Imam 2 god. dusteria i ot izvestno vreme se chuvstvam ugasno- svetovurtegi, neprestanno chuvstvo che ste pripadna, otpadnalost.Hodih na razlichni lekari i v ktaina smetka diagnozata se okaza - panichesko razstroistvo.Ne znam kak da se spravia s tova chuvstvo. Molia pomognete mi!
- Публикувана: 24 юли 2008, 17:36 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2008, 21:52 ч.
депресия
Здравей отново. При мен се случи същото, но аз не можах да се справя сама. На мен ми беше непрекъснато лошо, напрежението в главата ме убиваше, а за световъртежа просто нямам думи. Само аз си знам какво ми беше. Но при мен това се получи след като си бях въобразила, че съм болна от сериозна болест. Един ден получих ужасен пристъп(не знаех, че е паническа атака). След това отидох на невролог и тя след като ме прегледа ме изпрати на психиатър. Аз мислех, че ще се справя сама, но след една седмица на постоянни мъки не ииздържах и отидох. Каза ми, че имам тревожно безпокойство и ми изписа Деанксит и Коаксил. Пия ги от две седмици и вече определено се чувствам по-добре. Продължавам да имам кризи отвреме навреме, но това е нищо в сравнение с преди. На теб какво ти изписаха?
а, пробва ли да си промениш част от ежедневието,
казваш, че си с детенце, а, и ако не ходиш на работа,
мисля, че на всички ни се изяснява картината,
аз на твое място бих опитала първо да наблегна на социалните си контакти,
също е много важно с кой общуваш, как ти действа този или тези хора,
второ бих си обновила гардероба, бих променила прическата,
започни да се веселиш повече, смени обстановката, макар и за малко,
ей такива мисли ми вървят из главата,
и бих пробвала нещо от тях преди да посегна към лекарствата
успех ти желая
казваш, че си с детенце, а, и ако не ходиш на работа,
мисля, че на всички ни се изяснява картината,
аз на твое място бих опитала първо да наблегна на социалните си контакти,
също е много важно с кой общуваш, как ти действа този или тези хора,
второ бих си обновила гардероба, бих променила прическата,
започни да се веселиш повече, смени обстановката, макар и за малко,
ей такива мисли ми вървят из главата,
и бих пробвала нещо от тях преди да посегна към лекарствата
успех ти желая
Здравей отново. При мен се случи същото, но аз не можах да се справя сама. На мен ми беше непрекъснато лошо, напрежението в главата ме убиваше, а за световъртежа просто нямам думи. Само аз си знам какво ми беше. Но при мен това се получи след като си бях въобразила, че съм болна от сериозна болест. Един ден получих ужасен пристъп(не знаех, че е паническа атака). След това отидох на невролог и тя след като ме прегледа ме изпрати на психиатър. Аз мислех, че ще се справя сама, но след една седмица на постоянни мъки не ииздържах и отидох. Каза ми, че имам тревожно безпокойство и ми изписа Деанксит и Коаксил. Пия ги от две седмици и вече определено се чувствам по-добре. Продължавам да имам кризи отвреме навреме, но това е нищо в сравнение с преди. На теб какво ти изписаха?
Здравейте,
Аз съм в същото положение и същите оплаквания.Вече съм отчаяна даста и незнам към какъв специалист да се обърна.Чета,че някои от вас след среща с психиатър са значително по-добре.Моля препоръчайте добър лекар за София.Искам да се оправя и всичко да е както преди
dino2 как се чувстваш сега?Доволна ли си от срещите с психиатъра?
Пожелавам успех на всички!
Здравей, malinka84. Първо искам да ти кажа, че е много трудно, но важното е, че минава. Като казвам трудно, имам предвид, че когато непрекъснато ти е лошо и ти се вие свят не можеш да правиш нищо, нали? Горе главата! Моят психиатър е в поликлиниката до нас(аз съм от ж.к.Люлин) и наистина е прекрасен лекар. След доста обстоен преглед ми изписа лекарствата, за които споменах. Те се пият по схема и понякога се налага тя да се променя, докато се намери най-подходящата. Много е важно отношението на лекаря към теб! Когато виждаш, че се отнася с разбиране към теб, а не гледа само как да те изгони по-бързо започваш да гледаш доста по-ведро на нещата. Наистина, в началото бях много отчаяна, защото не издържах непрекъснато да ми е лошо, но леко по леко симптомите започнаха да отшумяват. Аз пия лекарствата само от две седмици(те не са със зелена рецепта), така че тепърва подобрението ще е значително. Сега сутрин определено не ми е много добре, но после нещата се оправят. Важното е да си вярвяш, че ще се справиш и да не се даваш на страха и отчаянието.
А ти ходила ли си на някакви лекари, например невролог?
