Актуална световна класика за деца

Roald Dahl например - прекрасен класически писател, децата тук го четат, включително в училище. Не съм чела всичко, но това, което съм чела изключително ми допадна. Как ми се иска да съм на 8 години, и да чета "Матилда"! Струва ми се, че никоя друга героиня не би ме трогнала така, аз не съм ни Пипи тип, ни тип принцеса. А "Пипи ..." ми се струва остаряла, да. При съвременните отношения между родители и деца на моите хлапета им се струва странно какво удоволствие е да живееш без родители. При съвременния тип училище - как може на едно дете да не му се ходи на училище. Опитах преди време да я чета на децата, но нищо не се получи. На самата мене ми беше досадно.
Поредицата Magic Tree House - за едни деца, които пътуват из пространството и времето във вълшебна къщичка.
"Пинокио" продължава да бъде класика.
Dr.Seuss, макар че той е за по-малки деца.

Нямам впечатление все още по този въпрос, но би ми било интересно... и полезно.

За Канада ми прави впечетление че си имат популярни американски автори и като цяло не са запознати с европейските. Сина ми е още мальк и книгите които родителите копуват за като неговата вьзраст са от автори като Robert  Munsch и Dr.Seuss, които определено минават за класика. На мен ми подариха две книги с разказите на Robert  Munsch, но след като прочетох пьрвите два разказа малко се поразочеровах защото изобщо не ми стана ясно поуката в тях. Има една история от сьщия писател- Love You Forever, която всяка втора майка чете на детето си. Написана е в стиготворна форма и става вьпрос за една майка, която непрекснато повтаря на дететето си от бебе до голям човек колко много го обича. Малко е налудничева, но както казах доста популярна. Все си мисля да попитан някой какво толкова му харесват.
greendream може би проблема е че децата не четат толкова, колкото ние на времето и за това не са запознти с писателите които спомена. Вкусовете се променят и с времето едни книги стават популярни, а други избледняват. Според мен ако една книга е интересна винаги ще се чете. Аз например си донесох от Бьлгария Карлсон на покрива. Тук изглежда, че книгата е цензурирана и не може да се намери нито в библиотеката, нито в книжарницата. Гледах че на Amazon се продава старо издание за $100, което е абсолютна лудост.

Аз си мисля че докато децата са малки, си зависи предимно от родителите какво ще четат, така че ако имаш любими писатели можеш винаги да ги препорьчаш или четеш на детето ти. Аз страшно харесвам Ерих Кестнер и определено ще му чета на моя като стане по голям. Мисля че дори бях попадала на негови книги в книжарницата. Интерсно е дали всички тези споменати заглавия от greendream могат да се намерят в библиотеката, защото поне това ще е показателно дали децата имат достьп до тях.

Темата е интересна и се надявам повече хора да се включат и дори да споменат книги и писатели. Аз сьщо се  интересувам за книги за племеничката ми, която е на 15. Изпращам книги от тук, хем да си упражнява ангийския, хем да се запознае с различни автори.

На английски за 15-годишни деца, от известните на нас книги, са популярни "Дневникът на Ане Франк", романите на Александър Дюма, "Фермата" на Оруел, може би също "Повелителят на мухите" (това се сещам на прима виста). В горния курс четат също "The House on Mango Street", Хемингуей, Ремарк, "Да убиеш присмехулник" , "Мадам Бовари" ...
Летните списъци за четене по възрастови групи са добра ориентация, има ги често публикувани на сайтовете на дистриктите.
Ето примерен за тази възраст:
http://jw.prs.k12.nj.us/jwreadinglist.pdf
На мене веднага ми се набиха на очи "Пътеводител на галактическия стопаджия" и "Гъливер". 

Нашата библиотека е с много богата колекция, включително детската секция, и останах изумена когато изобщо не намерих в каталога "Пипи" Понеже през социализма книгоиздаването в Бг беше централизирано и изборът беше сравнително ограничен... току "пускаха" по някоя хубава книга на пазара, като решенията за това кои книги точно да се издават са били взимани неизвестно как и от кой чиновник... Знам ли Ерих Кестнер доколко е бил известен по света. Знам ли дали не е имало и по-добри автори. Ние обаче четяхме това което ни "пускаха" да четем, избор не сме имали никакъв. Не е имало пазарна среда със здравословна конкупенция в книгоиздаването. Получило се е така че един затворен кръг чиновници с власт са сформирали вкусовете, представите за класика на цял народ...
Интересно ми е дали Джани Родари е известен и в други страни? Надявам се че поне в Италия е известен

