Как да се подготвим да раждаме независимо от специалистите и апаратурата

Хайде, в нова тема Благодаря, Мая, че я започваш
Според мен подпоготвката трябва да бъде на физическо и емоционално ниво:
1. Опознай тялото си
2. Опознай естествения процес на бременността и раждането
3. Опознай възможностите за избор по време на бременността и раждането
4. Слушай собствената си интуиция, а не приятелки и доброжелателки
5. Прецени на базата на собсвената си интуиция и информацията, която ти е нужна, дали искаш дадена процедура/тест по време на бременността и раждането.
6. Не спирай да се информираш
7. Запознай се предварително и подробно с обстановката, в която си избрала да раждаш.
8. Запознай се предварително и по-обстойно с хората, които си избрала да присъстват (освен ако вече не са ти близки)
9. Направи така, че да се чувстваш сигурна в средата, която си избрала за раждането. Ако нещо те притеснява, виж как можеш да разрешиш това притеснение.
10. Подготви се не само за раждането, но и за грижите след него - информирай се за кърменето/храненето, за грижата за пъпната връв, за хигената, за памперсите, за ваксините, за процедурите - изобщо за всички свързано с отглеждането на детето през първите 1-2 месеца. За по-нататък ще се готвиш в движение.
11. Използвай техники за релаксация по време на бременността; избягвай хора и места, които те натоварват по някакъв начин. Вярвай в себе си.
12. Използвай физически упражнения и масажи - хем ще ти е по-леко през бременността, хем ще се подготвиш за раждането.
13. "Рънъта праи борбътъ" - беше казал виден спортист преди време. Важи в пълна сила и за теб. Внимавай какво ядеш - не е важно количеството, а качеството. Погрижи се за качеството на храната за своето тяло и това на бъдещото ти дете. Тази грижа се отплаща многократно!!
14. Избери типа грижа, от който чувстваш, че имаш нужда - може да е просто ЖК, може да е и много повече. Ако чувстваш, че имаш нужда да говориш с психотерапевт, направи го. Всичко е от полза.
15. Разгледай всеки свой страх открито и виж как можеш да го победиш. Ако не можеш сама, потърси помощ.

Май е достатъчно като начало 

Един линк, който ми беше много полезен за определяне положението на бебето е www.3dpregnancy.com
Текстовата част също е страхотна, но е на английски.
Мая, Людмил имаше една страница с инфо на български за позите при раждане. Ще се опитам да я изровя и да я пусна.
Имам и линкове с информация за тестовети и процедурите, но всичко е на английски  Май е добре да има повече или предимно неща на български, защото всеки може да търси през гугъл каквото го интересува, а нет-а просто изобилства от информация по всеки един въпрос (макар и най-често на английски).

Меги, благодаря за включването.
Давай на английски. Все пак доста хора четат. А и ще е по-изчерпателно.
Имам разни линкове, ще ги събера, но сега не са ми под ръка.

Авторката, извинявай за любопитството, но да те питам, понеже виждам от линийката, че си бременна - ти вкъщи ли ще раждаш?

Ех, четох, четох всичко цитирано и логика не видях  Всеки сам прави избора си - според зависи от: интелектуалност, информираност, характер, интелигентност, влияния, възможности. Специалист не е равно за мен на адекватно-медицинско лице. На село и най-простата и стара селянка е специалист, но едва ли при проблем ще спаси и бебето ми, и мен 
На апаратура се разчита при наличие на такава и не виждам нищо лошо от възползването на подобната. Интересно как, ако раждаш и тоновете на бебето падат или спират, ще разбереш това без апаратура 

Ресурси дали знаеш точно какво означава 

И пак да питам, както във всички такива теми - ако имате усложнения, проблеми, ядове... към кого ще се обърнете? Защо толкова безотговорност, незнайно с каква цел и защо, не мога да си обясня и разбера. И никога няма да разбера. Ако е заложено моето тяло и живот - ок. Но да нося отговорност за друго човешко същество и да рискувам от глупави, неуместни и неразумни доводи....хм... прекалено съм интелигентна за подобно нещо   

Според мен със и без специалисти жената трябва да си познава добре тялото и да е научила достатъчно за раждането.

Накратко какво бих споделила - в първия етап е най-добре да остави природата да си свърши работата. Контракциите се усилват постепенно, максималното отпускане на тялото ги улеснява, крещенето им пречи. Помага също ходенето пеша и движението, което значи, че не е задължително родилката да се тръшне и да лежи.
В края на този етап болките се усилват, но започва следващият - с напъните.
Напъните се усещат като позив за ходене по голяма нужда. Това стряска жените, на които не е обяснено, и те се стискат, което пречи. Всъщност трябва да се напъват, както в тоалетната, и това най-лесно става в клекнало положение. В тази фаза няма болки, контракциите са напъни, при активно напъване болката не се появява. Бебето постепенно се придвижва все по-надолу. Когато минава главата, е добре родилката да издиша, за да не е прекалено силен напъна и да няма разкъсвания. В старата школа са ги карали да крещят - затова и по всички филми родилките викат. Сега в по-културните случаи казват - ИЗДИШАЙ, в по-некултурните запушват носа на родилката (хем го знаех и пак се стреснах, когато акушерката ми сви тоя номер). И така, вече се е появило бебето. Бебето трябва да изплаче, да почне да диша и е хубаво майката да го гушне и да му предложи да суче - това стимулира кърмата.
Следва раждането на плацентата, което не боли и не е трудно. Акушерката трябва да огледа плацентата дали е цяла. При липса на част от плацентата трябва да се почисти от лекар, под упойка.

Ами, накратко е това - другите неща подробно ги пишат навсякъде.
Ако родилката е спокойна, всичко върви много по-гладко. Паниката противодейства на родилния процес и настават нежелателни явления.

Относно това - да не зависим от уреди и специалисти - то няма връзка с домашното раждане. Не си мислете, че отивайки в болница, специалистите ще раждат вместо вас. Понякога се случва да настане суматоха - при първото ми раждане имаха един по-особен случай, в който родилката искаше да си ходи и се събраха всички да я държат и убеждават - ами това значи, че на практика другите жени останаха без лекар. По-често се случва много народа се мотае наоколо, но при опит да се привлече вниманието на някого, всички да се изпарят мистериозно. Любима реплика е "Да бе да, всички първескини все така бързо раждате"... Другото нещо е, че ако жената е наясно какво става и си ражда дето се казва все едно е сама в къщи специалистите са доволни и я хвалят. Ако не знае какво да прави, паникьоса се и крещи, започват да й се карат, все едно е виновна. Така че по-добре жената да разчита на себе си, пък ако и медицинското лице се отнесе човечно - добре дошло.

Блонди, логиката е, че докторите не помагат, а създават проблемите за бебето и майката.Т.е., ако раждаш без "помоща на специалисти и апаратура" споменатите от тебе "усложнения, проблеми, ядове" няма да възникнат.

