- Публикувана: 7 авг. 2008, 23:17 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 20:15 ч.
Отчет на набор 2003 - 30
Добре дошла Gerssy!
Ние вчера бяхме на изписването на бебето. Нашият не прояви ни най-малък интерес. Не пожела дори да се снима(и на изписването на бебето на сестра ми беше същото). Играеше си с някакви клечки отстрани
После се качихме в колата и той ни изненада като заяви, че не му харесва името на бебето(явно все пак мисли по въпроса, но не дава вид да го интересува) и че било грозно.
Та обяснявах, че бебенцата всички са такива, после като се поопънат стават по-хубави.
Сега изпратихме майка и татко с три броя дзверове(моите двамата и на сестра ми,който е почти на годинка).
Натоварихме ги, "опаковахме" ги и се надявам да спят, иначе на нашите пътя от час и половина ще им се види ден.
Ние вчера бяхме на изписването на бебето. Нашият не прояви ни най-малък интерес. Не пожела дори да се снима(и на изписването на бебето на сестра ми беше същото). Играеше си с някакви клечки отстрани
После се качихме в колата и той ни изненада като заяви, че не му харесва името на бебето(явно все пак мисли по въпроса, но не дава вид да го интересува) и че било грозно.
Та обяснявах, че бебенцата всички са такива, после като се поопънат стават по-хубави.
Сега изпратихме майка и татко с три броя дзверове(моите двамата и на сестра ми,който е почти на годинка).
Натоварихме ги, "опаковахме" ги и се надявам да спят, иначе на нашите пътя от час и половина ще им се види ден.
Gerssy, 
Относно телефоните, единственият телефон, с който Слави разполага е стария ми сименс /неработещ естествено/ и това за сега му стига. Още му е доста рано да се перчи с такива "екстри".
След 4-седмично гостуване Слави вече си е в къщи и дори успя да ми изпили нервите до край.
У баба си е свикнал да не спи на обяд и сега ще ми се стъжни живота.
Тъй като той е с две баби, такава екстра като "градина през лятото", особено през август, просто не ни се полага, та и аз с нетърпение чакам месец септември.
Е, желая на всички болни наборчета бързо оздравяване.
Относно телефоните, единственият телефон, с който Слави разполага е стария ми сименс /неработещ естествено/ и това за сега му стига. Още му е доста рано да се перчи с такива "екстри".
След 4-седмично гостуване Слави вече си е в къщи и дори успя да ми изпили нервите до край.
У баба си е свикнал да не спи на обяд и сега ще ми се стъжни живота.
Тъй като той е с две баби, такава екстра като "градина през лятото", особено през август, просто не ни се полага, та и аз с нетърпение чакам месец септември.
Е, желая на всички болни наборчета бързо оздравяване.
Днес си прибрахме детето по молба на майка ми. Няколко часа по-късно почина баба ми. Добре, че изпреварихме събитието и Крис не беше там.
Утре ще го гледа племеницата ми, а ние заминаваме рано на село за погребението.
Крис е целият в пъпки. Майка ми помислила, че са от бълхи и ги намазала с алергозан, но спред мен не са. Доста ситни са и имат по една по-тъмна точка в средата като кладенчета. Има много по ръцете и краката. Малко на кръста и тила, по лицето малко и на устната. Утре обаче няма как да го заведа на лекар. Температура няма. Алергия не виждам от какво може да е. Натравяне също. Не е ял нищо алергезиращо или развалено. Сега ще почета малко за морбилите.
Утре ще го гледа племеницата ми, а ние заминаваме рано на село за погребението.
Крис е целият в пъпки. Майка ми помислила, че са от бълхи и ги намазала с алергозан, но спред мен не са. Доста ситни са и имат по една по-тъмна точка в средата като кладенчета. Има много по ръцете и краката. Малко на кръста и тила, по лицето малко и на устната. Утре обаче няма как да го заведа на лекар. Температура няма. Алергия не виждам от какво може да е. Натравяне също. Не е ял нищо алергезиращо или развалено. Сега ще почета малко за морбилите.
