Как се чувствахте след раждането?

Раждането ми мина като по ноти, съвсем сериозно си мислех, че мога веднага да родя още едно дете. Благодарна съм на екипа, особено на израждащата акушерка и на анестезиолога, но най-благодарна съм на мъжа ми, с когото преживяхме заедно чудото.

Първата опция 
Бях много щастлива, доволна и бих родила още едно, че и две деца.Но аз имах леко раждане, без разкъсвания, шевове.Пазя само хубави спомени от раждането и като чета и пиша в такива теми, започва да ми се приисква отново 

Гласувах за първата опция. Всъщност точно така и направих. Забременях 6 месеца след първото раждане.
Страшно съм доволна, че първото дете родих със секцио, което автомаично направи и второто раждане задължително да е със секцио. По такъв начин бих родила и още две деца, ама май тези две са ми достатъчни засега.

Бях уморена,но ужасно щастлива.
Виждах смисъла на живота си и в него момент нямаше място за депресия,болка или разочарование.
Искренни благодарности на др.Танев и целия екип лекари и акушерки в АГ-Варна.Те направиха всичко да бъде идеално. 

ами няма го моят отговор, защото никъде не пише "доволна съм от екипа за плановото ми секцио и бих родила още веднъж по същия начин". би трябвало опциите да са идентични за вагинално и секцио. според мен. първа опция не ми харесва, защото не става ясно от кой вид раждане е доволна жената. и като цяло анкетата звучи тенденциозно - секциото се налага и е травмиращо.

Чувствах се, сякаш току-що съм родила.
Много щастлива бях, толкова щастлива, че чак не го осъзнавах и нямах търпение да разтръбя на всички, че съм родила. Раждането беше бързо, но не много леко. Много съм благодарна на екипа, който водеше раждането и най-вече на акушерката. Само я слушах, какво трябва да правя, и изпълнявах. Много съм доволна. Родих нормално, без анестезия, без обезболяващи.

Бях доволна от адекватните действия на екипа.Все още си мисля,че в този ден имах късмет.Не очаквах да ми се наложи секцио.Много дълго време ме боля и трудничко се въстанових.Не искам пак да раждам така,но пък веднага след като родих исках отново да съм бременна 

Останах приятно изненадана от екипа и персонала на болницата в която раждах (Окръжна -София)
Въпреки че бях поизморена след раждането се чуствах щастлива и спокойна 

Бях много щастлива , веднага щом се събудих от упойката (раждах със секцио) ме обзе едно такова чувство , може би на майка.Исках да си видя детето.
Иначе съм доволна от адекватните реакции на лекарите

Първото раждане беше доста травмиращо за мен,бях неопитна,несигурна.Лекарският екип си вършеше работата,
но не съм очарована от отношението им към родилките като цяло.(МД).Разбирам,че това им е работата,но все пак и ние
сме хора.След раждането имаше период на адаптация,опознавахме се взаимно с малкото човече.Първите месеци
ми беше доста трудно.
Затова пък второто раждане ми мина по-лесно,въпреки че имаше малки усложнения(пъпната връв се беше омотала
около вратлето на сина ми).Раждането беше предизвикано(индукция)но всичко мина за 2часа,и бебчо излезе с 2 напъна.
След това се чувствах много добре,бях сигурна в себе си,опитна,и бебчо беше доста по-кротък от кака си.
Особено съм благодарна на Лекарския екип-д-р Ковачева,д-р Гагова и акушерката Мариана от Шейново. 

Чувствах се съвсем нормално и в пълна кондиция.
Бях щастлива, доволна от екипа и начина, по който премина раждането.

Раждането ми бееше трудно, но бих родила още сто пъти за да видя този красив резултат!!!

Щастлива, специална, пълна с адреналин от преживяното, благодарна на екипа, тичаща насам-натам, възхитена от малкия човек, раздаваща заповеди по телефона, прегазена от влак

Нагласата ми беше, че всичко ще е наред, даже не съм се и съмнявала в това. Така и стана. Чувствах се прекрасно след раждането.

чувставах се сякаш камък ми е паднал от сърцето- всичко беше минало и двамата бяхме добре. ако имам друго дете задължително ще го родя в частна клиника със сериозна шумоизолация на стаята. от моето раждане ( планово секцио) нямам лошо спомени, нито от дните след него ( все пак са минали само 7дни откакто родих), но на какви вагинални раждания станах свидетел  дойдох си почти в нервна криза от родилния. сега разбирам защото в "часа на мама" говореха, че трябва да има психолог в родилните домове.

