Весели случки от студентските и ученическите години................

Аз от моите не се сещам, ама майка ми ми е разказвала много.
По тяхно време професор Биолчев бил млад преподавател, преподавал им Славянски литератури (май, не съм сигурна, той е полонист).
Та седят те и чакат на вратата, страх, стрес, притеснения.
Притичва по коридора закъсняла тяхна колежка от друга група (явно и тя толкова ходила на лекции).
Спира се при тях и почва да пита как е изпитът, върви ли, бавно ли е, къса ли.
В това време излиза проф. Биолчев, да си вземе кафенце. Девойката му се нахвърля:
- Как е, колега, къса ли 
Биолчев я поглежда, усмихва се и казва:
-Спокойно, колега, не къса, не къса. 

Не знам как се е почувствала като е влязла.

В училище имахме преподавател на,който по прякор му викаха Лебеда,прякора си получи от една училищна екскурзия.В едно езеро имаше патки,и той извика въодушевено"Вижте ученици лебеди!" и така,с годините му остана прякора,след време беше повикал на една наша съученичка майка й,жената идва в училище влиза в учителската стая и пита:
   "Къде мога да намеря г-н Лебедов?"
а те я уверяват,че такъв учител с такава фамилия не съществува,а жената пак упорито
  "Ама г-н Лебедов е класен на моята дъщеря в 9б......................."
Докато разбере,че класният е с друга фамилия стана доста весело

Историята на Мадам Стасита ми напомня за една учителка, на която викахме Баба Зайка (приличаше на зайка). Един ден беше забравила дневника в учителската стая и изпрати един съученик да го вземе. Влязъл той и учтиво помолил да вземе дневника. Една от учителките го попитала кой го е изпратил и той не могъл да се сети за фамилията и казал "Ами Зайката" После що обяснения даде горкия...

Пак в стил Мадам Стасита. Бившото ми гадже не си беше виждало преподавателят така в УНСС. Не че е някакво изключение, но ме накара мен да ходя да му взимам заверка, защото въпросният професор ли, доцент ли имаше общ кабинет с още двама. Да не се изложи. Влизам аз с бойна крачка в кабинета и питам "Проф. Нам Кой Си?" Посочиха ми го с ехидна усмивка, обясних аз че моичкият е възпрепятстван и т.н. Взех му заветния подпис.
Приятел в нужда се познава.

Един колега обясняваше много въодушевено как ще си вземе един изпит без да учи, защото доцентът е педал и му бил хвърлил око (на колегата). В този момент въпросният "педал" го потупа по рамото и му се усмихна с възможно най-милата усмивка, която смразява кръвта.  И той на есен с песен.

Една година,чакаме асистентката да ни отключи залата,а тя беше горката много комплексирана женица! И както си чакаме по едно време слиза тя по стълбите и....хоп...падна пред нас по очи.Всички взехме да се смеем,а тя бясна изчезна!След малко се връща и и личеше,че е плакала,влиза в залата бясна,и се почна едно изпитване и едни двойки.По едно време идва ред на един мазен колега,а той само и само да се отърве от двойката и каза
   " Госпожо ама аз не ви се смях,като паднахте"
 

И аз да се разпиша тук с нещо весело . Имах ме един преподавател по химия . Той прави опит смесва 2 вещества и казва колеги сега ще се получи примерно син цвят. Но  след като разклати епруветката гледаме др. цвят и така ние го кръщаваме Джон вълшебната епруветка .

Изпит по антична литература. Първият ми изпит като студентка. Изпитва професор и асистентката му. Професорът се слави с това, че къса наред за малки пропуски.  Аз се треса от нерви и приятелката ми ме вкарва в студентската кръчма и ми поръчва чай с малък коняк за отпускане. Идва моят ред и с радост установявам, че в стаята е само асистентката. Тегля въпроси и започвам спокойна да обяснявам, анализирам и разяснявам, силно ръкомахайки. Последното е ефектът от коняка. В един вмомент влиза професора и аз ужасно стъписана решавам, че ще го игнорирам и няма да го поглеждам изобщо. Да, ама любопитството е страшна работа и се престрашавам да погледна с крайчеца на окото си за секунда. С невероятно облекчение виждам, че човекът кима, което е знак за мен, че ме харесва. Отново започвам да ръкомахам и да говоря въодушевено. Накрая се обръщам към него и забелязвам, че той кима, защото има някакъв тик. В последствие се сетих, че е с Алхайцмер. Е, ухилих се глуповато, но взех изпита.