А ти ходила ли си на някакви лекари, например невролог?
mama na stefi,
аз съм в същото положение от известно време и ще ти споделя от моя опит. Първо е добре да се увериш дали не е някакъв проблем с щитовидната жлеза ( аз си изследвах хормони, казаха ми, че всичко е ок, даже преди малко едни момичета ми го потвърдиха в друга тема). Ако това се изключи, значи наистина е такова разстройство, което по обяснението на невролози и психотерапевти, с които съм говорила, се получава от много силен стрес или системна преумора. По принцип те вероятно са ти дали деанксит, валидол, валериана мента и глог или нещо такова и това ще ти помогне да преодолееш физическите признаци. Това обаче няма да излекува причината за състоянието ти и не може да ти гарантира, че след време няма пак да изпаднеш в същата дупка. Затова е добре да намериш нещо, което те успокоява- например като гледаш комедии, като спортуваш, рисуваш, слушаш музика и т.н. Пълноценният релакс в момента е много важен за теб. Другото важно е да не мислиш или да се мъчиш да пренасочваш вниманието си към нещо друго (обикновено в такива състояния хората започват да мислят някакви нещо в стил болна съм от нещо сериозно, няма да се оправя и т.н.). Третото най-важно е да говориш постоянно с някой, ако нещо те мъчи- с мъжа ти, родител, приятел и т.н. По принцип на мен психотерапевта, при който ходих ми предписа една терапия, която включва повече разходки, бягане, комедии, ароматерапия, масажи и т.н. Препоръча ми да си взема по-дълга почивка, ако мога и да сменя обстановката. Сама се сещаш, че няма как да отделяш много време на разни такива неща, но отчасти ги изпълнявам и мисля, че има ефект, поне върху мен. Иначе когато започнат да ми се проявяват някви гадни симптоми пия мента глог и валериана като гледам да не го пия всеки ден. Пия един чай, който ми препоръча момиче от форума- една жълта опаковка е, ако държиш ще ти кажа как се казва. Той е някакви билки. Чувствам се по-добре напоследък определено.
аз съм в същото положение от известно време и ще ти споделя от моя опит. Първо е добре да се увериш дали не е някакъв проблем с щитовидната жлеза ( аз си изследвах хормони, казаха ми, че всичко е ок, даже преди малко едни момичета ми го потвърдиха в друга тема). Ако това се изключи, значи наистина е такова разстройство, което по обяснението на невролози и психотерапевти, с които съм говорила, се получава от много силен стрес или системна преумора. По принцип те вероятно са ти дали деанксит, валидол, валериана мента и глог или нещо такова и това ще ти помогне да преодолееш физическите признаци. Това обаче няма да излекува причината за състоянието ти и не може да ти гарантира, че след време няма пак да изпаднеш в същата дупка. Затова е добре да намериш нещо, което те успокоява- например като гледаш комедии, като спортуваш, рисуваш, слушаш музика и т.н. Пълноценният релакс в момента е много важен за теб. Другото важно е да не мислиш или да се мъчиш да пренасочваш вниманието си към нещо друго (обикновено в такива състояния хората започват да мислят някакви нещо в стил болна съм от нещо сериозно, няма да се оправя и т.н.). Третото най-важно е да говориш постоянно с някой, ако нещо те мъчи- с мъжа ти, родител, приятел и т.н. По принцип на мен психотерапевта, при който ходих ми предписа една терапия, която включва повече разходки, бягане, комедии, ароматерапия, масажи и т.н. Препоръча ми да си взема по-дълга почивка, ако мога и да сменя обстановката. Сама се сещаш, че няма как да отделяш много време на разни такива неща, но отчасти ги изпълнявам и мисля, че има ефект, поне върху мен. Иначе когато започнат да ми се проявяват някви гадни симптоми пия мента глог и валериана като гледам да не го пия всеки ден. Пия един чай, който ми препоръча момиче от форума- една жълта опаковка е, ако държиш ще ти кажа как се казва. Той е някакви билки. Чувствам се по-добре напоследък определено.
Да ходих на невролог,правиха ми какви ли не изследвания/включително и кръвни/ и нищо-оказа се че съм си здрава.Невролога ми изписа Milgamma,Tebokan и Ibudolor,като първите две ги пих около месец.Спрях ги защото няма ефект.Другата седмица пак трябва да отида се се видя с невроложката за да и кажа как е лечението.Но ефект няма и затова съм се отчаяла,а знаеш че така не се издържа.
Затова искам да се консултирам и психиатър и само са моля да ми помогне.Най-вероятно няма да мога да отида при твоят психиатър защото живея в Изток и ми е доста далеч,но ако имаш впечатления от други добри лекари ще съм ти благодарна да споделиш!
Всякакво инфо ще ми е от полза.Благодаря!
Затова искам да се консултирам и психиатър и само са моля да ми помогне.Най-вероятно няма да мога да отида при твоят психиатър защото живея в Изток и ми е доста далеч,но ако имаш впечатления от други добри лекари ще съм ти благодарна да споделиш!
