чувството за вина ме убива

  • 7 040
  • 27
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 1 187
Някои вече знаят, миналата седмица направих спонтанен аборт. Въпреки че беше съвсем в началото, в мен нещо се прекърши. Измъчва ме чувството за вина, че не го спасих. Миналата седмица една сутрин се появи леко цапане, което съвпадаше с цикъла ми, ако не бях бременна. След неуспешни опити да се свържа с наблюдаващия лекар, грабнах си чантичката и отидох при най-близкия гинеколог. Беше много внимателна, изслуша ме, установи че плодният сак е още в матката, предписа ми дуфастон и но-шпа и ме изпрати вкъщи да си легна. След като си изпих лекарството и легнах с надеждата че всичко ще отшуми, започнаха болките и кървенето. Обадих се на мъжът ми и отидхме в отделението, но вече го бях загубила. След като излязох от пълната упойка, видях мъжът ми да плаче. това беше единственият му изблик на чувства. Вече една седмица не говорим изобщо. Каза ми да забравя, а аз искам да говорим, не мога да се правя че нищо не е станало, не мога и да си поплача, вечно има някой покрай мен да ми казва "всяко зло за добро" и "така било писано". Болката отвътре ме разяжда. Обвинявам се, че не отидох направо в отделението, то можеше да е още живо. Д а не говорим че сега според единия доктор съм имала двурога матка, а според другия септум на влагалището ( с първото ми дете не съм разбрала за нито едно от двете, макар че за второто съм по-склонна да вярвам, но ще отида някъде другаде на преглед). Хистологичните изследвания още не са готови. Но аз се питам отново, не можах ли да го спася, аз ли го убих?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 1 003
dididid съжалявам, че и ти си преживяла загуба, но в никакъв случай не се обвинявай. Някои неща не зависят от нас и не винаги една бременност може да бъде спасена с лекарства. Изживей си мъката, бъди сигурна, че времето лекува и продължавай напред  Hug

# 2
  • на дъното
  • Мнения: 1 538
dididid Това чувство и мен ме обива все още всеки ден.Задавам си въпроса ако знаех,ако можех,ако бях отишла по навреме ......,но това е ще си живеем с тази мисъл на вина.Вярвам,че всяка една от нас е направила каквото може но както е казала Февър не всичко зависи от нас .Съжалявам за загубата ти.Тук при нас можеш да намериш  подкрепа  Hug

# 3
  • Мнения: 119
спокойно,мила повечето сме минали по този път и знаем как боли.Не сдържай мъката,поплачи си ,така е трябвало да стане и ние сме безсилни пред това
dididid съжалявам, че и ти си преживяла загуба, но в никакъв случай не се обвинявай. Някои неща не зависят от нас и не винаги една бременност може да бъде спасена с лекарства. Изживей си мъката, бъди сигурна, че времето лекува и продължавай напред  Hug
Hug Hug Hug

# 4
  • Мнения: 119
И най-важното-НЕ СЕ ЧУВСТВАЙ ВИНОВНА/тук виновни няма/.Вдигни глава и продължи напред и колкото и изтъркано да звучи ''това което не те убива те прави по-силна''....

# 5
  • Мнения: 40
каква вина????не позволявай чувствотот на вина да те завладее
аз преди два месеца преживях аборт и като се замисля да съм плакала 2 пъти
трябва да гледаме напред с високо вдигната глава
"НАПРЕД И НАГОРЕ"
а и в подписа на фифър има една мисъл която много ми хареса
записала съм я с най-големите букви и .....когато ми е тъжно си прочитам Hug

# 6
  • Мнения: 138
съжалявам за загубата ти! но всеки един от нас като е загубил дете се е питал поне веднъж ''ако бях.... нямаше да стане така''. и аз съм се измъчвала с този въпрос и съм си насаждала сама чувство за вина, но повярвай ми това не помага........росто опитай се да продължиш напред!