А защо тогава ги има въобще тези никому ненужни хорица акушер-гинеколозите?! За к`во се трепят да учат по 7-8 години?! Аааа,да за да създават "усложнения, проблеми, ядове"

Дали ще ражда вкъщи или в болница, нека това да е съзнателен избор на всяка жена, все пак ще ражда своето бебе, не моето.
Но, ако не бяха онези "глупаци" в болницата дъщеря ми нямаше скоро да навършва 4 години.

Така че, и за като Блонди логика не видях.

Аз нещо не схванах смисъла на тази тема, честно си признавам. 

Мисълта на тази тема е как да опознаем добре тялото си, нероденото си бебе и фазите на раждане, за да може да роди сама у дома.

Мда... Не съм за тук и се изнасям доброволно. 

И аз преди да се изнеса ще споделя,че за мен е лудост да раждаш вкъщи, защото при евентуални усложнения всеки миг може да е фатален за майката или бебето. 

Подкрепям мнението на Блонди и вива нова.
Това дали ще познаваш сигналите на тялото, дали ще знаеш достатъчно за бременноста и процеса на раждане е лично твои принос. Той донякъде може да допринесе за чисто психологическата ти подготовка, за това, че ти ще си наясно какво ти предстои. От там нататък, да се опитвате да ме убедите и да говорим за подготовка и помощ без липса на техника и опитни специалисти е просто абсурдно.
Всеки сам избира как и доколко да рискува своя собствен живот и този на бебето си. За някои в по-малка за други в по-голяма степен е нужно до себе си да имат хора на които разчитат.
Не мога да си обясня защо толкова много хора скачат против лекарите и мислят, че те не работят в тяхна полза. Може и да има такива от тях, но все пак наш е избора и преценката на кои от тях ще поверим живота си.
Никога не бих рискувала живота на детето си, заради идеята да оставя нещата да следват естествения ход. Бих ползвала всички възможности на съвременната медицина за да съм сигурна, че ако възникне някакъв проблем ще се реагира адекватно и бързо.

http://homebirth.beinsa.info

Споделям мнението на Вива и Блонди.
С първото си раждане не бях така осведомена и някак си "по неука" по отношение на раждането. Но сега не ми е минавало през ум да раждам у дома. Следвай естествения ход на процеса, опознай тялото си всичко би било по спокойно в присъствието на специалист и апаратура.

Това мнение е безотговорно,да не употребя друга по-крайна дума!Имам две,изключително тежки раждания,като при второто се наложи спешна животоспасяваща операция.Как щях да си я направя в къщи ми е въпроса!?
И относно познаването на тялото да споделя.Мислех,че познавам тялото си,но уви,оказа се,че не е така.Много гадни номера ми извъртя това мое тяло,не очаквах това от него.И добре,че беше лекарския екип,иначе нямаше да ме има,нито мен,нито детето ми.

Дайте да не почваме пак старата песен. Ако вие обичате хората да уважават вашите собствени решения и избор, уважете и чуждите. Раждането у дома е лична отговорност и право на избор.

Нека пишем за тези, които ИСКАТ да се подготвят за домашно раждане.

Ще споделя част от нещата на които ние наблегнахме:

• Запознаване със самото явление неасистирано раждане в естествени условия - като че ли е по-важно бащите, които не са присъствали на раждане да се запознаят с това за да не се "панират" като дойде време за асистиране. Аз самият вярвам, че тялото на родилката знае всичко необходимо за едно успешно раждане и единственото условие е тя да бъде оставена на мира. Полезни са статиите "Не бутай реката - тя си тече сама" и следващата след нея "КЛЮЧОВИ ПОТРЕБНОСТИ НА РАЖДАЩАТА ЖЕНА"
  
  Като начало се свързахме с хора, които вече са раждали у дома. Някои от тях ни изпратиха видео със заснето неасистирано раждане на близнаци. Ще го намерите на http://homebirth.beinsa.info/video.htm "Неасистирано домашно раждане" част 1 и 2.
  
  Прочетете също разказите за други подобни раждания в България. Това ще ви вдъхне кураж и увереност. Те са на http://homebirth.beinsa.info , най-отгоре.
  
  Емоционалното състояние на бебето е решаващо за успеха на раждането - това продължава да се пренебрегва от докторите, които го третират като предмет, който трябва да се извади от родилката. Вашето спокойствие и увереност, сигурността и тишината на дома успокояват бебето. Не забравяйте, че раждането е огромно натоварване и стрес за него. Ако то започне да се върти, да ръкомаха и кракомаха, ще се оплете във пъпната връв и прочие усложнения.
• После идват позите за раждане - след като у дома родилката има свободата да избира произволна поза за раждане е добре асистиращият татко да се запознае с тях за да може да помага: http://homebirth.beinsa.info/#myth3
• Идеята за болка, безпомощност и неприятни изживявания може да обърка и обезкуражи жената, особено ако й предстои първо раждане. Страха идва от филми със сцени на мъчително раждане и разкази на "доброжелателки". Всъщност в аптеката на тялото има нужното обезболяващо средство - надбъбречните жлези произвеждат ендорфин, действащ като болкоуспокояващо средство, потискат безпокойството и способстват за достигане на състояние на цялостно удовлетворение. Под въздействие на ендорфините жените често по време на раждане се държат така, сякаш са приели наркотик. В промеждутъците между болезнените контракции те се чувстват добре. Всъщност при естественото протичане на раждането много жени могат да изпитат истинско състояние на екстаз. На това са посветени статиите  "Нима раждането е нещо опасно и болезнено?", "Раждане в Екстаз", "Винаги ли болката и раждането вървят ръка за ръка?" (след горната статия)
• После идва въпросът какво да приготвим за раждането - добре е предварително да се научите как се повива новородено. На нас ни показаха върху кукла. Пригответе чисти пелени, шапчица, която се слага веднага, защото новороденото бързо изстива, стерилни ножици за прерязване на пъпната връв, щипка за пъпната връв, покривки, одеала, мушама.
• Добре е пъпната връв да не се реже веднага - ето защо.

Това се сещам засега.

Да, наистина няма смисъл от темата. Ако някой търси тази информация, ще си я намери.
Не исках да се разводнява разговорът в друга тема, но все се разводнява, където и да е.

Прощавайте, мисля, че е по-добре да приключим темата. Ако някой иска да си спори и обсъжда, да заповяда, полето е свободно.

Определено има смисъл от темата, стига да се спазят условията на авторката.

Едно записче от мении. Да се информирам, че вече си правя планове за втори брой

Подготвих се докато четях за самият процес, но през ум не ми е минало, той да бъде независим от лекари и апаратура. Как ли щеше прочетеното да помогне на заклещената глава на дъщеря ми , и липсата на напъни за успешно раждане? Който иска да рискува, здравето на детето си, казвам на детето си, защото мен единственото което ме притесняваше беше, как ще се роди детето, а не как аз ще родя.

