на път
Мнения: 2 804

Цитат на: Аист в пн, 01 дек 2008, 07:30

Наистина звучи стахотно ... bouquet

Успех!

# 50 1 дек. 2008, 18:37 ч.

Мнения: 690

Аист много, много, много love001

# 51 1 дек. 2008, 19:49 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Аист в пн, 01 дек 2008, 07:30

Аист, прекрасни новини! Пожелавам ви една щастлива семейна Коледа! Grinning

# 52 1 дек. 2008, 22:21 ч.

Мнения: 2 172

Благодаря ви, дано са надобре и нататък нещата.

# 53 2 дек. 2008, 10:51 ч.

Враца
Мнения: 5 199

Аист, браво, много се радвам за вас. Само така продължавайте.

Аз пък се кефя, че имаме украсена от фъстъчката Марина елха. Да ви кажа много хубаво подреди играчките, сама си избра какви да купим нови(че майка и всяка година купува нова играчка-нямам спирка покрай Коледа). А от миналата Коледа това е най-вълшебния празник за нас. Чудя се кога мина 1 година от онова обаждане Grinning

# 54 3 дек. 2008, 02:58 ч.

космополитно
Мнения: 941

Цитат на: wa_wa в вт, 02 дек 2008, 10:51

Аист, браво, много се радвам за вас. Само така продължавайте.

А от миналата Коледа това е най-вълшебния празник за нас. Чудя се кога мина 1 година от онова обаждане Grinning

Верно!? А сякаш вчера споделяше трепети и тревоги за бъдещото ти дете! Rolling Eyes

# 55 3 дек. 2008, 11:21 ч.

Мнения: 3 246

Аист много се радвам за вас Hug

Вава браво на фъстъчката Марина Hug

Аз се кефя, когато Боби ми каже "мамо ти си най-добрата, ти си мишенце на мишенце", каквото и да значи последното

# 56 4 дек. 2008, 17:12 ч.

Мнения: 1 152

Кефи ме първата част от това "посвещение" и , за съжаление, ме натъжава втората. Прочетох го и за миг се видях пак на 10. Толкова хубаво ми стана, че почти усетих как ме смъдят ожулените колена Laughing

Иска ми се да вярвам, че все по-малко ще си позволяваме да се превръщаме в хората от втората част на текста Rolling Eyes

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

С усмивка за вас Heart Eyes

# 57 5 дек. 2008, 11:21 ч.

Мнения: 4 138

че съм майка на 23 годишно дете Mr. Green

така де, мащеха или не знам как точно се казва.
видях едно 23 годишно копие на мъж ми.
животът е страхотен. сега поне имаме на кого да оставяме алекс.

# 58 5 дек. 2008, 11:35 ч.

Мнения: 3 246

кефи ме, че цала вечер правихме сапунени балони с малкия и аз някакси се върнах в детството и се забавлявах като дете
dudence, първата част на "посвещението" наистина ме върна в детските години Hug