# 7
  • Мнения: 42
dididid,съжалявам за това ,което си преживяла,но в живота има неща,които не зависят от нас.Недей да живееш с чувство на вина,поплачи си ,споделяй болката си -няма да ти мине ,но дано ти олекне.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Не търси вина у себе си или у когото било друг. И недей да казваш - "да го спася". Защо се обвиняваш и мислиш, че си изхвърлила здраво бебе, а не приемеш, че организмът ти точно по този начин е "спасил" от кратък и болезнен живот бъдещо дете с проблеми? Всичко зависи от твоята гледна точка, но е жалко да се самоизмъчваш толкова много!

Съжалявам за разбитите ти мечти, дано намериш сили скоро да мечтаеш пак!

# 9
  • Мнения: 3 016
Не мисля че имаш вина .Човек от съдбата си не може да избяга -това е .......Съжалявам за загубата ти, но пиши и споделяй тук при нас. Ще намериш подкрепа от всички момичета. Бъди сигурна  в това и в никакъв случай не се предавай  . 

# 10
  • Мнения: 1 217
Не мисля,че има за какво да се обвиняваш HugВсяка от нас можеше да е на твоето място HugПотърсила си адекватна медицинска помощ,какво повече? Пак ще си имаш бебе Hug Hug Hug

# 11
  • Мнения: 1 409
Ох,миличка ако знаеш само колко добре те разбирам.Когато загубих първото си бебче се чувствах по същия начин.Стоях,плачех и неможеш да си простя,че това се е случило.Само че това в никакъв случай не ми помогна да приема загубата по-лесно,напротив,затъвах и повличах и съпруга си със себе си ,на който в никакъв случай не му беш по-лесно.След като открих момичетата тук,осъзнах,че вината не е моя и че това е трябвало да се случи.Просто има неща в живота,които не можем и няма как да променим.Сега си имам друго детенце,но никога няма да престана да си мисля и за това,което загубих,но поне спрях да се самоизмъчвам.Не го прави и ти,това няма да ти помогне.
Пиши тук и плачи винаги когато ти се плаче,но никога недей да си мислиш,че ти си виновна,защото не си,просто Господ така е ришил,а ние не можем да му се противопоставяме,колкото и да ни се иска.
Прегръщам те  Hug

# 12
  • Мнения: 604
И аз като теб месец след загубата обвинявах себе си,
но после осъзнах че така е трябвало и че виновни няма·
В твоя случай може би организма ти е изхвърлил негоден
ембрион-така че не се обвинявай·Гушкай силно другото си детенце
и дано скоро Бог те дари с друга рожба Hug·

# 13
  • Мнения: 273
ВИНАТА ЛИ...........това ужасно чувство ме разяжда всеки ден...и вьпреки,че знам ,че няма врьщане назад,немога да не се чувствам виновна за това че загубих бебето си.едва ли има някоя от нас тук ,която да не е изпитвала чувство за вина,за това че е изгубила детето си.това според мен е напьлно нормално,защото всяка една от нас е чакала или вече имала детето си.незнам дали има лек за това горчиво чувство....наистина незнам...

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 409
недей,няма рано или късно, има тук и сега

# 15
  • Мнения: 825
ВИНАТА ЛИ...........това ужасно чувство ме разяжда всеки ден...и вьпреки,че знам ,че няма врьщане назад,немога да не се чувствам виновна за това че загубих бебето си.едва ли има някоя от нас тук ,която да не е изпитвала чувство за вина,за това че е изгубила детето си.това според мен е напьлно нормално,защото всяка една от нас е чакала или вече имала детето си.незнам дали има лек за това горчиво чувство....наистина незнам...
чувствам се по същия начин  Cry

# 16
  • Мнения: 1 187
благодаря на всички, опитвам се да продължа и дано да си пишем в друг форум, а не в този

# 17
  • Мнения: 1 170
Мила Диди, чувството от загубата е достатъчно убийствено, за да позволяваш и на това за вината да те убива. То в живота е пълно с ако- та, а всичките са толкова излишни... Не се тормози, смисълът е никакъв.
Сила и успех ти пожелавам Peace

# 18
  • Мнения: 533
Миличка,има много "ако" същите мисли ме разяждат и мен още повече сега с настоящата ми бременност аз от всичката преживяна гадория съм разбрала,че сме безсилни просто ей така взимат ти най-скъпото и това е и най-добрите специалисти са безсилни понякога а какво остава пък ние но знам че след сълзите идват и усмивките!