Всякакво инфо ще ми е от полза.Благодаря!
malinka84, щом изследванията са показали, че всичко е наред, значи наистина е пан. разстройство. Аз лично ти препоръчвам да посетиш психотерапевт, а не психиатър, защото той ще се опита да ти помогне с подходяща терапия, а много голяма част от психиатрите направо изписват някакви силни лекарства, от които не винаги има смисъл. Опитай се просто да не мислиш затова и ще видиш, че има известни подобрения. Колкото до чая той е в жълта опаковка като нормалната кутийка за чай, производител е фирма Селибиум-Варна, не е с много неприятен вкус и на мен лично ми действа. Препоръчаха ми го от този форум. Успех и да пишеш как вървят нещата 
Благодаря ви за интереса.Първоначално ми бяха предписали мента, глог и валериан и диенксит, но нямаше кой знае какъв ефект, затова започнаха да ми споменават за по-сериозни лекарства като Ривотрил и др. със зелена рецепта, но се притеснявам да ги пия струват ми се доста силни, пък и ходя на работа и не ми е много ясно как ще ходя на работа като дрогирана. Първотачално като тръгнах на работа след майчинството симптомите бяха отшумели, но в последно време зачестиха доста - и на работното място.Чувството, че ще припаднеш, пребледяване, сърцебиене.Започнах да се чувствам много несигурно и некомфортно в присъствието на колегите си.Имала съм случаи да говоря с колегите си, въобще да не слушам разговора и да чакам да припадна едва ли не всеки момент.Просто чувството е ацки гадно на момент и поведението ми е супер неадекватно, а по професия съм главен счетоводител и това е абсолютна недопустимо. Чувствам се в безисходица.
mami na stefi а ти правила ли си консултация с психиатър?Няма ли ефект от срещите с него?
Аз само на психиатър не съм ходила,но мисля в най-скоро време да отида.Пробвах с невролози,хомеопати но нямаше никакъв ефект.
Сега надеждата ми е в психиатъра и ще се опитам да правя това което спомена deny /почивка,разходки,разговори с близки.../
Пък дай Боже да се оправим
Аз само на психиатър не съм ходила,но мисля в най-скоро време да отида.Пробвах с невролози,хомеопати но нямаше никакъв ефект.
Сега надеждата ми е в психиатъра и ще се опитам да правя това което спомена deny /почивка,разходки,разговори с близки.../
Пък дай Боже да се оправим
Не съм ходила на психиатър, но ми се струва, че те също наблягат на силните лекарства вместо на разговор или терапия например. По-скоро се замислям за психотерапевт, но не знам в България колко професионално са застъпени и развити. Струва ми се, че в тези случаи една терапия за самоконтрол, направена както трябва би свършила доста добра работа. 
mama na stefi,
абсолютно си права. Психиатърът лекува с лекарства, а те определено не ти трябват. Моят съвет е да избягваш и каквито и да е други лекарства, които ти дават, освен ако наистина не си много зле. Те подтискат физическите симптоми на тези кризи като сърцебиене и т.н., но не решават проблема. Всичко е до нагласа. Колкото до психотерапевта- препоръчвам ти с две ръце. Аз самата се изумих колко добре се чувствам след един обикновен разговор с него. Добре е да се опиташ и да установиш т.нар. "отключваща емоция" на това състояние, която може и да е станала преди години. Мен например ми правиха следния тест: попълвам една много дълга анкета с нещата, които са ме правили щастлива и тъжна през последната седмица, през последните месеци, през последните години и накрая за целия ми живот. След това ти слагат на ръката едно, което измерва пулса, и започвате да си говорите за всичко, което си написала. При мен стана така, че в повечето ситуации пулсът ми е ОК, нещата, които са ме правили щастлива или нещастна леко се покачва, но като започнахме да говорим за катастрофа, която съм преживяла преди 2 години, пулсът ми се изстреля над 100. Впоследствие като се замислих затова аз самата установих, без въобще да ми е минавало преди това през акъла, колко много ме е страх да пътувам с кола- почти винаги когато съм правила кризи е било малко след като съм се возила на кола, било то и от центъра на София до нас.
абсолютно си права. Психиатърът лекува с лекарства, а те определено не ти трябват. Моят съвет е да избягваш и каквито и да е други лекарства, които ти дават, освен ако наистина не си много зле. Те подтискат физическите симптоми на тези кризи като сърцебиене и т.н., но не решават проблема. Всичко е до нагласа. Колкото до психотерапевта- препоръчвам ти с две ръце. Аз самата се изумих колко добре се чувствам след един обикновен разговор с него. Добре е да се опиташ и да установиш т.нар. "отключваща емоция" на това състояние, която може и да е станала преди години. Мен например ми правиха следния тест: попълвам една много дълга анкета с нещата, които са ме правили щастлива и тъжна през последната седмица, през последните месеци, през последните години и накрая за целия ми живот. След това ти слагат на ръката едно, което измерва пулса, и започвате да си говорите за всичко, което си написала. При мен стана така, че в повечето ситуации пулсът ми е ОК, нещата, които са ме правили щастлива или нещастна леко се покачва, но като започнахме да говорим за катастрофа, която съм преживяла преди 2 години, пулсът ми се изстреля над 100. Впоследствие като се замислих затова аз самата установих, без въобще да ми е минавало преди това през акъла, колко много ме е страх да пътувам с кола- почти винаги когато съм правила кризи е било малко след като съм се возила на кола, било то и от центъра на София до нас.