И аз отговорих с първата опция + последните две. Бях свежарка и си мислех, че мога да стана и да припкам веднага   А и корема ми беше странно лек и празен   С мацката дето родихме заедно цяла нощ си приказвахме и шегувахме... И от екипа съм доволна (дежурния в Шейново)

Страхотно се чувсвах...всичко мина много добре и останах доволна от екипа/преварително избран/,но иначе от останалия медицински персонал-
Бих родила веднага още едно

Родих нормално и в момента в който сина ми излезе от мен се почувствах лека, щастлива и доволна. След като ме зашиха тутакси хукнах да се разхождам, да си гушкам бебето и да му се радвам. Бих родила веднага още едно. Всъщност 6 месеца по-късно вече правихме опити за второ, но това се оказа единствения недостатък на кърменето-така и не ми се възстанови цикъла и забременях чак когато малкия беше на година и 9 месеца.
Сега само се надявам и второто  раждане да е като първото и търся болница в България където бебето да си е при мен през цялото време от раждането до изписването и където да не ме карат да лежа с часове ако се чувствам добре.

Раждала съм 94г., когато нямаше особено много методи за обезболяване. Имах изключително силни контракции и няма да забравя един доктор, който виждайки какво отчита апарата, който ми закачиха, каза " Тук са много силни контракциите, дайте апарат с райски газ". После шиенето болеше още повече. До сълзи не стигнах. НОООООООООООООО
Когато качвайки ни в асансьора, акушерката сложи бебето в ръката ми на количката, спонтанно се разплаках от щастие и осъзнах, че мъжете са наказани от Бог. Те никога не могат да изпитат това неописуемо чувство, което се разля в този момент в душата ми. После ме караха да спя, че съм била изтощена, а аз не можех да откъсна очи от съществото, което ме привличаше като магнит и което вече обичах повече от всико на света

След раждането се чувствах чудесно, мина сравнително бързо. Обаче си помислих, че второто раждане ще е след малка пауза
1-2 часа след раждането умирах за сън, а не можех да заспя от вълнение

Някои от отговорите в анкетата са безумни - визирам 5 и 6.


Иначе, първия път важеше опция 3.
Втория път родих секцио - опция 1 и последните две.
Чувствах се прекрасно - доволна, щастлива, леко притеснена за децата ми (родиха се 1 месец по-рано) и много лека (заради огромния корем не можех да лежа и да дишам последните месеци). Спах няколко часа (като пън).

Отговорих с първа и четвърта опция , знам че са самоизключващи се , затова пояснявам :
Родих лесно и бързо , за 4 часа , когато Теди се роди , първата ми мисъл беше - "олекна ми на корема" , а втората - "не беше толкова трудно , мога да го направя пак".Лесното си раждане дължа на организма си , май.Аз вярвам , че успях да си внуша , че ще е лесно и затова така се получи.
От екипа не съм срещала лошо отношение , срещнах незаинтересованост.Оставиха ме сама и забягнаха на някъде.Малкото пъти , в които се появиха , ги помолих да ме преместят в самостоятелната родилна зала с мъжа ми , който чакаше отвън.Няколко пъти ми отговаряха , че ще раждам цял ден и е рано да викат акушерка да се занимава специално с мен цял ден.Това го бяха решили само защото ми е първо раждане , не ме преглеждаха за разкритие , само като влязох в предродилна зала измериха тоновете на бебето за малко.Когато започнаха напъните обикалях по коридорите да търся някой , на който да кажа , че раждам.Срещнах лекарката на вратата , връщаше се от секцио , акушерките не знам къде бяха.
После в болницата беше пълна лудница , минаваха на визитации един през друг , караха се , бързаха , разбирам ги , отделението беше препълнено , имат много работа , но все си мисля , че трябва да проявяват малко повече заинтересованост и да не забравят , че раждането и първите дни на детето са освен вълнуващи и страшнички за майката.
В крайна сметка нямам лош спомен , не се страхувам от следващо раждане , но бих искала тогава да ми обърнат повече внимание.

Гласувах с последните две опции. Иначе точно може да се каже, че бях объркана и не знаех какво ще го правим това човече и как ще обърка спокойният ни живот досега  Трябваха ми около 3 месеца да го обикна и да свикна 

Бях щастлива и доволна от екипа затова и родих пак при тях след 3 години и половина  .

1,7,8 

И аз гласувах с 1ва и 4та опция, бях много щастлива, особено защото с таткото заедно посрещнахме малкото човече, но и бях с противоречиви чувства към екипа, които сякаш не си дадоха много зор да направят раждането малко по-лесно, а се съсипаха да ме бърникат и така съвсем ме изтощиха и измъчиха в един момент.
Но иначе наистина бих родила ей сега, на! Прекрасно е да имаш дете! 