# 19
  • Мнения: 1 187
Благодара на всички, че ме подкрепихте. Сега след близо месец, се чувствам по-добре. Може би е било за добро. Пожелавам на всички ви безоблачни дни в бъдеще, много детски усмивки и да ви видя, че пишете на друго място с други "проблеми" 1stroller

# 20
  • Мнения: 141
не знаете какво е да изгубите 13 годишно дете по своя вина

# 21
  • Мнения: 50
Миличка ,незнам какво ти се е случило,но и аз изпитвам вина за това ,което се случи с моето дете.Сигурна съм,че не си го направила нарочно и в никакъв случай не си го желала.Незнам как бих се чувствала ако бях пряк виновник ,но едно знам загубата си е загуба.Надявам се близките ти да не те обвиняват,защото ти достатъчно страдаш и го правиш сама. Hug

# 22
  • Мнения: 141
Не, близките не ме обвиняват, но аз както пише една майка , ако можех, ако знаех, ако бях отишла по-навреме. Някак си се обърках и мислех, че всичко ще мине, и има толкова много акота и трябваше или...........незнам. Докторите дори не ни обвиниха, но може би са ни съжалявали....Дали всичко е съдба и писано или........

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 181
Не, близките не ме обвиняват, но аз както пише една майка , ако можех, ако знаех, ако бях отишла по-навреме. Някак си се обърках и мислех, че всичко ще мине, и има толкова много акота и трябваше или...........незнам. Докторите дори не ни обвиниха, но може би са ни съжалявали....Дали всичко е съдба и писано или........

Миличка , няма смисъл да се обвиняваш. Така нищо не можеш да промениш. Знаеш ли преди много години , когато дори не съм предполагала , че може да пиша тук и да изгубя детето си (винаги ми се е струвало , че в 21 век деца не умират и това е останоло в миналото, но...) бях чела една книга , в която бе описано как,  на починалите (описваше се случай на майка загубила детето си) , т.е. на душите им не е хубаво , когато тук на земята плачат близките им за тях . Така че мисли си за твоето ангелче, че то е добре. Спомняй си хубавите моменти и мигове , които сте имали заедно. Намери книгата "Пътят на душите", може да ти допадне и да погледнеш на нещата от друг ъгъл. Знам много е трудно, не мисли, че сега като ти пиша моето сърце също не кърви от болка, но такъв е живота и в името на нашите ангели трябва да продължим живота си. Ето всъщност и линк към книгата http://duhovno-razvitie.com/niuton.htm

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 181
Забравих, силно те прегръщам Hug

# 25
  • Мнения: 141
Благодаря и аз теб,и аз си мислех че в 21 век това просто не може да се случва но........
четох книгата  знаеш ,че успокоение няма , аз четох тази за духовете на Алан Кардек,
където пише, горе-долу същите неща, както и това, че всеки си има дата и час и това не зависи от нас , каквото и да четем  незнам тази вечер големият ми син каза че не намира  в мен нищо от предишният човек и е така с Роси загубих и себе си

# 26
  • Добрич
  • Мнения: 1 144
Така е. С децата си загубваме и част от себе си. Но не прави нова грешка-да се отпуснеш и да отблъснеш и изгубиш и по-големият си син. Той е загубил брат, трябва ли да загуби и подкрепата на майка си?

Много е трудно, болезнено, непрежалимо, неутешимо.......Мъка, мъка, мъка....
Всички ние тук сме изпитали всичко това върху себе си.....
Но щом ние сме се справили по един или друг начин, ще успееш и ти.От теб зависи. Ако сама не се издърпаш от блатото, който и както и да ти говори и да се опита да ти помогне, няма да успее... В теб е силата на майката!
Кураж, миличка!
 Hug Hug

# 27
  • Мнения: 141
Благодаря за подкрепата, дано някога и ние с мъжа ми можем да се изправим на крака

Общи условия

Активация на акаунт