Още вчера видях темичката, но нямах време да пиша  Исках само да пусна един линк към сайта на една канадска акушерка и дула. Лично аз попаднах на него, докато се информирах за раждането на близнаци. Според мен има много полезна информация и най-вече доста снимки и разкази

http://www.breechbabies.com/contents.htm

При мен раждането вкъщи за съжаление не беше възможно, а и не бих се чувствала спокойно - първо раждане и то близнаци. Явно съм имала и някакво шесто чувство, получих много сериозен кръвоизлив след това и ако не се намирах в болницата не знам как щяха да се развият нещата  Но като изключим финалната част имам прекрасни спомени, както споменава и Людмил, аз бях от онези жени, които са изпитали истинско състояние на екстаз, по-точно бих го сравнила с един прекрасен сън 

Аз открай време имам проблем с правилното разбиране на думите, ама заглавието на темата далеч не ме наведе на "домашно/неасистирано раждане". За мен си е ясно и точно - как да се подготвим НЕЗАВИСИМО от специалисти и апаратура, т.е. да сме подготвени без значение дали болницата разполага с хай-тек апаратура, именити доктори и пр. Пък за избралите домашно раждане - ние си знем защо и как и как сме се подготвяли; това е друга тема.
Мая, правилно ли съм те разбрала? Или пак съм чела каквото не е написано?!?

Разбира се, че правилно си ме разбрала, Меги. Но и да поясняваш и да не поясняваш, все тая.

Людмил, прочетеното в дадените от тебе линкове и направо безумно.

"В по-стари времена плацентата е оставала в пелените на детето поне два дни, след което пъпната връв е изсъхвала и се е скъсвала сама."

Людмил, уточни, моля те, колко по-стари времена ? Плацентата не бивало да се реже веднага, заради ценните вещества - абе хора, не знаете ли че след като се роди, бебето си получава същите тези, дори бих ги нарекла безценни вещества, чрез коластрата и кърмата!!! Какви са тези драми и истерии с прерязването на връвта?

Ами това:

"Най-добрият начин да защитите вашето бебе е да го родите без намесата на медицински лица. Най-сигурното място, където бебето ще е защитено, е собственият Ви дом."[/color]

Извинете, но това твърдение е направо подсъдно!!!! Най-малкото, заради хилядите деца, които СА СПАСЕНИ, благодарение именно на лекарска намеса!!!!

От всичко прочетено си правя извода, че някои хора си живеят в някакъв собствен, измислен свят, и си въобразяват, че живеят в хармония с природата.

В момента проявяваш неуважение към темата и присъстващите тук. Темата е за жени, които не желаят апаратурата да измества майчиният им инстинкт.

Невинни деца и майки се осакатяват и умират всеки ден премазани в автомобили по пътищата в България (за пример виж днешните новини). Смятам за по-безотговорно жена с дете да се качи в гробница на колела, отколкото да ражда у дома със семейството си.

Предлагам ти да гледаш това видео и да си откриеш собствена тема "ЗАЩО ТРЯБВА ДА РАЖДАМЕ В БОЛНИЦА". Там ще можеш свободно да изложиш всичките си аргументи...

На мен много ми помогна тази книга,препоръчвам я където и да сте решили да раждате


http://lib.ru/KIDS/grantly.txt

Людмил, по-спокойно, гледам, скочил си да ме биеш 

Темите от този род би следвало да се обособяват в отделен подфорум за алтернативни методи на лечение, на живот и т.н. Определено не е за тук.

Людмил, не е нужно да ми крещиш. И постът ми е насочен конкретно към теб, не виждам защо намесваш и "тук присъстващите". Може би защото не ти стигат силиците да обориш здравия разум.....И да, тези линкове за раждането са опасни, все едно чета сектантска проповед.
НЕ ИСКАМ ДА СПОРЯ С ТЕБ И ПРЕКРАТЯВАМ КРАЙ НА УЧАСТИЕТО СИ В ТЕМАТА. МОИТЕ УВАЖЕНИЯ КЪМ ТЕЗИ, КОИТО СА СЕ ПОЧУВСТВАЛИ ЗАСЕГНАТИ!

Не мисля, че тамата е за алтернативен форум, тъй като няма нищо алтернативно в нея. Това че системата у нас е закостеняла и не е променяна последните 40 г. (като изключим масовото поставяне на окситоцин, епидуриалните упойки и ужасяващия ръст на секциото), не значи че светът спи. И не става въпрос за холандския модел. Нека погледнем Германия или Франция.
Пародията на болнично раждане, напревена от актьорската група Монти Пайтън е много показателна за това как работи системата днес у нас - майката е пасивна, медидицинският персонал е активен, детето се третира като обект, а не като субект. Людмил даде връзка към филмчето. Цитирам само един от многобройните "бисери" в него - майката лежи по гръб с краката нагоре, заобиколена от всевъзможни апарати и 7-8 души екип и пита "Докторе, а аз какво да правя?"; Докторът отгаваря "Нищо, скъпа. Ти не си достатъчно квалифицирана за това!" 
Мисля, че в тази тема целта е именно да видим кои са ресурсите, които ще ни помогнат да бъдем "достатъчно квалифицирани".
И не, не става дума да изчетем учебниците по акушерство и гинекология - това е работа на акушерките и лекарите. Работата на майките е да бъдат информирани и активни, а не пасивни обекти в една система.
На този адрес http://www.unhinderedliving.com/childbirth.html
има он-лайн курс за подготовка за раждане. Темите покриват не само всевъзможни въпроси свързани с раждането, но и тестовете и изследванията, които се предлагат по време на бременността; физическата активност и храненето; подготовката за раждане в болница, за раждане у дома с акушерка и за неасистирано раждане.
Например, известно е, че никой от тестовете за откриване на генетични проблеми при бебето не е 100%, в най-добрия случай е 80%. Методите, по които се правят тези тестове обаче не са безопасни и носят известен риск от спонтанен аборт. Ако една жена е готова да износи и роди детето си независимо от теоритичните рискове, за нея такива тестове са безмислени. Затова е важно преди жената да се подложи на подобни тестове, да си отговори на въпроса "Какво ще направя, ако теста покаже голяма вероятност за генетична болест ?" Все пак "голяма вероятност за" не е равно на "генетична болест". Ако отговорът е "Ще задържа детето, въпреки всичко", то е безмислено тази жена да си трови бременността с притеснения и да си прави тестове изобщо.
Друг пример е използването на форцепс за "заседнало бебе". Позата при раждане може да се окаже от решаващо значение за избягването на ненужни интервенции. Ако жената клечи, костните й структури се отварят с още 2-3 сантиметра, като правят възможно преминаването на доста голямо бебе. Същевременно пътят на бебето навън се съкращава с около 30% и гравитацията си казва думата също. НО, при положение че всеки АГ доктор е обучен да ползва форцепс при типичната поза по гръб, защо да се гловоболи да помага на пациентката да клекне и пр. Още повече, ако тя не е предварително запозната със своите възможностти и очаква лекарят да свърши работата, с радост ще си чака и форцепса и 4-та степен ЕПЗ и 7-те шева. Епудурилната упойка, наложила след като окситоцина е направил контракциите невъзможни за майката и бебето, също допринася за този сценарий.
Още един пример: пъпната връв се реже веднага след раждането, понякога и по-рано, ако омотана около вратлето, вместо да се остави да спре да пулсира, за да може бебето да си получи всичката му полагаща се кръв. Това се прави за удобство на болницата - нали ако бебето има нужда от кислород или кръв, все пак е в болница - ще го обдишат, ще му прелеят кръв. Но може и да е много по-просто и безболезнено за всички, само дето отнема повече време. Не знам защо в болниците фактора време се поставя над всички други. Някакъв норматив ли гонят?!?! Повече пари ли изкармат така?!?!
Както и да е, отплеснах се, а дадох само един ресурс. За сметка на това пък е доста подробен, макар и на английски.

viva_nova    

Мая, Meg, Ludmil, firebird, fata morgana, благодаря за темата и за отговорите!   
Може би ще върви по-лесно, ако се обръща внимание само на мнения по темата.
А може ли да ви върна във времето преди зачеването? Да започнем разказа за подготовката още от тогава?