1,6
Чувствах се щастлива, че на бял свят се появи най-любимият ми човек /засега /
Съжалявам само за наложилото се секцио... Но като ти е за първи път разчиташ много на екипа и се надяваш, че те ще направят правилния избор. Просто аз си мислех, че ще родя нормално и въобще не бях подготвена за операцията... Важното е, разбира се, че всичко завърши както трябва

Бях доволна от екипа и лекарите, държаха се перфектно.  В първия момент след раждането си мислех, че втори път аз няма да раждам, но 2-3 дена след това си промених мнението. 

Бях щастлива, въпреки болките. 

При мен се наложи секцио. Мъчих се осем часа адски и бях безкрайно изтощена, но не съм се чувствала нито тъжна, нито непълноценна. В момента, в който приключиха с операцията и тръгнаха да викат санитарки да ме прехвърлят в реанимацията, се надигнах и се преметнах сама върху леглото, с което щяха да ме карат. Мислех си единствено за това как ще си гушна бебето и бях невероятно щастлива. В момента, в който ме откараха в реанимацията, започнах да въртя телефони и да пращам есемеси.

Щастлива.

Раждането мина сравнително бързо и лесно.
Ангажираният доктор се държа прекрасно. Реагира професоинално и адекватно.

Родих много бързо- за 2 часа след като ми изтекоха водите.
След раждането получих усложнение-кравоизлив от матката.
Благодарна съм на лекарския екип ,че ми спаси живота.
Не бих казала ,че съм травмирана от раждането,със сигурност искам 2-ро дете,но на този етап не ми се ражда пак.

    Невероятно щастлива от появата на сина ми и скърцаща със зъби от болки..Доста време мина преди да започна да мисля за следващо раждане.

Гласувах с първа опция. Но като усетих с пълна сила болките от шевовете след епизотомията, много се замислих дали скоро пак бих родила.

Първа опция независимо,че след това имах проблеми с операцията.

първа и последна опция

Бях много изтощена, но щастлива . Благодарение на адекватните действия на персонала се възстанових много бързо и още на втория ден ми мина през главата мисълта за второ, а може би и трето бебче /тук вече зависи от финансовата част /

След първото ми раждане се бях зарекла да не повтарям - т.е. за тогава важи 2-рата опция. Трябваха ми доста години да превъзмогна травмите и негативните емоции.
Сега с второто ми беше несравнимо по-лесно. Така мога още няколко да родя. Благодарна съм на екипа в Окръжна София - държаха се много мило, успяха да ме измъкнат от усложненията веднага след раждането, продължиха да се грижат за мен през цялото време докато бяхме в болницата с бебо.

И двата пъти се чувствах добре макар, че първият път беше доста труден с последвало секцио.Вторият път направо секцио.доволна бях

След първото раждане си мислех, че никога повече няма да искам да раждам. Чувствах се и физически, и емоционално зле.
След второто раждане, което беше в пъти по- леко, се чувствах прекрасно и веднага бих се наела да родя отново 

Окей, сега ще видя какво мога да направя - доста бързо я съчинявах сутринта анкетата.

Бях щастлива и доволна, е не умирах да родя второ веднага, но определено бях много доволна от отношението на екипа, адекватната намеса и това че ми се размина секциото/имах показания за секцио/.

Апропо, има опция "бях травмирана от нормалното ражсане", така че не е тенденциозна. Жсъщност аз искам да видя основно как се чувстват родилките по време на нормално раждане - за секциото общо взето е ясно...

Не смятам, че са безумни. Както ти си се чувствала много зле след нормално раждане, така има майки, които трудно се примиряват с факта, че им се е наложило да родят секцио, както има и много случаи, в които лекарски действия довеждат до необходимостта от оперативно родоразрешение - и това е така по целия свят, дори лекар не би могъл да го отрече.

Имаш ли желание да кажеш защо нормалното ти раждане беше травмиращо?

1,7 и 8. Бях щастлива след раждането и веднага бях готова да родя отново 

1,7 и 9.
С две думи - бях щастлива. Пренасях и имах чувството, че никога няма да родя.

По скоро облекчена т.к. едва се разминах със секцио. Екипа действа адекватно. Доста време след раждането не можех и да си помисля за второ. Но всичко с времето си.

1. Физическото усещане - за нищо на света не бих се съгласила да го изпитам отново - болка, напъни и т.н.
2. Психическото усещане - бях (буквално) отвратена от случващото се. А по-късно (докато чаках втория път за секциото) в предродилна - една жена буквално роди пред очите ми. И досега сънувам гледката на излизащото от нея бебе (буквално виждах какво става между краката й - а не съм гнуслива или страхлива, дори при секциото гледах в операционната лампа цялата операция). Изпитвам изключително силно отвращение (вече) към "нормалното" раждане.
3. Момченцето ми почина - ако раждането беше секцио, щеше да има в пъти повече шанс да живее, защото нямаше да се налага да се бори да излезе от мен и така да губим ценно време, а щеше да се бори само за оцеляването си. Това не е мое мнение, а на лекарите.
Трудно ми е да напиша нещата и сигурно не става ясно какво имам предвид. Иначе, самото раждане мина много бързо и лесно - като изключим моите физически усещания. Психическите бяха по-страшни...