Ох, във ВИАС има един доцент Марчоков, чиито лекции са като Шоуто на Опра Уинфри. 

Иначе си спомням една лекция в първи курс, когато изключително зловещият професор по Теоретична механика - Маленов, забеляза с единственото си око, че една колежка от крайните редове преглежда сутрешния вестник.
Тогава чух най-великата теория, че точно заради такива хора като нея падат сградите, че такива инженери са построили сградите в Турция, които бяха паднали при земетресението преди няколко месеца, а бе изобщо, че тя един ден ще се превърне в убиец и то не на един, а на безкрайно много хора, защото не слуша внимателно за постулатите на Нютон . В това време 90 човека се опитваха да не се разкикотят на глас - дамата изобщо не беше от нашият университет.

От ученическите години. Имахме един учител, който беше плешив и всички му викаха - Плешо.
На една приятелка майка и отива на родителска среща ( той беше класен ръководител ). Влиза в стаята и казва:
Вие сте Г-н Плешев нали?

Веднага ми изплува една случка от годините в техникума.
Към края на учебната година директорката решава да бъде сменен паркета в един от кабинетите. Нашият курс има практика и общо взето се шляем по коридорите. Учителят казва аз и една съученичка да отидем зад училището и да наглеждаме огъня, където топят смолата /или каквото беше там/ за залепянето на паркета. Та, стоим си ние с нея и по едно време аз решавам да отида да си купя нещо за ядене.

Но! Докато ние с нея сме били зад сградата, ученици случайно подпалват тази част от училището, където готовите детайли  се пръскат с лак. Лумва пожар и всички бягат панически навън! Аз веднага отидох при съученичката ми и изкрещях да изчезваме! Минаваме напряко и срещаме директорката, която ни пита:
Тя: -Вие къде бяхте досега?
Аз: - Отзад.
Тя: - Какво правехте?
Аз: - Ами...поддържахме огъня! 

И тя така:

Мис Арк
много весело

Лекция по микроикономика, записваме. Една отзад не чува и пита "Адам и кой?", доц. Кирев: "Адам Смит колежке, това да не са ви Кирил и Методи"

Не знам дали е истина, разказаха ми го: Гръцки студент не може да си вземе изпита 2-3 пъти и решава да се покаже като истински византиец. Отива на поредната поправка с прозрачна торбичка, пълна с уискита, тоблерони, узо и такива неща. Изпитващия я фиксира, бързо завърта една шестица, а гръкът невъзмутимо си събрал книжката, торбичката и преспокойно си излязъл. 

Тази случка вече се разказва като виц.
На изпит в ТУ:
Доцентът, след последния неуспешен опит да открие поне някакви наченки от знания у стоящата срещу него красива студентка, въздъхва недоволно:
- Не мога да Ви пиша тройка, колежке, просто няма как да го направя!
А, тя:
- Ми, пишете ми четворка, тогава.

Само се записвам, за да не изпускам хубавата тема. Със случки ще се включа по-късно

На изпит по минералогия и кристалография, курсът преди мен:
"Колеги, пишете по-бързо, де, вече два часа пишете!"
"Ние пишем бавно, защото после някои четат бавно!"  

хайде още една случка с прякор на учител

последната година в гимназията имахме една учителка по английски, която кръстихме Елтън Джон. в час по математика сме и влиза едно момиче от съседния клас и иска да вземе гъбата за дъската. ние я питаме: "какъв час имате?" отговорът беше: "при Елтън Джон, която изпитва!"

Една случка ,която са ми я разказвали:
В Свищов в СА"Димитрър Ценов", става време за подписи,а моите приятели не ходили на лекции и съответно нито познават преподавателя,а и най-смешното е,че не знаят името му,само по прякор Пачо дебелия! Та пътуват си те в автобуса за общежитията и се питат по между си познаваш ли Пачо дебелия,в един момент един чичко както си седял в автобуса и чел вестник,само свалил вестника да му видят лицето и казал.."Аз съм Пачо....."