Здравейте и от мен.Аз също съм в момента в такова състояние- "паднала в дупката".Мъча се по какви ли не начина да изляза не нещо не се получава.Всички около мене ми помагат и мъжа ми и сестра му,за което съм им благодарна много,но все пак ходя на психиатър и днес ще ходя на лекар,който се занимава с традиционна хомеопатия.Ще се боря до край.Пишете ми кой е изляал от тази дупка с хомеопатия.Благодаря ви.
Много сме интересни българите. Искаме да ни дадат магическото хапче и болката да отмине. Да обаче с психичните разстройства (каквото е паническото) нещата не стоят точно така. Сигурно книга мога да напиша по темата. Нищо против психиатрите, но те си знаят лекарства и само лекарства. Ок, добре, има психични заболявания, при лечението на които не може без медикаменти, но при паническото разстройство категорично твърдя, че антидепресантите са меко казано неуместни. Изходът е ДОБЪР ПСИХОТЕРАПЕВТ и АДЕКВАТНА ПСИХОТЕРАПИЯ! Хапчетата подтискат физическите симптоми, а какво ще стане като ги спре човек? Цял живот на лекарства ли ще я кара? А психичната травма (защото тя е в основата на паническото разстройство), и нея ли с хапчета ще изкараме на бял свят? Няма как да стане!
Още много мога да кажа по темата, но хайде да не става като лекция. Пък и трудно се четат обемни постове.
Още много мога да кажа по темата, но хайде да не става като лекция. Пък и трудно се четат обемни постове.
Здравейте момичета,
не съм писала във форума поне от 3 години, защото дъщеря ми вече поотрасна и влизам изключително рядко, но сега не се сдържах.
Първо ще ви кажа, че аз съм психотерапевт и съм работила с хора, преживяващи подобни състояния. Не съм се чувствала застрахована от каквато и да е болест или неразположение, но наистина не съм се и замисляла, че някога аз мога да преживея същото. Точно преди една година в живота ми се случи събитие, което много силно ме разтърси. След шока нещата постепенно се нормализираха, но дойде момент, в който започнах да проявявам точно тези психосоматични симптоми - сърцебиене, изпотяване, замайване и гадене; към тях прибавям и още едни, които направо ме побъркваха - страхувах се да оставам сама, появиха се фобии от затворени пространства, страх че мога да навредя умишлено на близък човек и направо мислих, че полудявам. Колкото и аз самата дя бах против лекарствата, в тези моменти ми минаваше през главата че нищо друго не може да ми помогне. До този момент бях ходила в продължение на 6 години на група за личен опит и за обучение в психотерапевтична техника, така че бях минала през някаква терапия, но не и задълбочена индивидуална терапия. В този момент, в състояние на невротична криза започнах индивидуалната си терапия, която продължавам и до днес. Разбира се, моят психотерапевт казваше, че лекарствата няма да ми помогнат и само ще притъпят ефективното справяне с причините за симптомите, но имаше дни, в които се чувствах много зле и вземах Деанксит. Чувствах се безпомощна и мислех, че няма да мога да се справя сама без помощта на лекарствата. И това беше като омагьосан кръг, защото след като вземех хапчето това ме караше да се чувствам още по - безпомощна и зависима от нещо извън мен. Така един ден просто реших да спра да вземам каквото и да е вещество, което да ме успокоява. Беше ми много трудно, вече наистина разбирах какво са преживявали моите пациенти преди, когато те са ми говорили за своите страхове. В хода на терапията симптомине не отшумаха веднага, трябваше да мина наистина през болката на причините за тях, за да могат те да не са ми необходими повече.Вече почти година ходя на индивидуална терапия и не заради симптомите - те изчезнаха след няколко месеца, а защото това е моето пространство за изразяване и за преживяване на всички емоции, а дори и за размисъл.
Ще се въздържа да кажа категоричното си НЕ на хапчетата, защото съм изпитала изкушението за бързото и повърхностно справяне с тревогата, страховете и депресията. Но ще кажа категорично, че добрата психотерапия е най - добрият начин дългосрочно и ефективно да се справиш с тях!!!
Извинявам се за дългия пост!
не съм писала във форума поне от 3 години, защото дъщеря ми вече поотрасна и влизам изключително рядко, но сега не се сдържах.
