Еднакво ли се обиЧат децата?

Имам три. Обичам ги еднакво. Вярно е, че в момента най-много глезя момиченцето си, но това е защото е най-малка. Момчетата като малки също ги глезех, и то абсолютно по същият начин.

И на мен ми става тъжно от думите на познатата ти...
Не мога да си представя, че има такива майки. Поне аз не познавам. И не искам де.

Ей, това е най-големият проблем при мен, които все още ме спира да имам второто дете.
Страхът, че няма да мога да обичам или по-скоро как ще обичам и второто си дете по същия начин.
И дали с появата му ще наруши връзката между мен и дъщеря ми?
И в същото време се замислям за това как няма да обичам едно малко бебе, което на всичкото от горе е и моя плът и кръв.
А пред очите ми има достатъчно примери на родители, които видимо имат предпочитания към едното си дете. Чух и достатъчно признания на мой познати майки, че просто имат по-голяма слабост към по-малкото си дете например.

Аз имам само едно дете /поне засега/, но също си задавам този въпрос. Интересно ще ми е какво мислят мамите с поне две деца.
Все си мисля, че особено като пораснат ще е много трудно обичта ми да е еднаква към всичките .

ДА. И не мисля, че може да бъде даден друг отговор.... 

Обичта към децата е само един вид. Ти не ги обичаш заради друго, а защото ти си ги родила, те са твоя плът и кръв...
Ако майката, обаче, измерва обичта си с  грижите, които полага за децата си,  вече е друг въпрос. По-малкото дете иска повече грижи, но това не означава, че не обичаш голямото по същия начин.

Веднъж /още бях с едно дете/ на детска площадка имаше татко с голямо момиче, около 10 г. и малко момче. Бащата се държеше отвратително към дъщеря си. Люлееше малкия и постоянно й се караше и я обиждаше. Момичето седеше на люлката и се люлееше тъжно. Не беше направила някаква беля или друго, просто без причина я навикваше. Много гадно ми стана и тежко. От вътре ми се искаше да го хвана за яката и да му отпера два шамара.
Явно има и родители, които делят децата си.
Рядко се срещат, но ги има.

Определено малката има нужда от повече грижи, но това не е повече обич.
И не преставам да казвам на каката, че много ги обичам и двете.
Че бебето не може самО да се оправи и затова обръщам повече внимание, а не защото я обичам повече. Старая се каката да се адаптира по-леко към "конкуренцията".

Все още не съм станала майка/това ми предстои/ и не мога да кажа дали е така или не,но имам много познати,които отявлено "делят" децата си/макар и порастнали/.Става ми тъжно,защото това съществува като факт.Искам да съм от майките,които обичат еднакво децата си,защото това се отразява пряко върху самото дете,а и върху вече възрастния човек като комплекси,ниска самооценка и т.н.Не зная

Ами имам две деца....какво да кажа,за сега обичам дъщеря си повече(1г.10м.).Синът ми е на два месеца и не че не го обичам,но как да ви кажа все още свикваме с него.Като си спомня и с дъщеря ми беше така като беше на 1-2 месеца и после изведнъж като че ли осъзнаваш,че това ти е най милото същество на земята.Сигурна съм,че и с малкия ще стане така и ще си ги обичам двамата еднакво.

Не съм съгласна, че обичаме децата си защото са наша плът и кръв. Има много майки, които изоставят децата си - те обичат ли ги? Хората пък, които осиновяват деца, ги обичат, въпреки че не са тяхна плът и кръв.

Според мен всяко дете има своя индивидуалност и родителят развива различно взаимоотношение с тях. Определено има много случаи, в които родителят предпочита едно от децата си, но аз не мисля, че това се случва просто ей така - извън нашия контрол. Ако родителят забелязва, че му е трудно да осъществи контакт с някое от децата си, би трябвало да се замисли и да установи причината. Понякога имаме неразрешени психологически проблеми, които не осъзнаваме и които ни пречат във взаимоотношенията ни - било с децата, било с родителите, било с партньорите ни. Може да се случи така, че едното от децата по някакъв начин провокира такава слабост да се прояви и затова да си мислим, че предпочитаме другото. Никой не е застрахован от нещо подобно, но ако забележим, че то се случва, би трябвало да не оставяме нещата на самотек и да позволим проблемът да се задълбочи, а да търсим причината и решението. Мисълта ми е - не може просто една сутрин да се събудиш и да установиш, че обичаш едното си дете повече, ако съзнателно се стремиш да избегнеш това.