А секциото (ако не беше вид интервенция и не после не бях в реанимация) бих нарекла приятно (сериозно).

azaf, много съжалявам, че се е случило така с първото ти детенце 
Разбирам и нежеланието ти да родиш отново по същия начин.

Не разбирам чувството на отвращение, ама аз в това отношение сигурно съм необективна, защото съм лекар. За мен всичко това са наистина нормални неща.

Апропо, единствената операция, на която съм присъствала и ми е ставало лошо, беше именно едно секцио (в Германия) - опериращата лекарка беше доста неопитна, а спиналната упойка не беше хванала добре.

Родих вагинално и  не ми беше никак лесно,бях с болки 2 дни,въобще доста зор видях и накрая и шевовете, но раждането ми не беше травмиращо. Всичко това мина и спомена за изтърпяните болки по време на раждането избледня, щом взех в прегръдките си моето бебче.Мога да кажа,че това беше най-щастливият миг от живота ми.А екипа беше върха,много съм доволна от отношението им. Но бях травмирана психически много дълго и все още съм  от факта,че не ми дойде въобще кърма, изпаднах в депресия след като 2-3 дни не му давах АМ , по часове беше на гърдите ми ( дано да дойде чрез стимулация),а то пищеше от глад.Никога тази гледка няма да избледнее и винаги ще се обвинявам и няма да мога да се примиря, че моето съкровище не получи най-ценната за него храна,обвинявах се и все още се обвинявам ( особено когато видя майка да кърми своето бебче и винаги си задавам въпроса-защо аз не можах поне 1 месец?).Не ме е страх от самото раждане, а от това че може би пак няма да имам кърма и на този етап въобще не си и помислям за второ дете.

1-ва опция
родих нормално - бързо и лесно, а екипа веше върха

А сега, де?
Ти пишеш, че искаш да знаеш как се учвстват жените по време на вагинално раждане. Да видя аз как мога да се вместя в зададените параметри. Имах назначена дата за планово секцио. По желание, заради едро бебе над 4.5 kg и поради предпочитанията ми по принцип. Два дена по-рано ми изтекоха водите, почнаха ми контаркциите и се озовах в болницата. Хилех се като ряпа. Имах чувството, че ще родя много лесно, всяка втора "тъпа" акушерка го повтаряше. Пиша тъпа, защото доводите бяха - "с този задник като на крава" , и с "това дълго бедро, кон да играе по него", "я се погледни каква си млада и здрава". Ама не - с прорязваща глава, със силни контракции и без води не получих повече от сантиметър разкритие за десет часа. Направо се чувствах смазана, ненужно травмирана и притеснена. А отидох с най-доброто настроение на света.
Като влезнах най-накрая в операционната литнах, успокоих се, намерих си мястото, най-гадното беше, че не седях мирно докато ми поставяха спинална упойка и се чувствах виновна (луда работа  ). След раждането не знаех на кой свят се намирам - шашнах се, но още на следващия ден търчах като кон из коридорите и бих роидла още не знам колко деца. Секциото ми се видя песен пред едва започналото ми вагинално раждане, а не съм лигла. Впрочем раждането много вероятно щеше да си завърши при всички положения в операционната, бебето в последния момент се измести, "развали" си позата, уви си пъпната връв два пъти около врата. Лекарят-оператор само спомена, че имало много странно предлежание.
Доволна съм технически от секциото, и отношението на опериращите и анестезиолога, от акушерките в реанимацията. Иначе персноналът -  . А отношението им към вагинално раждащите -  
Много дълго стана, извинявайте. Сведох отговорите в анкетата до трети, четвърти и последен.

Шеста опция. Но въпреки това бях и щастлива.

и аз

Опция 7 и 9,бях щастлива и много благодарна на целия екип.Не бях травмирана,но още не бих се замислила за второ,а камо ли тогава

 Доволна съм от екипа за плановото ми секцио  и бих родила още веднъж по същия начин.Опция 9 

е, кое е ясно? секциото не е задължително да бъде травмиращо и да се чувствам след това ощетена и не знам оше какво. това ми е мисълта - да има равностойни опции за двата типа раждания - и положителни, и отрицателни.