Vessela

Хубаво напомняш, че в идеалния случай, подготовката започва значително преди зачеването. Нали душата трябва да се почувства поканена 
Само дето нямам ресурси за споделяне 
Мога обаче да споделя личен опит. Моята подготовка включваше редовен спорт (обичам да тичам ), прочистване на организма (няколко курса гладолечение) и промяна на диетата (натуротерапия), и психотерапия (имах си разни наеща за чистене и се заех да "разчистя", за да й е удобно и уютно на душата).
За спорта е ясно, че е добре да се практикува преди бременността, за да има здрава костно-мускулна структура, която да улесни износването и раждането.
За храната - потресена съм как изобщо не се обръща внимание на този толкова важен елемент в ЖК!!! Трябваше да поръчвам допълнително книги и да се самообразовам. Прочистването на тялото от токсини и невнасянето на вредни вещества чрез внимателно подбиране на менюто е едната страна; другата е храната да съдържа нужните за новия организъм минерали и витамини без да затлачва организма на майката. Прясното мляко е отличен пример за храна с малка стойност (някакъв калций все пак) и много затлачваща (лактоза, мазнини и пр.) Същевременно, трябва да се следи за баланса на протеините. Има разни формули - пр. по грам и нещо на килограм тегло - за моите 59 кг. трябваше да поемам по 69 гр. протеини на ден. Но май не е нужно да е толкова сложно  Пълнозърнести храни, никаква бяла захар и кофеин, минимум сол, повече сурови ядки, кълнове, много плодове и зеленчуци; много вода - не да се наливаш насила, но винаги да имаш под ръка шишенце. Водата помага да се отделят токсините. Последните месеци изпивах спокойно по 2 и повече литра, но тя и жегата навън си взимаше своето...
За психотерапията - това вече е въпрос на личен избор и убеждение. Аз съм изкушена от възможностите на психологията като цяло и исках да видя докъде мога да стигна в задълбаването в себе си. Но определено ми беше полезно, тъй като излязоха "подводни камъни", за които не си давах сметка, а именно те можеха да "преобърнат каруцата" в най-неподходящия момент.
Бременността и раждането са физически, емоционални и духовни преживявания. В този смисъл би трябвало подготовката преди и по време на да обхване и трите нива. Така би била най-цялостна. 

 Темата е страхотна,много благодаря на включилите се   

Meg,   
А таткото беше ли включен в "програмата"?
При "разчистването" използва ли някакви по-специални техники за изкарване на "подводните камъни"?

да попитам колко жени са родили вкъщи без лекарска помощ?

По принцип избягвам да се изказвам крайно тук във форума, но този път не мога да се въздържа. Темата проповядва безумни и опасни неща и наистина повечето ви постове звучат фанатично. Моля се само да не започнем скоро да четем за масови домашни трагедии случващи се с вас или ваши последователи!

Уф, дали има смисъл за н-ти път да се казва, че темата НЕ Е за домашно или неасистирано раждане!!!
Темата Е за подготовеността.

viva nova, ако питаш за планираните неасистирани раждания в БГ през последните 4 години, на мен са ми известни 6 (включая моето), а майките са 5 (1 майка роди и двете си деца така). Със сигурност има обаче много непланирани случаи, при които линейката/докторът пристига след като се е родило вече детето). Сега се сещам и за няколко случая, в които жените не са искали децата и са ги родили неасистирано, за да се отърват от тах, но не мисля, че за тези случаи точно питаш... А и за циганки са ми казвали, че често предпочитат да родят сами вкъщи заради опасенията, че ще се отнасят лошо с тях в болницата... Труден въпрос, наистина; май не се води статистика.... Иначе, ако някой се хване да снеме информмацията от всички съобщения за раждане, там е описано къде е станало раждането и дали е присъствал медицински специалист. Ама това са по около 70 хил. съобщения годишно; не ми се вярва скоро някой да се хване да прави такава статистика...
Ама НЕ за това е тази тема....

vessela, за разчистването работих с психотерапевт, защото прецених, че някои неща са малко извън силите ми. т.е. техниките ги използва той, и да, мога да кажа, че бяха специфични (тя и терапията си беше специфична) но, не знам точно как се казват. Иначе се пробвах в психодрама и семейни констелации за проверка доколко съм се "изчистила". Беше много интересно и се потвърди усещането ми, че съм си свършила работата.
А таткото беше включен в цялата подготовка за раждането, но не и в подготовката за бременността. Като цяло с мъжете е по-лесно - ако не се напиват често  и са здрави, особено пък ако имат чисто и светло желание да създадат нов живот, пречистване не им трябва. Бащата дава заряда, майката превръща тази енергия в материя. Затова е много по-важно майката да си изчисти организма, а бащата съзнанието  Ама да не задълбаваме в духовната част... Не че не е е важна, но за нея си има теми и форуми. Тук само ми се струва удачно да я маркираме като важен момент от подготовката.

Сега обаче се сещам, че ако таткото бъде включен в подготовката за раждането и осъзнае какво предствавлява този момент за него и за партньорката му, майката би се чувствала много по-добре (по-сигурна, по-спокойно) по време на раждането, а това ще се отрази и на самия процес. Т.е. бащата определено има своето място в подготовката и по време на самото раждане. Но пък всичко много зависи от отношенията между партньорите и от разбиранията им за живота, вселенета и всичко останало...

Преди да се изкажеш крайно прочети отново заглавието на темата.

ТИ лично как си се подготвяла да родиш съдействайки на лекаря, апаратурата и акушерката?! Мже би този въпрос зададен от друг ъгъл няма да ти вкарва асоциации за домашно раждане, защото темата не е за оплюване на медицинския екип, или за ненужността
 му. А доколко ти практически си се подготвяла за процеса на раждане?! Всеки може да чете книжки и да се рови в интернет, но това си е просто теория, когато детето реши да излиза то никак не се интересува майка му колко е теоретически подготвена, а дали тя ще му съдейства активно, за да може то да излезе с възможно най-малко психически травми и стрес от какво ли не. Знаем, че над 80 % от среса, кйто човек носи със себе си почти през целия си живот е от родови травми?!

