Развод или бебе

Голяма каша е твоето. Нямам думи направо .То отде да почна?
Първо не си тъпа и непривлекателна.Не е истина.Вземи поработи малко над самочувствието си. Второ:Никой мъж няма право да удря жена,пък било то и един път.Аз не бих търпяла подобно отношение.С моя мъж сме от 13г заедно ,един път не ме е напсувал,пък камо ли да ме удари  .Просто не знае какво ще му се случи.А ти търпиш.Бил те обичал...Така не се обича.Има други начини да покажеш любовта си.
Ти сама си си взела ,мисля,решението.Но аз ако бях ,директно го напускам.Насилник няма да търпя ,пък даже и да ми се кълне ,че ме обича.
Така че ,според мен,развод и аборт.Обричаш и себе си ,и децата си да живеят в страх.Той може да не им посяга ,ама не мисля че за децата ще е добре да гледат как баща им удря майка им.

Направо ми стопли сърцето от умиление този твой мъж.

Съгласна съм с tonny _bg.Каква е тази любов с бой?Какъв е този мъж да удря?Аз не мога да си го представя,каму ли да го търпя.Но ти недей да тарпиш, и да стоиш там,изпускаш много хубави моменти от живота.Не е редно да го обичаш,докато той те тормози,но все пак на сърцето нр можеш да заповядваш.Вземи правилното за теб решение.

Аз не бих търпяла подобно отношение, камо ли още едно дете да искам от този мъж....колкото и да ме умиляват децата..." нямал нищо против пак да е момиче"   Не мога да приема тези думи за нормални, съжалявам...  От това, което чета, по много странен и извратен начин той показва "любовта" си  

Предполагам,че не очакваш при така описаната ситуация,някой да ти каже да му родиш второ дете?

много е трудно да посъветваш човек в такава ситуация.не бих поела отговорността да ти кажа да продължиш брака си,или пък да го прекъснеш.още по-малко бих изказала мнение дали да родиш детенце,макар че ако го искаш,незнам защо би се отказала,макар и бракът ти да не просъществува.
разбира се,напълно идеални бракове няма.важно е да има взаимна обич и УВАЖЕНИЕ.по твоите думи се обичате,чудесно.но ако уважаваш една жена,особено твоята жена и майката на детето ти,едва ли би я удрял и едва ли би демонстрирал забежките си.
иначе е добър баща казваш..показва ти,че те обича..явно има и добри страни.
според мен не бива да продължава брак,в който има насилие,а ти го определяш като насилник.доста страшничко звучи.и все пак изборът е твой,човек сам си преценява какво и доколко може да търпи.
успех!

Охх, това звучи много....даже не знам какво определение да дам.
То хубаво искаш второ бебе, ама така говориш за него сякаш хоп, раждаш там някакво бебе и после... Какво се случва при това положение, като дори и сега не е кой знае колко розово при теб. Не си мисли че едно дете ще оправи нещата, според мен ще стане и по-зле.
Като толкова го обичаш и не можеш да го напуснеш, ок, но да раждаш деца - не.

Незнам, направо ме е страх да те посъветвам. Само недей бърза за второ. Оправете си отношенията и си поговорете. Кажи му как се чувстваш, той няма право да те удря по никакви причини. Независимо, че това е доста често срещано явление в Бг и българския мъж по принцип си изпуска нервите и гнева върху жена си. Аз бих много охладняла към него, пък камо ли да раждам. С това се поставям в още по-голяма финансова зависимост от него. Повиши си самочувствието, върху това се съсреодоточи, курсове, езици, учение, грижа за външния си вид. Още си много млада. Успех миличка!

Не раждай второ дете, не и от него  
Леле много е сложна ситуацията в която се намираш...Наистина не мисли за себе си, че си тъпа и непривлекателна, сигурна съм, че не е така...
Пожелавам ти да вземеш най-правилното за теб решение  

Развод!

това откъде го разбра? Вземи да поработиш над този си проблем, а като го решиш, ще видиш, че има и други мъже на този свят, които могат поне да те уважават.

 
За едно решение за развод колко време ще ти трябва?
То никак не се взима лесно, колкото и силна личност да си.

Миличка, хайде сега на фона на твоите думи ми обясни къде я виждаш тази негова любов....

Ти какво точно обичаш-това, че те удря или това, че обича жените/не чак толкова все пак/? А как разбираш, че той те обича9когато те удря щом избухне или при поредната лека забежка?
Може да звучи грубо, но не разбирам колебанието ти. Казваш, че виждаш, че те обича, ама пусто аз не мога да го видя това. Няма семейства без проблеми, но това, което ти описваш....не знам. За себе си знам, че не бих могла да живея така, камо ли пък второ бебе да му раждам. За мен решението на дилемата ти е т ясно по-ясно, което не значи, че ще ти е лесно, но ако си мотивирана ще се справиш и най-вероятно ще откриеш, че си милион пъти по-щастлива сама отколкото зле придружена.

     А как е с алкохола-услажда ли му се?

Абсолютен психопат....извинявайте,но не се сдържах,ще я удря с детето в ръце.... и не само това този човек е със съмнително променливо поведение,мнение и отношение,което ме навежда до мисълта,че има нужда от професионална помощ.

Нямам личния опит за съвети по темата. Но моята майка преди години в подобна на твоята ситуация е решила, че второто дете ще скрепи разпадащия се брак. Резултатът ли? Родила ме е, естествено аз не съм спряла мъжа и (пардон - баща ми) да не я налага и не съм му дърпала чашата от ръката...и след няма и 2 години са се развели по живо по здраво.
Не е нужно да споменавам как майка ми е гледала двете ни със сестра ми сама, нали?
Няма нужда и да обяснявам как 9 годишно дете възприема репликата "ти си ми най-голямата грешка в живота", отправена от баща му по време на една от редките им срещи.

