беше спокойно дете докато не я...кръстихме

явно се е стреснала. цялата ли я потопи? на моето дете позволих да му топят само краката, на мен ми се струваше нехигиенично така де, факт е, че е стресирана. ще мине, но трябва малко време. стой при нея, когато не иска да е сама. на тази възраст не знам дали има смисъл да й обясняваш, че няма нищо страшно не пречи да й говориш все пак. моето дете стана така след престой в болницата. от 3 месечна до 1г 8м заспиваше сама, след болницата вече се налага да стоя при нея, докато заспи. не я мъчи, не я оставяй да плаче. ще мине. сега има нужда да е с теб.

Моята дъщеря започна да се държи така на тази възраст, без да сме правили св. Кръщене тогава. Може да е просто период. А може и в действителност да се е уплашила. Затова обикновено децата се кръщават или като по - малки, или пък се водят поне няколко пъти преди това в храма, запознават се със свещеника, обяснява им се какво предстои, за да са подготвени.

Смятам, че с малко повече търпение, гушкане и внимание нещата скоро ще отшумят.

Honey&Walnuts, едва ли това й поведение има нещо общо с кръщаването й.
Просто това е период, през който минават повечето деца.
Моят син го кръстихме на годинка и два месеца, с кръстница която вижда веднъж годишно (т.е. непознат човек)...
Явно дъщеричката ти е по-емоционална и има нужда от присъствието ти. 
Отделяй й повече внимание, за да се чувства сигурна и дано по-бързо отмине периода. Не настоявай да си спи сама в стаята щом не й е приятно.
Моят син от няколко месеца насам все повтаря, че го е страх от нещо и се е уплашил от друго, та сега спи до мен на спалнята за да е спокоен. Усещам го през нощта, че от време на време се сгушва силно в мен....

Говори й повечко и обяснявай....

Успех!

Едва ли точно това, че е кръстена определя поведението и.
Много е възможно да се е стреснала от нещо в църквата и да е по-емоционална, или просто да минава през такъв период.
Не си внушавай сама разни неща.

Възможно е детето да се е изплашило от нещо в църквата и сега да има нужда от повече гушкане.
Факт е,че моята Натали от къщаването и се ужасява,като види поп.Ох,детската психика е трудна!

Според мен детето е преживяло стрес от непознатите неща и действия по време на кръщенето.Няма страшно ще се оправи, но наистина сега има нужда от теб ,за да е по-спокойна и сигурна.Не мисли сега ,че и разваляш дисциплината ,когато иска да си до нея.Ще мине време  и отново ще бъде готова да заспива сама.

Ей за това никога няма да разбера нуждата от тези ритуали и въобще от ритуалите в някой религии и няма да подложа детето си на подобни неща.

Определено се е стреснала от нещо в църкавата. Може и от брадата на попа.
Сега по-сериозно.
Моят син беше на почти 2 год. когато тръгна на ясла. Цяла седмица правеше това, което описа по-горе. Дори и нощем бълнуваше и  ревеше насън. Пълен ад. Водих го при педи и му изписа невробекс (вече не помня дозата). Имаше облекчение, не не приключи мъката.
Тогава - с малко натиск и от свеки - го заведохме да му леят куршум. И аз бях скептично настроена, но е факт че му помогна.
Поне няма да навреди - ако искаш пробвай.
Дано скоро се оправи детенцето 

Според мен е стрес от кръщенето, но каквото  и да е нека спи при вас докато разбере горкото, че няма да остане само.
Моята я кръстихме на 2 год.Предупредих ги да не я къпят, само  да я намокрят заради обичая и нямаше проблем, даже сега тя ме кара да ходим да палим свещички.
Но във вашия случай няма друг начин за да отмине, просто стойте при нея или тя при вас докато се успокои и забрави.

Успех

И на дъщеря ми и потопиха само крачетата. Там рева, но после не се е страхувала.  Стресирало се е детето. Ами мога да те посъветвам да си до нея. Така докато се успокои.

Просто детето се е стресирало.
Колкото по-малко е детето, когато се кръсти, толкова по-добре.

Детенцето със сигурност е преживяло стрес,който, според мен обаче не минава от самосебе си. При моето дете се получи същото от престой във болница на система. Седмица след това започна безпричинно будене посред нощ и пищене без да спира. Не помагаше нищо-нито гушкане,нито говорене. Заведох го да му леят куршум-чак на третия път сърчицето му се изчисти. Усетихме успокоението веднага. Между другото взех светена вода от църквата и наръсих в къщи,а на него му миех очичките. Пробвай, със сигурност с нищо няма да навреди. Дано се успокои детенцето.

Само на мен ли ми изглеждат твърде странно едно до друго кръщене и леене на куршум?

Не съм правила нито един от тези ритуали.
Децата ми са минавали през всякакви етапи и са излизали от тях по най-скучният начин.
С търпение, приказки, гушкане и любов.

Същото мога да те посъветвам и аз.

П.П. Странно, но откакто миналата седмица кръстихме сина ми е станал непривично спокоен, благ и сговорчив. Дали пък не започва да преодолява 'кризата на 2-те годинки' вече...