Какво правим по въпроса, за да намалим до минимум този стрес, когато новия човек реши да дойде?!
Така го разбирам въпроса!

И наистина болшинството от жените са пасивни, оставят се изцяло в ръцете на лекарите и апаратурата и чакат да ги изродят. Инжекции, упойки и какво ли още не, като в основата на всичко това стои първопричината, а тя е страха.

Мони, какво правиш, за да си психически спокойна, когато се срещнеш с болката по време на раждане?! Бориш ли се с нея или я използваш за свой съюзник, т.е. използваш силата й, за да помогнеш активно на детето в себе си да излезе спокойно от теб?!

 Чудесна тема   
 При мен подготовката включва главно практикуване на йога.Адаптираните упражнения за бременни,дихателните техники и техниките за релаксация ти помагат да се чувстваш по-добре по време на бременността и те подготвят за самото раждане.А йога по принцип ти помага да познаваш и да се вслушваш в тялото си и те прави по-спокоен,които са важни неща по време на бременността.
 Ще следя темата   

Два пъти съм раждала в болнична обстановка и съм си раждала сама, т.е. акушерката и лекарката стоят отстрани и наблюдават, ама не се напъват вместо мен. Ако родилката не е в час какво става, най-често я навикват, с което не допринасят за улесняване на раждането.
Нормалното раждане зависи от майката и от адекватното й поведение.
Лекарското участие и в двата случая се състоеше в това - след раждането да види има ли някакви поражения и да сложи конци.

Shivani,
Благоря, че повдигна темата за болката и отражението на раждането върху раждащая се 
По втората тема се изкушавам да дам този линк: http://natalyoga.net/birth_trauma.html
За болката имам много ресурси, но никой от тях не е електронен  Има малко инфо на сайта, който е дал Людмил и на сайта, който аз дадох по-рано. Ако мога да синтезирам с две думи - силната болка е признак, че нещо не е наред и най-често това е положението на тялото, някоя стара травма, или блокажи в тялото. Иначе основните причини за силната болка са страха и медикаментите (визирам окситоцина и подобните му). Стряхът се "лекува" с информация А медикаментите - с отказ от информирано съгласие Свободното движение по време на първа и втора фаза, релаксацията (практикуването на адаптирана йога за бременни е отлично средство) и добрата физическа форма променят значително усещането за болка.
Лично аз не мога да седна на зъболекарски стол без упойка - може и чувствителни нерви да са, не знам. Но при раждането болка усещах само докато не си оправих блокажа в таза в подготвителния етап. Оттам нататък си беше сериозна работа, но не и болка.

firebird,
Май много бъдещи и настоящи мами ще ти завидят. В коя болница се случи това малко чудо - ненамеса, когато няма проблем; намеса само, за да оправят проблем?

Чувала съм за следния тест за издръжливост на болка - бучка лед (стандарна форма) се стика в ръката докато се разтопи. Ако издържите на това, значи и на болката при раждане ще издържите. Друг е въпросът, че МОЖЕ да се направи така, че болка да няма и НЕ, не става дума за епидуриал. Болката е до голяма степен в съзнанието ни, затова е важно да работим именно на това ниво. За тези, които четат на английски бих препоръчала Painless Childbirth, Tornetta, G., която може да се поръча от Амазон.

В Майчин дом - София.
При първото раждане имаше в началото неприятни моменти - прегледи по време на контракция (доста е болезнено), система с окситоцин плюс някакво уж обезболяващо, от което пак си ме болеше, но ми се губеха моментите на почивка.
Но това е в първата фаза, в която така или иначе маточната мускулатура работи сама.
Като почнаха напъните, за щастие се смени персонала и млада лекарка ме посъветва да се напъвам клекнала или права.
Много съжалявам, че не й разбрах името, но там болницата е огромна, а и аз как да я опиша - млада лекарка със зелени дрехи...
За второто раждане си ангажирах лекарка, с която имахме сравнително еднакви възгледи по въпроса, дойдохме пеша до болницата в кажи-речи в последния момент. "Измама" установих само на магарето - там е крайно неудобно - слагат едни стойки с едни каиши, за които се държах при първото раждане, а втория път ги нямаше. И като трябваше да се напъна, не можах и ги поисках, те се засуетиха "Хм, то никой не ги ползва", обаче ги донесоха бързо.

Исках да кажа, че по време на изгонването майката е активното действащо лице, а персоналът стои и ако напъните са ефективни, е доволен, ако не са ефективни, вика, кара се и лесно посяга към ножицата или форцепса.  Понеже първото раждане се точи доста време, все пак бях свидетел и на други раждания, така, че чух да викат по други жени да напъват и да им се карат, че не знаят какво правят, че една родилка пощуря и искаше да си ходи, та на бърза ръка я вързаха и роди с форцепс и мисля пълна упойка- тогава епидуралните не бяха навлезли, а и тя внезапно млъкна.
Нормалното раждане си е един естествен процес и тръгне ли, със и без специалисти ще си стигне до края, въпросът е жената да е информирана какво става, да се държи адекватно, и да изисква от специалистите реална помощ - примерно - масаж на перинеума - това би избягнало доста епизиотомии.

Понеже и аз съм раждала в МД, мога да споделя същото като firebird
Първото ми раждане беше там, без да съм се вдълбочавала какво искам и без никакви идеи (освен че исках нормално раждане). Приеха ме с 6 см, качиха ме горе. Направиха ми клизма и оттам нататък нещата си течаха както си е редно - чудеха ми се малко, че бях единствената, която седеше по турски вместо да лежи, но не са ми се карали (само питаха дали ми е спукан мехура). Мехура ми спукаха чак при пълно разкритие, защото не се пукаше сам. Системи не са ми слагали - бяха ми сложили абокат за всеки случай, но така и не включиха нищо в него. Единствено ми направиха един бусколизин в дупето малко преди края, попитаха ме искам ли нещо и понеже не знаех докъде съм, се съгласих - ясно ви е колко действа, особено пък на този етап от раждането Предполагам обаче, че е оказал някакво влияние - защото контракциите ми вместо да зачестят, взеха да се отдалечават, а тоновете нещо не им харесаха и набързо ме прехвърлиха в родилна зала - имах си пълно разкритие, просто контракции нямах по 10-12 минути при пълно разкритие, нямах и напъни. Там ме понатиснаха, защото не напъвах както трябва, направиха ми ЕПЗ и бебето излезе - това са всичките намеси.
Втория път родих и без тези екстри, защото стигнах вече с напъни и нямаше време за нищо. При мен явно лекарствата за потискане дейността на матката действат много лесно и бързо, защото и с второто ми дете стопираха преждевременно раждане в началото на 9.месец само с няколко инжекции (истинско раждане си беше - приеха ме с 1см, 3ч по-късно бях вече с 3 см, но заради ниско тегло на бебето ми нахакаха инжекциите и успяха да задържат, независимо че и тапа вече беше паднала, и всичко). Тази чувствителност очевидно си е индивидуална и се чудя при колко ли жени е така и раждането им завършва секцио именно заради подобна уж обезболяваща и недействаща на работеща при раждане матка намеса.

