Манията на моя син. Дали ви се е случвало?

Ами момче е нормално е да му харесват колите.
Това че, моето момиче е лудо по Барбитата, не го прави с нищо по-различно от останалите деца.

Напълно нормално за момченце. Ти се радвай, че от коли се интересува, а не от кукли и гримове. Тогава щеше да имаш основание за притеснение.

Имам приятелка с такъв "маняк"  Вече 6 годишен. Като проговаряше първите неща, които научи, бяха марките на колите 
Играеше само с колички, изпадаше в екстаз като влезе в колата. С възраста тази мания позатихна. Не че не ги харесва, но откри още много интересни неща.

Според мен нямаш повод за притеснение. Ако се притеснявате толкова много, една консултация с психолог не би навредила.

Не знам дали е страст, но и моето момиченце откакто видя анимационния филм "Коли" предпочита да играе с тях. До тогава не се интересуваше от коли, но сега знае всичките им имена (на героите от филма, не на колите по улицата) и имаме цяла колекция. Преди това беше нещо друго.

Какво имаш предвид, че другите деца кротко се разхождат? На детската площадка? Там аз не виждам много деца кротко разхождащи се. Ако излизате навън, колите не идват с вас. Това е нашето правило. Имаме играчки за навън и вътре. Тези, които са за вътре, не излизат навън (за да не мъкнем бактерии и т.н.).

Опитайте се да го водите където му харесва-- в парка, до басейн за да плува, в специален ресторант за деца с игри. Ако мама и тате излизат да спортуват или да се разхождат. той идва с вас--колите в къщи.

Ако не иска да яде, спи, или да общува с вас или други деца, а иска само да играе с тези коли, тогава може би се консултирайте. Но аз мисля, че това ще отмине.

Дете на 1 г. и 8 м. и психиатър ми звучи като шоколадова торта с оцет.
Децата са различни, едни се разхождат кротко, другите тичат и късат нервите на родителите си.
Аз сигурно е трябвало вече да вкарам в лудница 4 годишната си дъщеря, която си мисли, че е Барби и сутрин я будя с думите:"Добро утро барбаресо!".

Често се замислям дали родителите не са за психиатър.

А защо не започнете да го возите по често в семейната кола.
След време може да спре да харесва толкова автомобилите.

  Какъв психолог бе хора. Детето харесва колите, не иска да членува в секта на дявола  . Нищо му няма на детето ти, не търси под вола теле. Радвай му се и го обичай, това е достатъчно.

Моя е вманиячен пък на тема всичко ще епревозно средство, но най-вече обожава трамваи и влакове! Така че споко - момчета, кво да ги правиш!

О.К. Ти какво искаш всъщност?!
Да седи на едно място до теб в някоя градинка и да играе с ръцете си ли?
Ясно е, че приема автомобилите за големи играчки.
Когато, даваш на едно дете да опитава от нещо, бързо му омръзва. Возете го на рейс, на кола и т.н.
Не го ограничавайте, защото, когато забраняваш нещо на едно дете става още по-страшно.

П.П. Ако, искаш да изкараш детето си ненормално, това вече е друго нещо!
И един въпрос от мен: Какво казва педиатърът ви за поведението на детето?
Вместо цял форум да се изрежда да ти обяснява, че това е напълно нормално поведение, питай личния лекар на детето, не психиатър.

Не виждам, защо ако едно момченце си играе с кукли и гримове е основателна причина за притеснение! Ако едно момиче си играе с количка, танкове и пушки, притеснително ли е? Това са глупости!!! Моя син играе с кукли и иска да се черви или слага спирала! Може би трябва да потърся професионална помощ, а може би и не само аз... Повечето момчета в кварталната градинка, бутат колички с кукли... Това са пълни глупости, нормално е едно дете да има интерес към играчка, която няма вкъщи, както и да му е интересно да разбере какво е това, което мама или баба ползват. Дете, нормално е да прояви интерес към различни неща, та то сега опознава света!