е, кое е ясно? секциото не е задължително да бъде травмиращо и да се чувствам след това ощетена и не знам оше какво. това ми е мисълта - да има равностойни опции за двата типа раждания - и положителни, и отрицателни.
[/quote]

Именно - исках да кажа, че пожечето жени не преживяват секциото като травмиращо (поне по мои наблюдения), след като си го избират доброволно дори. Мен ме интересува повече за колко жени нормалното раждане е било травмиращо в БГ условия и защо се стига до предпочитането на една операция пред един естествен процес.
Моля да се има предвид, че в случая ме интересува статистиката - никого няма да тръгна да разубеждавам в избора му, особено след като аз самата, макар и с огромно нежелание и съжаление, съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио...

При първото раждане, опция 6 (екипът нямаше вина)!
При второто раждане, опция 9.

последна опция, два пъти.
Бих родила и трети път така, особено като втория път - стъпих на крака бързо и безболезнено.

2-ра опция

Не съм сигурна дали начинът, по който раждаш се отразява чак толкова на психическото състояние след раждането, освен ако то не е било много тежко и травмиращо. А това все пак са сравнително малък процент случаи. Струва ми се, че това за чувството на непълноценност и едва ли не отхвърляне на бебето при наложило се или планирано секцио е много измислено, но откъде да знам... Хора всякакви. Аз пък се чувствах непълноценна и виновна, че не мога да нахраня детето си по най-подходящия за него начин - с майчино мляко. Дори не мисля, че това е свързано с кампанията "ЗА" кърменето, която тече навсякъде. Когато бебка плачеше в ръцете ми и инстинктивно извръщаше главичка към гърдата ми да суче, а там нямаше какво да изсуче ми идеше направо да се гръмна

За отхвърляне на бебето досега не съм чувала (освен в случаи на класическа следродилна депресия, ама това е (отчасти) друго)... Но честно казано, мен ме очаква секцио след има-няма седмица и това хич не ме изпълва с ентусиазъм  Нито ме е страх от операцията, нито от упойката, нито че щяло да боли (има си начини и след секцио да не боли особено), просто имам чувството, че това не е най-добрият начин да посрещна детето си в света... че ще лиша и двете ни от естествения процес на раждането/прехода, който е колкото физически, толкова и духовен. А в живота периодите на преход са много важни и първият, който поставя основата на всички останали, е именно раждането. Така или иначе, съзнателно съм взела решение за секцио и не се тръшкам, но ми е малко мъчно...
Освен това съм от майките, които вероятно никога няма да кажат с чиста съвест "аз родих", а винаги ще казвам "роди се"... просто моя си нагласа...

Ха, това беше и мой основен мотив (и други, де),но не посмях да го напиша в прав текст. Би ли споделила, моля те, като човек работещ в сферата на здравеопазването в България (Нали така беше?) защо стигно до това решение?

като става дума за духовно, на мен нагласата ти ми звучи зле за бебето. аз съм убедена, че майката предава емоциите си на детето и емоция от типа "не те исках точно по този начин, не си го представях така, не ми се искаше така да стане" е кофти за посрещане. просто мое мнение. аз се настроих супер положително и си посрещнах детето, както бих го посрещнала и щъркел да ми го беше донесъл -  с радост. и малко не разбирам защо ще вземеш съзнателно решение, което те кара да ти е мъчно, но може би аз не съм наясно. съзнателно си взела решение да лишиш и двете ви от въпросните важни преходи, а какъв е смисълът ако гледаш назад със съжаление?
при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.

Чувствах се много ощетена от наложилото се секцио (не беше и по спешност), след като влязох за нормално раждане. Предполагам, че просто на лекарите не им се чакаше да направя разкритие.. Влязох да раждам изключително спокойна и в чудесно настроение, но веднага след това ме изпердаши страшна следродилна депресия, която продължи месеци след това. Стоях си и от нищото по цял ден ревях. Но веднага бих родила пак 

Гласувах 8 и 9
Нямам забележки и двата пъти 

Ние с бебето сме се разбрали   Няма идеални неща в този живот и "не те исках" не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои - просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не. Колкото до пропуснатия rite of passage, тези неща се наваксват, стига да си наясно, че са били пропуснати и да положиш съотвветните усилия.


