Книги за възпитанието

Масару Ибука на руски ,а на английски звучи така -Kindergarten is Too Late (1971)

 
http://lib.ru/KIDS/after3.txt

А  ето кой е този чичко:




http://en.wikipedia.org/wiki/Masaru_Ibuka

Аз не чета едно нещо само, не ми е достатъчно, отбирам от родителски опит, статии и някоя друга книга. Последно четох, и все още чета, Positive Discipline.
Където и да съм чела, едно място не ме устройва само, а и не винаги съм съгласна със всичко.

Da, няма идеален източник. Понеже моето време е ограничено, предпочитам да отворя книга вечер, вместо да търся статии. Но ако някой има връзка към добри статии, чудесно.

Благодаря за идеите.

Biz, ще кажеш ли нещо повече за това книжле? Стори ми се интересно

Ами, като идея е добре, общо-взето се съгласявам с почти всичко, но малко ми е разводнена книгата - едно нещо е повторено 1000 пъти и обяснено 1000 пъти. И има едни такива теоретични обяснения и принципи, които без пример нищо не ти говорят. Аз предпочитам примери, защото от моите разговори с родители при всички деца има определена схема на поведение, с малки вариации. Особено в млада възраст. Така че попорочитам тук-там и прескачам и после чета примерите за справяне с дадени ситуации.


И аз нямам време и чета спорадично, но въпреки всичко досега не съм намерила отговорите на едно място само. И затова се оказва, че чета периодично различни източници и малко по малко въз основа на всичката информация и на собствената си интуиция, си създавам система, която работи за мен и моето дете. Иначе би било идеално, ако напишат книга за това как се възпитават деца от работещи родители .

Абонирана съм и често чета Berkeley Parents Network Newsletter, естествено повече от 50% от нещата или не ме засягат още, или сме ги преминали, или никога няма да ме засягат. Но е много интересно да чета за опита на други родители.

Биз,

http://www.amazon.com/Positive-Discipline-Working-Parents-Respon … ble/dp/0761525106

(не особено добра по мое мнение,но си залужава прелистването,има доста повторения от оригиналната и книга)

*
за мен форума си остава много добър източник на информация,толкова различни мнения иначе нямам начин да чуя;
за книги-в различните етапи на децата съм се спирала на какво ли не,отдавна не чета ред по ред,а си търся отговори на настоящите въпроси (често на кафе в книжарницата)
сега вентилитам
http://www.amazon.com/Bringing-Up-Boys-James-Dobson/dp/141430450 … 935679&sr=1-1

В момента чета тази "Between parent and Child" Dr.Haim G.Ginott.
Харесва ми и е лесна за четене, добре подредена и е под формата на диалог между децата и родителя, като грешната родителска реакция/коментар се коригира с пример и какво би трябвало да направим и как да реагираме, вместо еди какво си.Засегнати са доста теми.Аз мисля, че е приложима и над сьпружеското тяло
Има например начин как да "пресечеш" детето когато ти задава поредното ЗАщО и ти незнаеш отговора, так, че да не излезеш глупав от ситуацията и да му задоволиш любопитството, като го накараш само да се порови за отговора.

Но в крайна сметка универсална "формула" няма, за жалост.

И за себе си се убедих, че когато карам по инерция и вътрешно усещане, нещата се развиват най-добре откъм възпитание и развитие.
Наскоро из форума хвалеха Raising boys. Аз пък останах много разочарована от книгата. Затова и рядко се уповавам на положителни рецензии.

Тандури беше препоръчала преди време Siblings without rivalry Не е лоша, дава някои добри идеи.

Изглежда интересна, ще я прегледам.

Този блог, за който знам от миз, ми е като че ли най-присърце от известно време:
http://freerangekids.wordpress.com/

Не бях го отваряла от 3-4 седмици, благодаря на темата, че ми напомни да го направя.

За първата година книга номер едно zа мен остава таzи

Намерих и таzи zа интересна, макар и да не съм съгласна 100%.

В момента 4ета таzи книга в която има един тон примери, което ми харесва, макар 4е всеки път се 4удя дали моето дете би реагирало както децата в примерите?   

Tears and Tantrums и аз я четох, голямо реванe ще да пада, който прилага метода . Не бях съвсем съгласна и аз. Но както и със другите имаше тук-таме добър съвет. За Children the Challenge, съм чувала добри неща и когато трябваше да избирам коя да купя, нея или Positive Discipline, прочетох по-добри отзиви за втората и затова я избрах.

За първата година, не бях чувала за тази, която си писала, аз четох само What to Expect the First Year и бях доволна, но я ползвах повече за здравословни въпроси и кърмене, отколкото за поведенчески. Не можех да понасям What to expect when you are expecting, стори ми се пълна със съвети, като за идиоти (сори ако на някой е допаднала, може и от хормоните да е било).

Възпитанието идва от родителите, не от книгите  Не ползвам книги за това, как е редно и правилно да се държим в обществото и как да сме възпитани   

А кой възпитава родителите? 

Имах предвид parenting, родителстване, а не какво означава да си възпитан или с добри обноски в обществото. Имам предвид как да се държим с децата с различни, дори трудни ситуации, за да пораснат те не само с високо самочуствие, но и с уменията да навигират тоя свят отговорно. Според психолозите, ние най-често приемаме моделите на родителстване от нашите собствени родители, те от техните и т.н.  Може би в това няма нищо лошо, може би на някои се налага да разчупят калъпа в който поколения са били родителствани  по един начин.  (Не говоря за себе си; аз имах перфектно възпитание от моите родители


Съвременните родители (жените, вкл.) са много добре тренирани да бъдат доктори, адвокати, професори, и т.н. Струва ми се, че за много от моето поколение, тренирането да бъдеш добър родител е било не особено значително.  (Погледни резюметата ни--линии и линии от професионални постижения, но поне в американските не можеш да споменеш, че имаш дете.) Затова има толкова класове за млади родители, затова имаме дули, които идват да ни покажат как да кърмим. Никой не ни е съзнателно тренирал да бъдем майки.

Наскоро четох статия на Стайнъм, която казваше, че да си майка в нашето общество е изолирана дейност. Индустриализациата се е погрижила за това--никой не живее близо до родния дом, на работа не е прието да обсъждаш детето си или рискуваш да изглеждаш непрофесионален.

Изказването на Стайнъм може би обяснява защо има толкова книги за това как да сме добри родители на маркета. Не, не харесвам всичко, което чета, и съм много критична, но намирам някои неща полезни и обичам да рефлектирам (без да се съгласявам винаги).
И досега се радвам, че намерих книга, която обясняваше как да се повият бебетата или как да се използва бял шум когато имат колики, вместо да давам капки за корем на бебето, така както една моя позната в България.

И най-важното: Както казва един мой познат детски психолог, не ме е страх за децата, чиито родители имат въпроси и питат; страх ме е за децата, чиито родители се мислят за всезнаещи.    (хей, това с различните шрифтове е куул)