По темата, смятам, че нямате място да се притеснявате! Защо не му купите една кола, от тези по голямите, с акумулатор да може сам да си я кара. Моя син пък иска да кара колата, като седи в мен. Купихме му негова си кола, която може да кара по улицата и е много щастлив и от тогава по-малко има интерес към истинските коли.

И Стефан е луд по колите, а за онези The cars не ми се обяснява, гледа се по няколко пъти на ден - за събуждане, ядене и заспиване.
Не смята, че са големи играчки колите на улицата обаче. Но за сметка на това се вози всеки ден в 2 коли - моята и на баша му, знае всички марки, играе си само с колички. Коленете му са в рани и синки, защото в яслата и вкъщи се влачи по колене на пода да си ги кара и паркира. Нищо ненормално не виждам в това. В Мамакуйн съм се превърнала

Това,че се тръшка и изпада в истерия не е ненормално,но е доста неприятно.
Решенията трябва сами да ги търсите.
Едно предложение - купете му "СПЕЦИАЛНАТА детска кола" и ... знам ли и аз,и моята изпада в такива настроения  .
Предполагам че до няколко месеца,като почне да разбира все повече ще  намерите начин да го отвличате с други  стимули.

Намерете някакъв подход..успокоителен..вземете му книжка с коли.... като правилника за движение..и му обяснете всичко..все едно ..че е голям човек.

Разбирам, че истериите те притесняват. Чак сега видях, че детенцето е на почти 2 години. Може би просто наближава т.нар. "ужасни две".  Тази фраза е много популярна където съм аз и с добра причина. Децата имат силни изблици на негодувание (образа на родител, мъкнещ ревящо, ритащо хлапе идва наум). Това е нормално за възрастта. Има много литература по въпроса. Има един педиатър, който е известен с това, че определя децата на тази възраст на еволюционното развитие на неандерталци. Аз не харесвам тоя термин приложен към деца, защото не мисля, че детето е миниатюрен неандерталец, но самата дума подсказва какво е нормално за 2-годишните. 

Боя се, че нямаш много избор и ще трябва да изчакаш за психолог, ако това наистина толкова те тревожи. Не знам за много психолози, които ще се наемат да правят диагнози на деца под 2 години. А и мисля, че повечето от тях слагат, за съжаление, диагнозите и клеймата на децата много бързо и лесно.

Не се притеснявай.Големият ми син мина този период.Преди една година тичаше и при отворена врата /на чужда кола/ влизаше директно вьтре.Изкарвах го с рев и крясьци,а сега ми е смешно.

Имам позната, на която детето също много си падаше по коли. Освен това проговори късно и го водиха на логопед и психолог. Психологът я посъветва да скрие някои от количките му, защото той наистина имаше много и да му остави само няколко. На мен това и тогава, и сега ми се вижда пълна глупост. Сега детето е на 9, няма никакъв проблем в развитието, знае всички марки коли и обича да гледа формула 1. Напълно нормално за едно момче.
Относно хвърлянето към колите- друга моя позната има дете на около година и половина. У тях имат ротвайлер. Детето го обожава. Навън се хвърля да прегръща и целува уличните кучета. Засега не може да му се обясни, че не трябва да го прави. След време ще може. Същото е и с твоето дете, което се хвърля към колите. Търпение и спокойствие, всичко ще се нареди.

Каква мания при дете на две години? И какво значи ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ, ИЗПАДА В ИСТЕРИЯ, когато се отнася за дете на тази възраст? Ми че моят син като излезе навън, истерията и тръшкането са поне пет пъти за половин час, когато не стане на неговото и изобщо не смятам да го водя на психиатър, а интересът му към превозните средства от всякакъв вид изобщо не смятам за мания, а за съвсем нормално нещо. Голяма работа, че реве и изпада в истерия, когато трябва да се отлепи от колата, нищо няма да му стане. Ще се потръшка и ще му мине.