Та мисля това е напълно достатъчно, че да е ясно какво мнение имам - бягай надалеч, за да не страдат децата ти от това, че ти не си била достатъчно твърда!

Аз пък се чудя какво става напоследък в този подфорум? Народа е изтрещял като че ли и само за разводи и изневери се пише и говори. Вече започвам да се съмнявам в най-важната клетка на обществото ни-семейството.

Според мен ключът е именно в уважението. Момиче, помисли, цени ли те съпругът ти, уважава ли те? Знае ли, че без теб ще му е много трудно?

Знаеш ли, има прекалено много жени като теб. Тъпкани , унижавани и цял живот търпящи. Накрая той ще те зареже заради някоя 20-годишна и пак ще си останеш сама и със спомените за "прекрасния" мъж и баща. Искрено ти съчувствам.
Аз на твое място бих направила нещата в следната последователност:
1. изгонвам мъжа си и го осъждам с медицинско или свидетели за достатъчна издръжка + част от жилището както е по закон (при 14 години брак половината собственост е твоя)
2. оправям си самочувствието посредством диети, спорт, козметик, фризьор, жиголо или нещо друго
3. намирам си по-добре платена работа
4. забравям за предишния и гледам напред. контактите с него - само и единствено в случаите, когато по закон трябва да вижда дъщеря си.
А за второто - по-добре му намери баща. Баща, който не е само умен и прекрасен, но и уважава майка му. Защото любовта е нищо без уважение, а удрянето на жена пред детето и не е описание на обичащ мъж. И не приемай 35 години като преклонна възраст. Имам няколко познати, родили на 42-44. Все пак дъщеря ти е още малка, има случаи по 18 години разлика между двете.

Не мога да си представя как на фона на тези...хм...семейни отношения изобщо и за момент можеш да се замисляш за второ дете от този мъж. Много изтрещяло ми се вижда.

Той те е смачкал, ти нямаш никакво самочувствие, не уважаваш себе си. Защо смяташ себе си за тъпа и непривлекателна? Боже, как можа изобщо да го изпишеш това. Трудно е да се дават съвети, особено в твоето положение. Никой не може да предвиди как ще се развият нещата в семейството ти. Може от сега нататък да сте много щастливи и мъжа ти да промени отношението си. При всички случаи ти желая искрено да си щастлива! Всички жени заслужават щастие, всички деца, всички хора!

Да бе и на мен  . Да вземеш да го информираш, че само от него зависи пола на бебето ли?

А съвети не знам какви да давам. Грубо е, ама донорска инсеменация струва към 500 лв. Сещай се какво ти казвам.
И двамата с мъжа ти имате нужда от психологична помощ - той за изблиците си, ти за болезнената си емоционална зависимост.

Някои хора по презумция са такива и обичат да бъдат в такова положение...

Абе я го разкарай тоя.Развод

Боже... това е някакъв кошмар!  Съжалявам за ужасното положение, в което се намираш.
Аз такъв мерзавец нямаше да изтърпя и секунда до себе си. Изрод!
Ти пак много време го търпиш.... за какво дете говорите въобще? Недей да правиш тази грешка! И развод, да, развод!!!

всички гледате на ситуацията абсолютно едностранчиво ! ако обществото не лепваше етикети и не приемаше развода/раздялата в семейството като провал за вече бившите , много повече жени щяха да имат смелостта да потърсят нов път в живота си !
какво се случва с жените които не срещат подходящия мъж - една част постъпват честно и остават сами . горко им - ето го етикета "стара мома" , и на пътя да се спъне , то е щото е "стара мома" ! останалите "разумно" се омъжват за най-подходящия от неподходящите в обсега на полезрението си и правят нещасти поне двама души , по-късно  евентуално и наследниците ! но пък вече не са "върната стока" и обществото ги приема !
и каквото и да си говорим брака си е най-вече въпрос на късмет ! така както го изкарвате излиза ,че малтретираните в семейството жени са тъпи и едва ли не нискообразовани , та се налага да им се говори с покровителствен или назидателен  тон , че и да им се разяснява какво значи да те обича мъжът ти .
познавам жени , които имаха самочувствие, интелигентни и изключително талантливи дори , подлагани  години наред на къде -къде по-голям тормоз !
и понеже и аз съм в подобна ситуация , мога да кажа , че за да прекъснеш такъв брак е нужна голяма смелост и силна подкрепа от близки и приятели ! трудно е да предприемеш такава стъпка , нали и на теб и на детето ти ще лепнат съответния за ситуацията етикет !
колеблива ,не мога да дам съвет , мога да ти кажа как аз примерно разсъждавам за себе си , но утре , че ми се спи та се не трае !

Етикета който ще и` лепнат най-много е "разведена"!!! Което е доста по-добре от тъпа и непривлекателна(това самоопределение на авторката говори много за подтискането и обезличаването на личността и`)! Вече всеки втори, в това нездраво общество, е разделен с мъжа си, така че, "Тя е разведена, детето е на разведени родители" остава в близкото минало, поне за мен. Не смятам, че да търпиш тормоз, да се примиряваш, и да не се бориш за щастието е похвално. Виж, че трябват много сили и подкрепа, за да се измъкнеш от омагьосания кръг е факт! Дано авторката намери сили и воля да изостави този човек, който твърди, че това , което и дарява е ЛЮБОВ!!!

