Предложи ми работа

Лиске, не се сдържах .

Защо си мислиш, че държавните служители чоплят семки от скука?

Знаеш ли ( поне в сферата, в която работя аз  - ... на лични ), какъв е обема на работа и колко е съответно заплащането?

Не мисля , че си права в случая

На хората на държавна работа им изнася това, че по КТ им се спазват всички точки и запетайки, особено за майките с деца. Нямат проблем с болнични, отпуски, осигуровките им вървят. Всички тези благинки се компенсират с ниската заплата. Няма чорбаджията да им мрънка, че не може да им даде цялата отпуска или че няма кой да ги замести заради ПАК болните им деца, защото е свил броя на работниците до санитарния минимум. Ето за такива работи става въпрос. Само който не е работил в частна фирма, само той не знае какъв гърч е, особено ако става въпрос за проблеми с малки деца. Е, който не вярва да прочете други теми, където се обсъждат майчинството, болничните и отпуските.

Мда, много ме касае това, че някой има семеен бизнес, но иска да работи другаде 

Просто за мен е нормално човек да иска да работи за себе си, в случай че има такава възможност, а не на 30 години за първи път да тръгва на работа с нормирано работно време и шеф над главата. Но тъй като явно нищо не разбирам от психиката на трудовия човек, си затрайвам вече 

Хакиба, не визирам лично теб, казвам мнението си по принцип. Когато не си бил служител, доста неща изглеждат супер интересни, но после се вижда, че не са точно такива, каквито си си ги представял...

Искам да те уверя, че до този момент съм работила  само в частни фирми.
И да, наистина е така. Спазват се точките и запетайтите ( за държавна работа става въпрос), но нима това е лукс?

Напротив, така трябва да бъде навсякъде.

За трябване - трябва. Ама дали го спазват е друг въпрос. И накрая ти казват да се оплачеш на Арменския поп, ако не ти изнася.

Птица много добре ме е разбрала

И наистина като казвам "бизнес" то с тази дума обобщавам дейността,която извършваме.
Бизнес може да се нарече и примерният продавач на краставици за който говореше Лиска,нали?
Става дума за търговия-голям магазин/един/...,представителство на марка за региона,обслужване и поддръжка...
Доходите от него са достатъчни за да поддържат нормален стандарт/всеки го разбира различно/на едно домакинство,но в никакъв случай не е извор на неограничени богатства.
Аз съм в него от 8 години,баща ми се занимава с това от 35.
Както обича да се шегува един приятел-той е господаря,аз съм командира
С мъжа ми слава богу не работим заедно/като се знам колко съм взискателна и властна нищо чудно да сме се изпокарали на първата седмица /.
Той си има съвсем друг бизнес/също собствен/,в който нямам желание да се бъркам освен ако не ме помоли за помощ,контакт,връзка,защото това са нещата с които мога да съм полезна,естеството на работата ми е повече от чуждо и непонятно.
С роднини се работи както трудно,така и лесно.
Има си безброй предимства това,че мога сама за всичко да взимам решения и да правя промени,както и това,че мога сега да звънна и да кажа,че съм решила да отида за 10 дни на почивка без предварително предупреждение.
Напълно осъзнавам,че това е нещо,което няма да мога да правя в позицията си на служител.
И за да не ме разберете погрешно ще кажа пак,че си обичам работата,смятам това да е заниманието ми и за в бъдеще,но просто ми се иска да опитам и нещо различно.
Като в секса е-ако си бил само с един партньор/пък бил той и любовта на живота ти/ цял живот,все ще се питаш какво ли си изпуснал

Тess,не се притеснявай ,нито приемам коментарите толкова лично,нито търся нотки на завист в някой от постовете.
Приятно ми е да чета и да отсявам мнения  

И между другото някой спомена за чуждото канче...
Откакто ми се налага да правя сметки и баланси,да плащам и да продавам,да сравнявам цени на стоки и да следя конкуренцията не мисля,че съм си позволила да направя "сметката"на друг търговец.
Между покупната и продажната цена на една стока разликата не е печалбата за търговеца.
Затова и често се дразня от коментари от рода на :..."купуват го за 12 лева,пък го продават двойно".
Знаенето на неща от кухнята могат да накарат един да разсъждава по този начин,друг да уважава и цени труда и риска на предприемача .

Само да запитам кога последно си работила държавна работа , та така вещо се изказваш?

В началото на демокрацията и то в производството. Но имам приятелки и познати, които и сега са на държавна работа, някъде из администрациите и имат деца. Веднъж не са се оплакали. Допълнително, колкото и тук мненията да не са представителна извадка се припокриват с това, което пиша. Само един бърз поглед по някои теми, особено в онези от стачката се вижда как стои въпросът.

Аз писах за канчето. Известно ми е какво представлява разликата между доставна и продажна цена. Не ги ям доматите с колците.

 yaz , тя има право.

