за жените, майчинството и онова отвън

Много въпроси повдигаш ...
Аз ще се включа само по по-елементарните 



Уви, и аз така . 1 към 1 
Успокоителното в случая е правилото, че първата стъпка към преодоляването на даден проблем е неговото осъзнаване 
Аз поне с това се успокоявам 


Ето тук, вече имаме разлика налична .... може би , защото моя наследник води по месеци твоя 
Хич не съм вече омагьосана - срам , не срам ... оттегчена съм и затъпена от еднообразие и липса на развитие / моето собствено, на детето развитието е закономерно обусловено - то не е повече от 10 % моя заслуга /.

Да обобщя ... всичко с времето си ! 

На мен ми е трудно да бъда аполитична- прекалено много се вълнувам от ставащото в България. Мъчно ми е, яд ме, страдам .
Според мен, за да си аполитичен, трябва и да си по-малко информиран. Поне при мен така се получава-колкото повече научавам, толкова повече се впрягам... Темата предполага да се разсъждава по-задълбочено.

Доскоро силно се вълнувах, сега преминах на вълна нихилизъм. Вече съм стара, нямам младежка наивност, не вярвам в промяната към по-добро тук и мисля да опитам там. Чувам, че градините им са по-евтини от тази, която сега плащаме 

                        Сменям памперси и не ми пука. Винаги съм била аполитична. Повече се трогвам от това.

Не знам. Не ми се е налагало да се "завръщам", защото винаги съм била и в двата свята. И с двете деца. Причината е, че просто не мога да правя само едно нещо, отегчавам се. И се старая да не напускам едния свят, докато навлизам в други9я. Общо взето се получи.

Странно, но така се чувствах, когато бях студентка. Не гледах телевизия, не четях вестници, нямах Интернет, имах само университет и колеги, които също като мен не се вълнуваха много от ставащото в момента. А много неща се случиха тогава, например - падна едно правителство, имаше стачки, блокади, огромна инфлация, смениха парите. Всичко као че ли се случваше около мен без да ме засяга, някак не го усетих.
А при двете ми майчинства не можах да се отделя от другия(този) свят, защото докато се обърна и аз се бях върнала.

Никога не съм се чувствала така, както го описваш. За мен майчинството беше един от най-хубавите периоди в живота ми. Дали, защото покрай детето имах достатъчно работа и никакво време за скука, дали, защото тогава живеех в голям блок, пълен с жени на моята възраст, които или също гледаха малки деца, или бяха безработни(говоря за периода 93-95 година) и социалните контакти бяха последното, което ми липсваше. Точно тогава книжният пазар бълваше от хубави по-хубави книги - всички купувахме, четяхме, разменяхме, обсъждахме; беше бумът на видеотеките, та и доста филми се изгледаха тогава... Единственото, от което би могло да се каже, че съм била почти лишена, са кръчмите, но те много отдавна ни бяха омръзнали и на двамата с мъжа ми, та не мога да кажа, че съм страдала за тях. 
Шокът при мен дойде, когато започнах работа. Тогава вече времето за нищо не стигаше, прибавиха се служебните проблеми, колективът, в който работех тогава беше ужасен - интриги, клюки и доноси, времето за детето - оскъдно и изобщо... Свърши хубавото време.

Телевизия не гледам, вестници чета рядко, ама виж в Интернет съм почти постоянно, но пак изоставам от водещите новини, освен ако не ги спомене някой във форума.
Усещам най-вече инфлацията, защото ме засяга като тръгна да паарувам.
Иначе съм се отдалечила от колегите, почти не се замислям какво става на работа и си викам колко ми е сладко да съм майчинство и с детето. После си давам сметка, че преди социалните ми контакти са били предимно с колегите, а сега са намалели и добре, че има няколко майки, с които се виждам, да не остана съвсем изолирана.
Незнам после как ще се завръщам, ама не си го и слагам толкова като проблем.

В тази насока, нямам никаква промяна от преди да бъда майка и след. Колкото съм се интересувала по-рано , толкова и сега.

И никога смяната на памперси не е била основна тема на разговорите ми, дори, когато това беше основното ми занимание.

Откакто забременях не гледам новини и филми с насилие, убийства и т.н. Естествен процес беше.  От политика не се интересувам също. Гледам си в собствената паничка. Знам, че това не е много отговорно спрямо обществото, но пука ли му на обществото за мен? Като изляза от офиса - забравям за работата, а преди да се роди детето постоянно мислех за работа.
Чувствам се много добре.
Бебешките проблеми наистина в един момент са най-важното в живота, после обаче всичко си идва по местата - при мен това се случи някъде около първата годинка на детето с връщането на работа.