Йес!

Вниматието на моменти може да е различно, но обичта - никога!

Имам две деца и ги обичам еднакво.Вярно,че едното е още бебе и го обгрижвам повече,но това не означава ,че другото е по-малко обичано.

И аз имам такива познати

Абсолютно еднакво!
Правя разлика между характерите им, виждам колко са различни, но за по-малко обич към някоя от тях и дума не може да става.

Имам едно дете и не мога да кажа  какво би било, ако имам две, или три. Времето ще покаже, дай Боже!
Но съм говорила по този въпрос с мой познат, баща на 2 момчета, на 12 и 15 г. Той каза, че ги обича еднакво, но с единия са по-близки като характери и се разбират по-добре, просто се" усещат" повече. 

Исках да кажа, че щом две /три, .../ деца са наша плът и кръв би трябвало да бъдат еднакво обичани. Нали са излезли от една утроба.


Аз харесвам всички деца. Но обичам със сърцето си само моите. Ако осиновя дете ще го обичам също със сърцето си, защото ще го чувствам свое.

Права е мама Цоцоланка! Вниманието на моменти е различно/обусловено от нуждите на някое от децата/, но обичта винаги е еднаква.

И аз мисля, че децата се обичат еднакво. Е, аз се карам на големия почти всеки ден за нещо обаче не означава, че го обичам по-малко.

Разбира се! Изобщо няма място за съмнение

Убедена съм, че и второто си дете ще обичам толкова силно, колкото сина ми. Не съм се замисляла за обратното, защото то за мен е немислимо.
Относно това, че се срещат семейства, в които е видно, че предпочитанията са повече към едното дете, то лично по мои наблюдения това е само от страна на бащата, но не и от страна на майката. Една майка не може да обича децата си по различен начин, просто защото тя е Майка.

Децата са отделни личности с различни характери. Нормално е да ги чувстваме и обичаме по различен начин, но задължително еднакво силно.

На абсолютно същото мнение съм. Ако имам щастието да родя поне  още едно дете абсолютно съм убедена, че ще го обичам също толкова много, колкото и Алекс.

Да, без съмнение ги обичам еднакво силно.

И трите ги обичам еднакво. Друг е въпросът, че може да си изразявам обичта различно в зависимост как ме предразположи детето.  Също съм казвала, че Ева ми е слабост, но това далеч не означава, че я обичам повече от другите. Просто тя показва повече привързаност и е по-миличка, затова по-често си я гушкам.

 
 
Да!Еднакво силно ги обичам и двамата.
Но не мога да си представя да гушкам и люшкам почти 9-годишният си син целодневно като че ли е бебе
Нито мога да си представя как мога да се мушна в леглото на 3-месечното си бебе преди да заспи и просто да  го гушна и да си помълчим за лека нощ
Така че аз ги обичам и им давам своята  любов според техните разбирания и потребности, но винаги еднакво силно!

Дори да родя още 10 деца пак ще ги обичам еднакво. Само не зная как ще ги отгледам.

Ей този въпрос ме тормози от известно време.Живот и здраве скоро второто бебче ще е с нас и все си мисля,може ли и второто да се обича както първото......Сигурно,когато го видя и гушна,нещата ще си дойдат на мястото,но  сега все още ми е много странно.....Определено искам да обичам и двете си деца еднакво и те да  усещат  обичта ми еднакво,защото не искам едното да страда за сметка на другото.
Нашата разлика с брат ми е 7 и половина години  и много ясно си спомням,колко ми беше ужасно,че майка ми е постоянно заета с бебето,а аз понеже вече бях доста самостоятелна,оставах все на заден план.Да си призная даже,ходих да питам леля ми,дали не съм осиновена.....
Естествено,всичко беше временно и като поотрасна брат ми,никога не съм чувствала някакво раделение,което да правят родителите ми между нас,но спомена за онова време ясно си стои в съзнанието ми.Тъкмо по този начин не искам да се чувстват моите деца-живот и здраве.....