Първо ще ви кажа, че аз съм психотерапевт и съм работила с хора, преживяващи подобни състояния. Не съм се чувствала застрахована от каквато и да е болест или неразположение, но наистина не съм се и замисляла, че някога аз мога да преживея същото. Точно преди една година в живота ми се случи събитие, което много силно ме разтърси. След шока нещата постепенно се нормализираха, но дойде момент, в който започнах да проявявам точно тези психосоматични симптоми - сърцебиене, изпотяване, замайване и гадене; към тях прибавям и още едни, които направо ме побъркваха - страхувах се да оставам сама, появиха се фобии от затворени пространства, страх че мога да навредя умишлено на близък човек и направо мислих, че полудявам. Колкото и аз самата дя бах против лекарствата, в тези моменти ми минаваше през главата че нищо друго не може да ми помогне. До този момент бях ходила в продължение на 6 години на група за личен опит и за обучение в психотерапевтична техника, така че бях минала през някаква терапия, но не и задълбочена индивидуална терапия. В този момент, в състояние на невротична криза започнах индивидуалната си терапия, която продължавам и до днес. Разбира се, моят психотерапевт казваше, че лекарствата няма да ми помогнат и само ще притъпят ефективното справяне с причините за симптомите, но имаше дни, в които се чувствах много зле и вземах Деанксит. Чувствах се безпомощна и мислех, че няма да мога да се справя сама без помощта на лекарствата. И това беше като омагьосан кръг, защото след като вземех хапчето това ме караше да се чувствам още по - безпомощна и зависима от нещо извън мен. Така един ден просто реших да спра да вземам каквото и да е вещество, което да ме успокоява. Беше ми много трудно, вече наистина разбирах какво са преживявали моите пациенти преди, когато те са ми говорили за своите страхове. В хода на терапията симптомине не отшумаха веднага, трябваше да мина наистина през болката на причините за тях, за да могат те да не са ми необходими повече.Вече почти година ходя на индивидуална терапия и не заради симптомите - те изчезнаха след няколко месеца, а защото това е моето пространство за изразяване и за преживяване на всички емоции, а дори и за размисъл.
Ще се въздържа да кажа категоричното си НЕ на хапчетата, защото съм изпитала изкушението за бързото и повърхностно справяне с тревогата, страховете и депресията. Но ще кажа категорично, че добрата психотерапия е най - добрият начин дългосрочно и ефективно да се справиш с тях!!!
Извинявам се за дългия пост!
йори и прасчо,
това, което казваш, е много тъжно. Никога не ми е минавало през акъла, че психотерапевт може да премине през този ад. Да, разбира се, вие също сте хора, но някак си си представям, че много по-добре осъзнавате нещата ( в смисъл не преминавате през стандартните за всички нас абе какво става, пък да не съм нещо сериозно болна и т.н.) Това за хапчетата- напълно те подкрепям, аз категорично отказах на моя невролог да пия тоя деанксит, след като ми се спеше ужасно от него, не знам колко е правилно честно казано. Ако можеш да ни посъветваш какво правиш, когато получаваш кризи, за да изчезнат тия симптоми, ще съм ти много благодарна. Всъщност това, което се получава при мен е следното: преди няколко месеца имах симптомите, оправих се (включително и посетих психотерапевт). Преди 3-4 дни обаче пак се появиха- да, не толкова сериозно, както преди, но все пак има някаква умора, безсъние, леко сковаване на кожата на лицето, косата ми взе малко да капи и такива неща. Честно казано през последните 1-2 седмици ми беше доста натоварено в работата, имах и малко пререкания с приятеля си, но определено не са най-сериозните проблеми, които са ми се случвали. Понякога се чудя дали някога ще мога да излезна от тоя ад.
това, което казваш, е много тъжно. Никога не ми е минавало през акъла, че психотерапевт може да премине през този ад. Да, разбира се, вие също сте хора, но някак си си представям, че много по-добре осъзнавате нещата ( в смисъл не преминавате през стандартните за всички нас абе какво става, пък да не съм нещо сериозно болна и т.н.) Това за хапчетата- напълно те подкрепям, аз категорично отказах на моя невролог да пия тоя деанксит, след като ми се спеше ужасно от него, не знам колко е правилно честно казано. Ако можеш да ни посъветваш какво правиш, когато получаваш кризи, за да изчезнат тия симптоми, ще съм ти много благодарна. Всъщност това, което се получава при мен е следното: преди няколко месеца имах симптомите, оправих се (включително и посетих психотерапевт). Преди 3-4 дни обаче пак се появиха- да, не толкова сериозно, както преди, но все пак има някаква умора, безсъние, леко сковаване на кожата на лицето, косата ми взе малко да капи и такива неща. Честно казано през последните 1-2 седмици ми беше доста натоварено в работата, имах и малко пререкания с приятеля си, но определено не са най-сериозните проблеми, които са ми се случвали. Понякога се чудя дали някога ще мога да излезна от тоя ад.
Тъкмо щях да се изказвам против хапчетата и...появи се постът на йори и прасчо.И аз твърдо мисля,че всичко е в главата на човек.Минала съм през това,на мен коаксилът не ми помагаше,даже ми докара безсъние.Мисля,че трябва да спортуваш.Отделяй поне през ден време за фитнес,аеробика или там ,каквото имате наблизо.Общувай с приятелки като в "Сексът и града".Купувай си парцалки(макар и втора употреба),които няма да ти се свидят да хвърлиш или подариш.Промени нещо у вас-например цветовете на стените,на килима...Има още много неща,които съм изпробвала лично,мога да ти кажа ,ако се интересуваш.Но не посягай към хапчета-в повечето случаи вредят повече,отколкото помагат.Стискам палци. 
deni, психотерапевтите и психолозите страдат от тези неща също както и другите хора (в това число и аз). Това, че съм психолог по никакъв начин не ме застрахова да не ми се случат тези неща. Облекчаването на симптомите е доста индивидуален процес и много зависи от травмите, нагласите и куп други неща, които няма как да бъдат обяснени просто в няколко изречения. От личния ми опит знам, че с особена ефективност действа когнитивно-поведенческата терапия. Ако решиш да се насочиш към психотерапевт, потърси именно такъв. Има и други терапии, които помагат доста ефективно за "изкарване" на стари травми.