запазена ма®ка доста си изопачила изказването ми. Не съм писала, че йок - внимавайте да не се заиграят момчетата ви с кукли и спирали - много е лошо, марш на психиатър, ама ти нещо бързо си се закачила  . Идеята е, че тогава евентуално може някой родител с по-тесни схващания да се притесни, познавам доста такива, но за твое сведение, не съм от тях и лично аз съм купила на сина ми бебешка детска количка да я бута и никак не се срамувам или притеснявам, че го прави. Надявам се да си разбрала този път идеята ми!
Към автора - защо не го водите на места, където има възможност самия той да кара коли - има много акумулаторни такива например. Има и други детски люлки коли и джипове, на въртележките например. Ако все пак иска истински, както те е посъветвала Франческа Салиери, използвайте семейния или градския транспорт за повече разходки. Избягвайте да се движите покрай улиците.
Синът ми изпитва страст към колите. Когато имам възможност оставям го в семейния ни автомобил, под наблюдение естествено, да си "кара" до омръзване и след това доброволно слиза.

Синът ми мина през периода с тръшкането, плачът преминаващ в пищене, лягане на земята и почва да си удря главата.... И какво ли още не, хвърляне на предмети, тряскане на врати.... Идвало ми е да го смачкам.. Това беше период, който продължи около 4-5 месеца. Виждах се в приключение, защото той за какво ли не изпадаше в такива изтерий и просто целия сценарий беше ужасен и е имало случай в които е продължавало в часове. Никога обаче не съм си помислила, че детето ми има нужда от специалист. Дори бях пускала тема по този повод и се оказа, че повечето 2 годишни дечица, та дори и по-голями поставят родителите си  в такива ситуаций. Ще отмине! Научи се да го игнорираш, но просто бъди наблизо за да не се нарани. Аз даже когато сме си вкъщи и той почваше така да пищи, да се тръшка и да се наранява сам, сядах до него и почвах да му приказвам да спре, че ще го заболи главичката. Когато обаче той надаваше все повече вой, просто почвах да го имитирам. Не винаги действаше, но определено помогна, за да премине по бързо през този период.

Вени9, в никакъв случай не съм се обидила, но и ти така го беше написала. Над тези неща съм!  Сина ми има кукли барби, на които е фен. Имаше период в който види ли някъде такава то тя е наша. Качваше ги на колите му, къпеше ги във ваната... Сега е на тема токчета и рокли  . Това не ме претеснява. Както е във роклята (обикновено някоя моя блуза) взима и играе с танкове и джипове, пистолети... Нито теб, нито някой друг съм имала конкретно предвид. Всеки има различни виждания и схващания за нещата.

Децата ни порастват и за тях всеки ден е различен. Научават нови неща, любопитни са и отворени към света. Днес са любими колите, утре ще е нещо друго, другия месец съвсем. Остави го да опознае света със своите виждания и усещания.

запазена ма®ка може така да е прозвучало. Не съм имала нищо лошо предвид, определено . Аз също съм над тези неща и общо взето позволявам на детето ми да си играе с каквото поиска - без да робувам на определения - това за момче, това е за момиче.
Извинявам се на автора на темата и на четящите за спаменето!

Моят син е на 2 год. и често изпада в истерии та чак се захласва,но знам,че това е от възрастта и не се притеснявам особено.Иначе си играе с колички умерено,но навън няма никакъв страх от колите и често се засилва към улицата за мой ужас.След което следва обясняване,дърпане за ръката,истерии абе ужас

Манията към коли им е вродена на момчетата. Синът ми почти само с това играе. Само коли, мотори, камиони... са му в главата

Дребния е същият.От много малък колите са му мания Много обича да гледа гумите им как се въртят,бутайки количка.Има страшно много колички,автобуси,камиончета.Обожава като излезем навън да гледа колите по шосето.Знаеш ли колко сме седяли по спирките..просто ей така..за да ги наблюдава..рекорда ни е два часа,като през това време съм го хранила на спирката.За психолог не съм и помисляла

А ние пък се возим редовно на трамвай, за да угодим на малкия. И не става за 1-2 спирки, трябва да е повече и да кара бързо!Слизаме с рев.Обожава влаковете, а трамвай с два вагона си е малък влак. Колите също обича, но не чак толкова.