Еле,ама и на теб не ти е лесно Ама по- добре развод на 35,отколкото на 55.

Ужасна ситуация!!!
Нямам думи! Влязох в този подфорум за съвет или по-точно да си излея мъката, но попаднах първо на тази тема.  Ей, явно голяма част от българите сме "изтрещели"! Ако вчера ми беше зададен този въпрос, щях да ти кажа бягай, бързо, ама много бързо!!! Днес пак така, ще ти кажа, но аз самата изпаднах в подобна ситуация днес и още съм си вкъщи....

Ако някой ще ми лепва етикет стара мома, бих предпочела да не го познавам... Съответно няма да ме интересува и мнението му.

имам няколко неомъжени приятелки , които са страхотни личности , достойни за уважение , повярвай ми на пръсти се броят хората , които игнорират факта ,че са сами и общуват с тях като с нормални хора .
не е лошо , че сте оптимистично настроени , но реалността е малко по-различна !
мишел+ , това казвам и аз , можеш да разбереш най-добре подобна ситуация, ако си попадал в такава (открих топлата вода )

Аз нещо не те разбрах... Какво значение има Пешо от Голубляне и какво мисли за мене... Чак пък и да иска да си общува с мене.  Аз не го ща.  Дреме ми какво си мисли за мене. 

Колеблива, незнам какво да ти кажа, освен, че ти съчувствам. Но смятам, че на 35 е време да вземеш живота си в ръце. Това, че го обичаш, не означава, че трябва да му прощаваш винаги и всичко. Разводът е крайна мярка, но понякога необходима. Бъди по- решителна и смела в действията си, потърси подкрепа и разбиране от близките си, ако решиш да се разведеш. Понякога диалогът помага, но при вас май не се получава, щом той обещава да се промени, пък не го прави... Незнам... прекалено дълго си търпяла и те има за даденост, вероятно усеща и страха ти от самотата, съмненията в собствените ти сили. Едно е ясно, второ бебе на този етап е прибързана стъпка. По- важни са добрите ви взаимоотношения, които май се крепят на твоята любов. Успех, каквото и да решиш! 

Даааа.....

а за "старите моми" съм абсолютно съгласна. Имам познати, които са страхотни жени- интелигентни, начетени, успели в кариерата си, но неженени или разведени, други познати ги смятат за нещо сбъркани, щом са сами...

  Колеблива, прости ми че използвам темата си, но понеже ситуацията ееее малко идентична, ще си излея тука мъката. Може да не ме четете, може да не ме коментирате. Просто искам да пиша.
Аз днес пострадах от болезнената ревност на съпруга ми... Случва се за втори път откакто сме заедно. Преди беше може би преди 6години, когато още не бяхме женени.
От известно време ми прави впечатление, че тайно ми проверява GSM-a, ако го хвана казва, че ми проверя сметката, защото на следващия ден, ще мине да плати телефоните. Добре де, ама този месец 3-4пъти. Правя се аз на разсеяна, шегувам се, като все си мисля, че ще спре. Иначе уж всичко е наред... говорим си... секса ни секс, забавляваме се, а бе, отстрани като ни гледаш всичко ни е ОК. Е, естественo, като всяко семейство и ние си имаме проблеми, но се борим и си ги решаваме. Не знам, но това положение с проверките започна да ме изнервя. Обажда ми се просто да ме чуе, ама аз вече започвам да си мисля, че ме проверява. Виждам го че чопли определено все в тази посока. Извинявам се, но са ме учили, че е ужасно неприлично да четеш чужди писма, да ровиш в дамска чанта, ама то неговото на това ми прилича. Той ми е най-близкия. Много ми е мил и го обичам, но това му поведение започна да ме отблъсква и отдалечава. Вчера започна да ми проверява скайпа вкъщи и при мен чашата преля. Не че имам нещо да крия, но ми е неприятно. Подбъзикнах го, като го попитах да не би да ме ревнува, а той направо избухна. Започна да ме разпитва за всеки скайп абонат с когото съм си писала, а аз не издържах фръцнах се и излязох. Да обаче днес цял ден се вихри страшен скандал, защото намерил някакъв чат с "неизвестен"!!! Аз бях забравила, но наистина преди много месеци веднъж си лафих с едно осемнайсет годишно момче, като то се беше объркало, че съм петнайсет годишна, а аз му разказвах, че съм доста над 15, че съм щастливо омъжена с деца, та се посмяхме за "каките", но нищо, дори и няма намек за някакъв флирт. Даааа, обаче днес само дето не ме изкара, че имам тайна връзка с този младеж, че даже сигурно някъде съм скрила другите разговори. Отначало се опитвах да го успокоя. Напушваше ме на смях дори, но постепенно нещата излязоха от обикновен спор и ситуацията така ескалира, че започна да ме нарича с какви ли не ругатни и то пред децата. Опитах се да го успокоя да го накарам да говорим нормално и при други обстоятелства. Все пак трябваше да изкараме един прекрасен уикенд с децата, както е обикновено, но вместо това неусетно в някакъв момент вече и аз крещях. "махай се!" Махам се!" ....
Само 10тина мин. по-късно ми се обади по телефона и се започна наново. Бил в офиса си да не съм го безпокояла, като му минело, щял да се прибере. Добре, ама той ми се обади, още три пъти, като третия път аз вече нямах никакво намерение да му вдигам и си събирах багажа, както и на децата. А Еми милата вече е голяма и разбира плаче и ми казва да си вземем и някои играчки... Успокоявам детето, ама като го успокоявам така рева, защото не мога да си намеря място от яд, гняв, болка и не знам какво.... Ууууууу, ужасно се мразя за тази слабост! Последваха извинения, но някак така извъртяни, че аз да се чувствам виновна. И аз наистина се почувствах. По лошото е че в душата ми така се борят виновна и невинна, че ще експлодирам. Не ми се иска да си тръгна заради глупост, но и няма да мога да живея с човек, който ми няма доверие.....
та така, ей, ме на! Вкъщи съм. Изморена и изтерзана, не си говоря с мъжа ми, защото мисля, че нямам какво да му кажа. Децата проплакват насън, кой знае, какво сънуват! Милите ми душички...
Егати! Не вярвах, че може да изпадна в такава ситуация....