Аз например, когато започнах да работя като държавен служител, бях меко казано потресена ( в добрия смисъл ), че като ти дойде времето за почивка, приключваш.
Да, просто си прибираш папките, ставаш и ходиш да почиваш
Както казах обаче, преди това съм работила само при частници и такъв лукс не бях и сънувала.

Въобще не си разбрала какво говоря.
Никой не говори за вашата трева, а как ти изглежда отстрани чуждата...
Въпрос на виждане - като продавачка на мъжа ми, примерно, мога да направя толкова, колкото всичките му продавачки наведнъж не могат. Но хората са различни и затова спирам.
Схванах за какво говорите.
Разлика има да участваш в един бизнес и той да зависи от теб. От небето до земята.

Не знам каква държавна работа работиш , но си ударила явно шестица от тотото. Аз напуснах държавната работа защото просто не се издържаше . От 8.30 до 17 , официално , а после си доработваш , докато си свършиш работата (а тя край няма). Болнични не можеш да излизаш , отпуск не ти дават когато ти трябва. Вярно имаш голма отпуска , но не можеш да я ползваш. Само за осигуровките сте прави .
Имам наблюдения в доста държавни институции и най-вероятно има и лешперски от тях . Но определено не мога да се съглася , че всички са такива.
И по темата ако  е държавна работата , задължително да е проверена и желателно е да имаш гръб (или да си мислят , че имаш гръб) , защото колкото и да работиш няма да те оценят и издигнат в йерархията.

Моя съвет е - дерзай! Опитай различни неща и ще откриеш себе си! Не се плаши от това, че "има много специалисти с няколко обиколки преди теб", както някой се изрази (цитирам по памет).
От личен опит ти казвам, че съм успявала там, където много специалисти с голям опит не са могли. Твърдя, че в последно време  средно големите западни фирми търсят неутвърдени специалисти, с гъвкави умове и желание за обучение. За да успеят да се "впишат" в начина на работа в конкретната фирма, а не да са от сорта " едно си баба знае, едно си бае".
Относно английския - моя  е на талибанско ниво. В смисъл - правя много граматически грешки, обърквам времена, мо мога да говоря и да водя кореспонденция. С тези знания се справям доста успешно. Работя като логистик. В задълженията ми влизат импорт и експорт на голям поток стока (краен продукт и суровини) Имам постоянна кореспонденция с чужденци, оформям много документи на английски език, а шефа ми не е българин. Това е втората международна фирма, в която работя и до сега шефовете ми са били много доволни от работата ми. И аз нямам стаж по специалността, която съм завършила - Публична администрация и не работя в тази сфера.
Не се плаши, а опитай .Това, че се страхуваш е нормално. И мен в началото винаги ме е било страх, а и не само в началото, а и при всяка нова задача, но тръпката е да се пребориш със страха, да го преодолееш и да успееш!
Желая ти успех и няма невъзможни неща

Има си и предимства и недостатъци това сам да си си шеф и нещата да зависят от теб,но наистина това с признаването на авторитетите е фактор,който не е за пренебрегване при едно бъдещо служителство
Решила съм въпреки всичко да опитам,пътя обратно го знам.

А относно мотивацията и заплащането...
Зависи от човека.
Аз съм от тази странна порода хора,които се раздават във всичко,което правят,поемат отговорности и обичат да контролират нещата.
Вярвам,че никога не бих работила в стил "ден да мине,друг да дойде..,тя заплатата да върви".
Имам примери пред очите си на хора,които и за малко,и за много пари пак не си дават особено зор...
Човек или го има,или го няма,та в тази връзка не винаги нещата са само финансово измерими.

Една от причините,поради които ми се иска нова работа е за да сменя средата,да общувам с нови хора.
Искам да ходя на тийм билдинг ,да излизам с колеги..,такива ми ти простички неща
Към момента общувам с всичко на всичко 2ма души на работното място/като изключим търговци,дистрибутори,снабдители,които са по дузина ежедневно /.
[/quote]
  Напълно съм съгласна с теб! Когато човек обича да довежда нещата до край и да влага всичко от себе си, той ще го прави, а когато си е немърлив и бизнеса му няма да върви и никъде няма да се впише. Аз живея в малък град и много пъти съм си мислела да започна да развивам собствен частен бизнес. Нямам проблем при договаряне на цени на стока и с доставки,  или пък в продажбите, но...Друго е да работиш за голяма фирма, а друго само за един магазин. Първо тръпката е друга, после усилията, които влагаш, когато работиш за себе си са многократно повече, за да успееш. Риска също е по-голям. В големите фирми има цели отдели за маркетинг, продажби, логистика и т.н., за да успеят. В малкия магазин това зависи от шепа хора. Мащабите на опита и развитието са други. А и в нашия малък град, ако започнем собствен бизнес със съпруга ми дали ще имаме печалба поне колкото са заплатите ни сега - около  2200 лв на месец, които да ни остават чисто? Не съм сигурна...
Лично мнение, но под бизнес разбирам само големия бизнес, който е в хиляди или милиони.