Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 29 юли 2008, 23:26 ч.

Майки на деца с увреждания

  • 113 774
  • 121
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 440
И аз привърженик на хомеопатията.
Дъщеря ми загуби слуха си вследствие на вирусно заболяване. Нищо особено, настинка и .... оглуша. Разни мнения чух после от конвенционалните специалисти. Включително, че има загуба на слуха по рождение и куп други, дето няма сега да се впускам да обяснявам. Все пак всички специалисти бяха и са единодушни - профилактика и много пазене да не допусне сериозно ушно заболяване. Как се постига това според тях - с антибиотици и закаляване. Не мога да си позволя за щяло и нещяло да давам антибиоитици. Така някак, естествено се насочих към единствения достъпен изход - хомеопатично лечение. Повярвах постепенно, даже след две години се реших и аз да пробвам да лекувам мигрената си хомеопатично. Е, една уговорка - имам си едно на ум, но май повече съм склонна да мисля, че е ефикасно.

# 31
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 185
Блонди, не спирай да вярваш
позволи си да си нещастна - детето трябва да свиква и с тези моменти...предполагам как това се отразява на нея и най накрая пак опира до теб...но тя трябва да свиква чрез теб че в живота не всичко е песен...сега учи косвено, после...директно...
дано скоро намериш баланса и стъпиш на твърда почва

# 32
  • Мнения: 903
...предполагам как това се отразява на нея и най накрая пак опира до теб...

catnadeen, съвсем правилно предполагаш ---> поради спецификата на състоянието й, речевата комуникация с Лора е на много ниско ниво. Т.е. тя ме разбира като й говоря, но сама не инициира словесен контакт - просто не се  е отключила още в нея необходимостта да се изразява по този начин - чрез думи и макар че има изграден достатъчно добър речник, не го използва активно... Все трябва да изисквам от нея да се изразява с думи, когато иска да ми каже нещо, а не да се опитва да ме "дерижира" жесто-мимично  ooooh!...  Както и да е, искам да кажа, че поради неизползването на речева комуникация и изобщо липсата на желание за контактуване, характерно за нейната диагноза, колкото и да сме постигнали напредък в тази посока, между нас все още много силно действа интуитивната емоционална връзка. С нея сме като скачени съдове - взаимно си приливаме емоции.., но докато аз контактувам и с външния свят, тя все още има много да наваксва в тая посока... и тъй да се каже използва мен като проводник, чрез който да го възприема.  Да обаче този "проводник" е от плът и кръв и когато по него протичат положителни заряди, дето също е ОК.., но когато протичат отрицателни... Sick  Докато с въпросната ми връзка нещата вървяха почти като в приказка, градяхме планове..и изобщо се чувствах прекрасно, Лора имаше невероятно добър период - беше емоционално стабилна, възприемчива, контактността й също се подобри.., абе изобщо явно й "вливах" от моето щастие... Когато обаче нещата взеха да се объркват, да възникват усложненията, а с тях да расте и моята тревожност и терзания, Лора започна да става също тревожна и отново се явиха някои поведенчески негативи...  Та абсолютно точен ти е извода, че попивайки моите отрицателни емоции, тя на свой ред става нервна и в крайна сметка това се връща като бумеранг към мен, увеличавайки грижите ми около нея... -------------- Та хубаво ме съветваш да си позволя да бъда нещастна, но не ми харесва цената, която трябва да плащам за да си разреша да се потопя в болката си... Tired Face... А още по-лошото е, че и да искам, няма как за подтисна тия си усещания - прекалено са силни...
                      Сега обмислям една "технология" да си самоприложа, а именно да си поставя някакъв краен срок вътре в себе си - да си набележа дата, до която да си позволя да страдам, след което просто да зачеркна всичко и да продължа напред /накъдето и да е това "напред"/...  Мдам, хубаво съм го намислила, остава само и да успея да го приложа... Rolling Eyes

# 33
  • Мнения: 3 968
blondy-mamma имам чувството, че все едно описваш мен и моя син. По-точно не бих могла да го опиша. Абсолютно по-същия начин сме и ние - като скачени съдове. Единствената разлика при нас е, че при него изцяло липсва говор /т.е.. няма абсолютно никакви думички/. Разбираме се, но по наш си начин  Confused. Незнам, не съм те чела преди, но вие ходите ли на градина? Ако да, как се разбирате с другите деца и изобщо навън как сте? Ние като сме навън не се различаваме от тълпата - просто сме майка с детето си, не привличаме по-никакъв начин околното внимание. Той ми ходи и на масова детска градина. И там комуникира без реч, но не прави проблеми  Rolling Eyes