За мен е нормално за периода до 2 или 3 годишна възраст на децата, да ми е приоритет тяхното развитие. Времето ми е запълнено почти изцяло от грижи към децата и дома, малкото свободно време прекарвам пред компютъра и ако нещо научавам то е от Интернет. Не мисля, че е кой знае какъв проблем завръщането на работа и увеличаване на социалните контакти, освен недостига на свободно време.

Състоянието, което описваш съм го изпитвала, но не е било породено само от майчинството или по-точно не само в тези моменти. Много точно си го описала - "егоистично доволен свят" - тези думи казват много.  

Така ти завидях. Мечтая си за това да живея в собствен затворен свят.Звучи толкова хубаво и спокойно...

Така е, прекрасно е. Как' Сийка , нещо не си ме разбрала,  мен майчинството не ме отегчава, най-прекрасното ми време досега,  просто някак ме отдалечава от случващото се отвън.
Затова мисля в посока- кои са тези, които не четат вестници, не гледат телевизия, не гласуват на избори, не ръкомахат в кръчмите за лявото и дясното? Неинформираните, тези, които всъщност правят новините ли ? Какъв е профила им? Психологическото им състояние. Неяростно вписалите се в социалните битки щастливи ли са или отегчени?.
Кой прави всъщност държавата?

Може да ме наречете кариеристка, но като си помисля за второ дете и свързаното с него седене вкъщи, обикаляне по градинките и отделяне от останалия свят и хора, направо настръхвам. Дори си мисля, че ще ходя до последно на работа, а после ще бачкам на компа вкъщи. От опита ми с първото, мисля, че това е напълно възможно.

И аз така. Съчетавам двата свята в едно. Просто грижите за децата са част от живота ми, но голяма промяна в живота ми няма.

Никога не съм се откъсвала от "другия" свят.
Но по-лошото е, че като виждам какво става в него, мрачни мисли прииждат в главата ми относно бъдещето на моето дете.
Някак си не ме кефи идеята детето ми да расте в някаква кретеноидна държава...

Като Франзела съм и аз. Няма нищо общо с майчинството.

Не, не съм се откъсвала от света около мен. През цялото време следях политиката и икономиката, защото ми е интересна. Но напоследък умишлено се изолирам доколкото е възможно, не защото не ми е интересно, а защото ме натоварва. Хвърлям по едно ухо, колкото да не е без нищо.
Всъщност, през цялото време на майчинството се занимавам с някаква интелектуална дейност, защото така ми е приятно и полезно.

   Вече четвърта година съм си у дома и гледам деца.Свикнах с това приятно ежедневие и дори ми е трудно да си представя,че все някога трябва да се върна на работа.Но не съм спряла да се интересувам от това,какво става около мен.Телевизия гледам чат-пат,най-много вечер след като заспят децата.Във форума влизам редовно,обичам си разговорите с вас. Не се чувствам откъсната от света,напротив,част от този свят съм.И на митинг за сваляне на правителството бих отишла,и да ритам задници също...Иначе не съм нито от левите,нито от десните,от тези,дето искат да живеят нормално съм.И да,от щастливите съм,поне така се чувствам,откакто си намерих половинката.

RadostinaHZ , не определям майчинството като период на затъпяване. И всъщност между социална ангажираност и интелектуални занимания няма знак за равенство. Човек може да пише, да рисува и пак да е много извън случващото се.

Всеки тип светоусещане ми е интересен, докато не го опитам и ми стане скучно. Минала съм и през този, който описваш - мина ми интереса, може би до следващия път.
Политиката ме вълнува до колкото мога да правя предвиждания за себе си и семейството ми - т.е. моя свят.

Не разбирам как стигна до извода, че според мен майчинството е затъпяване. Предполагам, че не съм се изразила точно.  Ако си обръщала внимание на предишни мои постове по други теми застъпвам идеята, че майчинството е много важна интелектуална дейност и от интелектуалните качества и образованост (включително начин на изразяване и т.н.) на майката до голяма степен зависи как ще се развива детето интелектуално. В сегашната тема под интелектуални занимания имам предвид тези, които засягат предимно моята личност и обогатяване и не са свързани пряко с възпитанието и обучението на децата. Все пак на едно дете не мога да му говоря за политика, икономика или например, за двигатели с вътрешно горене или за някоя книга. Разбирам какво имаш предвид. Всеки определя коя дейност в каква категория да сложи. 

Да, следя ти постовете. Провокираш ме, симпатизирам ти

Мерси. Взаимно е. 