В нашата библиотека има "Пипи", и "Карлсон", и тук-таме нещо друго на Астрид Линдгрен. Мисля, че "Пипи" не е непозната тук, чувала съм родители да говорят за нея. Филмчетата с Пипи също ги има. Но "Карлсон" не е популярна книга, поне при нас. Не се и търси особено. Аз се опитах да представя Карлсон но моите деца, но те не го харесаха. Как така уж приятел, пък подяжда бонбоните ... 
Конкретно по тази тема, за приятелството, популярна и свежа поредица тук е "Henry and Mudge", за приятелството между едно момченце и едно куче. Подходяща е за 6-7 годишни деца, особено ако могат вече да четат сами.
А що се отнася до класика за деца, има една поредица Classic Starts Series, там доста от произведенията са ни познати. Адаптирани са обаче, както се практикуваше и при нас. 7-8 годишни деца могат спокойно да ги четат сами.

И моето дете е още малко, но имам някои наблюдения. По разбираеми географски причини Пипи, Карлсон, Емил са много известни тук. Семейството на съпруга ми беше впечатлено, че и аз знам кои са А пред музея на Пипи в Стокхолм имаше такава опашка от желаещи да влязат, че се отказахме. Андерсен е известен също тук. Братя Грим не чак толкова. За Шарл Перо не бяха чували.

Много интересно, блажка, благодаря    Уж сме на един континент, а такива разлики. В Канада и между отделните провинции и градове съществува огромна разлика в книгочетенето, че на моменти се същиствам 

heureuse, Пипи я има в нашата библиотека, но не е била взимана от години. Иначе успяхме да купиме всичките филми на ДВД на френски език. Търси като Fifi Brindacier. Разбрах за Карлсон, че станал популярен покрай руското анимационно филмче, обаче познайте в кои страни се е разпространявал ... В днешно време няма да намериш никаква интерпретация ни на английски, ни на френски, а децата не разбират шведски и руски 

Пропуснала съм, че тук е известна, поради естествени причини  , Ан от фермата Грийнгейбъл  В училище по-големите деца /начинаещи тийнейджъри/ учат романи на Агата Кристи, една сага в стил "откриването на Америка" - Жан, дъщерята на краля, гръцка митология. Тъй като се смятат франкофони, кебекуата гледат и съвременната френска детска литература. Популярна е една научно-фантастична книжка май в 3 поредици Le destin de Linus Hoppe. Напомня Оруел 1984  Въпреки това, Жул Верн им е мътен и нищо не четат от него в училище. Добре че беше филмът, за да научат нещо за романите му. Поне такива са моите впечатления. Александър Дюма изобщо не е на мода и младежите не са го и чували, камо ли да го учат в училище. Каква глупост, пък били франкофони! Виктор Юго е популярен покрай световно известния мюзикъл "Парижката света Богородица", където участва един виден певец кебекуа - Гару 

Такова нещо като задължителна литература за лятото, което е пуснала блажка, просто не съществува. Някой да го е срещал в Канада независимо за каква възраст деца ?

Едно време много четях индиански книги, но явно не са били от американски автори /Карл Май, Майн Рийд, Луизе-Лоте Велскоп Хенрих/, а сме били под влиянието на немските /източна Германия/ автори. Тук нищо не намерих за детето, а се чудя какви са популярните романи които разказват за индианските времена. Навремето, като учех първите месеци френски език, учителката ни не беше чувала за Джек Лондон !!! А го има в библиотеките. Тоже, Едгар Алън По - има го в библиотеката, ама никой не го беше взимал от години ... Нас ни гледат малко странно като го взимаме 

Нищо не съм виждала/чувала от Фенимор Купър, Джейн Остин, Уолтър Скот, Марк Твен (Принцът и просяка) ... Те също ли остаряват  Също така за книгата с феноменална слава у нас "Чичо Томовата колиба" 

В същото време героите на Уолт Дисни са окупирали всички фантазии на малчуганите, а Хари Потър "беснее" при по-големте. Мен лично ме притеснява монополът върху въображаемия свят на децата. Иначе много четат, всяка седмица си сменят книгите в училищната библиотека, но четат някакви "бози" с картинки, колкото да се научат да четат.