В час по химия сме ,  в гимназията. Апатия. Учителката пита къде има нишесте. Някой се обажда - "в картофите". "Още?"...тишина...друг глас - "В другите картофи"

Нещо от моите студентски години Ода за студента

И аз имам такъв случай с неразпознаване на доцента. Следвах право задочно в Благоевград, тамън бях родила и естествено не съм и припарвала на очните. За един изпит пътувам във влака в едно купе с един чичко. Той чете вестник, а аз учебника през цялото време, че хич и не го бях отваряла много. Стигнах до изпита, влизам най-накрая в залата, гледам - чичкото с вестника. Добре, че излезе свестен, захили се и вика - а колежке, знам, че вие си знаете, ама ако и ме бяхте познали  абе малко ми идеше да потъна в земята, ама ми писа петица

    
много забавни истории, аз не мога да си спомня нищо 

Привет   
Темата е страхотна, само се записвам за да я следя, я когато имам почече време ще разкажа

Студентите си правят контролното, пълна тишина, чува се само дращене на хиликали. По едно време от дъното на залата /бяха 56 човека в нея/ се чува силен, истерично фалцетен гласец: "Ши прая кот си искам! Ши прая кот си искам!". Аз поглеждам дъното на залата и казвам: "Прави колега, но не викай!". При което всички студенти изполягват да се хилят. Това бил сигналът на GSMа на една студентка.

Най-голямата простотия , която сме правили беше когато България влезе в НАТО.
С едни "гений" намерихме печата на училището на бюрото на директора /пак се бяхме издънили и ни пратиха при него ама го нямаше/ ,та сложихме печат на празен лист и написахме ,че по случай влизането на България в НАТО следващия ден е не-учебен.
Обикаляха пичовете по стаите и четяха "заповедта" и учителите се подписваха на нея , като разбраха  доста  усилие им костваше да убедят всички ученици да дойдат на училище ....
заради тази простотия щяха да ни изключат ама минахме метър.

Ето и един виц които е тръгнал покрай истински случай.
Студентка опитва да си вземе изпита на духинг.Отива при доцента и той я пита:
- За 6 нали?
- Да!
върши си работата мацката и след изпита какво да види ?
В книжката и слаб 2 и 6 кинта . 

Като стане дума за студентските години и все си спомням за една песен:

"Лекциите в туй прекрасно време,
меко казано съм за..ал,
хубаво е дявол да го вземе,
понапил съм се и съм заспал."

Става дума и за гаджето и за купони, но някой да не ме съди за авторски права, че не знам кой е измислил този студентски "бисер".

Случка от училище ...
Специализирана паралелка по биология - много открехнат клас / токущо усвоил местонахождението на Лангерхансовите островчета - а именно в панкреаса/ решава да се изгаври с несимпатична учителка по география.
По средата на урока :
- "Другарко извинявайте , знаете ли къде се намират Лангерхансовите островчета ?"
- "Някъде в Тихия океан, какво се присетихте сега за тези острови ... ?!"
Задава жената писменно упражнение и докато ние се подхилкваме и смушкваме по чиновете, тя уж небрежно започва да се вглежда заинтересовано в картата шъткайки, неразбираща причината за нашето вълнение .... 

Темата е страхотна, 
Аз завърших АУ в Пловдив и 80% от колегите ни бяха гърци и  не знаеха добре български.Отиваме на изпит и излиза един грък от кабинета на професора,при което всички започваме да питаме как е,къса ли и изобщо как протича изпита.А колегата грък отговори възмутен "Цицките ни скъса"(искаше да каже "всичките ни скъса")

Сетих се и за една история от студентските години на майка ми.Тя е била 1 курс в Русенския университет и имала колежка на име Първолета.А в по-горен курс имало един негър.И при запознанството ,момичета казало "Приятно ми е аз съм Първолета",а негъра оговорил "Щом ти си Първолета,значи аз съм третолета"(човека разбрал ,че момичето му казва  в кой курс е)

anita29 , и аз съм в АУ - и сега е доста забавно там 

В училище определено имаше многооо весели случки, сега ще напиша една:
По време на час: тропа се на вратата и влиза някакво момче:
- Госпожо, може ли Гъбата за малко?
- Да, вземи е, ама после е изплакни и си ни е върни.
А всъчщност Гъбата беше прякор на един съученик, и всички така си му викаха...