Мешел, опитай да го питаш, когато се поуспокои, защо те подозира и шпионира? Да не го е провокирало нещо? Преди 6 год каква е била причината? Според мен в момента си афектирана, не е нужно чак да го напускаш на този етап.

Мишел,всичко ми понамирисва в тази история.....искам да кажа,че някой подпалва огъня....

5 момента, които си пропуснала да го напуснеш и си изпуснала възможността да живееш живота, който заслужава всеки човек.

Не пропускай и този

Ма развод разбира се!!!Какво бебе, какви пет лева.Зависи как ти се живее, разбира се.На 35г. на хората какви хубави неща им се случват тепърва..., ей така от храброст.
Не казвам, че ще ти е лесно, ама то и това дето си го написала хич не е розово.Шансът да живееш един по-добър живот, никак не е малък, ако се освестиш на тоя етап и се  вземеш в ръце.
Ако ти не си помогнеш, няма кой- както разбирам от поста ти.

На мен много ми харесва максимата, че " Господ, обича смелите"!Така, че горе главата и смело напред, щото аман от такива като твоя съпруг, дето си мислят, че са център на вселената в очите на любимата, и тя горката, разбираш ли освен да ражда деца, да му търпи разгонването и да яде шамари ей така от любов към спорта, друга работа си няма.

Мила моя бягай на далеч и не мисли за второ бебе·
Защото то няма да оправи проблемите по между ви
напротив ще ги усложни·Вярно че доста време сте
били заедно но ще го преодолееш ! Млада си и живота
е пред теб ·

Така и ще направя. Лошото е че по принцип е ревнив и мнителен, но бях забравила за тази част от характера му в последните години. Миналата година имахме един такъв скандал, след една сватба, но го отдадох на погълнатия алкохол, още повече че сутринта вече и двамата бяхме забравили. Няма повод да ревнува, ама никакъв, особено сега. Дори и не ми е хрумнало да загледам даже някой мъж, а то си е човещинка. Както той самият обича да казва "като съм на диета, не значи, че не мога да разгледам менюто!"
Уф, май просто много ни дойде и съвсем сме изперкали! Какви по тежки неща решаваме и сме решавали, през какъв ад минахме и сега, когато ни е по-спокойна май трябва да си създадем страдания. Дали, просто не ни харесва да живеем, като се измъчваме за нещо. Явно имаме нужда от професионална намеса! или поне аз! А аз не се чувствам нито глупава, нито грозна. Напротив! Смятам, че съм привлекателна, интелигентна жена...
Да му се невиди с какви глупости ви занимавам! Край!
Слагам точка на дискутирането, ще се оправя
Но все пак наистина съм ужасно афектирана се още
  Чудя се обаче, какво може да го е накарало да започне, да ме шпионира?!

Мишел +, не че ти се бъркам, но ако мъжът ми реагираше на пипане на телефона му например, аз също бих се усъмнила  предполагам, че твоето поведение (обидена) е разтълкувано като уплашена, че ще я хванат.
Вкъщи това е правило - всичко е общо, така никой не се чуди другия крие ли нещо аз ползвам неговия телефон, той моя, имаме един скайп, ICQ-то ни е персонално (за да си говорим м/у нас все пак), но паролата е запаметена, така че който влиза си избира с кое да се логне и т.н. Може и да не е правилно, но поне всичко е "на масата" и елиминира подобни съмнения

да и при нас е така. Точно за това ми стана обидно, защото го прави тайно, а аз нямаше дори да се усъмня за телефона, ако точно това не ми беше направило впечатление. Влизам той с телефона ми в ръка и сам "Проверявам сметката" сякаш го питам, ако просто беше продължил да си рови, нямаше да ми направи никакво впечатление. А после, всичко започна да ми се набива на очи

Лошото е избухването и обидите, от другото не се дразни.
Дано не се повтаря 

Уф, много е глупаво! Просто направихме от мухата слон, вече започна да ми преминава, но честно казано, така ми стана обидно. Лошо е че така си изпуснахме нервите, особено,че го направихме пред момичетата. Както и да е. Благодаря ви момичета! Приключвам за да не пълним темата на Колебливата.
И аз се надявам да не се повтаря
Явно е, че ще си прощаваме!
 

Развод, развод и пак развод!
Мъж, който е ударил веднъж, ще удари пак. Освен това и лошите думи трудно се забравят. Изнесох се от жилището на бившия ми мъж с едно сакче и еднин найлонов плик.  Оставих му всичко, което бяхме купували с общи усилия и пари - мебели, техника... Също нямах на кого да разчитам. Обаче срещнах прекрасен мъж, с когото съм вече трета година и чакаме бебе наесен.
Не се подценявай и не се отчайвай!