Днес си прибрахме детето по молба на майка ми. Няколко часа по-късно почина баба ми. Добре, че изпреварихме събитието и Крис не беше там.
Наистина,добре че малкия не е бил там.След 4-седмично гостуване Слави вече си е в къщи и дори успя да ми изпили нервите до край.
Мам4е, бързо да се оправяте . Аз на батито сега мисля да му дам малко Цитросепт и витаминки и ще почваме с имуностимулаторите, че дано минем по-леко зимата.
. Аз на батито сега мисля да му дам малко Цитросепт и витаминки и ще почваме с имуностимулаторите, че дано минем по-леко зимата. Кашлицата му се проявява само вечер за около 1/2 час,през деня няма и помен от нея.На вас ви желая по-малко болести,че много се измъчиха дечицата!
Здравейте майчета, логочка, съжалявам за баба ти, гледам лично да не напомням на детето си за хора, които са починали, просто не говоря за това пред него, незнам дали е правилно или не.
Иначе при нас отпуската свърши, тати утре е първи ден на работа и за мама започва мъката да е точно в 16,30 в детската
За ремонта в нашата гадина само се говори тихичко и се питаме една друга майките, но истината е, че още и директорката не знае кога щее, просто сме в "стендбай" позиция, като кажат трябва да имам готовност от другия ден да не го пращам....Иначе почна доста да бърбори, извинявайте ако ви се вижда вманиачено... но това на мен ми е болна тема, защото още има много да даваксва, всеки случай с " неискам" и "нямааааа" не среща никакви проблеми
Иначе при нас отпуската свърши, тати утре е първи ден на работа и за мама започва мъката да е точно в 16,30 в детската
За ремонта в нашата гадина само се говори тихичко и се питаме една друга майките, но истината е, че още и директорката не знае кога щее, просто сме в "стендбай" позиция, като кажат трябва да имам готовност от другия ден да не го пращам....Иначе почна доста да бърбори, извинявайте ако ви се вижда вманиачено... но това на мен ми е болна тема, защото още има много да даваксва, всеки случай с " неискам" и "нямааааа" не среща никакви проблеми
Лого5ка, моите съболезнования
Дано Крис поне да е добре и да не вдигне температура /ако е някаква шарка/.
Ние днес открихме сезона на "плажа". Малко късно се сетихме, но чак сега изкарах книжка и можем да си хайманосваме двамата с Румен. Та плажът се намира в един голям парк в центъра на града, където има езеро. Част от ивицата е засипана с пясък, оградено е и водата е чиста. Има големи пръскачки/фонтани и изобщо за децата е чудесно. Румен полудя направо, защото до сега се беше плискал само в басейнчето в задния двор, а за него това беше крайно незадоволително
Обещах му да използваме всеки топъл ден и да ходим там, защото почти не остана до края на лятото.
Сега имаме малко обедна почивка и после сме на парти. Племенникът ми става на 3 днес и ще трябва да го отбележим подобаващо
Дано Крис поне да е добре и да не вдигне температура /ако е някаква шарка/.
Ние днес открихме сезона на "плажа". Малко късно се сетихме, но чак сега изкарах книжка и можем да си хайманосваме двамата с Румен. Та плажът се намира в един голям парк в центъра на града, където има езеро. Част от ивицата е засипана с пясък, оградено е и водата е чиста. Има големи пръскачки/фонтани и изобщо за децата е чудесно. Румен полудя направо, защото до сега се беше плискал само в басейнчето в задния двор, а за него това беше крайно незадоволително
Обещах му да използваме всеки топъл ден и да ходим там, защото почти не остана до края на лятото.