Относно симптомите - когато се появят трябва да се опиташ да ги игнорираш. Да не им обръщаш внимание. Знам, че е по-лесно да се каже отколкото да се направи. И аз гледах като натровена терапевта си когато ми го каза, но постепенно го проумях. Друг ефективен начин е да разбереш кои са местата и ситуациите, които ти провокират симптомите и не да бягаш от тях, а нарочно да се сблъскваш. Така се прави един вид обезчуствяване. Най-лошият начин е бягството - това ми образува симптоми, затова няма да ходя там и т.н. Само че така не става. Ще спреш да ходиш или да правиш определени неща, но симптомите ще се появят когато отидеш на други и така до безкрайност.
Трябва много смелост човек да се справи с паническото разстройство. Когато човек страда, той обикновено е супер обгрижван от близките си и толкова свиква с това състояние на безпомощност, че постепенно на несъзнателно ниво започва да привиква с грижите, с които го обграждат и не иска да се измъкне от това. Затова казвам смелост. Паническото разстройство е като затвор - ако ти стиска бягаш, полагаш всички усилия да се освободиш, ако се примириш - оставаш си там и се мъчиш.
Относно симптомите - когато се появят трябва да се опиташ да ги игнорираш. Да не им обръщаш внимание. Знам, че е по-лесно да се каже отколкото да се направи. И аз гледах като натровена терапевта си когато ми го каза, но постепенно го проумях. Друг ефективен начин е да разбереш кои са местата и ситуациите, които ти провокират симптомите и не да бягаш от тях, а нарочно да се сблъскваш. Така се прави един вид обезчуствяване. Най-лошият начин е бягството - това ми образува симптоми, затова няма да ходя там и т.н. Само че така не става. Ще спреш да ходиш или да правиш определени неща, но симптомите ще се появят когато отидеш на други и така до безкрайност.
Трябва много смелост човек да се справи с паническото разстройство. Когато човек страда, той обикновено е супер обгрижван от близките си и толкова свиква с това състояние на безпомощност, че постепенно на несъзнателно ниво започва да привиква с грижите, с които го обграждат и не иска да се измъкне от това. Затова казвам смелост. Паническото разстройство е като затвор - ако ти стиска бягаш, полагаш всички усилия да се освободиш, ако се примириш - оставаш си там и се мъчиш.
Да, вярно е че ние имаме по различен, може би по задълбочен поглед върху човешката природа. Когато сме отстрани на някоя ситуация, описвана от наш пациент и не сме въвлечени до толкова емоционално в нея, както е той, тогава работим с неговите нагласи, очаквания, но също така най - вече с несъзнаваните психични процеси, които протичат при него. Сама, разбираш, че няма как ние самите да сме на ясно със несъзнаваните процеси, които протичат в самите нас - те за това са и несъзнавани. И когато сме емоционално силно въвлечени в дадена ситуация от собствения си живот, или когато ни връхлита хаос от чувства и преживявания от рода на по- горе описаните, е много трудно, дори невъзможно да си помогнем съвсем сами. За това е и необходимо всеки терапевт да премине през лична психотерапия. Аз ще споделя също, че в периода на своята криза мислех, че няма да мога напълно и ефективно да се върна към професията си. Но сега след като това е вече зад гърба ми, мога да кажа, че много научих - чувствам се по- силна и най - вежното по - близо и разбиращо до пациентите си с подобни състояния. С много болка и страдание за мен се изпълни съдържанието на поговорката "всяко зло за добро".
Питаш ме какво ми е помагало по време на кризата - това, че си повтарях че това е нещо временно и ще отмине!
Питаш ме какво ми е помагало по време на кризата - това, че си повтарях че това е нещо временно и ще отмине!
и аз съм депресия при мен е с лоши мисли и страх,апатия голям ужас е.ако знаете психотерапевт в бургас казвайте?отчаяно искам да съм по добре.
Аз също търся психотерапевт,но в София.Ако можете да препоръчате някой ще съм ви много благодарна!
Привет отново! През последната седмица пристъпите при мен като че ли намаляха, но се появиха някакви симптоми като киселини и гадене, особено сутрин.Разбира се изключвам бременност и се чудя нормално ли е да ти се повдига толкова много от нерви?Това не ми се е случвало даже по време на бременността. Имам чувството, че няма да дойде ден, в който да се чувствам нормално.Или просто трябва да се премине през всички фази на депресията. Пишете как е при вас.