Koлеблива, ми ти изобщо не знаеш , че има и друг вид мъже , бе душко. Пръв и единствен, направо те е моделирал по собствен вкус и ти добричката прощаваш.

Я се взе ми в ръце и му покажи кой командва парада, накарай го да ревнува малко да видим какво ще е положението.
Каква е тази любов дето минава през удари?! 

Направо съм втрещена и макар малко груба ще си кажа мнението...Как може да сравниш бебето и развода...това ми звучи като боти ли да си купя или ботуши....мила най-вероятно не си непривлекателна, а той те кара да се чувстваш така...второ вместо да мислиш за второ дете, кеото ще страда заедно с теб и първото поработи върху себе си, самочувствието си и "непривлекателността си"...и какво значи обичам го....обичаш кое в него...направи един списък на нещата които обичаш в него...но ти си знаеш, а аз съм възмутена....

Много правилно... и още нещо - на теб ти се иска да те обича и затова си мислиш така, но той не те обича.
Сама казваш, че при теб е уютно и затова се върнал. Е, хубава работа - ще ходи да се развява навън, и ще се прибира при теб, щото готвиш и чистиш? Просто му е удобно с теб. Или е зависим дори от грижите ти, ако ти му угаждаш за всичко.

Не си тъпа и непривлекателна, той ти го е внушил.
Има едно просто правило - ако искаш да те обичат, научи се първо ти да обичаш себе си, което значи - да имаш време за себе си, да си гледаш живота... Я си направи прическа, иди на козметик или си направи у дома маски и парна баня, лакирай се, гримирай се, слушай по-бунтарска музика, намери си хоби... Покрай хобито може да се запознаеш с много по-интересни и свестни мъже. Така както звучиш, явно друг не си имала, затова допускаш да те удари бременна или с детето в ръце, пък и въобще да те удари... Имала съм наблюдения върху подобни семейства... Ако родиш още едно, ще се заробиш двойно.
Имаш 2 варианта - или му теглиш една и си отиваш, или стоиш при него заради детето, но отстояваш себе си по гореописания начин - показваш колко ги готина и гледаш да не ти пука за него, и гледаш да заделяш колкото може повече от парите му - внасяй на името на детето. За доброто на детенце е. Така има някакъв процент вероятност да те забележи отново, но и да те забележи, трябва да стягаш юздите по-здраво. Мъжете често пъти хукват след чуждо не защото е по-хубаво, а защото е чуждо... недостижимо... та и ти бъди недостижима...
И най-вече се научи да се обичаш. Сигурна съм, че това е първия и най-важния проблем.

с такъв мъж и с дете е много трудно
за сега не мисли за второ , ще ти стане още по натоварено физически и психически , защото когато има такива конфликти едно дете само ги изостря , а не ги разрешава
а разведена с 2 деца си е голяма мъка
 това което трябва да направиш в този случай когато така ужасно се редуват хубавите с лошите моменти и незнаеш утрешния ден какво ще ти поднесе е да постигнеш на всяка цена собствена финансова независимост

Отстрани бебетата ти изглеждат сладки, но сигурно си позабравила постоянните грижи, недоспиване и изнервящи моменти, които ще отключат още повече агресията на мъжа ти. Едно дете вече страда с вашите взаимоотношения, защо искаш да причиниш това на още едно? За него е разбираемо- не защото те обича, а да те върже по- здраво! Явно е усетил колебанието ти. С две деца ще е още по- невъзможно да продължиш сама. "Ако искаш жената да не мисли за глупости, направи й дете!"- не се хващай на тази въдица! Поговори с родителите си и подготви почвата за момента, когато ще вземеш правилното решение.

На 35 живота тепърва започва - още си млада, но по-зряла, по-умна и можеш да бъдеш по-самоуверена от на 20. Цял живот си прекарала с един мъж, и то такъв дето не си заслужава. Помисли си колко много си изпуснала за 14 години. Искаш ли и следващите 14 да ги прекараш така? И това "обичам го" не го вярвам съвсем, може да е "не знам как да живея без него"... Поне трябва да имаш база за сравнение... Смелост ти желая!

Първо поработи върху самочувствието  си.Купи си хубави дрешки,поглези се.Няма грозна жена-има неподдържани.Аз поне от този мъж не бих си помислила да имам 2-ро дете.Аз съм почти на твоята възраст,но не си и помислям ,че и на 40 може да имам 2-ро дете.Животът ни не е свършил!Приятелката ми има 2 деца и сега има нова връзка.Това не е единствения мъж на света.Пък и едно дете според мен не може да събере двама,ако те не се чувстват щастливи.Бебетата са радост,но и мн. трудности,голяма отговорност.Пък и като порасне детето ще бъде ли щастливо в такова семейство? Много е труден въпроса ти и не можем да ти дадем съвет,но има мн. върху какво да мислиш преди да решиш какво да правиш.Успех!

Нещо авторката се покри май.

Аз нещо не мога да те разбера честно.
Първо се допитваш до съвет да се разведа или да му родя дете? И изведнъж след толкова много мнения на хора ти започваш да го защитаваш, защо се държал така прави се ремонт ходи на работа. Ами и моя върши работа и до скоро правихме и ремонт но никога не е стигал да ме удари от преумора. А и според мен никак не е разумно да му показваш това което си писала във форума и това което са те саветвали. Защото както казваш ти може да е преуморен и в изблик на ярост да направи някоя глупост. Все пак това е мъж. Никой мъж не обича да се обсъжда личния му живот на него и жена му. Особедно жена му ако споделя  такива лични неща как той я е удрял и тем подобни неща.