Изпит по зоология и систематика на гръбначните животни, доцентката си дреме на катедрата, асистента циркулира из залата, цари пълна тишина. Някъде от задните редове шепнешком се чува въпрос " Г-н В...в, как беше дива коза? " Пича се озърта кредешкром и се изцепва " Доцент А ....а", в залата като мексиканска вълна се понася кикот 

Лекция по органична химия, професора пише дългаааа и сложна формула, стига до края на дъската, врътва се към аудиторията и съвсем сериозно заявява " Колеги, коня свърши "

Иначе по темата.Понеже съм учила в ПУ - английска филология, има там един преподавател Сашко Павлов, той винаги ни разказваше разни смешки, също и Сапарев. И двамата много обичаха да пускат разни остроумни закачки на лекциите.Всички много сме се смяли и при двамата преподаватели /особено вица за Червената шапчица на Сапарев, защо тя се казвала червена шапчица/, иначе за по-подробни смешни случки не се сещам.

Реплики на учителка в нашето училище, тя преподава по основи на електротехниката - 20 човека сте тук, с мен 22.
Доволна съм, днес кафе сте ми купили, че и ресто сте ми оставили.
Днес сте първия клас, който реагира на въпроса и отговоря правилно - радиуса е а.ние не можахме да ви чуем затова казахме а.
Проводникът трябва да прави нещо, а не да стои безмълвен като ученик в 8 клас с час по електроника.

Аз нямам смешни случки, за съжаление. Имам предостатъчно случки, когато аз закъснявам, създавам хаос, правя напук, преча, лигавя се в час и пр. но едва ли ще са смешни на някого.

Имахме една колежка, много сериозно момиче, винаги на всички лекции, направени упражнения, протоколи и пр. На всички изпити - отличен, с изключение на ТЕ, което да го вземеш от първия път си беше чудо, там тя имаше 5.

Та на един сравнително лесен изпит, не знам защо, съобщават оценките на висок глас и "Л.Р. (името й) - петица".

Цялата зала ахна като един!!! 

Естествено, накрая се оказа, че има грешка.

Спомням си в Езиковата, нашият випуск беше забравил да покани директора и зам. дир. на бала...Успяхме в последния възможен момент - деня на изпращането...Ама това не беше всичко. Вечерта на бала се оказа, че не сме им платили кувертите и нямаше вечеря за тях...Умряхме от срам. Естествено нещата се оправиха по бързата процедура, но споменът остава...

сещам се в момента за няколко весели случки от студентските години.
по време на лекции по философия. преподавателят е много готин, но ужасно разсеян (нетипично:)). както си говори по темата в същото време и пише някакви записки по дъската, без да се обръща към нея. Спира да говори по темата и казва:
- ето, тук съм ви написал основните положения- поглежда дъската и вижда по цялата й дължина едни вълнообразни линии. и добавя:
- е, малко нечетливо съм го написал.

другата история е на изпит при същия преподавател- нашия курс и още някакъв курс. влизахме по 7-8 човека в нещо като приемна, теглим въпрос и после имаш време да си нахвърлиш разни работи по въпроса и почваш да отговаряш устно. та в приемната сме от двата курса смесени. колега от другия курс си говори по въпроса и изведнъж изтърсва "мина линейка" и продължава да си говори по темата. след около половин минута професора вика "какво, какво,колега? може ли да повторите" и колега започва пак от някакво място да говори и отново казва "мина линейка". преподавателя го прекъсна с думите, че чак толкова да зубри не бива.
а то каква била работата: сграда, където ни преподават е на 4-ти км с изглед към Цариградско шосе. и докато си преподавал темата професорът си гледал през прозореца, минала линейка и професорът си го помислил на глас, прилежният студент си го записал и си го наизустил. та имал и късмета да му се падне точно този въпрос.

имам и разни истории с една учителка по английски език в гимназията, която беше върла фенка на Лейди Даяна. ама за нея друг път че стана много дълго.