Плодова фея ме подсети и за редовната разходка на дребния с баща му с автобуса.Това през ден те се качват,отиват до центъра и се връщат-само и само да се повози на автобус...

Ехо!
Напълно те разбирам. Моето момче пък почти не обръща внимание на колите, въпреки че познава всички марки от малък, но виж - багерите са една неизчерпаема тема. Няма строеж, пред който да не стоим с часове. Няма празник, на който да не е получил "земекопна" машина. И после пак си поръчва да получи "само още един багер"   Е, ако трябва да съм точна - интересува се и от снегорини, валяци, бетонобъркачки, трактори и т.н.
Но това, което прозира в твоя пост е притеснението от това, че не можеш да го отделиш от колите. Рецепта нямам, защото и при нас е аналогично, но действам на принципа на "договарянето". Т.е. "ще погледаме още 5 минути и след това..." еди какво си, "съгласен ли си?" и така... Понякога отстъпвам и с обещанието и "после пак ще се въренем да видим още колко е изкопал" и тайничко се надявам по някаква причина багера да е спрял работа за малко точно в този момент. С други думи - насила не става. Пробвала съм - истерията е пълна. Трябва да го убедя, че той иска. Дори съм готова да го изчакам, но го предупреждавам, че стоя и чакам да ми каже кога е готов да продължим, като честичко го подсещам  
Вече на три и половина и аз се замислям за консултация - не толкова с психиатър, колкото с психолог, но истината е, че вътрешно съм убедена, че детето е по-емоционално и трябва да имам търпението да го следвам 

И аз мисля, че е нормално.Синът ми е същият - ходи и пипа всяка кола,иска да отваря вратите,иска да отключва и заключва, винаги когато минем покраи кола се залепва за нея , ако го оставя може да си играе с часове...........

Не е мания,а интерес.Моят син се лепеше по колите още от както навърши годинка и истерясваше когато тръгвахме в друга посока.Отмина за 2-3 месеца.Сега пък не търпи отворени врати и прозорци.Затваря по скоро притваря де що отворена врата и прозорец намери/дори и по магазините/,аз тъпо и упорито отварям /лято е,горещо все пак/ и така до вечерта.Търпение...

И синът ми е в отбора.Знае почти всички марки.Разхождайки се винаги коментираме марките на колите,които преминават по улицата.Имаме доста списания за коли.Много обича да ходи с баща си на авторазходки.
Вкъщи си има всякакви коли-малки и големи(с акумулатор и без),много си играе с тях.Даже в момента е затворил вратата към хола и кара ли,кара.Даже ключ си е направил от кламери.Като му омръзне едната кола,качва се на другата,после на колелото и така.
Може би и на твоето момче му трябват подобни занимавки.

айде и ние в отбора  синът ми е на 4,5 години и познава всички марки автомобили само като им види емблемата  и не само това, на повечето марки, знае и имената на моделите  случвало ни се е от 100 - 200 м да види някаква кола и да спринтира до нея само и само да и опипа емблемата и да обясни на всички манаващи каква точно и тази кола  това на мъжете им е вродено 

Ами возете го повече на семейната кола, накупете му колички играчки малки, голем, всякакви, пускайте му филмчета за колички....ще почне и да се интересува и от други неща....но му задоволете страстта...има нужда...и моя гледа всички коли, пипа им емблемите, гумите, фаровете, номерата, гледаме по пътя на всяка кола кормилото....обожава да играе с колички...почти с друго даже не играе вече.....никой не го е учил специално - ама момчета...кво да ги правиш...влече си ги.....

И ние взехме подобна кола, с която да си прави кръгчета из квартала. Не виждам нищо тревожно в тази мания към колите. Синът ми е същият. Все "мон, мон" (камион) му е в устата. Сочи всички коли по улиците. Вече различава кое е кола, камион, микробус, автобус. Много е въодушевен като ги види. Обича и да се вози. Аз какво да кажа като в продължение на 2-3 месеца ръчкаше с едни ключове по ключалките на всички коли пред блока.  Манията за ключовете се прехвърли само към колите. Имаше връзка с непотребни ключове, в която обаче присъстваше и резервен ключ за колата. Ключове, без такъв за кола между тях, не признаваше. Слава богу ключоманията вече почти го напусна. Скоро сигурно ще се прехвърли на нещо друго, а не само на коли.