И аз съм чувала подобни твърдения. Това, че едното дете е по-предпочитано или е по-обичано, защото е по-малкото.
Преди да родя се притеснявах дали ще обичам Алекс колкото Дияна.
Сега вече не се притеснявам за това. Обичам си и двете дечица еднакво.

 

нещо като да обичаш повече майка си или баща си. 
Не си деля децата, както и родителите.
По-близка съм с майка ми (типично по женски). И може би ще съм по-близка със сина ми. Не знам... времето ще покаже... Дано да греша и да съм еднакво близка и с 2те си деца.

Когато бях бременна с второто си дете, казвах на мъжа си, че не мога да си представя че ще обичам друго дете по същия силен начин, както обичам първото. Да, ама животът ме опроверга. Обичам си и двете деца, еднакво силно, единствената разлика е че правим различни неща когато сме заедно.

Обичам децата си различно .
Първото ми дете се роди много красиво русо момиченце със сини очи идеално, много добро дете, желано, на мама убавицата   , на тати любимката. Съвсем ми беше лесно не само да я обичам, а и да съм влюбена в нея.
Втората се роди черна маймунка, дори тати се уплаши, а контраста със сестра и беше доста очеваден  . Постоянно чувах реплики като виж колко са различни, голямата е толкова красива...или когато поотрасна малката"голямата ти е много добричка, а малкото е дяволче..." .
Чувствах я като "грозното патенце" и се привърза сърцето ми към тази мургава непослушка.
Те са различни, едната (сега на 8 години)е на мама помощницата, послушната, красивата, добричката и е много чувствителна, постоянно има нужда от одобрението ми и да показвам любовта си явно, да я гушкам, да  я хваля, а другата (на 4годинки) е дивака в къщи, беладжийката, но израстна уверена и самостоятелна, хич не показва да има нужда от чуждото одобрение за да се чувства добре.
Има много родители, които обичат едното дете повече от другото (имат си любимци )някои не си признават, други не се замислят, а трети се чувстват виновни.
Имало ги е винаги и в библейски времена още са описани подобни случки и колко са крушителни за отношенията в семейството (Йосиф с шарената си дрешка).
Според мен трябва да се внимава защото дори ако ги обичаш еднакво те може да са различно чувствителни и едното дете винаги ще се чувства пренебрегнат
Аз съм по голямото дете и винаги съм мислела, че мама обича повече сестра ми, която беше много добричка за разлика от мен .
Сега си давам сметка, че може би не е било така, но много години съм се чувствала гадно и днес се старая любовта ми да отговаря на нуждата на децата ми.
Според мен любовта трябва да бъде изобилна и по добре е да е много и различна от колкото малко но по равно.
За тези, които се тревожат дали ще обичат второто дете като първото имам съвет: направете като мен за да не се тормозя кое от децата си обичам повече, решихме да ги направим 3, та сега очакваме новото попълнение и се моля да отговоря на нуждите им и любовта ми към дребчовците да бъде изобилна .

Когато бях бременна с малкия си син имах подобни тревоги и ги споделих с майка си. Тя искрено се разсмя и ми каза като родя, ако имам нужда от отговори, да я питам пак. Е, нямах нужда


Съгласна съм с това, аз "усещам" така по-големия си син, чета мислите му, усещам чувствата му(особено неприятните), предвиждам реакциите и някак все едно съм вътре в него. Той е аз и аз съм той. Не мога да го обясня по разбираемо... дано ме разбирате. Малкия пък е огнено човече, всичко при него е експлозивно и изненадващо, изумително за мен...обожавам го просто! Моите са на 11 и 6 г.
И накрая изводът при мен е този: Децата си обичам еднакво силно, но все пак и различно по някакъв начин...