Аз не знам доколко е истина това, може и виц да е, но хората, които ми го разказаха твърдяха, че е така наистина. Става въпрос за двама преподаватели в бившото ВИХВП в Пловдив (понастоящем май се назовава УХТ), които непрекъснато спорели кой е по-добър от тях на белот. Та тече изпит при единия от тях, студентът мрънка, увърта, с две думи нищо не знае. Преподавателят го гледал, гледал и му казал, че ще му пише 3, ако влезе в аудиторията при другия преподавател и му каже, че не може да играе карти. Студентът се почудил, но в крайна сметка не се решил, защото след няколко дни имал изпит при въпросния друг преподавател и нямало как да го вземе при съответните обстоятелства. Тогава изпитващият се съгласил, че може само да извика от вратата, че другия не може да играе карти и студентът се съгласил, излязъл от изпитната зала, отишъл при другата аудитория, отворил вратата и извикал: "Професор еди-кой си не може да играе карти". И побягнал. Професорът вътре реагирал светкавично: "3-ка за този, който го хване!" 

Ще чакам с нетърпение  ... 
И следващата история с картите ми хареса 

Лекция по Етнография. Прожектират ни филмче за българската кухня.
Една баба бие масло и припява нещо.
Доцентът ни-
Колеги, Вие знаете ли колко е трудно да се чука и пее едновременно...

Търновските студенти навремето много пътувахме на стоп.
Колежка отива на изпит по Стара история и докато се вози в чуждата кола,
обяснява, че има изпит при един ушат педераст, без изобщо да обръща внимание,
колко са големи ушите на любезния шофьор.
Владо Попов спира пред Университета и казва-Колежке, аз вярно имам големи уши,
но педераст не съм. Което не е лъжа, имаше една афера там, но това вече са жълтини...

В момента не се сещам за мой интересни случки, но ще ви разкажа за едно от времето на чичо ми. Цитирам го :
... реших и аз да споделя една от моите ученически години /около 1985-6 год/.На приятеля ми тогава им излезе вноската за ЛАДА и отидоха да я вземат.Баща му-голям МАНИАК на тема кола.Ама още преди да се е обадило нещо,то вече е сменено.Задължително всяка събота и неделя колата се отваря откъм всичко,което може да се отвори и се почиства с набор от парцали,четчици,двигатела се боядисва с бронз и т.н.Маниашка работа!Обаче проблем : при всеки по-рязък завой има някакво изпукване откъм страната до шофъора.Какво ли не отваря и не сменя тоя човек-е няма спиране.Тупкането продължава!Така около 7-8 месеца.Една вечер им разбиха стъклото и после при смяната му се оказа,че във вратата има половинка 'СТОЛИЧНАЯ" то с 2-3 пръста водка в нея.Е!Излезе откъде е изтупкването!Ама тоя човек сигурно не беше спал тия месеци да го мисли откъде идва.Само за това говореше.И още една случка с тоя човек /и то по-интересна/.Значи тоя мой приятел живееше с майка си,баща си,брат,баба и дядо в един апартамент!Връща се майка му от пазар /събота или неделя/,съответно колата е разхвърляна пред блока и пак нещо се поправя;под колата се виждат 2 крака в къси гащи ама човека се разкрачил и му се виждат 'кесиите'.Поогледала се жената-няма никой в момента,навела се и.........му ги наместила да не се виждат/да не се излага пред хората/.Качва се горе звъни да й отворят и отваря.....мъжа й!Тя подскочила:'Ти ко прайш тука?',А той '?! тук живея?!,"Ами кой е доло до колата?","Ми един приятел дойде да ми помогне за колата.","Ми що е с твойте гащи","Да не се изцапа човека,качих се да му налея вода,че горещо.Ко ти става че ме разпитваш?"А през това време се звъни на вратата-авера му с цепнато чело псува и бълва:"Маама им ку.ви!Посред бял ден ма фанаха за .уя!"А каква била работата-тя като му намествала мъдята да не се виждат той се свил/все пак го хващат за чатала/си шибнал главата в кардана и си цепнал и челото!От време навреме го разказвам като сме на маса и се сещаме за ученическите простотии.Надявам се и вие да се посмеете!

Истина е, човекът, който не може да играе карти е доц. Янчев, преподаваше линейна алгебра и аналитична геометрия във ВМЕИ- Варна. Много добър бриджор, от републиканско ниво.