Ти ако искаш и двутомен роман с добрите му качества издай, няма значение - удари ли ме някой мъж, повече няма да ме види. Ако ще от светия синод ореолче да му сложат и нобелова награда за мир да получи.
Точка.

 Колеблива прочетох темата от началото и стигнах до извода ,че ти не само нямаш намерение да се развеждаш а и ,че определено искаш това второ дете с много желание.Нормално е за 14 години да минете през много неща,но ти си се вкопчила в него до толкова,че ми се струва,че нямаш личен живот?Той е над всичко!!!Докато четох си мислех тези дечица като пораснат и той ги удря по същият начин и тях,а после се извинява ти как ще реагираш?Дали пак няма да е ТОЙ над всичко?
Не мога да ти дам съвет,защото "семейството" си е твое и ти го градиш!Имай малко повече самочувствие за себе си-не го оставяй да ти приказва ,че за нищо не ставаш!Все пак си жена.

Аз не бих могла да живея с такъв тип човек, но за теб виждам, че просто си се навила на второ дете от него и тук търсиш някой да ти даде поне малко кураж или нещо такова... И какви са тия "и жилище си изстрадахме", каква е тая "жестока бедност", абе много страдание има тука, отпочинал ли е бащата е като на филм, иначе явно да не си му пред очите...не знам какво да ти кажа, за мен звучи много, много, много трудно да се живее така, все пак животът ни е един.

Ако си мазохист по душа, сигурна съм, че ще издържиш, но дали си струва, никой не може да ти каже. Постъпи както ти искаш, последствията ще са изцяло за теб. Няма да ти дам съвет, защото съм съвсем различен тип човек и със сигурност мислим различно.

Да не мислиш, че само вие сте минали през това? Минава го всяко второ семейство, но трудностите не се решават с бой, синини и преспиване с чужди жени.

Странна логика имаш, но щом те устройва, успех ...

Мъж, който по принцип уважава жените, няма да посегне на жена никога, колкото и да е беден, изнервен, прецакан. Няма да посегне на жена си, дори ако тя му е изневерила, излъгала го е, продала е семейния апартамент и го е обрала и т.н.

А който си иска да удари, ще го направи и само защото масата не му е добре сервирана примерно

Колеблива,бях ти написала много дълъг пост,изпълнен със съчувствие и съвети.Но след като прочетох и втория ти пост...виждам,че мъжът ти ти е промил мозъка и от мен само...
...Ако сама не искаш да си помогнеш и Господ не може...

Нито развод, нито бебе.
Защо толкова бързаш с това бебе. Нищо не ти пречи да изчакаш докато се разберете. Първо трябва да седнете и да поговорите. Ама да поговорите сериозно. Обясни му всичките си терзания, и че работата е сериозна. Ако предварително знаеш, че ще ти е трудно да говориш му напиши писмо.  Дай му да го прочете и после обсъдете написаното. Ако се разберете и той ти обещае много неща за в бъдеще, си дайте срок примерно една година. И след тази година, ако си щастлива с него започнете с опитите за бебе. Сама казваш, че не би се справила финансово да отгледаш две деца. Ами защо тогава трябва да рискуваш. Както някой по-нагоре ти беше писал едно бебе няма да оправи нещата. напротив ще ги утежни още повече.

alessia, ти прочете ли колко пъти я е бил?

Бие те на тупан....разумен и съобразителен бил....приличал на героите от филмите.... ,ти добре ли си?
Колеблива,нали не смяташ,че тук пишат пубери....,които да ти се връзват на измишльотините..

Колеблива,аз нещо немога да те разбера.На кое точно казваш разумен,съобразителен и т.н.На теб харесвали ти да те малтретират?Един път се оплакваш от него,в следващият момент го защитаваш,от мненията във форума.

WOW!!!! Навивай си че той е идеалния колкото си искаш..нас няма да убедиш,но ако успееш да убедиш себе си това ще е добре...не за теб, а за него...
и още нещо детето ти щастливо ли е....само вие ли сте важни...по-точно само ТОЙ!!!!!
вбесявам се като те чета...не мога да повярвам, че все още има толкова много МЛАДИ И ЗАБЛУДЕНИ жени...може би не си непривлекателна, а необразована и неинформирана...
мила пожелавам ти много здрави зъби, защото май много ще трябва да ги стискаш...такива хора не се променят, поне не на тази възраст...

първо като не искаш съвети или мнения, които няма да отговарят на твоите не пускай тема...а когато се каже МЪЖЪТ МИ МЕ БИЕ не очаквай някой да ти каже, евала мацко...стой си при него, нищо че те бие, това е от любов... има и такива, като теб, но сте малко и малко ще си го признаят...така че не очаквай някой тук да ти каже браво за това че си толкова смела и още го търпиш

Хем искаш съвет,после едва ли не ни се караш.Решението си е в твои ръце,но ми се струва че трябва час по скоро да направиш консултация с психолог.

Не бъдете толкова груби.  Жената явно страда от синдрома на малтретираните-- те много 4есто смятат, 4е сами са предизвикали изблиците.  А знаете ли, също 4е отвле4ени, които много години са били в плен, накрая като ги освободят и не искат да напускат похитителите си? Нари4а се Стокхолмски синдром.  И при дълго-малтретираните се полу4ава нещо подобно и колкото пове4е търпят, толкова по-трудно им е да напуснат насилниците си.