Майчинството ме беше обзело напълно до към шестия месец на беб. След това отново започнах да забелязвам света около мен  започнах да чета вестници, да гледам телевизия и т.н. След като започнах работа обаче отново прекратих тези занимания.. интересува ме кариерата ми, и детето. Абсолютно аполитична и социално НЕ-ангажирана съм.. не ме интересува политическата обстановка и инфлацията.. интересува ме мога ли да си позволя това, което искам да имам.. ако не, работя по-усилено с цел да си увелича средствата и да мога да си позволя настоящите "цени".. Такава е нагласата ми - не съм свикнала да търся помощ, а да се справям сама. Не бих загубила един час време, което мога да прекарам с детето ми, за да отида да гласувам например... дано има по-малко "граждани" като мен  И, да, щастлива съм в този нов мой свят, ако това има връзка с интереса към политиката изобщо 

и аз така ,но не успях .
Все между двата свята живеех .Исках да се върна на работа  , защото се изнервих от нямането на пари , от тоталната изолация от света и когато го направих се почувствах на мястото си ... и щастлива .Сега  всяка вечер отделям по няколко часа , за да прекарам с детето си и се наслаждавам истински и пълноценно на тази близост .
Има значение че работя в прекрасен колектив и държа на колегите си .
А да да не забравя - винаги съм била аполитична .

Кой знае колко политически ангажирана никога не съм била, но винаги съм искала да бъда информирана.
Нямаше на кого да разчитам да ми гледа детето и затова четях днешната преса след няколко дни... 
Друг е въпросът, че майчинството ми продължи почти три пълни години и накрая вече полудях от липса на контакти и ангажименти.
Сега си давам сметка, че има различни периоди в живота. Нищо не съм загубила, от това, че съм се посветила на дъщеря си.
Но този път, живот и здраве, не смятам да стоя 3 години вкъщи...

И през двете ми майчинства се чувствам откъсната.С щерката бях за по-кратко време вкъщи.Толкова нямах търпение да се върна на работауче на година и нещо я дадох на ясла.Но тогава имаше места по градини и ясли Сега пък не мога да дам дребния-няма място.И седя си вкъщи и се чувствам все по-изолирана.Даже се наложи да напусна и работа-няма кой да го гледа и се чувствам все по-зле.Вече три пълни години съм вкъщи, а не се знае докога..
С външния свят ме свързват новини и интернет.

По стечение на обстоятелствата месеци наред бях съвсем в епицентъра на един от гореописаните скандали. Така ми е писнало, че чак ми се драйфа. Изолирах се съвсем съзнателно. Не исках да си тровя бременността с глупости. Но не се получава съвсем, щеш не щеш...Откак съм по майчинство вече съвсем се откъснах и се чувствам прекрасно Отново усещам кои са важните неща в живота
За аполитичността- ами аз съм такава, никога не ми е пречело. Гледам на нещата откъм експертната им страна, доста по-трезво е от записаното в коя да е политическа платформа Като смениш 3-4-ма министри и видиш, че всъщност съществени разлики няма, ставаш аполитичен по естествен път

Когато прочетох поста ти за първи път си казах "точно, точно и аз така се чувствам". После обаче видях накъде отива темата, върнах се и го прочетох пак и видях, че не е съвсем същото.

Откакто излязох в майчинство (даже преди да се роди дъщеря ми) заживях в съвсем различен свят. Така се случи, че заради една операция, която претърпях в края на седми месец излязох в отпуск по-рано и изведнъж от супер динамично ежедневието ми стана съвсем спокойно и лежерно. Работата ми винаги е била напрегната и ме е ангажирала много и резкият преход към спокойствие за мен беше стресов. Казах си обаче, че ще си гледам детето 1 година и го спазвам - когато живот и здраве се върна на работа през септември ще е минало даже малко повече.

ОБАЧЕ... Чувствам се изолирана и непълноценна, особено напоследък. Следродилните депресии ме подминаха, но сега ме е треснала една апатия и знам, че е време да се върна на работа. Същевременно ме е страх, не си вярвам, че ще се справя - дали ще се впиша добре в "онова отвън", ще ме приемат ли колегите насериозно след като съм била "извън играта" повече от година, дали детето ми ще понесе добре ходенето на ясла, дали няма да започне да боледува или да плаче всяка сутрин и какво ще правя тогава, как изобщо ще се справя с това да съм работеща майка.... Гледането на бебе беше най-релаксиращият и най-щастливият период в живота ми досега, но вече е време да си поема и другите отговорности. Нямам търпение за това, а така ме е страх същевременно...

По темата за политичност/аполитичност - не виждам някаква промяна в себе си. Сега имам повече време да чета новините, най-вече в интернет и съм по-информирана. Друга разлика не виждам.