"Майчин дом" е от типа teaching hospital, т.е. болница, където се обучават лекари и пр. медицински персонал. От една страна това може да означава повече присъстващи без необходимост, повече интервенции, повече проблеми. От друга страна обаче, както е видно от предните 2 поста, някои млади лекари са доста напредничави, четат повечко и нямат закостенелите разбирания на професионалсти с дълъг стаж, а това може много да помогне на майките и бебчета да улеснят раждането и да избегнат накои "задължителни" пороцедури.
Като стана дума за ЕПЗ, много често съм чувала че се прави рутинно почти при 100% от първите раждания у нас. Вероятно процентът е по-малък и вероятно има лекари, които не действат на този принцип. И докато за избягване на разкъсвания има много техники, то за избягване на ЕПЗ има само един начин - да се намери лекар/акушерка, който не практикува ЕПЗ рутинно.
Не мога да цитирам всички изследвания за ползите и вредите от ЕПЗ, които съм чела. Мога да цитирам само изводите на Henci Goer (доста известен изследовател на медицинските интервенции при бременност и раждане) от книгата й The Thinking's Woman Guide to a Better Birth: ЕПЗ няма никакви предимства пред спонтанно разкъсване, противно на убежденията на много лекари; напротив, ЕПЗ може да прерасне в много по-серизно разкъсване; не спомага за избягване на пролапс на органите в тазовото дъно, тъй като се прави в момент кагато така и така тазовото дъно е разтегнато на мах.; използването на форцепс и вакум не налагат ЕПЗ - въпрос на умения на лекаря е; по статистика само при около 5% от ражданията се налага ЕПЗ за по-бързо излизане на бебето.
Как да се търси обаче лекар/акушерка, които не правят ЕПЗ рутинно?! Интервюират се с въпроса "Колко често Ви се налага да правите ЕПЗ", от отговора нещата се изясняват. Ама, пусто, може ли да интервюира човек половин болница лекари и акушерки, че да намери такива, които не правят рутинно ЕПЗ за първо раждане?!

Hedra,
В друга тема беше писала, че при второто ти раждане акушерката е правила масаж на перинеума, но не ти е било приятно. Може ли да споделиш какво представлява този масаж на перинеума при раждане.
Ние правихме такъв за подготовка, но по време на втората фаза изобщо не можех да търпя някой да ме докосва. Планът беше мъжът ми да поддържа топлите компреси за отпускане на перинеума, но в крайна сметка аз го направих, защото наистина не можех да си представя някой друг да ме докосва, пък бил той и най-близкият ми човек 

Ами аз не съм гледала какво ми е правила , но по усещане - с пръсти се разтяга леко перинеума, представи си все едно си пъхнал пръста си в гърлото на бутилка и описваш полукръгчета по долната страна на кръга, който образува гърлото. Не можах да го обясня много точно май Само че явно там някъде има нерв или поне аз така си мисля (навързвайки откъслечни неща като напр. това, че една от техниките за обезболяване на шиенето след раждане е блокада на пудендалния нерв във влагалището и затова се чудя дали за същия нерв става въпрос), защото имаше едно място, където беше направо нетърпимо усещането и аз си кряках с цяло гърло да спре. Явно по време на тези масажи е видяла къде ще се разкъса - каза, че имам срастнато като топче от предишната епизиотомия и на това място ще се сцепи и помоли доктора да резне.
Тези масажи не са нещо ново и нечувано - майка ми е мед. сестра и си спомня много ясно, че са й правили такъв при моето раждане (родила ме е без нито един шев).

Няма други неща.  Всичките гореизброени неща ги пише навсякъде, и ги обясняват в болниците, по курсовете, в книгите, филмчетата...  Навсякъде и общодостъпно. Крясъците и истериите определено са само за филмите 



Пак да се повторя - НЕ Е лична. Раждаш живот, човек, дете, личност. Не си сам! Носиш отговорност за него. И при възможност за избор на компетентна и медицинска и адекватна помощ, е меко казано глупаво и безотговорно да не се възползвш. Най-вече по какви причини? Да се биеш в гърдите, че си родил у дома? И какво от това, ако бебето или жена ти загине? Примерно... Какво й е лошо на болницата? Може да се разхождаш, да се къпеш, да плуваш, да се чекнеш на медицинските топки, да си слушаш музика... каквото искаш. Какво като не си си в твоята си спалня? Ако все пак, което е напълно възможно, възникне рискова ситуация и се наложи спешно упояване, секцио, хирургическа намеса.... какво ще кажеш тогава - Божия воля? Която е можело да се промени, ако сте били в болница? Не знам, може и да греша, аз лично не виждам никакъв, ама абсолютно никакъв плюс и смисъл в раждане у дома. Може и да греша, но все пак не бих рискувала, просто ей така, за идеята. Понеже друга причина и резон не чух, не прочетох, не видях... 

 Темата не е за раждане у дома.
 Подготовката за раждане е важна. Хвала на тези, които вече знаят всичко, но моля ви не изливайте презрението си към невежите! Бъдете благородни- преглътнете досадата и  споделете опита си!
 

Темата наистина не е за домашното раждане, но в много от постовете явно или скрито се усеща внушението, че лекарите са некомпетентни, никога не са прави и са там само, за да травмират майките и децата по време на раждането. Това  ако не  е подтикване към домашно раждане, значи е скрита идея за раждане на тротоара или в магазина. Истината е, че лекарите, макар и понякога да грешат, основното им призвание е да помагат. Не малко хора могат да споделят как са им спасили живота или са помогнали по някакъв начин на децата им.
Иначе е полезно да имаме информация относно подготовката за раждането. Но някои написани неща в темата наистина са опасни. Затова аз се радвам на постове като този на Блонди.
Ще споделя и моя много малък опит. Не съм се подготвяла никак за раждането. По време на самото раждане не правих кой знае какво, но лекарите също. Даже не съм и напъвала особено силно, в смисъл можех и повече, но бебето само си излезе. По едно акушерката настояваше да понапъвам малко в предродилна зала, лекарят каза, че няма смисъл, защото бебето е високо и така започнах с напъните по-късно.
Ще се помъча да отсея полезното от темата и да го приложа при следващото си раждане ( ако има такова).