а/ Вземете му кола играчка - голяма - дали ще е за бутане с крака, или акумулаторна, зависи от възможностите и желанието ви.
б/ търсете алтернативи - щом обича коли, не обича ли колелета? Не можете ли, когато искате да го откъснете от колата, да му предложите да кара колело, или да 'шофира' на онези камиончета, или лодки катерушки по детските площадки;
в/ звучиш така, сякаш за теб неговия интерес е бреме. Използвай интереса му. Опитай се да го учиш на цветовете, докато гледате колите, после на марките....

Моят също е луд, ама наистина луд, по коли. И ние можем да стоим при някой джип, или камион с часове. На година и половина е и успешно разпознава кола, джип, бус, рейс, камион и "баничарка" Знам, че понякога е малко досадно, но пък ми харесва, че детето така се пали по нещо.

А всъщност защо не е имал досег със семейния автомобил? Возете го, пътувайте, оставяй го на шофьорското място, да се преструва, че кара... Синът ми задължително си взема порцията "шофиране", когато сме на село и колата е паркирана в двора на къщата.
Другото са го казали - детска кола (взехме му за първия рожден ден, все още си я кара вкъщи), по-нататък може да учите марките, цветовете, въпросът е да се научи постепенно на безопасност и да не се втурва така към колите. Иначе нищо обезпокоително не виждам.

Големият ми син когато проходи преминахме през абсолютно същия период.Не се интересуваше и не виждаше нищо друго освен коли,коли и пак коли.Обикаляхме /държейки го аз за ръцете/ от кола на кола безспирно.Нямам спомен точно колко продължи,но помня че дълго го държа тая му страст.
После така научихме цветовете,за всяка кола питаше какъв цвят е и от тях се научи.

Защо търсите под вола теле.. оставете детето да си се радва на това което харесва.. при нас действа добре, когато в сюблимния момент като се прибираме извадя някоя позбравена метална количка.. да отбележа, че съм наясно с проблема ви защото и моя син от бебе само коли го интересуват.. и нашия рай е паркинга и ние бръмчим след всяка кола, автобус, камион, багер и т.н... не бих се трогнала и за минута от това, че детето ми има страст към колите, камо ли да търся психиатър за целта..

Моя син е на същата възраст и преди пипаше емблемите на определена марка автомобили но това отмина.Познавам едно дете което имаше страст към динозаврите.Гледаше ги на филми,играеше с пластмасови и плюшени играчки)добре че няма истински )Но вече порасна и тази му страст поотихна.Сигурно ще отмине

Нормално за момченце

Изглежда ми нормално хоби за момченце на тази възраст. Познавам много хлапета, които силно се интересуват от колите.
Купете му някаква детска кола, която той да управлява и предполагам, че ще се успокои.

Не знам защо всички коментират повода(колата), основният проблем  е реакцията на детето и по-точно ИСТЕРИЯТА!
Надявам се че е фаза защото моята дъщеря(1г. и8м.) всеки ден намира повод за да се тръшка и изпада в ИСТЕРИЯ последната (едночасова) от които приключи преди малко и ме накара да потърся мнения и други родители с подобно поведение на детето.
Моля ако някои е имал подобен проблем с детето си или в момента преминава през такъв период да сподели опита си.
Уверявам ви че гледката на истерично крещящата рожба, почервеняла,  обляна в сълзи с течащи сополи и лиги е най-ужасяващата гледка, която съм виждал до сега.
Някой спомена, че имало литература по този въпрос. Моля да цитира заглавия и имена, ще съм благодарен.
Благодаря.