Всяко детенце е различно. Не мисля, че кръщенето като ритуал по някакъв начин е повлияло на психиката на твоето. Просто навлиза в период-"не мога без мама". Аз го наблюдавам още при племенницата ми./тя е като залепена със скоч за майка си  /

Не само на теб. И на мен ми е малко стряскаща комбинацията, но вероятно става въпрос единствено за комбинация между мода и суеверие...
Децата ми са кръстени.
Иначе, минавали са през подобен етап - точно на същата възраст. Не виждам нищо странно. Просто това е етапът на самоосъзнаване като отделна личност (дотогава децата се възприемат като едно цяло с майка си) и тогава се появява страхът, че мама може да ги изостави. С времето и това минава...

За някои родители кръщенето може и да е прекрасно събитие, но за едно дете на годинка сигурно е пълен ужас - тълпи от хора, някакво странно тъмно място, непознат човек с брада и черни дрехи неизвестно защо те взима от мама да те топи в разни води и говори нещо...

Не е ли по-добре да се кръщава докато е бебе, към 40тия ден, както си е по традиция? Или пък като е по-голямо детето и разбира повече?
Миналата година бях на кръшене на детенце, току-що навършило годинка. Рева през цялото време, горкото.

Ти май не си наясно какво те очаква като майка на едногодишно дете ... Няма такова нещо родителите да си "поспят спокойно" - поне до края на втората година. Точно сега започва осъзнаването на детето като личност и опитите да отстоява всичко, което му е по-приятно и интересно. Точно сега е началото и на осъзнатата привързаност към майката. Попрочети малко литература по въпроса - втората година е тема на цели изследвания .... Това, че няколко месеца в бебешката си възраст детето е заспивало само не означава, че нещата не могат да се обърнат на 180 градуса. На две приятелки децата на тази възраст, след като бяха научени да ползват гърнето по предназначение, изведнъж отказаха да го ползват за няколко месеца. За изпълненията на моя син пък мога книга да напиша ...

Сега ще ти обясня духовната страна на нещата - много хора вярват в Бог, но забравят че има и дявол. Когато направиш или решиш да правиш нещо добро, изведнъж ти се явяват пречки и обструкции от всякакъв характер - това са "изкушения", които да те разколебаят. В случая - с детето се случват нормални неща, а ти виждаш духовен проблем. Лукавият винаги предлага и някакво свое разрешение (да отидеш да леят куршум на детето, да му баят и др.подобни), но избирането на неговите "лекарства" е равно на самоопределяне - кой почиташ и на кого служиш. Тогава обаче човек не трябва да се учудва, ако не получава помощ от Бога или с него и децата му се случват лоши неща.

Ето такива изказвания ме вбесяват, честно казано.
Но това е друга тема.

Нормално е. Замисли се каква е етимологията на думата "вбесявам" - идва от "бесове"....
Но това е друга тема.

Тези локуми сме ги разтягали преди време по други теми.
Според моите демонични разбирания, да се насажда на родителите подобна вина и недопустимо.

Колкото и да е неприемливо за мен, ако леенето на куршум ще им донесе психическото спокойствие от което имат нужда те и детето - оправдавам го.
Макар че никога няма да се съглася, че това е правилният начин за действие.

Сега сигурно ще стана цинична, но: за чий ... се кръщава едно дете, за което църквата е странно и тъмно място? В смисъл, че кръщенето не е просто мода и ако това е първото влизане на детето в църква (а в някои случаи и на родителите), защо изобщо е необходимо?

Никак не е изключено детето да се е уплашило от кръщененто - ритуалите, обстановката, хората. Моите деца ги кръстих още когато бяха на 3 месеца и изобщо не реагираха на ритуала. След това спаха като "къпани" - всъщност си бяха наистина окъпани. Мисля, че няма лошо да кръстиш детето, когато е на по-голяма възраст, но затова е нужно да го подготвиш, няма как да стане както при бебетата. Странно ми е, когато родители решават да кръстят 4-годишно дете, а то горкото е ужасено от попа, защото дотогава е влизало 1-2 пъти в църква. Защо всъщност го кръщават тогава? Не разбирам логиката. Моите деца от бебета редовно посещават църкви, една по-специално - по случай празници, по неделни литургии или просто ей така без причина влизаме минавайки пред храма. В църквата се чувстват като у дома си, голяма атракция е паленето на свещички, пробват се да се кръстят даже, ходят, оглеждат, пипат, черпят се с бонбони за Бог да прости за радост на бабите вдовици, "преподреждат" цветята по иконите...С попа се закачат и той изобщо не ги смущава. Все още не са разбрали всъщност защо посещаваме това място, но се чувстват в свои води там. На кръщенето на малкото ни дете, каката, на 2г. и няколко месеца направо беше неудържима, не остави попа намира и това е. Той човекът дълго време се опитваше да сдържи смеха си, но накрая просто се спря и прихна. Беше много ведра обстановка и никой не е бил ужасен. Честно казано, смятам, че родители, в главите на които се върти мисълта, че детето им може да се "травмира" от кръщенето, по-добре изобщо да не правят такова. Явно те самите не са наясно какво точно е отношението им към този ритуал.
Всичко това не беше насочено конкретно към авторката, просто някои неща написани в темата ме провокираха да споделя това мое мнение. Съветът ми е - кръстете си децата като са съвсем мънички. Няма никаква причина да чакате. А ако чакате, не им стоварвайте това като гръм от ясно небе. И мен да ме вкарат сега в една джамия и да започнат да ми правят разни ритуали, сигурно ще се разтреперам, дори и хората да имат добри намерения към мен. Непознатото плаши не само децата.

Сега виждам, че азаф го е казала с по-малко думи, аз както винаги се уливам докато обясня нещо.