Ами... питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори "не". Присъствала съм на достатъчно нормални раждания и секции в "Шарите", Берлин, за да съм си създала относително обективна представа как действа германският лекар в различни (вкл. спешни) ситуации. Карала съм стажове по АГ, асистирала съм на секции, присъствала съм на нормални раждания в "родилни къщи", водени само от акушерки. Секцио "по желание" не съм видяла, а индикациите за секцио по медицински причини са изключително строги и описани в съответните документи/стандарти, които се актуализират периодично. Лекарите и акушерките освен методите на традиционната медицина, владеят и алтернативни методи за обезболяване, предлага се раждане във вода. Никога, дори при жени със сериозни очни или други придружаващи заболявания, не съм виждала "скачане по корем", окситоцин се прилага изключително пестеливо при реален застой на родовата дейност, а не "за ускоряване" (никой не смята, че е необходимо да се ускорява един естествен процес), простагландин за индукция съм видяла веднъж при жена, преносила 10 дни след термин. Никога не съм видяла родилка с контракции, вързана за апарат за тонове по-дълго от 5 до 7 минути или принудена да лежи по гръб и да си чака разкритието. За сметка на това съм виждала родилки с контракции в кафето, на двора, по коридорите. Задължително придружени от бащата на детето. Виждала съм жени да раждат пражи, седнали, на четири крака и медицински персонал, който ще легне на земята, за да хване бебето, ако трябва. Никога не съм виждала част от екипа да заплашва или да си изкарва лошото настроение/домашните грижи/просто кофти характера на родилка. Никога не съм виждала да се провежда медицинска интервенция, без тя предварително да е обяснена - особено в някои квартали на Берлин има пациентки с турски, арабски и друг произход, които не говорят езика - в такъв случай се прибягва до услугите на преводач, назначен специално за тези цели от болницата. И това е само в случаите, че бременността и раждането протичат относително нормално - нали си представяш колко в пъти повече грижи и усилия се полагат за рисковите бременности и раждане. Никога не съм виждала жена да си поиска секцио, защото се страхува да роди нормално или няма доверие на болничния персонал. За тях секциото е операция, а хората ги оперират, когато има някакъв проблем. Останалите раждат и си отиват у дома след 6/12/24/48 часа.

Аз се прибрах в България, защото това беше желанието ми, без нереалистични или завишени очаквания. Това означава, че трябва да си нося последствията от избора, това включва и начина, по който ще родя детето си. Защото съм стажувала и в българско АГ - мисля, че след всичко гореописано всеки може да си направи паралелите и да открие деветте разлики, без на мен да ми се налага да ги изброявам. (Но пък ако някой настоява - ще ги изброя.) Та по тази причина просто се сътрахувам за зрението си и за психическото си състояние и не бих рискувала да родя по естествен механизъм на родна почва. От известна гледна точка секциото ми се струва "по-малкото зло". Което не значи, че ме кефи   Но пък означава, че ще работя с всички сили, за да се промени ситуацията така, че едно второ дете живот и здраве да го родя нормално или да го родя другаде...

написала съм ясно "не те исках по този начин", визирайки начина на раждане, моля те не ми изопачавай думите и не ги вади от контекста. за останалото - сложно казано, но в основата си противоречи на казаното от теб преди това. както и да е, твоя работа, успешно раждане, не е толкова лошо и децата определено се раждат, дори и секцио.

Мерси, Котке Марта!
Значи и моите разсъждения не са били лишени от смисъл, макар че не съм толкова навътре.
По време на моето раждане, завършило със секцио се нагледах на отвратително отношение в предродилна и родилна зала. Най-странното беше пък, че целият екип опериращи бяха много мили и внимателни. И в реанимацията бяха страхотни. Защо такава разлика?  

Знам какво си написала - не изопачавам. Просто "не те исках по този начин" съдържа "не те исках". Много внимателно си формулирам мислите, защото и това има значение. Колкото до противоречието - хората са противоречиви по своята същност отдавна не се боря с това. Знам как да живея щастливо с него

Къде си раждала?
Иначе не мога съвсем точно да обясня - но в известен смисъл секциото е рутина, отработени действия, в общия случай не налага излизане от "зоната на комфорта", докато нормалното раждане винаги е индивидуален и непредвидим процес, който трябва да се следи внимателно, но ако е възможно, без да се навлиза грубо в личното пространство на жената и т.н. Предполагам, че това води до по-голямо напрежение за екипа, асистиращ на стественото раждане. Също така предполагам, че просто не сме достатъчно добре обучени, за да го избегнем. Вчера с баща ми си говорихме, че в Германия освен курсове по психология и психосоматика, част от клиничното обучение е и курс по "професионално общуване", който е задължителен в продължение на два семестъра и в който се третират взаимоотношенията лекар-пациент. В България просто какъвто си (ръб) на улицата, такъв си и на работното си място  и това важи за повечето обществени и професионални сфери - с изключение на тези, в които ръбестото поведение се санкционира финансово.

браво на теб. за мен същественото е, че:
реално ти ще раждаш секцио по желание, при все че в подписа ти седи сайт за естественото;
участваш активно в дискусии за всичко природно и натурално;
имала си възможност да последваш тези си принципи, раждайки най-най-естествено навън;
и въпреки всичко, въпреки, че очните проблеми не са показание за секцио, ти се връщаш в България, където имаш възможност да избереш секцио по желание.