Колеблива, про4ети малко по въпроса и не се обвинявай-- не си първата, която попада в такава дупка и вярвай, 4е можеш да се измъкнеш, но за целта трябва да повярваш в себе си.  Много е типи4но желанието ти и опитите ти да оправдаеш мъжа си-- иска ти се да вярваш, 4е той все пак те оби4а и е добър, защото ина4е трябва да плюеш на 14 години от живота си.  Разбирам, 4е това е много трудно.  Но по-добре да признаеш грешката си сега (а грешката ти е, 4е си го търпяла толкова дълго) от колкото да я осъзнаеш когато той запо4не да бие и тормози дъщеря ви.  А ако не е по4нал ощея бъди сигурна, 4е рано или късно и този кошмар ще стане реалност.  Ти самата казваш, 4е той те се държи с теб като с дете и се ядосва когато опитите му да те "възпитава" се провалят.  Зна4и съвсем същата у4аст 4ака и дъщеря ви.  Не му позволявай!  Ако нямаш достатъ4но себеуважение да се измъкнеш заради себе си, направи го заради дъщеря си!

Извинявам се за досадните 4ки в текста, просто нямам "ч" в клавиатурата, а не ми се пейства непрекъснато...

Успех, Колеблива, пиши ми и на ли4ни, ако искаш...

НЕ БИЙТЕ  ДЪЩЕРИТЕ СИ!!!!
а жените си може...ще следя темата докрай..моята преподавателка по основи на психологията, която е невероятен човек и психолог каза веднъж...ако съм успяла да променя живота на един човек само и да му помогна ще знам че не съм живяла напразно...
иска ми се да те хвана да те разтърся и да ти крещя....защото мъжа ти явно не го прави така че да те стресне...
и ако ти говорим така злобно, гадно и най-вече грубо е сигурно защото ни пука...или поне на мен...и ми пука най-вече за нероденото ти и за роденото ти дете....и затова че и тях така учиш...ти няма да ги биеш, но добре ли ще ти е да знаеш че някой ще го прави....

Ами много просто : първият пост е призив за изказвания от рода на тези, написани във втория й пост. Тоест, понеже никой не започна да я успокоява и окуражава, че всъщност мъжът й си е съвсем наред, тя сама си го написа.
Колеблива, наистина си стигнала твърде далеч в самозаблужденията относно този човек, макар да имаш отвреме на време проблясъци здрав разум. Обаче прекалено много време е минало откакто стоиш в тая помия и накрая....си се привързала към тъмничаря си. Имаше една такава приказка май.

Хора, а вие не разбирате ли, че нея просто я е страх да остане сама, да захвърли половината си съзнателен живот с този човек, а може би наистина много го обича и се надява до край, че нещата ще се променят. Незнам, дано не изпадам в подобно положение никога защото е много лесно отстрани да се дават съвети и да се заявяват някакви крилати фрази, но съвсем друго нещо е да го направиш. А най трудно е за децата, изживяла съм го и го знам със сигурност.
Аз съм дете на разведени родители. Баща ми се изнесе от нас с гръм и трясък, когато бях на 3 години, спомням си го, смътно, но помня ужасът. Появи се отново в живота ми, когато бях на 13г. 10 години ни вест ни кост. Когато се появи отново той поиска да се съберат с майка ми. И въпреки  многото години на негово отсъствие аз страдах страхотно, че го нямам до себе си и молех майка ми да го приеме и я обвинявах, че не го прави защото имах НУЖДА от баща до себе си. Разбрах я години по късно, но и двете минахме отново през кошмара. Аз я обвинявах, а тя се чудеше как да ми обясни без да ме нарани още повече. Не е лесно.

А тя казва и че той е добър баща. Как да отдели един добър баща от дъщеря си???
Най добре би било да успеят да оправят нещата в името и на себе си и на децата(ако тя роди и второто)
Но при всички положения, Колеблива, поработи малко върху самочувствието си каквото и да решиш.

Колеблива, едва ли някой би повлиял на решението ти. Ето, всички които ти писаха са на едно мнение, но ти не го приемаш. Съпругът ти не е интелигентен, не е съобразителен, не е разумен и не е най-добрия за те. Заблудата в която си, е просто толкова дълбока, че едва ли лесно ще излезеш от нея, а особено ако не искаш, тогава изобщо няма да го направиш. Съпругът ти е егоист, манипулатор и единственото, което заслужава е да бъде сам и никога да не усети обичта на жена и деца. Съжалявам, ако ти се струвам груба, но щом пускаш тема е нормално да получаваш всякакви отговори. От друга страна до някъде разбирам мислите ти. Също така съм убедена, че няма да го напуснеш и най-вероятно ще се решиш на второ дете. Дали ще е грешка решението ти да останеш с този човек, ще разбереш ти сама, но може би тогава ще съжаляваш за слабостта си. Човек, който след 14 г. не изпитва никакво, ама никакво уважение към половинката си, няма да започне да го изпитва по никакъв начин. Предполагам знаеш, че след години в една връзка остава обич и уважение. При вас второто липсва и ти го осъзнаваш май. Липсва и първото от негова страна, но ти не го осъзнаваш. Той може би също. Защото неговото не е обич. Когато обичаш не можеш да гледаш другия как страда, а какво остава ти да му причиниш болка. Аз съм с моя мъж от 11 години. Когато ме боли нещо, моят мъж се чувства зле, не може да ме гледа да страдам(макар и само физически). Веднъж без да иска ме удари. Бяхме в кухнята двамата, той режеше нещо с ножа, аз посегнах да взема нещо и ме убоде с ножа по ръката. Почти нямаше кръв, нямаше почти нищо, само драскотина. Дори не беше порязано. Очите му се насълзиха, той просто не може да приеме факта, че ме е наранил. Определено го заболя повече от мен. За мен това е обич. И предполагам не само за мен. А какво е твоето определение за обич?