# 34
  • Мнения: 903
pepi_r, аз смятам да си прехвърлим "тясно-профилирания" диалог /имам предвид по атутистичната тема/ в съседния подфорум. Не заради друго, ами да не пишем едни и същи неща на двете места... Прочие реших да се възползвам от поканата ти Mr. Green  и да се впиша в темата за "Аутизъм...", но и там така или иначе ще трябва да се представя на останалите мами /и татковци - ако има/.
Само че, гледам, там сте на 15-та страница, т.е. скоро ще я затворят... Та да не стане да пиша-пиша, пък накрая хоп - като се прехвърлите в новата темичка и аз един вид да остана незабелязана Mr. Green /колкото и глупаво нескромно да звучи Laughing/
       А иначе накратко за това, което ме питаш ---> Лорка посещава Дневен център за деца с увреждания в Б-с и съм много доволна. Групичките им са малки - от по 6-8 деца, с възможност за много индивидуална работа, с логопед, психолог.., имат и сключено споразумение с Инспектората и учители ходят там на място да провеждат уч.занимания. До 5-годишна възраст и ние посещавахме масова детска градина, но там не бях доволна и то не от отношението на децата /то и в по-ниска възраст още и не се усеща така контрастно специфичния проблем/, а по-скоро на госпожите... Абе с две думи прецених, че много по-полезно за детето ще е да е в специализирано заведение, но да се държат с нея като с пълноценна личност, от колкото в масово такова, но да я третират едва ли не като малоумна. #Cussing out 
         Тя е на 10г., а вие на колко сте /сина ти де/?

# 35
  • Мнения: 3 968
Аз не мисля, чи диалогът ни е "тясно-профилиран", все пак децата ни на всички тук са с някакви увреждания. Темата е точно такава. Няма как да не се пишат едни и същи неща, то ежедневието е едно и също. Няма какво различно да напиша. Разликата е в това, че в тази тема сме се отделили на принципа майки на деца с увреждания. Татковци има в другата тема. Единият от тях е бащата на моето дете.
Детето ми е на близо 6 години /ноември ще ги навърши/.

# 36
  • Мнения: 903
Като казах  "тясно-профилиран", по-скоро имах предвид че детайлите свързани с аутистичния спектър можем да си ги коментираме ние двете, но останалите мами тук трудно биха могли да вземат отношение, ако ние навлезем навътре в спецификата на проблема. Просто диалогът ни ще се получи някак изолиран, или по-точно ще изолираме останалите, а си има конкретна тема за това.  Докато тази тема е скроена някак комбинирано и обхваща два компонента - не само че сме майки на деца с увреждания, но и че ги отглеждаме сами /това произтича от подфорума/. Иначе е ясно че ежедневието е едно и също и кой знае какво различно нещо човек не може да напише... По-скоро различен е само фокусът на проблема - веднъж го фокусираш погледнато чисто от ъгъла на нуждите на детето; друг път от ъгъла на собствените ти нужди; трети път пък през призмата на самотното родителство.
           Само не ме разбирай погрешно, че нещо се дърпам от диалог - няма такова нещо. Ако се чувстваш по-комфортно в тая тема, ще говорим тук. Само, извини ме за недискретния въпрос и имаш пълното право да не ми отговаряш, ако не желаеш, ама имам усещането че искаш да се дистанцираш от мястото, където пише и вашият татко - нещо такова долавям, права ли съм?  Предлагайки ти да си изнесем диалога в другия подфорум в темата за аутизма,  долавям в реакцията ти някаква обида /може и да си внушавам/, сякаш съм ти стъпила на мазол без да знам...и се чувствам някак конфузно... Sick.. Та само затова си позволявам да ти задам такъв въпрос де... Извинявай още веднъж!

# 37
  • Мнения: 3 968
О, не. Определено не искам да се дистанцирам от това място /другата тема/. Напротив, там се чувствам добре. Нито ми е мазол, нито ми е обида  Peace. Но тази тема е по - конкретизираща - освен че детето ми е с проблем, го отглеждам и сама. В нашия "диалог" може да се включи всеки, който пише по темата - не мисля, че е невъзможно. Аз също мисля, че стига да мога бих взела отношение по някой въпрос свързан с някое друго конкретно заболяване или друг въпрос, който за момента не ми е приоритет, но за в бъдеще не се знае. Основното е това, че всички ние тука гледаме от една камбанария и ни свързва нещо много общо - децата ни и проблемите свързани покрай израстването им.

И ето, че наистина стана диалог само между нас двете - докато се изясним  Simple Smile

# 38
  • Мнения: 903
И ето, че наистина стана диалог само между нас двете - докато се изясним  Simple Smile
Да бе, верно. Mr. Green  Ама е добре че се изяснихме де - кой какво има предвид. Peace

# 39
  • Мнения: 5 082
При Крис нищо ново. Ходим си по доктори отвреме навреме, колкото да не заспим. Проблемът на моето дете е лек. Благодаря на Бога за това. Ще слагаме стелка на по-късото краче, защото разликата в дължината в принцип може да се отрази на гръбнака - евентуално изкривяване, за целта се слага стелка на по-късото краче, което в нашия случай е здравото. Ходи детенце, тича, видимо всичко е ОК.
Съдовото заболяване може да си остане на такъв етап, което е доста вероятно, за съжаление лечение не ни се полага, правят се операции в доста по-тежки състояния, не сме на дневен ред, други дечица са с предимство. Казали са ни -следене на 1 година. Дали прогресира и с какъв темп. Догодина лятото - ще се преценява. Благодаря ви за вниманието.