Здравей gicheva От колко време си така и какви са ти симптомите?Искам да ти кажа да не се отчайваш, всички минали през това казват, че при всички положения отшумява с времето.Опитвай се да се ангажираш с повече работа или да правиш нещо, което ти е приятно, ако имаш детенце - обърни му повече внимание.Трябва да си отвличаш вниманието, защото всичко е само в главата ти, някакво внушениел. При мен се оказа доста трудно, но така или иначе нямаме избор - трябва да се измъкнем по някакъв начин от това състояние.
От колко време си така и какви са ти симптомите?Искам да ти кажа да не се отчайваш, всички минали през това казват, че при всички положения отшумява с времето.Опитвай се да се ангажираш с повече работа или да правиш нещо, което ти е приятно, ако имаш детенце - обърни му повече внимание.Трябва да си отвличаш вниманието, защото всичко е само в главата ти, някакво внушениел. При мен се оказа доста трудно, но така или иначе нямаме избор - трябва да се измъкнем по някакъв начин от това състояние. 
mama na stefi, преди година и половина ми поставиха тази диагноза - паническо разтройство - но всичко започна доста време преди това. Отначало всичко беше в по-лека форма, докато стигна дотук. Има периоди, в които се чувствам по-добре. В момента съм в един от "лошите" си периоди. Когато ми поставиха диагнозата, започнах да пия лекарства, шест месеца ги пих и ги спрях, въпреки че психиатърката ми казваше, че поне година трябва да ги пия. Уплаших се, може би, физическите симптоми изчезнаха, чувствах се по-добре, опитвахме се да правим с психиатърката психотерапия веднъж седмично и мисля, че това беше нещото, което ми помагаше в най-много. След това дойдох в София отново(по време на майчинстовото си се бях прибрала в родния си град), срещнах лекарката, за която говоря в малък провинциален град. Реших, че трябва да спра лекарствата, постепенно и по схема и под контрол, естествено. Тук не зная към кого да се насоча... Симптомите на моменти са нетърпими - тежест в главата, треперене, сърцебиене, безсилие в цялото тяло, световъртеж, дори температура вдигам от стрес. Започнах работа, коята е доста напрегната, затова всичко се върна отначало, може би... Непрекъснат страх от всичко......истински ужас. Дори не мога да го обясня на близките си.
Но сте много прави, че психотерапията помага в най-пълна степен.
Поздрави на всички. Ще се радвам да споделяме...
Но сте много прави, че психотерапията помага в най-пълна степен.
Поздрави на всички
. Ще се радвам да споделяме... 
Да,определно само с лекарства неможе-подтискат се симптомите и като се спрат-пак същото.Добре е на фона на медикаментозна терапия да се провежда и психотерапия.Аз преди време имах нещо като агорафобия,но не точно,ставаше ми нервно на открити пространства с хора,завиваше ми се свят,дишах учестено,мислих,че ще припадна и мисълта.че ще се изложа пред хората засилваше притеснението.Посетих психиатър,изписа ми хапове,които веднага ме успокоиха и заедно с това ходих на психолог и в крайна сметка се научих да се справям горе-долу добре с тревожните моменти.При мен диагнозата беше Генерализирано тревожно разстройство.Сега рядко пия мноого ниска доза ксанакс,но по-скоро като плацебо ефект...Действай и не се самоизмъчвай-има специалисти за това 
На мен доста време ми трябваше да се насиля да ида 
На мен доста време ми трябваше да се насиля да ида
mama na stefi,
продължават ли тези киселини и гаденето? Аз имах по едно време подобни симптоми. Включително коремът ми беше твърд като камък. Отидох на лекар, той започна да ми обяснява, че това е колит, но всъщност се оказа, че не е - невроложката ми, която ме гледа първоначално ( тя всъщност има и някакви специализации по психология) ми каза, че най-честите симптоми при депресии и психоразстройства са: ускорен пулс, отпадналост, болки в ставите, изтръпване на ръце, крака и лице и тежест в гърлото. При по-продължителни състояния може да има гадене, разстройства, киселини, проблеми с цикъла, косопад, световъртежи и дори ниска температура от около 37.1-37.2. Неслучайно голяма част от заболяванията, свързани с приема на храна, като анорекция, болимия и т.н. се появяват от тежка депресия и се лекуват от психиатри. Така че киселините вероятно са от това.
продължават ли тези киселини и гаденето? Аз имах по едно време подобни симптоми. Включително коремът ми беше твърд като камък. Отидох на лекар, той започна да ми обяснява, че това е колит, но всъщност се оказа, че не е - невроложката ми, която ме гледа първоначално ( тя всъщност има и някакви специализации по психология) ми каза, че най-честите симптоми при депресии и психоразстройства са: ускорен пулс, отпадналост, болки в ставите, изтръпване на ръце, крака и лице и тежест в гърлото. При по-продължителни състояния може да има гадене, разстройства, киселини, проблеми с цикъла, косопад, световъртежи и дори ниска температура от около 37.1-37.2. Неслучайно голяма част от заболяванията, свързани с приема на храна, като анорекция, болимия и т.н. се появяват от тежка депресия и се лекуват от психиатри. Така че киселините вероятно са от това.