Кралимарка Лимбовинтова (т.е. дъщеря ми) вече е на година и три месеца... И аз правя списък с първи "срички", режа нокти, реша лимби и прочее майчински красоти! забавлявам се неистово и много ми е гот... За съжаление не успях да се изолирам от "другия" свят, защото не спрях да работя...
Когато мога да си позволя - не чета вестници, не гледам телевизия (особено програми без субтитри, защото щом гледам ТВ, значи красотата и обичта спи  ). Когато обаче ми се налага служебно - чета новини, информирам се и така...

Наслаждавай се на "изолацията си", защото според мен нищо не губиш! ако можех да си го позволя, аз също щях моментално да дръпна шалтера и да се потопя само в нещата, за които малката ми Обич бърбори...

Аз съм на бод "тропоска" между двата свята. Това е моето ежедневие.

  Мога да кажа почти същото за себе си. Така правех и през двете си майчинства. Мислех си, освен това, че учейки задочно, че четейки много, интересувайки се от всичко, което се случва, помежду памперсите и кърменето( ) , ще ми е от полза за социалния ми живот после и това как ще се адаптирам към работата и т.н. Затова никак не се тревожех и бях напълно щастлива да съм (предимно и почти само) "мама" за няколко години подред. Нито ми тежеше, нито се чувствах ограничена.
 Но дойде и другия момент - "социалния шок", на който бях подложена, след като излязох от майчинството си(особено втория път). Той си беше факт! Колкото и пълноценно да е било времето, прекарано с децата ми, колкото и щастлива и отдадена да съм била(, защото момчетата ми бяха на първо място, независимо от всичко)това, в един момент, стана недостатъчно, особено като попорастнаха. А колкото и да съм мислела, че информираността за "външния свят" ми е достатъчна, всъщност се оказа, че това никак не е така. По телевизията и в Интернет, в книгите и от разговорите само, е трудно наистина да усетиш как се развиват действително  нещата "навън". За отношенията в работата пък, не може и дума да става...загубват се много навици, изпускат се много промени и пр. С други думи, адаптацията ми към света "извън дома"(,защото се чувствах, като дошла от друга планета направо, особено в началото ) се оказа нелека задача. Справих се, но никак не ми беше лесно. Не че бих заменила майчинството си с ходене на работа и плащане на детегледачки-не, в никакъв случай, нито пък съжалявам за нещо-напротив! На никой друг не бих поверила малчуганите си, освен на себе си и наистина съм напълно доволна и щастлива, че съм ги гледала аз, но и не ми беше лесно след това. Мисля, че наистина това са "два различни свята", както ги определиха по-горе.
  А иначе от политика винаги съм се вълнувала. Сега доста по-малко, защото все повече ме дразни, но продължавам да следя по-важните събития, както и да имам отношение към тях.

Следя новините.Свързано е с работата ми и е нещо като професионална деформация.Не съм се изолирала от света,който ме заобикаля,защото това е нещото,което внася разнообразие в ежедневието ми,докато съм в майчинство.Неотлъчно съм с детето си,но гледам да се срещам с хора,с колеги,да говорим за нещо различно от смяната на памперси и пюретата.Съпричастна съм към работата на съпруга ми,знам повечето неща,които му се случват.Иначе съм по-скоро аполитична.Хем ми се връща на работа,хем ме е страх да оставя сина си в най-добрите ръце след моите-на майка ми.Страх не защото тя няма да се грижи за него,напротив.Просто животът ми пре зпоследната година и половина до такава степен е свързан с него,а и неговият с мен,че ме е страх от промяната.Хем ми е добре така,хем искам нещо повече.Знам ли и аз...Така или иначе скоро ще ми се наложи да променя нещата.След няколко месеца майчинството ми свършва.

Винаги съм била абсолютно аполитична. Като ученичка баща ми се опита да запали в мен интерес към политиката, но от ходене по гаджета не ми оставаше време. В университета само аз от обкръжението ми учех две висши и от много учене и стремеж да не изоставам от купоните, вестник не поглеждах, телевизор нямах. После започнах натоварена работа, същевременно доучвах и продължавах с купоните и интересът ми към политиката си остана нулев. Сега е единственият период в живота ми, когато имам свободно време, все пак детето спи повече от мен. Но  не искам да чета и слушам нищо депресиращо и въобще не знам какво става по света и у нас.
Относно социалната изолация- при мен я има в пълна сила. От скоро живеем в друг град и не познавам почти никой. Но ми е добре, единствената ми компания и приятелче през деня е детето и ми стига напълно. Ще се наложи обаче скоро да започвам работа по финансови причини и се мъча да се настроя емоционално за това, но нещо не успявам...