и мартин има мания по колите от много малък - 2 дума като проговори след мама беше кола, но за мен не е проблем, купувам ежедневно всякакви коли и тегля филми ,той наистина често е прекалявал и се е тръшкал, особено като седне на волана не ни пуска да се качим в колата и  дълго го оговаряме да си седне на мястото
сам си пуска на компа ''колин макрии '' и доста играе  на нея , май отделелен гараж трябва да предвидим за неговите  коли че са запълнили цялата тераса
общо взето само с коли играе - да е жив и здрав това не е никакъв проблем просто страст , дори мания но какво от това

При моя не съм забелязала, но наши приятели имаха такова дете. От малък можеше да стои с часове лепнат на прозореца (те живеят на оживен булевард) и да ги наблюдава. Май доста продължи, но детето израстна, започнаха да го вълнуват и други неща.
А през тръшкането и истерията съм чувала, че доста деца преминават като опит да наложат своето мнение или да постигнат желаното.

Изкуството да си родител на Фицкю Дотсън..
Как да приучим детето си към дисциплина - пак той
Как да общуваме с децата си -
Мъдрата обич
Трудното дете

Моят племенник беше луд по колите от бебе. За всички ни бе загадка откъде и как научаваше марките им и пр. подробности.  Беше съвсем мъничък, когато ми показваше различни коли. Задава се една, много странна (аз пък съвсем не се интересувам от возила). Бре, викам, какво ли е това чудо? А той, със съжаление: "Това е "Застава"!"
Сега е голям, тийнейджър. Авто-манията отмина. Сега свири на китара и прави свой състав.
Големият ми син пък не се заиграва с колички. Баща му мъкне разни готини моделчета, нищо. Не са му интересни. Имаме една колекция от сладурести колички, дано бебето прояви интерес. 

Във всеки случай да го оставяш едночасово да истерясва е най-малкото безсмислено.

Благодаря Скай*

Защото много е вероятно ако задоволите тази негова страст, нещата да се поуспокоят малко...така или иначе почти всички деца около и във втората си година имат такъв период, при кои къс, при кои дълъг....моя синковец няколко месеца подред изпадаше в истерия всеки път като си затръгваме да се прибираме от парка...независимо дали е седял там 15 мин или 5 часа.....всеки ден...по няколко пъти.....е мина и замина...

При нас ситуацията е подобна, не е изпадал в истерия, но има страшен афинитет към колите и то от около годинката като стана. Първо се почна с това, че сам започна да ги нарича "бу" и да ги сочи, слега им казва "коио" и като се излезе се лепва за първата паркирана кола. Даже веднъж си спомням как, излизайки с него без количката обаче, точно пред входа беше паркирана малка червена кола. И той като хукна към нея, като почна едно обикаляне и възхищение, пипане, оглед на гумите, паднах, определено реши, че е една страхотна играчка  Вече си имаме автопарк, в парка само като види количките на другите деца и хуква. Ама предполагам е нормално децата да си имат увлечения по нещо, също като възрастните (то като се замисля баща му е същия маниак на тема коли). Според мен няма нищо тревожно, изчакай няколко месеца, междувременно показвай, обеснявай. Да ти е жив и здрав

вашата е лесна, манията на Огнян от бебе са влаковете...

тръпка си е да ходиш през зимата на ЖП гарата с малко дете и да стоиш и зъзнеш с часове, за да гледате влаковете...

каза "бак" (влак), преди да произнесе думата "мама" 

за истериите по въртележките и влакчетата из парковете не искам да се сещам...

темата ми действа успокояващо, детето има сродни души 

Преди да се притеснявате за поведението на децата си и да си мислите за психиатър, бих ви посъветвала да се попрочете нещо за детската психология и да се опитате сами да разберете децата си.
Препоръчвам на всички книгите на Д-р Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител" и "Как да приучим децата си към дисциплина". Особено първата от тях - в момента я чета, обхваща периода от раждането до към петата година. Детето ми е на 2г.10м., но като чета за периода на първата и втората година, през който вече сме минали, имам чувството че е писана за моето дете. Съжалявам, че не съм я прочела по-рано. Толкова е успокояващо, когато прочетеш конкретно описани дивашките изпълнения на собственото си дете, след което коментара  - "всяко нормално и здраво дете преминава през това"...