на мен това ми звучи демагогски, след всичкото овикване на родилите секцио по желание в този форум. и фактът, че си медицинско лице и избираш този вариант, на мен лично ми говори много. разбира се, аз съм мнителна и не се вълнувам от някакви неясни страхове. ако човек е принципен във възгледите си, той живее спрямо тях. а най-лесно е да се обясним с противоречивата си природа. туй-то, просто разсъждения, защото много загрубя тона към родилите секцио по желание (аз не съм от тях, за протокола).

от друга страна много се радвам на постовете ти и искрено се надявам да повлияят в положителна насока на тълпата, която да спре да хвърля камъни и да види, че и тези, които са можели да родят вагинално "на запад", с всичките му техники и радости, и те ще раждат секцио в България. извинявам се за офф-а, няма да продължа дискусията.

Върнала съм се в България през май 2005 година, за да бъда с човека, когото обичам и да живея в държавата, която обичам. настоящето бебе датира от декември 2007 година Не е толкова просто да си вдигнеш багажа и да идеш да родиш някъде другаде, когато това струва пари, а получаваш 450 лв. лекарска заплата
Реално аз ще раждам секцио по медицински причини (защото в България -9 диоптъра, 3 цилиндъра и гранично високо очно налягане е индикация за секцио - досега не срещнах лекар, който да каже няма проблем, мойто момиче, ще си родиш бебето без проблем и ще продължиш да виждаш след това, аз поемам тази отговорност).
Да, аз съм медицинско лице, нагледала съм се на кофти практики и лошо отношение в български родилни отделения и желая да си спестя експириънса на евентуалното секцио по спешност с всички екстри. Разбира се, мога да се запъна и да родя неасистирано у дома, но при най-близката болница на около час в тежък трафик - не смея.

Ти разсъждаваш върху моя живот, моите принципи и моя избор, а аз просто живея в тази реалност... Туйто

не, аз разсъждавам върху това, което ти лично си обяснявала в този форум. и си вадя изводи. хронологията не ме вълнува, ако човек иска, има и начин. както стана ясно, германски лекар е преценил, че можеш да родиш вагинално, нали така?


аз оставам с впечатлението, че това се отнася до твоите очи, ако не - грешката е моя, но и ти не си пояснила. тук като цяло не са показание за секцио въпросните заболявания. и както вече написах, от твоята история се надявам единствено да произлезе повече толерантност и по-малко биене на тъпана "назад към природата на всяка цена".

Раждала съм в бившата Тина Киркова. Екипът не беше напрегнат, беше нощната смяна и "всичкото акушерка" спеше. Дежурната лекарка ме видя точно два пъти за десет часа престой преди операцията - на приемането и след изричната ми молба пет-шест часа по-късно някой да ми погледне разкритието. Други подробности няма смисъл да пиша, но отношението пак повтарям, беше отвратително. Не знам за какво "навлизане в личното пространство" говориш, според мен българският лекар като цяло не уважава пациента като личност. Мнение не само от АГ преживяванията ми.

Родих нормално и двата пъти. Отговорих с т.8.

Дали ще раждаш секцио или нормално, не е чак толкова от значение - не ти давам акъл, но според мен не е нужно да се задълбаваш толкова на тема раждане. И целия форум да се изреди с отговори, твоето раждане пак ще си е различно от описаните тук.

По-важно е какво ще правиш с детето когато се роди, отколкото как ще раждаш.

1, поради 8.

Питала съм професора, който ми водеше лекциите по АГ през 2003 година. Питала съм принципно, защото в България от малка са ми повтаряли всички очни лекари, че не бива да раждам нормално. В Германия това не е индикация; за сметка на това в Швейцария е. Също така и по немски форуми съм срещала майки с моите проблеми, на които им е препоръчано раждане със секцио от германски колеги - не е толкова еднозначно, но аз по принцип съм убедена, че е възможно да се роди нормално (при съответните грижи, персонал, обстоятелства), без да се увреди допълнително зрението.


Именно. Поставена съм в тъпата ситуация на конфликт на интереси, но дълбокото ми убеждение е, че бг лекарят масово питае презрение и пренебрежение към пациентите си (разбира се, има изключения всякакви!), ако не се касае за други лекари, адвокати или "високопоставени лица"  , в който случай изпада в състояние на сервилност   Според мен всички останали проблеми на българския пациент произтичат именно от това отношение.


Смея лично за себе си, а и от разговорите с много други майки, да не съм съгласна, че не е важно как ще родиш - но това наистина е много личен въпрос.
Иначе не сондирам мнения от личен интерес, а от професионален - за да се диагностицират по-точно проблемите в сферата на АГ-то и да се прецени как може да се подходи към тях от някаква гражданска/потребителска/човешка гледна точка.