Обичам еднакво силно и двете си деца. Докато бях бременна все си мислех, че не е възможно да обичам друг човек колкото Алекс. В момента, в който видях бебчо разбрах, че го обичам повече от всичко на света, тоест колкото Алекс . Сега обръщам повече внимание на бебчето, защото има повече нужда от мен, но изпитвам вина към по-голямото ми момченце и гледам да му отделям всяка една свободна секунда.

Интересна тема.
Аз имам едно дете, не мога да говоря за себе си.
Все пак, имам наблюдения.
Мисля, че има родители, които поне с поведението си показват предпочитанието си към едно от децата си.
Освен това, от възрастни вече хора съм чувала, че са страдали от различно отношение в семейството си.Майка ми и до днес си мисли, че е по-малко обичаната, има по-малък брат.


Ето това ми звучи логично.

Така мисля и аз.

Обичам ги еднакво силно и двете,разбира се!Те са моите слънчица,моят живот!

Въпреки, че животът ме раздели с първородния ми син, аз обичам еднакво децата си. Сърцето ми е разделено по равно- обичам дъщеря си безумно много, вманиачаващо дори, но също толкова обичам спомена за сина си...

И тримата обичам безкрайно много и еднакво силно 
Съпругът ми също 

И никога не сме се съмнявали, че ще бъде така...
Сърцето ми като че ли стана по-голямо - така, че да побере огромно количество обич за всеки 

Вниманието и грижите на моменти са повече към единия или другия, т.е. към този, който има по-голяма нужда (зависи и от възрастта, и от ситуацията), но това не означава, че имам предпочитания или обичам някое човече по-силно от другото...

Прекарвам(е) лично време поотделно с всяко едно от децата (според мен всяко дете има нужда от такова), всяко едно от тях се чувства много, много специално и обичано...

Обичаме да четем заедно приказката Guess How Much I Love You (една майка зайка "спори" със своето малко зайче кой-кой обича повече) - особено, когато започват да ни надцакват  - > аз им казвам, че ги обичам от земята до небето и обратно, а те - че ме обичат от земята до небето и обратно до дъното на морето та дори и 10 пъти  (в такъв стил е и приказката, за която писах по-горе)...

Имам две дечица и ги обичам еднакво силно.Аз също съм чувала подобен коментар от една моя бременна позната,замисляше се дали ще обича второто си детенце.Честно казано ,на мен такива мисли не са ми минавали през главата.

Е, аз пък ще кажа че не обичам еднакво двете си деца, но не в този смисъл на по-малко. Просто те са много различни, каката е дива и ми е най-мила (защото ми напомня на мен като малка), а бебчето е такава сладка хапка че ми идва да я изям. Обичам ги до полуда и двете, не мога да кажа че предпочитам едната пред другата, но не ги обичам по еднакъв начин.
А това което срещаме за съжаление е много тъжно, когато родителите отявлено отдават предпочитание на някое от децата си за сметка на друго.

Обичам еднакво и двете си деца. Не мога да си представя, че има хора, които делят децата си. Каквото получава едното, това и другото.

Да, но това не пречи в един момент при 2 еднакви играчки едната да изглежда по-червена от другата червена. Върви, че се оправяй къде я намират тази разлика.

Тук вече зависи на какво си ги научил

Абсолютно еднаква ми е обичта и към двете....

Обичта ми е еднаква-силна и безрезервна

Както впрочем и моята! 
Няма по-голяма обич на тоя свят! 

Много обичам дъщеря си и преди да се роди синът ми не можех да си представя, че мога да обичам друго дете колкото нея. Оказа се, че е възможно. Обичам ги много и еднакво силно.

За сега имам само едно момченце което обичам безкрайно и не мога да дам личен пример, но мога да коментирам близките около мен.
Например моята свекърва си дели двамата сина-незнам дали ги обича еднакво, но не се държи еднакво към тях. А от там дели и внуците си-едните ги извежда на разходки всеки ден, интересува се за състоянието им, а детето на "другия" син се вижда 2-3 пъти в месеца и то ако се срещнем случайно (при все, че живеем през един етаж)!
Дори и да се обичат еднакво децата щом отношението и вниманието е различно, детето няма как да се чувства обичано...