Е,това е .Жертвата си е жертва.Няма какво повече да кажа.Като си решила да страдаш,страдай.Всеки сам управлява живота си.

Колеблива, мисля, че толкова време си живяла под "похлупак", че когато ти липсва , сама си го търсиш. Заради страхът си отказваш да приемеш деиствителността (ако е достоверно вс., което си писала) и очакваш  форумът да ти помогне да повярваш, че имаш идеалния съпруг (не че има идеални хора...). Според мен ти просто си му много изгодна,  той не вижда в теб жената-съпруга, както и ти сама пишеш, а може би някаква насадена в главата му представа за съпруга, изравняваща се с представата му за майка и кой знае още какво. Всъщност не знам това дали има значение, защото на този етап е по-важно ти как се чувстваш. Ако ти харесва да играеш тази роля и те е СТРАХ да бъдеш самостоятелна, карай я така, народи му деца и ....можеш и сама да си представиш как ще живеете. На този етап , с тоя страх, липса на самоувереност, ниско самочувствие, малко финанси...не виждам как ще тръгнеш да се развеждаш, а и съпругът ти няма да пусне така лесно и безнаказано "удобното". Така, че първо трябва да се разведеш в "главата" си и после наистина, и само ти можеш да го решиш и направиш. Разводът е гадно нещо, възпитани сме да е гадно, но пък след него със сигурност няма да е същото...По принцип  рядко имам смелостта да говоря за развод на някого, но мъж, който удря бременна жена.....не мога да го коментирам от многото мисли, които нахлуват в главата ми. Само това е достатъчно да му тегля .....

мила ти мисля че сама започваш да слагаш границата... и само и единствено ти можеш да го направиш...ние може само да сме ти малък коректив...но според повечето които са ти дали съвет или мнение границата одавна е преминала...това че си тук, търсейки помощ означава че си направила първата крачка към промяната...затова продължи САМА... не ти е нужен нито мъж, нито ние за да се справиш ... само ти и детето... нужна ти е смелост и някой беше написал, че ти не знаеш как да живееш без него и те е страх не от това, че няма да се оправиш, а от това че не знаеш какво те чака...страшно е, но не е непреодолимо...ще се справиш най-вероятно, защото сама го искаш...
само ти можеш да си помогнеш...затова ти помисли къде е ръба на чашата...

Никой баща, който БИЕ майката пред очите на детето, не е добър баща.За теб не ми е жал, за мъжа ти също, възрастни хора сте, оправяйте се. Но за това момиченце, на което формирате идеята за нормални семейни отношения,ми е жал. И за следващото, което си решила да родиш, защото те е ударил хормона.

Този "добър" баща бие майката, ще го прави и пред децата, ако не, те ще виждат синините, сълзите и ще чуват писъците.
При него не е било еднократно и не вярвам, че може да се поправят такива хора 

Незнам Никол, това е една много сложна ситуация, в която не може да има еднозначно мнение. От цялата ситуация най много страдат децата. Надявам се тя да вземе правилното решение за себе си и семейството си.

офф.  Не съм те засичала от много време из форума и с радост установявам, че София се е превърнала в истинска красавица, УАУ 

В последния си пост казваш, че ти вече не си същата и си осъзнала своите грешки в отношението си към съпруга си. Точно това още повече ще влоши ситуацията ти, е моето мнение. Той те харесва такава каквато те е взел преди 14 години-невина, неопитна и послушна. Ако му покажеш обратната страна, че имаш мнение, че можеш да се оправяш това ще го вбеси до безкрай. Не знам дали това е точно твоят случай, но това което казвам е факт от един друг реален случай. Нещата не биха могли да тръгнат на по-добре ако ти се опълчваш и показваш себеуважение. На мен пределно ми е ясно колко е трудно да сложиш точка на 14 години брак и особено когато това ти е първия мъж. Но искам да ти кажа, че мъже бол и то от добри, по-добри. Всичко е в твои ръце. Но щом ти посяга разбери го-никога няма да спре.

Поне ти е бил първи във всичко, в момента само се опиваш да се обедиш каква мазохистка си. Защото ако казваш че имаш поне някакво самочуствие няма да си с този човек и няма да допускаш това да стане а камо ли да искаш още едно бебе от него.
И това че си го търпиш да те бие си е жив мазохизъм, а тези който те подкрепят да останеш с него ами те са си мазохистки.


"Ами след време си представи че и дъщеряти е в това положение. И тя задава същите въпроси, но понеже това ще е нормално за нея понеже има жив пример от теб!..."
Сама си прави изводите, и ако искаш да решаваш нещо не мисля че форума му е мястото.

Послушай "децата", момиче! Така ще говорят и твоите след време! Спасявай се, докато не е станало твърде късно!

Чакай, колебливке, чакай! Дай да видим дали добре съм разбрала (изчетох цялата ти тема):
1. Обичаш го и вярваш, че той те обича
2. Той е добър баща, дъщеря ви го обожава
3. Не е алкохолик
4. Избухва и ти посяга
5. Чудиш се каква позиция да избереш за понатъшния си живот - със или без него
Дано не греша, но ми се струва, че се намирате в т.нар. "розов период" какъвто имат повечето насилници, особено по-умните.
Сега нещата у вас са наред и ти пърхаш като пеперудка към една мечтана бременност?
Отговори, миличка, правилно ли съм разбрала ситуацията?