дени, мисля си, че освен всичко, което изброих като симптоми при мен, съм имала и гадене, болки в ставите, разстройство, изтръпване на крайниците, но киселини и болки в стомаха засега, слава богу. А като се замисля, ми се случва и температура да вдигам, тресе ме, а пък всъщност усещам, че не е висока. Но никога не съм я мерила.
gicheva,
на мен също ми се е случвало с температурата. Бях много неспокойна и по едно време просто започнах да горя. Тогава видях, че имам 37.1, която свалих веднага след като се успокоих. Повече реших да не я меря, защото започвам да се притеснявам като разбирам за нея. Според мен се появява само при кризи, а не е постоянна, и вероятно жегите още повече спомагат за нея. Това, което казваш, че си в лош период сега е много тъжно. Аз също в последните дни имам някакви кофти моменти, тъй като наскоро преживях силен шок, свързан с близък човек. Това, което ужасно ме притеснява, е, че съм сега така през лятото, а всъщност като дойде есента, когато по принцип се чувствам гадно, тъй като започва да става студено, вали и т.н., състоянието ще се задълбочи. Иначе продължавам да си пия един билков чай с мента, засега ме успокоява.
на мен също ми се е случвало с температурата. Бях много неспокойна и по едно време просто започнах да горя. Тогава видях, че имам 37.1, която свалих веднага след като се успокоих. Повече реших да не я меря, защото започвам да се притеснявам като разбирам за нея. Според мен се появява само при кризи, а не е постоянна, и вероятно жегите още повече спомагат за нея. Това, което казваш, че си в лош период сега е много тъжно. Аз също в последните дни имам някакви кофти моменти, тъй като наскоро преживях силен шок, свързан с близък човек. Това, което ужасно ме притеснява, е, че съм сега така през лятото, а всъщност като дойде есента, когато по принцип се чувствам гадно, тъй като започва да става студено, вали и т.н., състоянието ще се задълбочи. Иначе продължавам да си пия един билков чай с мента, засега ме успокоява.
Дени, и аз по принцип в студените месеци не се чувствам добре. А сега и лятото е кофти, предполагам, че това зависи само от мен...
Темепературата и аз не я меря, както споменах, сигурно ще се нашашкам още повече, а това само ще ми навреди. Дори съм имала случаи, в които ме тресе и съм се прибирала да лежа със съмнение, че се разболявам от грип. Накрая се оказва, че всичко е от нерви.
Трябва и аз да пробвам някакви чайове да пия. Ти какво по-точно пиеш?
Темепературата и аз не я меря, както споменах, сигурно ще се нашашкам още повече, а това само ще ми навреди. Дори съм имала случаи, в които ме тресе и съм се прибирала да лежа със съмнение, че се разболявам от грип. Накрая се оказва, че всичко е от нерви.
Трябва и аз да пробвам някакви чайове да пия. Ти какво по-точно пиеш?
taka se 4uvstvax minalata godina,no su6to taka naru6en rejim na menstruatsiqta.otidox na lekar,za6toto baba mi q e ostavilo na 38 god. t.e. na moqta vuzrast i si mislex 4e moje da e kriti4eskata.pravixa mi vsqkakvi izsledvaniq i se okaza 4e imam ASTENIA,koeto e ne6to kato xroni4na proletna umora.koeto puk lekarkata kaza 4e e umstveno i fizi4esko izto6tenie.nqmax sili nito jelanie za ni6to.kaza mi da vzemam 1 mes "jalea real",koeto na bulgarski mislq ,4e e p4elno mle4itse i estestveno po4ivka. po nqkoga jenite sme mnogo glupavi,sami si suzdavame dopulnitelno rabota,koeto sled tova se otrazqva zle i ne mislim ,4e na detsata 6te sme im nujni mnogo vreme za napred a ne samo v momenta.opravqi se .tseluvki
gicheva, пия успокоителен чай на фирма евелин. струва около 1 лев, нищо особено не е, ама ми действа. Аз просто го видях в един магазин и си го взех. Той не е някакъв медицински, дори на опаковката му пише, че не са правени клинични изследвания и не се знае дали е противопоказен при шофиране. Пия го по три пъти на ден, както е записано. Определено ми действа, но това може да е просто самовнушение, знам ли. Не че не съм привърженик на билките, ама нещо не ми се вярва да се оправям просто от някакъв чай, в който има мента и още две три билки. Може би просто се натройвам, че супер много ще ми помогне и всъщност се оправям от това. И без това при тези болести всичко е самонагласа.
chache, ужасно си права. Постоянно я, да взема на колежката да помогна, айде днес няма да обядвам да свърша още работа, сега вкъщи ще направя това, другото, третото, петото и така всеки ден. После пишем по форумите, 4е отка4аме. Моят приятел примерно като се умори и просто си ляга, а аз все да направя още едно нещо, независимо колко сили имам.