Колежка се явява за трети път при Сяро Барудов на Ел материали. Доцентът имаше една камара плоскости и ни караше да ги разпознаваме. Колежката е за две и нещо. Барудов и подава една плоскост и й казва, че ако каже какво е, ще има тройка. След дълго мълчание, Барудов "помага":
 - Вие, колежке, като сте насаме с гаджето си, какво правите?
 - Ебонит, другарю Барудов - сияе колежката.
 - Не, колежке, това е целофан.

Имах един преподавател по Социална философия ,който заекваше.Аз влизам запъхтяна,бягала до припадък и заеквайки казвам:Доооббброоо уутррро.Онзи ме изглежда намръщено и виква:ТТии дадда  нне ммми  ссссе  пооодигррраавашшш!
 Или пък:
На изпит по Източна философия се боря за шестица.Професорът ме пита един доста труден въпрос за един вид Йога и аз така ми се приплете езика ,че вместо Йога на "Патанджали" казах йога на "Патладжани"Писа ми 4 и ме прати на село да копам патладжани.
Как колега взе изпит:
 Влезнали сме в час ,изтеглили билети и пишем по темата ,когато един колега влиза с гръм и трясък.Всички с преподавателя вдигаме глави и какво да видим-Николай запретнал крачолите на костюма  ,метнал от едната страна на рамото чорапите ,от другата черните обувки и кален до колената влиза на изпит..Оказва се ,че предишната нощ се е активирало свлачище по пътя до общежитията на Великотърновския Университет и горкия ,за да не заобикаля ,защото ще изтърве изпита минава през тоновете маса.Толкова затъва ,че едвам излиза ,но смел и решителен пристига с 10 минути закъснение на изпит...

На един много як студентски купон, един колега се напива на криво куче и пада на пода. Две от колежките го хващат, завличат го в банята и за майтап решават да го изрусят.  Ама така, както си спи, започват го и го докарват до платинено русо  Пичът не се събуди изобщо. На сутринта като се видя в огледалото, направо се шашна, защото той иначе си беше черен като циганин и сега изведнъж се вижда като блестящ блондин  Започна да се вайка, че се е разболял внезапно и сигурно от смъртоносна болест и спешно му трябва лекар и болница. Всички наоколо обаче си траят и никой нищо не му казва. Не миряса докато не отиде на преглед, та и в поликлиниката са паднали от смях. После дълго издирваше пишман-фризьорките за саморазправа.

ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛ ЖЕНА !!!

Елемент: Жена
Символ: Ж

Атомна маса: средно 53.6кг, варира от 40 до 200

Физически Свойства:
Повърхността обикновенно е покрита с оцветен слой.
Кипва от нищо, вледенява се без причина.
Разтопява се при специално третиране.
Вгорчава се при неправилна употреба.
Намира се в различни състояния, варирайки от девствено метални до обикновено земни.

Химически Свойства:
Има голям афинитет към злато, сребро и различни скъпи камъни.
Абсорбира големи количества скъпи субстанции.
Може да избухне спонтанно без предупреждение.
Неразтворима в течности, но активността и значително нараства при насищане с алкохол.
Най-добрият намаляващ парите агент, познат на мъжа.

Употреба:
Като украшение, особено в скъпи коли.
Може да бъде от полза при релаксация.
Много ефективен почистващ агент.

Тестове:
Чистият вид порозовява, когато бива намерен в натурално състояние.
Позеленява в близост до по-добър представител.

Опасности:
Много опасна освен в опитни ръце.
Не е законно да се притежава повече от една.
Повече могат да бъдат държани на различни места, доколкото не влизат в директен контакт.

Как колега взе изпит:
 Влезнали сме в час ,изтеглили билети и пишем по темата ,когато един колега влиза с гръм и трясък.Всички с преподавателя вдигаме глави и какво да видим-Николай запретнал крачолите на костюма  ,метнал от едната страна на рамото чорапите ,от другата черните обувки и кален до колената влиза на изпит..Оказва се ,че предишната нощ се е активирало свлачище по пътя до общежитията на Великотърновския Университет и горкия ,за да не заобикаля ,защото ще изтърве изпита минава през тоновете маса.Толкова затъва ,че едвам излиза ,но смел и решителен пристига с 10 минути закъснение на изпит...
[/quote]
Юлияна, това свлачище  го помня и аз.  Но ние нямахме изцепки с изпит тогава. Макар, че помня много добре изпит номер 1 в студентските ми години - чакахме госпожата да дойде цели час и половина, и след като й се обадихме да й напомним за изпита, се оказа, че тя "съвсем забравила, че има изпит".