Коте Марта, ти си АГ лекар, нали? Айде кажи къде практикуваш, че да родя при теб втория път Не се шегувам, наистина ми се иска да не ме държат вързана за апарата за тонове 100 часа, да не ме карат да лежа по гръб и да не ме бърникат като крава по 100 пъти, след което да ми крещят, че не им съдействам и че "страдам от тежък вагинизъм". Не че не съм благодарна на лекарите за стореното, че си имам живо и здраво дете, но си мисля, че можеше и по-лесно да стане и за мен, и за тях, и за бебето
Желая ти хубаво раждане и бързо възстановяване    

Важното е да ти е живо и здраво детето и ти да си ок.

С така направена анкета, ще диагностицираш точно нищо, и най-малко в професионален план.
Ти фактически изследваш емоции, които са крайно субективни и изобщо не са показател за това, как е протекло раждането.

Тц, щях да стана, ама ми се отщя  
После се бях ориентирала към анестезиологията, но в крайна сметка се върнах при първата си любов - педиатрията

Но АГ-то си ми е слабост, а от човешка гледна точка смятам, че раждането е един от най-великите и най-ключовите моменти в живота и на жената, и на детето, и ако може да се постигне нещо за подобряване на условията, ще направя всичко, коевто ми е по (скромните) сили. Не е лесно да се конфронтираш с гилдията си...


За това как е протекло раждането от техническа гледна точка има друга анкета (има линк в първия пост), но емоциите са колкото крайно субективни, толкова и крайно решаващи. Време е да имаме холистичен подход към човека, а не "на парче".
Понякога детето е живо и здраво и майките въпреки това не са ок и се нуждаят от допълнителна помощ след раждането... ей това ме интересува защо се получава така...

Последна опция - 9 

Опция 1 и 8 

9 опция 

И аз съм 9 опция както и 1

много щастлива
не можех да ходя,но бих събрала сили пак да родя

Гласувах с опция 4 - Бях разочарована от отношението на лекарския екип по време на раждането.
Всъщност, бях разочарована и от отношението на медицинските лица и ПРЕДИ раждането. Още като ме приеха започнаха да ми се карат. На приемащия лекар не му харесаха някои действия (по точно бездействия) на наблюдаващия ме гинеколог и започна на вика, че тука ставало дума за медицина и така не можело. Влязох усмихната и надъхана, но бързо ми увяхна усмивката. Явно трябва на такива места човек да се държи и да се чувства като обект на медицината (т.е. болен).

За второто раждане - беше прекрсано раждане , но не намирам с коя опция да гласувам.
1. Бях щастлива, веднага бих родила отново. - Чак веднага - не. Защо?
7. Бях доволна от адекватните действия на екипа. - Имаше и неадекватни действия. Поискаха още пари, примерно.
8. Екипът се държа с мен много добре и уважително (по време на нормално раждане), благодарна съм. - Не са се държали неуважително, факт. Но пък освен екипа във ВИП-а надойдоха още хора, една ми се кукна баш между краката да гледа, без наистина, наистина да има някаква работа там! Освен това водещата раждането докторка каза във връзка с татуировките ми, че и тя ще си направи на монс пубис, разбирай венерин хълм, което трябваше да разведри обстановката, май. Демек, можеше и още.

7 точка
при мен нещата бяха на косъм и за мен и за бебето ,но благодарение на лекарите в майчин дом-София оцеляхме и двете.
Тогава живота ми беше празен и безмислен.Чесно казано не ми пукаше много много какво ще ми се случи .
Никога не бих повторила да забременея,защото с моите заболявания най-вероятно отново нещата ще са на косъм.Сега обаче имам едно малко човече за което трябва да живея и да се боря и не бих рискувала да остане без майка.

След раждането и на двете ми деца се чувствах много щастлива и удовлетворена . Раждах нормално, и двата пъти предизвикано. Два часа след раждането бях на крака и се разхождах. Първото раждане беше с епидурална, второто без. Не знам дали съм мислела, че искам да родя отново, но със сигурност не съм се заричала: "Никога вече!" . Бях доволна от отношението на екипа и двата пъти (раждах при един и същ доктор). Освен това сега, почти 2 месеца след второто ми раждане, мога да кажа, че съм благодарна на лекаря ми, че не ми задоволи каприза да ми направи секцио . Въпреки че в началото му се ядосвах точно заради това . Значи точки: 1, 7 и 8

Чувствах се гадно... Не заради раждането, защото беше секцио с пълна упойка, та спомени от него нямам... Обаче от тръбичката, която са ми слагали в устата и от жестоката кашлица, която имах преди това, не можех да дишам и постоянно се давех... А да се изкашлям беше ужасно преживяване, в предвид разреза, който вече имах... Гадна работа...