И при мен е така .
Малката е залепена за мен и ми е малко трудно да отделям внимание и на двамата еднакво, но винаги показвам на баткото, че го обичам толкова, колкото бебето.

Напълно съм съгласна с вас.
Аз като дъщеря усещам разлика в отношението на моите родители към мен и към сестра ми.Е,има разлика.Не в моя полза,
но там нещата са много сложни.Не ревнувам,но е грозно и недостойно,според мен.Не се заричам,но никога не бих делила обичта
си м/у децата си!!!И винаги се старая да им показвам колко много ги обичам,особено на Мира,защото на нея доста често и се карам,
но смятам,че с основание.

Аз си ги обичам еднакво и не правя разлика.

Обичам и тримата еднакво.
И аз имах големи притеснения дали мога да обичам някой друг повече от 1-я, след това от 2-я.
За съжаление има майки които правят разлика между децата си.
Мога да дам пример, но ще се въздържа

Убедена съм, че има много родители, които не обичат еднакво децата си. То не става дума за обич, а по - скоро за отношение, въпреки че отношението към даден човек до голяма степен се определя от обичта ти към него.
Аз имам само едно дете и не мога да взема лично отношение по темата, но си мисля, че бих обичала еднакво много и двете си деца.
Обаче, за огромно съжаление, съм свидетел на различната обич и отношение на много родители към децата им. Типичен пример са свекърва ми и свекър ми и обичта им към техните синове. Очевадна е разликата, повярвайте ми. Най-лошото е, че тази разлика и различна обич са пренася и към внуците им - сина ми и племенника ми.
Подобно "явление" наблюдавам и в отношението и обичта на снаха ми към двамата ми племенника.
Така беше и при баща ми - той обичаше повече мен и всички го знаеха, но това не беше за сметка на брат ми.
Бащата на свекърва ми е обичал повече нея, отколкото брат й и не го е крил.
Мога да посоча още доста примери.
Най-лошото е, че когато това се случва, страдат децата, и то не толкова, че са по-малко обичани, а защото започват да се карат със своите братя и сестри заради майка си например.
Гледах преди няколко месеца един български филм - хванах го почти към края, така и не разбрах, как се казва. Разказваше се за двама братя, от които големият убива малкия, защото майката обичала повече малкия. И през цялото време пренебрегвала големия си син. Един ден, след убийството в къщата при майката отива следователка или журналистка, не разбрах. Тогава майката разказва цялата история, откъде, всъщност, е започнало всичко. И майката казва на жената, че няма майка, която да обича еднакво децата си. Всъщност, цялата вина е на майката, то е ясно защо.

За сега имам само едно, но мисля че колкото и деца да имам ще ги обичам еднакво

Чудя се как можеш да предпочиташ едно от децата си и дано не го разбера никога. Обичам ги еднакво, еднакво са ми мили и двечките. Друг е въпросът, че подхода към децата зависи от тяхния характер, възраст и т.н., но това едва ли означава, че предпочиташ някое от тях. Аз никога не съм почувствала разлика в отношението на родителите ни към нас. Надявам се и децата ми един ден да се похвалят със същото.

Обичам ги еднакво силно, но изразявам майчината си обич по различен начин-така, както всеки един от тях би я почувствал истински.

Аз чакам първото си дете и от части причината да искам само едно е и тази.Наблюдавам близки и тяхното отношение към децата им и никой не може да ме убеди , че родители обичат еднакво децата си .Напротив разликата е огромна и в отношения и в подялби и във всичко.Наблюдавам и отношения на родители на неголеми деца и пак има разлика явна в чувства , отношение , разбирания ... ..Жив пример е мъжа ми и неговата обичана сестра , така че за жалост разлика винаги се прави!

Чувствам, че ги обичам еднакво.Но около мен наблюдавам такива предпочитания спрямо едното или другото дете.Честно да си призная страхувам се когато порастнат и аз да не се превърна от тези родители, които делят децата си.
Майка ми винаги е толерирала и обгрижвала сестра ми повече и това ме кара прецизно да преценявам думите и постъпките си към децата, за да не чувстват разлика в отношението ми към тях.