До тези, които така яростно се противопоставят на естественото раждане:
Запитвали ли сте се защо таткото на бебето трябва да плаща, за да присъства на раждането на собственото си дете?
Не ви ли идва на ум, че можете да родите без медицинска намеса - без системи, лекарства, натискане, епизиотомия , изобщо естествено, но в болницата?
Запитвали ли сте се колко от процедурите правени в болницата по време на раждане са нужни?
Знаете ли защо се стига до усложнения в голям процент от ражданията в болницата с намеса ( стимулиране на раждането, обезболяване) и в малък процент при раждане без активна лекарска намеса?
Бих искала да бъда оставена да родя своето дете естествено, така, както инстинктите на тялото ми го показват, без някой да ми влива лекарства, за да родя в рамките на 8 часа, да се движа така, както тялото ми го иска - да се разхождам, да люлея тежкия си корем, да извивам напрегнатия си гръбнак, да напъвам клекнала ( защото така ми е най-удобно), да пипна все още неродената, но подала се навън главичка на бебето ми за да знам как и колко силно да напъвам, да усетя мократа му кожа върху гърдите си, да усетя нежната тръпка от първото засукване веднага след раждането ...... ех, мечти! Вече "преизпълних плана" с моите три прекрасни дъщери..
И още сънувам това мое мечтано раждане..
Мами привърженици на естественото раждане - ужасно съм обезкуражена след проведените разговори с разни докторя ...още ще мисля..

За масажа на перинеума - практикуването му преди раждането е нещо, което се насърчава и свързва с по-малко разкъсвания. Същевременно няма доказателства за ползата му по време на раждане. Нещо повече - някои изказват продположение, че разтеглянето и манипулирането на кожата допълнително я "травмира" и всъщност допринася за разкъсвания.
Освен това, което предлага Меги за избягване на епизиотомията, друг начин е да не подпишеш инф. съгласие в тази му част, както и раждането във вода, но за съжаление от последното са решили да правят бизнес...

nani, положението при нас напомня Щатите преди 20+ години - разрушена акушерска традиция, акушеркте са малко на брой и ако практикуват, то е само в присъствието на лекар, без право на свободна практика, изгубили донякъде изкуството и опита на традиционното акушерство.  Под натиска на потребителски организации + някои инакомислещи лекари и акушерки започват промените, създават първите родилни центрове, натиск върху промяна на закона за свободната практика, информиране на обществото и т.н. Още са много по-назад от Европа, но пак имат по-голям избор от нас. Ние поне като сме в ЕС трябва да използваме директивите, за да започнем промените тук.

За раждането удома. След 36 седмица в Холандия например е разрешено. Раждаш си в спалнята в присъствието на акушер. ОБАЧЕ, ако нещо се обърка след 10 мин си в болницата.
Дано някой ден и ние стигнем дотам, че да раждаме спокойно, както удома , така и в родилния дом.

Hedra, Iva, благодаря за споделеното.
Като чета, явно няма разлика в техниката на масажа, а само кога се прави. По статистика, масажът правен редовно в деветия месец намалява вероятността от разкъсване, но не драстично. За мен лично масажът ми помогна да се науча да отпускам максимално мускулите си и да не се стягам автоматично, когато усетя натиск, както и да знам кое дишане ми помага най-много в този момент. Не мисля обаче, че масажът оказва някакво въздействие върху еластичността на такъните (а, може и да греша; не знам).
Наистина темата НЕ Е за домашно раждане, но както се оказва у нас е много трудно да намериш баланса и да си в болница със всичките й предимства, но да раждаш активно и минимум стрес и намеса. Все още масово сме в двете крайности - или отиваш в болница и неминуемо минаваш през някои от интервенциите, или започваш подготовка като за олимпиада, молиш се на Бог и раждаш без помощ в къщи. Не може да сме ограничени само от тези две крайни опции. Трябва да се преборим за правото си да раждаме спокойно, на възможно най-сигурното за нас място, в присъствието на кого си поискаме и без ненужни намеси.
Вече се питам дали някога (през моя живот) в Б-я ще се възроди традиционното акушерство  Мисля, че всички много губим от липсата на хора с такива познания и умения....

В Холандия по принцип се ражда у дома  С акушерка, която избираш преди раждането и при която следиш бременността (не се ходи при гинеколог ако няма усложнения) и с една специално подготвена медицинска сестра, която през първата седмица помага за гледането на бебето и евентуално в домакинството. Но Холандия е така гъстонаселена, че в повечето случаи има болница на 10-20 мин. разстояние 


Напълно съм съгласна с Мег, докато болниците в България са такива, каквито са, може да си водим колкото си искаме дискусии по форумите за раждането и ще сме изправени пред посочените вече две крайности. 
Все още не мога да разбера защо бащата трябва да плаща, за да види раждането на собственото си дете и как майките търпят да не виждат децата си с дни. Как така някой ще ми вземе детето, пък аз ще трябва да си "почивам", без да го видя   

Сега по темата  Аз по време на раждането не можех да мърдам много поради огромния корем, в крайна сметка изкарах последните часове легнала настрани и свита в зародишна поза (доколкото ми беше възможно  ). Много помагаше да дишам дълбоко по време на контракциите - дишаш колкото можеш дълбоко и после шумно изпускаш въздуха... и така до следващата контракция. Има много статии в интернет за дишането, наистина помага за облекчаване на болката. След това при напъването акушерката ми казваше да задършам въздуха и тогава да напъвам. Накара ме да си хвана и колената и да се повдигна напред, докато напъвам и наистина имаше ефект. Но аз раждах легнала, защото при близнаци така трябвало, за да не се извърти второто бебе (или поне така ми казаха  )

Одавна се каня да пусна нещо за дишането, за важността на което, fata morgana споменава в поста си.
Е, няма съмнение, че дишането е от ключово значение за живото изобщо - без въдух човек може да живее няколко минути, без вода - няколко дни, без храна - повече от месец
Като цяло приподата се е погрижила да дишаме по най-оптималния начин при вкяка една ситуация - не е нужно нещо да правим за целта. ОБАЧЕ! Това щеше да работи идеално, ако го нямаше страхът и мотивите на съзнанието. Затова е ценно да се подготвяме и по темата "дишане" за раждането.
Според мен, най-добре такава подготовка може да се направи при "специалистите по дишане" - йогите. Вече из цяла България има йога студия, дори не е нужно да е специален курс - йога за бременни - достатъчно е човек да опознае различните начини, по които може да диша, как те влияят на физическото му и психическо състояние, да се научи да оставя естественото дишане да се случва. Отделно има техники, които се преподават в курсовете за бременни, но някои от тях като задържането на дъха и напъването са спорни от гледна точка на ефективността. Примерно, точно при тази техника освен напрежение в коремната мускулатура, което е добре дошло за изкарването на бебето, се получава и напрежение в мускулите на влагалището, което пък затруднява преминаването на бебето. А и всяко задържане на дъха намалява притока на кислород. Нещата не са еднозначни, но докато плацентата е здраво прикрепена към матката и пъпната връв не е отрязана (ев. прищипана някъде, ама това е рядък случай), най-важно е майката да диша - така бебето си получава нужното независимо дали се ражда бързо или бавно.
Дишането е и чудесно средство за отпускане между контракциите. Много е успокояващо е, ако човек може да се концентрира върху почивката си мужду контракциите, отколкото върху очакването си за следващата контракция - особено, ако са болезнени.
Ето и едни линк: http://www.unhinderedliving.com/language.html (последния параграф)
Съжалявам, че нямам електронна връзка към "Exersises for the childbearing year". Авторът е физиотерапевт и нагледно обяснява как дишането се отразява върху мускулите; защо дирижираното дишане и напъване затруднява нещата и пр.