Сега имаме малко обедна почивка и после сме на парти. Племенникът ми става на 3 днес и ще трябва да го отбележим подобаващо
. Много познато ми звучи , на Gerssy и Емо!
Лого5ка, моите съболезнования
Дано Крис поне да е добре и да не вдигне температура /ако е някаква шарка/.
Дано Крис поне да е добре и да не вдигне температура /ако е някаква шарка/.
Лого5ка, моите съболезнования!
Миналия месец ходихме с мъжа ми и Иво да видим баба ми в селото, където живееше. Беше жива и -за нейните години-сравнително здрава. На следващия ден почина.
По някакъв начин се радвам, че Иво можа да я види и се надявам да запази спомен за нея. На погребението не можахме да отидем по причина, която не е мястото тук да разказвам. Сега, в петък, ходихме с него на помена за 40-тия ден. Преди това също съм го водила на гроба на чичо ми. Говорили сме за смъртта. Обясних му, че хората умират и душите им стават звездички и ни гледат от небето. Дори и през деня-защото звездичките са там, на небето, но заради слънцето, което свети много по-силно от тях, не можем да ги видим. Но хората, които ни обичат, са там, горе, и ни гледат постоянно и ни обичат от небето. А телата остават заровени в гробчетата, но важното е, че душите им са живи. Иво много често иска да говорим за звездичките на починалите му прабаби и прадядовци и на чичо ми. Изобщо-този въпрос много го впечатлява и явно често разсъждава върху него, но засега го приема спокойно. 
Вчера оставихме Иво при майка ми и баща ми на село. Бях го подковала много здраво. Най-добрите му приятели са при бабите си, няколко деца от групата му също се върнаха от ваканции при бабите и дядовците и той го приема по-нормално-като му казвам, че всички момченца на 5 години (а за него е много важно, че вече е на 5 и е голям) ходят при бабите сами, без майките и татковците. Казах му и че като се върне ще е пораснал с цял един сантиметър и ще го премерим на динозавъра (на който отбелязваме с чертички колко е дръпнал). Изобщо-играх на струната "голямо момче". Не плака изобщо като си тръгнахме. Но в момента, в който минахме първите 10 метра с колата аз така ревнах, че направо не можех да си поема дъх. Малко преди София вече излях всичката течност, която можеше да се изцеди във вид на сълзи. Прибрах се и легнах-бях изтощена от реване. 
Миналия месец ходихме с мъжа ми и Иво да видим баба ми в селото, където живееше. Беше жива и -за нейните години-сравнително здрава. На следващия ден почина.
По някакъв начин се радвам, че Иво можа да я види и се надявам да запази спомен за нея. На погребението не можахме да отидем по причина, която не е мястото тук да разказвам. Сега, в петък, ходихме с него на помена за 40-тия ден. Преди това също съм го водила на гроба на чичо ми. Говорили сме за смъртта. Обясних му, че хората умират и душите им стават звездички и ни гледат от небето. Дори и през деня-защото звездичките са там, на небето, но заради слънцето, което свети много по-силно от тях, не можем да ги видим. Но хората, които ни обичат, са там, горе, и ни гледат постоянно и ни обичат от небето. А телата остават заровени в гробчетата, но важното е, че душите им са живи. Иво много често иска да говорим за звездичките на починалите му прабаби и прадядовци и на чичо ми. Изобщо-този въпрос много го впечатлява и явно често разсъждава върху него, но засега го приема спокойно. Вчера оставихме Иво при майка ми и баща ми на село. Бях го подковала много здраво. Най-добрите му приятели са при бабите си, няколко деца от групата му също се върнаха от ваканции при бабите и дядовците и той го приема по-нормално-като му казвам, че всички момченца на 5 години (а за него е много важно, че вече е на 5 и е голям) ходят при бабите сами, без майките и татковците. Казах му и че като се върне ще е пораснал с цял един сантиметър и ще го премерим на динозавъра (на който отбелязваме с чертички колко е дръпнал). Изобщо-играх на струната "голямо момче". Не плака изобщо като си тръгнахме. Но в момента, в който минахме първите 10 метра с колата аз така ревнах, че направо не можех да си поема дъх.