# 40
  • София
  • Мнения: 6 151
ами щом е лекият вариант сигурно е и по-добре, че не се налага операция
виж за изкривяванията на гръбнака и по-късото краче лошо
но пък не е фатално ако ен е голяма разликата
на моя приятелка сестра и /спортистка/ се оказа с по-къс крак - някакви сантиметри
откриха го чак като беше на 16 години, заболя я тук и там и така.......
една операция, шест месеца шина и е като нова, все едно нищо и никога не е имало
не е леко, но според нея не беше и чак толкова тежко
дано не се налага операция при вас и всичко да си е наред

# 41
  • Мнения: 3 968
ами щом е лекият вариант сигурно е и по-добре, че не се налага операция
дано не се налага операция при вас и всичко да си е наред
И аз това Ви пожелавам  Peace.
Аз пък водих Мири на реоценка да го видят специалистите как е, има ли напредък от миналата година, когато го водих за първи път. Помнеха го  Simple Smile и забелязаха огромен напредък в невербалното му общуване. Мири сега ми е предучилищна в детската градина и децата имат добро отношение спрямо него. Онзи ден майка ми отива да го взема и учителката питала децата: "Деца, вие какви сте му на Мири?" и те всичките в хор: "Приятелииии". Ей, толкова хубаво ми стана само като го чух, а ако го бях чула и със собствените си уши сигурно щях да ревна на място. Ей това ми е една от най-големите болки - не мога нито да го водя, нито да го вземам от детската градина, заради работното си време. Добре, че има кой да ми помага, иначе .....

# 42
  • Мнения: 903
Каси, радвам се че при вас нещата добиват рутинен характер - в смисъл, че щом проблемът на Крис се определя като лек и ви предстоят само периодични консултативни наблюдения..., е, от това по-хубаво би могло да е само пълното здраве...

pepi_r, това е наистина трогателно, дето си го разказала...

Аз уви имам само грижи напоследък, за които обаче никак не ми се говори... Все пак да се похваля и с нещо положително -----> от дневния център на Лора ги водят на конната база в Бургас и благодарение на контакта си с кончето, моята госпожица преодоля почти страха си от животни, който беше добила някъде през март при един инцидент.. Sick.. сега все още се страхува само от птички /то и с птичка беше инцидента де, ама тогава страхът се отключи към всякакви животни - котки, кучета..., само от бубулечки нямаше страх Crazy/...
Та да ви покажа гордостта на мама - малката eздачка Лора ------>

http://images.kukundela.multiply.com/image/5/photos/2/500x500/48 … amp;nmid=94928314

http://images.kukundela.multiply.com/image/10/photos/2/500x500/4 … amp;nmid=94928314

# 43
  • София
  • Мнения: 6 452
Блонди, да оспамя - много сте готини на понито! Стискам палци конната терапия да даде ефект. Гледала съм разни филмчета точно по този повод - конете и делфините помагали много на децата-аутисти. Моята Лора също обожава конете и чакам да направи 9 годинки да я запиша на езда (има няма още 4 години ще почакаме). В този ред на мисли тези дни се наложи да я оперират отново от херния - този път от дясно и ни препоръчаха по-натам да я запиша на някакъв спорт, укрепващ мускулите на корема. Замислям плуване.....дано пъпната херния поне да ни подмине!

# 44
  • Мнения: 903
Морганче, хич не е пони, ами баш голям кон си е... newsm47.. и моята Лора си го язди като пич smile3521  Тия снимки са в много близък план и вероятно не може да се прецени големината на жребчето, ама си е бая голямо...  Една друга мама от дневния център също ги снимала, но с аналогов фотоапарат и ми е извадила две снимки на хартиен носител.., та те са правени по-отдалеч и на тях Лора обикаля яздейки, разбира се отпред има водач, който върви и държи юздата /там ясно се вижда съотношението между коня и Лора като големина на фигурите... и майка ми като ги видя тия точно две снимки направо се облещи от невярване на очите си, че внучка й язди Shocked Laughing/  И това което казваш, че конете и делфините действат много добре на аутистичните деца също ми беше известно.., то и затова така се радвам - че се потвърди и при нас. Даже учителките дето са с тях ми разправят, че докато стигнат до конната база Лора може да е била за нещо крива, наплакваща, мрънкаща.., обаче в момента в който я качат на гърба на Джани /тъй се казва добичето Mr. Green/ и тя все едно от шалтер я изключват - спира всякакъв рев и кривотия
и се ухилва до ушите. coolcool

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт