За секциото...

в една и съща болница преди близо три години бях в реанимация 6 часа, а сега направо ме свалиха в стаята ми.

Точно така. Реанимацията е 24 часа, за мене си беше баш изпитание. После махат катетъра и те карат да си отидеш да стаята. Аз припаднах от кръвозагуба и болка. През нощта не ми пуснаха обезболяващите, които беше оставил моят доктор, защото дежурния екип е бързал да си дремне. В стаята вече се посъвзех, почнах да ходя, донесоха ми бебето, случихме се с много готини жени, с които станахме приятелки и така. Възстановяването-около 2 седмици ми бяха достатъчни да съм изцяло във форма само че аз направих грешката да не послушам лекаря си, които ми забрани да кърмя. И кърмих 4 месеца които бяха кошмарни и раждането и периода след това не бяха нищо в сравнение с тях. Световъртеж, припадъци от изтощение, сърцебиене и сърдечни кризи абе до болница щях да стигна от дебела глава. Доктора ми се скара едно хубаво като го викахме два пъти в 3 часа понеже ми е приятел. Абе като спрях да кърмя, като послушах доктора, взех мерки и укрепих здравето си полека лека всичко се оправи.

В болницата, където бях няма реанимация. Само презноща ме държаха на монитор.

Моето секцио беше планово със спинална упойка. Клизмата, слагането на катетъра и абоката определено ми бяха най-малкия проблем.Извадиха малката, измиха яи ми я донесоха да си я видя и целуна. После я показаха на таткото и пак ми я върнаха за малко. Това беше готината част.
После направо ми се виеше от болка първите 5-6 часа. Имах и тремор около 3-4 часа. Абе пълен цирк. Бях в реанимация до следващата сутрин. Тогава махнаха катетрите, направиха последно обезболяване...и хайде на раздвижване. Първото ходене до тоалетна ми се видя като ад. Влачих се по коридора сгъната почти под прав ъгъл. Първите 3-4 дни ставането, сядането, ходенето, навеждането и всякаквите подобни действия протичаха като на забавен кадър  Обезболяващи нарочно не пих понеже исках да кърмя, а така и не знам защо предварително не се информирах кое преминава в кърмата и кое не 
Явно какви ще са следоперационните болки и колко бързо ще протече възстановяването зависят от конкретния организъм и вероятно от опериращия екип. Белег имам, относително голям и грозен, но хич не ми пука.
Единствено бих посъветвала бъдещите мами да си вземат лепенки за секцио (продават се по аптеките, има дишащи и водоустойчиви). Аз мъкнах такава, но в операционната (след като 389547675094 пъти им казах, че нося такава) решиха да ми сложат обикновена превръзка с марля и лекопласт. Е да, ама на третия ден като свалиха превръзката с нея ми свалиха и кожата с думите "Ти защо не казваш, че имаш алергия към лекопласт". Ами за 29 години никога не съм имала проблем с каквито й да било лепенки  Това май ми създаде най-големите проблеми защото от местата без кожа непрекъснато сълзеше лимфа, която засъхваше и се лепеше по нощницата и като мръднеш... Та около седмица като допълнителна екстра ми се наложи да ходя с почти смъкнати гащи (само да придържат превръзките и лигнините) иначе а се допряха до раните...а 
Като цяло за около 10-тина дни се възстанових почти напълно. Но...около година след това раната все още ме наболваше при разваляне на времето. Бях си направо като жив барометър. От ХМС-то пасти да ядат. После и този дискомфорт изчезна.

Мен не ме държаха в реанимация, направо в стаята - наистина зависи от болницата. След 6 часа станах на крака. Вечерта преди секциото си слощих свещичка и това ми спести клизмата на другия ден. Иначе е, както го описват другите мами, изобщо не е толкова страшно.
При мен проблемите се появиха после - имах усложнения от операцията, изписаха ме след 15 дни, слава богу сега всичко е наред. Информирай се повече за възможните усложнения от операцията, а не за самата операция, която не е нищо особено.

[ ]ЦИТАТЧЕ!.--------От друга страна пък разбирам мамите които искат секцио по желание.Във Франция жените направо не си усещат раждането, всички раждат с епидурална анестезия която се слага на 4см разкритие.Но съветвам всички които се решили на секцио защото все пак това е техен избор да попрочетат малко за минусите и за негативите от него.-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 Само ,че има случаи при които много преди да се достигне нужното разкритие за поставянета на епидурална,контракциите са се появили преди часове!А има и хора които не винаги могат да си позволят да си платят упойката,а и колкото и смешно да звучи-знам и болница,в която има по 1 анестезиолог на смяна,и ако той е на друга операция,няма кой да постави упойката.Така,че и в България "знаем" за епидуралната.А както може да се попрочете доста за лошите последствия от секциото,и възможните усложнения при него,така може да се попрочете  доста и за усложненията и при вагинално раждане,и мъките и болките при него,Всичко е строго индивидуално при всяка родилка,а и много зависи от болницата в която се намира тя,също и на екипа на който ще попадне.А и само ще добавя,че поставянето на епидурална анестезия, в никакъв случай не гарантира безпроблемно раждане и липса на усложнения-тя прост лищава от гадните усещания и болки!И стига сте плашили авторката на темата с възможни лоши последсвия,просто тя пита при кой как е било!Е окуражете я ! 

Секциото ми бе планирано от мен и всички мои"нормално раждали" близки още в момента ,в които забременях Прага ми на болка е нисък,мисълта,че нещо по-голямо от тампон може да ми излезе между краката не ми се стуваше реална
Та сутринта гладна и жадна отидох в болницата.Въпреки това ми направиха клизма(не беше толкова неприятно,колкото изчетох по форумите)Сложиха ми абокат в една подготвителна зала,където с доки и екипа си лафихме,там ми мериха и тоновете.Поставиха ми прословутия катетър(ама аз за него не бях чела из форумите)Ейй това май наистина е много неприятна част.Упойка си избрах сигурна-т.е пълна :blush:10.45 извадиха бебо.11.20 усещах мъжо над леглото,че ми обяснава нещо Към 16ч. цялата рода дойдоха да ме видят.Донесоха и бебо Тогава още не знаех за какво става въпрос..но като си тръгнаха,като почнаха едни болкииии Но ината си е инат.Изтърпях ги,та нали сама пожелах това Тайничко се бях заредила с АУЛИН(вълшебното хап4е за мен) по едно на ден 2 дни(не е толкова фатално за кърмата )Ставах,лягах,кляках... и всичко беше ок.На 8 ден бях забравила абсолютно всичко.Много ме притесняваше дали боли махането на конците.И само това питах по цял ден нищо не усетих при махането.Сложиха ми една лепенка и си тръгнахме по живо по здраво Много боля наистина първия ден,нооо се преживява Споко! Всичко ще е наред и ще гушкате едни здрави бебчета на финала.

И аз това го попитах- той ми отговори, че го прави евентуално да не се пренесе някоя инфекция.