Изпит при ужасен преподавател който къса наред.Колежка от притеснение припада.Преподавателят: "Труповете навън,клането продължава"

След приключване на изпит на две групи, Митю Бабата казва:
 - Караха ми се на съвета, че съм късал повече от половината студенти на изпит, тоз път са по-малко.
 22 от 43

И аз помня подобен случай, колежката както говори нещо се притесни, прилоша й и се свлича,а пеподавателят: седни ей там и се наведи надолу! След 1 мин.: мина ли ти да идваш да те доизпитам?

И аз имах подобна случка. Всички колеги минали на първа дата по търговска статистика, само аз съм останала, понеже тъкмо бях родила. Стана детето на 2 месеца и аз росна прясна отивам на изпит, обаче не познавам преподавателя. Чакам си пред залата и в един момент идва един мъж по коридораи ме пита- мене ли чакате?  Хънката, мънката казах, че не зная. Познайте как ме изгледа и какви бяха изгледите да взема изпита. Обаче ме попита как така само аз не съм се явила,всички отишли на първа дата,само аз- не (човечецът не е скъсал никого тогава). Та като му обясних причината смекчи тона. Даже минах само с разработване на 2 въпроса, без задача.

запис в интересната тема

каде си учила точно

Човече, паднах от смях. Сълзи, сополи, не мога да стана да изпуша една цигара, че като се сетя почвам на нова сметка.

това ме разсмя до сълзи

От преподавател във физико-математическия факултет на СУ.
Вълчето казало, че никой няма да му повярва, че е бил на изпит до 22.23ч, преподавателят казал
 -Няма проблем, - и му дал разписка.

Бях студентка отдавна. Първата година беше още Бай Тошо на власт. Случката е от групата на мой приятел, в ИЧС.

Идва на посещение в тяхната група Бай Тошо. Развеждат го да види как прилежно се учат чуждестранните студенти... Стига до едно черничко момче Бай Тошо, потупва го дружелябно по рамото и го пита:
- Как е, учиш ли, моето момче? Ти откъде си?
- Аз съм от Заир, а Вие откъде сте?

(това бил урокът в учебника по български: - Аз съм от...., а Вие откъде сте? И тъй като тяхната преподавателка знаела само български и чешки, всичко се учело на изуст)

Бях в началото на първи курс, есента на 1979г. Влиза по време на лекция един зам. ректор, говорят си нещо с преподавателя, който ни каза:
 -Съжалявам, чакат ни по-важни дела.
И ни помолва да излезем от сградата и се качим на автобуси. Използваха ни за масовка за посрещане на японска принцеса. На половината в автобусите раздадоха български, на половината - японски знаменца. На аерогарата висяхме един час, накрая самолетът кацна. Аз бях абсолютен бохем, носех две тетрадки в капанска шарена вълнена чанта. Тя и не събираше повече. Принцесата се ръкуваше с някой от посрещачите, ръкува се и с мен. Дланта на принцесата беше широка 4 см. За момент се изкуших да я стисна, но бодигардовете бяха с напрегнато изражение. Та тогава за пръв път се отърках о ВИП-а.

    Първи курс,първи семестър, изпит по теоритична механика.Проф.Кандов въвежда нови методи в изпитването.Разделя черната дъска в аулата на 5 и пет души едновремено решават задачи.Който е готов,говори по теоритичен въпрос и излиза.На негово място влиза друг,който първо пише на дъската и т. н.Аз умряла от страх влизам,заставам пред моята петинка и чакам да ми дадат да си тегля билет.Професора започва да изпитва друг,забравяйки за мен.Аз  бера душа и изобщо не се сещам да си избърша дъската,за да мога след това да пиша.Изведнъж той се обръща към моята петинка,гледа в изписаното и казва:"Добре колежке,дайте си книжката!"За един миг трябваше да реша какво да кажа и като стар мошеник си замълчах,подавайки книжката си.

