И аз бях натрупала много отрицателни емоции по отношение на близки роднини, но в един момент осъзнах, че макар наистина самата аз да нямам никаква вина в случая, това напрежение трови единствено и само мен, докато те си живеят спокойно и щастливо. Почнах да се опитвам да мисля само за хубави неща, свързани с тях, за нищо кофти. Простих им, ходих даже на църква и обещах каквото и да правят, нека са живи и здрави, аз им прощавам и смятам да не мисля повече за тях с лошо, желая им само добри неща. Оттогава нещата се наредиха чудесно, да не говорим, че понеже не ми се налага да контактувам с тях често, когато го правя, дори не се дразня вече наистина (преди направо откачах).
- Публикувана: 27 юли 2008, 15:13 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2009, 00:57 ч.
Умеете ли да прощавате?
Лесно прощавам...лесно забравям..никого не мразя..
понякога си мисля, че е по-скоро недостатък отколкото добродетел
понякога си мисля, че е по-скоро недостатък отколкото добродетел
Аз също вече го приемам за недостатък!
,зависи какво.Уча се да прощавам.Това,което най-много ме наранява е лъжата.Когато ме излъжат много трудно прощавам,но всеки човек греши,както и аз.Е,ако на някой му стане навик да злоупотребява,тогава вече няма прошка 
Винаги съм прощавала,дори близките около мен са ми се чудили ,защо въпреки всичко у мен няма грам омраза или с нещо да съм се променила аз самата след подобни случки....докато не се появи човек,който ме изпълни с неприязън.....чак не мога да повярвам....,че това съм аз....
Години наред се опитвам да си затварям очите пред нетактичното и безочливо отношение спрямо мен и семейството ми,но нещата се повтарят от негова страна в някакъв порочен кръг.....и няма излизане....въпреки дистанцията която съм създала....
Много е тежко да не можеш да простиш.....за душевния ми мир ....,но явно вече съм променена....а не ми се ще...преди си ми беше спокойно и блажено....
Години наред се опитвам да си затварям очите пред нетактичното и безочливо отношение спрямо мен и семейството ми,но нещата се повтарят от негова страна в някакъв порочен кръг.....и няма излизане....въпреки дистанцията която съм създала....
Много е тежко да не можеш да простиш.....за душевния ми мир ....,но явно вече съм променена....а не ми се ще...преди си ми беше спокойно и блажено....
Злопаметна съм! Ако да простиш означава да забравиш, значи не умея да прощавам.
Не означава това. Смисълът на прошката не е в това, че този на когото прощаваш ще стане по-добър. Най-вероятно ще си остане дори същия боклук. Смисълът да простиш е да живееш в мир със себе си, защото всяко нещо, което остава непростено влачи със себе си куп негативни емоции. Те само тровят, гневят самия теб. Този, който е допуснал грешката може изобщо и да не си спомни какво е направил. Значи целта не е да променим неговото мислене, а да успокоим собствения си дух. А това става само с истинска прошка, която идва от сърцето.