Аз имам подобен "проблем" или по-скоро дете с емоционален характер. 
Както вече писах- опитваме се да се договорим предварително. Ще гледаме (в нашия случай) багера още 5 минути и след това еди какво си... Или ще изчакаме да напълни този камион и той като тръгне, тръгваме и ние... Или ще се разходим още малко да видим дали на другата улица не е дошла някоя бетонобъркачка. Няма значение какво. Важното е нещо алтернативно и интересно за него да му се предложи. Моето наблюдение е, че той иска да командва парада. Да каже, да ИСКАМ да видя еди какво си. При всички положения само с добро става. Случвало ми се е да изнемогвам, защото примерно вече е обяд и е страшна жега и аз съм пазарувала и сме на една крачка от вкъщи, но не мога да го прибера. Става истерия. Целия блок ни чува и горещо съжалявам после. Търпение и спокойстви е разковничето, уви и ние сме хора 
В Спок има за т.нар. "гневни изблици". Не е пред мен и не мога да цитирам, но общо взето в тази посока е - въпрос на темперамент, не може винаги да се избегне, но е добре да се усети момента ПРЕДИ истерията.
Всъщност има деца (като моето) което, особено като е уморено или гладно може да направи истерия за това например, че не са му наопаки обувките и че той държи да са му наопаки, защото "така ми е по-удобно", при все, че сам си ги е обул правилно и цял ден не се е сетил за това. Правил ми е и истерия, за това, че не му давам да гълта костилките на черешите. Трудна работа. Но с гушкане и добро се успокои. Чак след това е въжможно да се поговори с него човешки.
Еми, това е, майчета, въоръжете се с много-много търпение, любов и спокойствие 

От тук можете да изтеглите "Изкуството да бъдеш родител" на Додсън
http://www.izvorite.com/downloud/downloud6.htm

Истериите са нормални за възрастта, макар че са доста неприятни. Просто трябва да знаете, че това ще отмине. А това се случва не защото детето е вманиачено или защото вие сте лоши родители, просто това е една трудна възраст. Нужно е много търпение и спокойствие от страна на родителите, за да са спокойни и децата.

Моят съвет е да обясните на детето, че ма коли - играчки, с които децата си играят, както и истински коли, с които не се играе, защото са опасни.
Детето ще ви разбере по-лесно, ако направите всичко това като игра.
Разиграете в къщи опасностите, наредете колите, плюшени играчки или кукли, които наречете "деца" и демонстрирайте на детето, чрез играта какво може да се случи, ако децата играят близо до истинските коли или тичат на улицата към колите. Но не очаквайте детето да ви разбере от първия път, въоръжете се с търпение и спокойствие и повтаряйте, повтаряйте....
А самите вие се старайте, когато разхождате детето, то да не е в близост до "изкушенията", разхождайте го в някой парк или градинка, където няма коли.

Моят син няма никаква мания, ама пак си истерясва по цял ден за щяло и нещяло

Досега не съм намерила успешна тактика, понякога работи едно нещо, друг път друго, най-често - нищо. Но това е нормално за възрастта, важното е да бъдем търпеливи.

И ние сме по колите, знаем и различаваме марки, видове автомобили. Забелязвам, че голяма част от момченцата са така, не виждам нищо лошо и странно в това. А истериите - явно имате кротко дете и са ви изненадали. Аз не се учудвам на нищо от държанието на сина ми вече

Да, и ние имахме един такъв вкъщи.
Като много други момченца, на около две, което не спира да ме изумява, познаваше марките на колите само по силуета, по фара, не само марката, а и модела.
Имахме, и все още имаме, няколко кашона с коли - различни модели и марки. Играеше се денощно.
За третия рожден ден получи невъобразимо разнообразие и количество коли.
И малко след него, страстта затихна. Колите на са докосвани с месеци.
Сега има други, къде по-страшни, мании - дракони, динозаври, игуани, акули,чудовища, за които говори умалително - сладурчетата ми.
Така че да не те стряскам - от сега нататък, ще се чудиш и дивиш на детето си много.
Да ти е живо и здраво, само спокойствие, ще му мине.