Моята прабаба, която е родила 6 деца, често повтаряше:"На ръката си имаш 5 пръста. Ако ти отрежат два от тях, кой повече ще те боли? Еднакво, нали?!" Сега я разбирам! Имам 3 деца и не мога да ги деля. И аз съм си задавала въпроса дали мога да обичам един от тримата повече, но постоянно стигам до извода, че не мога. Обожавам ги и тримата. 

и



Това са и моите отговори.
Родила съм 3 деца. От тях 2 са живи и здрави (дай Боже, все така да са). Единствената разлика идва от това, че децата имат различни нужди и характери, затова различно изразявам обичта си, но тя е абсолютно еднаква.
Казвала съм го и преди: с всяко следващо дете - майчиното сърце не се дели, а пораства, за да побере всички...

имам две деца, предстои ми раждането на трето живот и здраве  ОБИЧАМ ГИ МНОГО, не смятам че мога да ги обичам по-малко или по-много... има една приказка, която знам от баба си Бог да я прости - имаш 5 пръста на ръката си, който и да порежеш все ще те боли

Абе всички баби и майки казват така , а всъщност реално е другояче за жалост 

това е най-точният отговор   

Сигурна съм,че има родители,които не обичат децата си еднакво 

Е, то има и родители, които изобщо не обичат децата си...

МайЧета,извода( дано сте съгласни с мен) е че колкото и разлиЧни да са децата ни и колкото и разлиЧни да са потребностите,грижите и дори вниманието понякога то обиЧта ни трябва да е еднакво силна. Всяко дете трябва да се Чувства специално и обиЧано. И ако все пак има някакво предпоЧитание,да се опитаме да не го показваме и както казва homesick да потърсиме приЧината само в нас,защтото НИЕ, а не децата ни живееме с комплекси.Те искат само едно -ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ .МайЧета с едно детенце,не се страхувайте от ОБИЧТА,защтото тя е смисъла на живота ни .А тези родители които не обичат децата си ЕДНАКВО СИЛНО и още по лошо-го показват то те....хм...дори не ги съжалявам...те просто не обичат себе си...

Разликата е само 4е малкото иска пове4е грижи и внимание а оби4та е еднаква

Не мисля, че е редно една майка да си обича децата различно. Но има доста такива случаи. Например моята свекърва категорично си е казвала, че предпочита единият си син (има два), тъй като живота му е много труден. Е това не е съпругът ми, но и по добре. Тя почти не се интересува от нашето семейство, пък за детето да не говорим. така, че има и такижа майки. Аз имам едно дете, но все си мисля, че не бих обичала едното си дете повече от другото.

Преди да имам свои деца, по-скоро второ дете, бях абсолютно убедена че винаги едното дете се обича повече. Но вече мога да кажа че си обичам синчетата абсолютно еднакво.....незнам дали пола е от значение ,но...

  Аз си задавах същия въпрос. Дали като имам второ дете, ще го обичам колкото дъщеря ми. Мислех си, че не може да има друга също толкова голяма обич. Когато се роди синът ми, разбрах, че има. Пола няма значение за мен. Ако можех да не го обичам, може би щях да си го наложа, за да бъде мъката ми по неговата загуба по-малка и по-лесно преодолима.

Това е един от големите ми страхове. И то не само дали ние с баща им ще ги обичаме еднакво, но дали няма да чувстват делене от бабите и дядовците им. Искрено се надявам да съумеем да им дадем така обичта си, че да не се случи да чуя "Ти обичаш повече ....". Може би страхът ми е свързан с това, че като малка съм изпитала деленето, но се моля аз да не направя тази грешка с моите деца 

Брат ми е с 5 год. по-малък от мен и преди 15-17 години майка ми открито обявяваше, че винаги е искала момче и е много доволна, че и има! Честно-казано от гледната точка на 8-10 годишна се обиждах и не се чувствах добре! Сега нещата не стоят по този начин въобще  Напротив - разчита много на мен и се оплаква само от него, но пък аз си го обичкам мноооого! Е, надявам се да имам 2 дечица, които никога да не различавам!