Моите колежки от унверситета имаха една съквартирантка- много мила, но също така много наивна и лековерна по природа. Да я кръстим с пяркора, който сама си беше избрала "Снакоуман", не "снейк","снак".
Случката е след завръщането ми в университета след 2 години прекъсване. Колежките бяха около 3-4 години по-малки от мен.
Празнуваме значи 8-ми март в общежитията. Пием, пукаме, лигавим се. И отнякъде си се появи тази наивничката. Всъщност аз изобщо не я познавах, що за птица е тогава, но от 2-те изречения,които каза, ми се стори голям шемет. Незнам си как в един момент стана въпрос за това кой на колко години е. И колежките обясняват,на снакуомъна, че аз съм мааалко по-дълтичкаа. И тя с цялото си любопитство и доверие зяпна: "Нима?" , отворила очи като кафени чаши. В този момент една от колежките дава сигнал нещо да я метна. А аз в лигнята си само това чаках. Като започнах да лъжа, да мажа, изкарах се 10 години по-възрастна, с 14-годишен син на име Калоян, който, видях, веднага я заинтересува нашата снакуоман. А колежките седят, подсмихват се под мустак и лъжат, та мажат :"Ааа, ние сме го виждали детето. Голям сладур е. Ама направо да не повярваш нашата бутински какъв голяям син има" и поразкрасихме цялата тази история с детето....
От този ден нататък снакуоман щом ме видеше ми скачаше на врата от радост. Все едно майка си виждаше. А на мен сърце не ми дава да й кажа, че просто на майтап е било всичко,ама тя се е вързала. Направо, викам си, ще му разваля на момичето хубавите илюзии.
И тези илюзии съм сигурна,че продължават и досега, защото един ден в кафето на университета ние пак се срещнахме. Аз точно бях слезнала там да пийна едно кафенце с една колежка и един асистент. Колежката не беше от присъстващите на осмомартенския купон, а асистента пита: "Как е, що е, да не си се омъжила,а? Мъже, деца има ли?", а аз се червя, клатя глава отрицателно и в тоя момент идва снакуоман и много зарадвана,че ме вижда, изръсва: " Бутински, как си? Как е детето?Слуша ли Калоянчо?"....... Брей, рекох си, тази откъде се дяна сега, ама срам не срам, за да не разваля на момичето хубавите илюзии, казвам : "Ох, ами к'во да прай...расте."

ВТУ. Заверка при Сиси Боата.
- Колега, но аз не съм ви виждала!
- И аз, но съм слушал много хубави неща за вас!

На един купон :
- Колежке,какво следвате?
-Следвам хубавите мъже ,колега!

 

Щастливка ! Много ме разсмя   

Страхотни сте всички, но тва с м.дите направо ме разби...

Първи курс, лекция по политически мениджмънт, доц. Рашков увлечено разказва някаква история, при което един колега от по-задните редове нетърпеливо го прекъсва, задавайки невероятно неуместен и нямащ общо с темата въпрос. Моя милост-заслушана с интерес в историята, подразнена от грубото прекъсване, без да се усетя изръмжавам нещо по адрес на невъзпитания колега  , като не съобразявам акустиката в залата и факта, че изведнъж цялата аудитория затихва, а доцентът ме фиксира и се приближава към мен...Аз съответно забивам поглед в земята, а той с равен и много спокоен тон процежда: "Колежке, ама моля ви се, недейте така! Аз като видя жена, готова да ми се скара, ми омекват ставите и отиде лекцията!"... Момент на тишина, после всички избухват в смях...Човека се оказа свежар, но дотогава всички бяхме много наплашени от славата му на "строг сухар" 

И още една случка, същият доцент, вече на изпита в края на семестъра. Седим всички, потим се над въпросите, пишем, а през това време сяда да я изпитват една колежка, с която бяхме много близки. Та сяда тя, видимо притеснена, изчервява се, започва да говори, само че в притеснението си несъзнателно подритва крачето на бюрото. След като отговаря и на последния въпрос, доцента взема книжката, а докато изписва оценката, подхвърля сякаш на себе си: "Само не мога да разбера, колежке, защо бяха всичките тези намеци, та вие си знаехте материала, не беше нужно да ме настъпвате и да ми пускате крак през цялото време"  Миличката му е смляла крака под масата, а той - без да даде и най-малък признак какво се случва...Ей, голям зевзек беше...