И аз си задавала този въпрос, и все се каня да си питам колегите (работя в библиотека), и все се отплесвам и забравям. Ще опитам най-после да не забравя. Между другото открих някаква нова поредица Classic Western Series , "Винету" там го има.
Но не са популярни и според мене тези автори тук, макар че подобна поредица ме кара да се замисля дали не се прави опит да се напомни за тях. Преди време на едно хелоуинско мероприятие видях организаторите да представят Конника без глава, така че явно тук-таме има представа за него.
"Чичо Томовата колиба" я знаят и ми се е случвало ученици да я търсят.

Едни от най-хубавите ми детски спомени са свързани с библиотеката вкъщи и многото книги, които имахме.
Голяма част от тях бяха класики, но имаше и доста детски книжки.
Колко часове съм прекарвала в четене и препрочитане ... 
Майн Рид, Карл Май, Пипи, Мечо Пух, Малкия принц, Емил от Льонеберя, Марк Твен, Шарл Перо, Братя Грим, Йордан Йовков, Елин Пелин, куп енциклопедии ...
Самата аз винаги съм обичала да чета книги и немалка "вина" за това имат родителите ми, които постоянно купуваха нови и нови книги, които "изяждах" за часове, и майка ми, която ми четеше приказки като малка.
С повод или без повод, редовно получавах по някоя книга и това беше истински празник за детската ми душа 
Решила съм моите деца също да имат богат избор книги, току виж развият любов към четенето.

От разговорите ми с норвежци стигнах до извода, че тук младите не четат чак толкова ... дори и да са чували за някой автор, не са запознати с творчеството му.

Moга да говоря само за Германия, не знам как е по другите европейски страни.
Тук се държи на класиката, поне на тази, която ние познаваме. От втори клас зададоха на децата да четат "Пипи", оттам дъщеря ми се влюби в стила на Линдгрен и е подкарала всичките и книги, къде на български, къде на немски. Успя да прочете "Питър Пан" също, по собствено желание.
За детска класика в момента влизат книгите на Корнелия Функе, която има издадени голяма поредица за по-малки деца и серията за "Мастиленото сърце".
Друго, което е много популярно и се препоръчва от учителите е "Хари Потър".
Аз исках да купя на щерката "Мастилено сърце", но като видях обема на книгата и се уплаших, та реших да поизчакам малко, както и с "Хари Потър".
Отдавна четем за лека нощ на Родари приказките, които аз лично намирам за не толкова малки деца заради силния подтекст. Те го намират за изключително забавен, а на мен на моменти ми се схваща гърлото.

Напълно съм съгласна с heureuse за формирането на вкусовете ни в миналото. Само да добавя, че докато моето поколение в БГ четяхме на поразия, защото просто нямаше други развлечения и телевизията беше "Сънчо", "Синьо лято", "Детство мое" и още няколко филма, които се повтаряха постоянно (с голямо удоволствие ги гледах всичките  ), съпругът ми който е израстнал в Италия по същото време си е просто чедо на телевизията и на разни други "западни" герои Много е интересно понякога как аз се учудвам, че той не е чувал за някои неща, а той се учудва как аз не съм чувала за други    Така поне има равновесие...
И да, Джани Родари е известен в Италия, но може би не толкова, колкото би ни се искало на нас българите  . За "Приключенията на Лукчо" не са чували кой знае колко, иначе е познат като деец на левицата и с други произведения за деца. Нещо любопитно, в биографичните му данни в Уикипедия пише, че в СССР е направен анимационен филм за Лукчо, който после е преведен и разпространен и в Италия 
Иначе на моите госпожици поне "Двойната Лотхен" трябва да им прочета  Много ми се иска да възпитам в тях любов към четенето, аз като малка постоянно висях над книжките и всъщност се научих да чета, защото някои от любимите приказки ги знаех наизуст и като понаучих буквите един ден те просто се подредиха в думи пред очите ми...

Гледайки днес Гугъл се сетих, че Беатрикс Потър не беше класика от моето детство, но затова пък с огромно удоволствие прочетох приказките й на децата си. Тук също са много популярни Зайчето Питър и приятели      

Изпревари ме,тъкмо бях тръгнала за нея да пиШа.ДъЩеря ми много харесва Зай4ето Питър (и на анимационен филм го имаме ). Не знам ти кой набор си,аз съм 75 и имам от детските си години книжката на Беатрикс Потър.
Интересна тема,записвам се да я следя.