Малко преди София вече излях всичката течност, която можеше да се изцеди във вид на сълзи. Прибрах се и легнах-бях изтощена от реване.
Първите раздяли са много трудни, но после и децата и ние свикваме.
Арда от 1 седмица е село с баба и дядо, като тръгна аз едно хубаво се наплаках, но не пред него. В петък му направихме изненада и отидохме да го видим, много се зарадва. Като дойде време да си тръгваме ми беше едно свито че ще плаче подир нас, но за наше щастие един братовчед беше дошъл, който живее там и е бивш футболист, в същото време много се занимава с нашия и като почнаха да ритат топка, едвам дойде да ни целуне. И ни вика, хайде по-бързо че ние играем. Много ми олекна и този път и аз не плаках.
Арда от 1 седмица е село с баба и дядо, като тръгна аз едно хубаво се наплаках, но не пред него. В петък му направихме изненада и отидохме да го видим, много се зарадва. Като дойде време да си тръгваме ми беше едно свито че ще плаче подир нас, но за наше щастие един братовчед беше дошъл, който живее там и е бивш футболист, в същото време много се занимава с нашия и като почнаха да ритат топка, едвам дойде да ни целуне. И ни вика, хайде по-бързо че ние играем. Много ми олекна и този път и аз не плаках.
Алекс много рева тази сутрин като го оставих на градината . Скъса ми сърцето. Какво ли не ми обещаваше, много ме моли . За капак от тяхната група нямаше никои и той съвсем се вкисна. Все му повтарях че е голямо момче и не трябва да реве но въобще не ме чуваше.
Сега ме гризе съвестта и се проклинам че не го вземах.
Уф
. Скъса ми сърцето. Какво ли не ми обещаваше, много ме моли . За капак от тяхната група нямаше никои и той съвсем се вкисна. Все му повтарях че е голямо момче и не трябва да реве но въобще не ме чуваше.Сега ме гризе съвестта и се проклинам че не го вземах.
Уф
Момичета, благодаря ви. Много сте мили и добрички.
Виви, гордея се с теб Най-накрая се престрашихте взаимно да направите сефтето. Повярвай ми, че за децата това е страхотно време да са с баба и деди, да сменят средата, ежедневния забързан ритъм и да са на място, където ще ги гледат като царчета.
Майка ми днес настоя другата сдмица пак да и закарам Крис и май ще се наложи, защото детската градина ще е затворена.
Виви, гордея се с теб
Най-накрая се престрашихте взаимно да направите сефтето. Повярвай ми, че за децата това е страхотно време да са с баба и деди, да сменят средата, ежедневния забързан ритъм и да са на място, където ще ги гледат като царчета. Майка ми днес настоя другата сдмица пак да и закарам Крис и май ще се наложи, защото детската градина ще е затворена.
Виви, браво на теб , а детето ще се справи!
Една приятелка остави двете си деца с първият им братовчед(на 7г на 6г и на 2 г) при свекърва си.Всеки ден й се обаждали, че някой реве. Накрая се обажда тя и чува, че някой плаче и пита вече изморено - Е, кой сега плаче? Детето отговаря - Ами баба!
Та и ние така - ще чакам включване от майка ми. За сега нещата са под контрол.
Логопедка, как е детето?
, а детето ще се справи!Една приятелка остави двете си деца с първият им братовчед(на 7г на 6г и на 2 г) при свекърва си.Всеки ден й се обаждали, че някой реве. Накрая се обажда тя и чува, че някой плаче и пита вече изморено - Е, кой сега плаче? Детето отговаря - Ами баба!
Та и ние така - ще чакам включване от майка ми. За сега нещата са под контрол.
Логопедка, как е детето?