Много интересна тема 

Да се настроим положително и да мислим, че всичко ще мине бързо,лесно, без усложнения и с възможно най-малко болка.
Да упражняваме дишането.
Да се движим много преди раждането. /ако разбира се състоянието ни го позволява/
Да правим по време на бременността упражнения подходящи за бременни

Меги, явно си изчела купища книги, подготвяйки се за преживяването, мога ли да те помоля да ги посистематизираш тук или ако желаеш в Алтернативната библиотека 
Момичета пуснали сте страхотни линкове, сядам да ги чета, а Мая- на теб,благодаря за темата   
Момиченце ли чакате?

Ивелина
Не са малко книжките и не всички са за бременост и раждане, но мисля, че тук е подходящо място. В алтернативната библиотке може и да се размият нещата. Ще седна до края на седмицата да направя един списък.
Апропо, книжките са още в домашната ми библиотека, а някои от майките от Естествено имат копия на повечето книги. Така че ако някой се интересува, може да организираме една реална библиотека

Много хубава тема!   
Аз определено съм доста раочарована от начина по който се ражда в българските болници и затова, ако раждам втори път ми се иска да съм малко по информирана!

Мацки, за пореден път се убеждавам в силата на форума. Утре ще има репортаж на тема "Има ли българката право на избор КАК да ражда и защо се увеличава процентът на родените със секцио", гледайте "Тази сутрин", по Би Ти Ви

Браво, Мая и ако случайно някой от вас е инициирал репортажа      

Предполагам, че репортажа ще е заради решението на МЗ секциото да е макс 35% от ражданията в болниците.
оттук

Темата е невероятно полезна за бъдещите майки.

Здравейте,
основно според мен е да си информиран! да се интересуваш!
тъй като моята мама си отиде преди да забременея си нямах идея за тия неща, съответно почнах да чета и честно казано представите ми се преобърнаха 
а наистина страха от раждане е много голям най-вече защото е нещо неизвестно! знае се че има болка и как да не се страхуваш от това - та то ни е дадено от природата да се страхуваме от болката... а страхът е много голям враг да раждането! страх ли те е ще те боли, защото хоромоните, които се образуват тогава имат различна роля и т.н.

темата е чудесна, защото може да помогне на много майки да са информирани и съответно да родят много по-безболезнено и без страх от нещо толкова нормално и естествено за женския организъм!!!!

живи и здрави!

Ето че стигнахме и до болката
А раждането може да е не само безболезнено, но и оргазмено 
Работата за такова преживяване е преди всичко на психо-емоционално ниво. Любимата ми книга тук е Painless Chieldbirth на G. Torreta (има я в Амазон). Но има и други, разбира се.
Болката може да е причинена от чисто физически фактори като позата или позицията на бебето - това са напълно преудолими неща - човек трябва само да знае какво да направи. Всъщност, работа на акушерките е да предложат на жената пози за намаляване на дискомфорта и наместване на бебето, но у нас това рядко може да се случи, така че е добре сами да знаем какво да правим.
Ето един сайт с предложения: 
http://www.spinningbabies.com/

Аз за болката искам да кажа, че повече ме боля от "стандартните процедури", по време на самото раждане, да имаше болезнени контракции, но някак си не ги помня, защото гледах на тях като една стъка по-близо да си гушна детето.. А като дойдоха напъните, въобще нямаше болка вече.

За тези, които следят темата, имам новина 
Става дума за активното раждане и как да се подготвим за него. Може би всички вече са чували/гледали Клер Лопринци. (ето линк към "Часът на мама" с нейно участие: http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=209&video_id=5168)
Клер вече има уебсайт (все още има работа по него, както ще видите, но е факт ), който ще има и българска версия. Честта да превеждам са падна на мен - www.clareloprinzi.com
Иначе Клер е планувала още едно посещение в БГ за работа с бъдещи мамаи и медицински лица юни месец догодина. Със сигурност ще има обявление на сайта като му дойде времето.
Аз лично съм много благадарна на Клер за съветите и помощта за нашето раждане - показа ни как да се справим напрактика с възможни малки проблеми.

Ихаааааааааааа 

Много се радвам!!! 

Момичета, темата е страхотна! Много ви благодаря за цялата тази ползена информация, която събирате и споделяте с нас! Искрено се надявам за второто дете (живот и здраве някой ден) да съм подготвена и да успея да приложа наученото тук 

Напълно съм съгласна с теб за болката, аз всъщност нямам спомен за болка, по-скоро за приятно усещане,  даже утре бих родила отново  Толкова е невероятно чувството за живота, който извира от теб. Най-странното е, че през цялото раждане очаквах прословутата болка, която така и не настъпи -  само контракциите бяха малко неприятнички  След раждането на първата девойка чаках с нетърпение излизането на втората. Само искам да добавя, че според мен всичко е много повече на психо-емоционално ниво. Ако майката е спокойна и уверена в себе си всичко минава по-леко, не знам какви вещества отделя организма ни, но аз се чувствах като в един прекрасен сън, много интересно, чувах гласовете сякаш през една мъгла, толкова бях концентрирана, че дори мъжът ми досега се чуди как не съм усетила, че гинеколожката е преместила ръчичката на втората девойка, която си я държеше над главата. Затова смея да твърдя, че може би не са толкова важни позите или движението. Аз не можех да избирам позата -  при близнаци се налага да родиш легнала, първо, защото огромния корем не позволява кой знае какви еквилибристики и второ, защото е важно да се следи разположението на второто бебе. Прекарах последните часове преди раждането легнала в почти в зародишна поза настрани, в полумрак, полузаспала, нямах нито сили, нито желание да се движа. Извиках лекарите едва, когато започнаха напъните, оказа се че имам и пълно разкритие и родих с няколко напъна. За мен спокойствието беше най-важното нещо, а то си зависи в голяма степен от самия човек, не от позата или помощта на акушерките.
Давам си сметка, че в българските болници подобно раждане сигурно е невъзможно    С това не искам да хваля тукашните, но ако не друго, то поне ти осигуряват достатъчно спокойствие и т.нар. "прайвъси" ЗАЕДНО с таткото.

Меги, от коя дата е предаването с Клер Лопринци?

Предаването по бТВ беше излъчено на 2-ри септември, но всъщност езапис от 25 юни (ако не се лъжа). Да не би да има грешка в линка, който дадох?

Излизат за седмицата предаванията, затова питах.

Момичета, благодарение на Meg1 ,  която ни предостави диска и на Барбара Харпър (продуцент), която даде личното си съгласие, организираме излъчване на филма "Нежното раждане". Повече можете да прочетете тук.

темата е интересна !Аз също смятам ,че раждането е естествен процес ,но съм ужасно страхлива и колабирам от страх дори само при вземане на кръв и поради тази причина ще раждам със секцио ,защото ако взема да припадна няма да има кой да напъва вместо мен и ще взема да си задуша бебето ! Всичко е въпрос на психика ,и понеже си познавам психиката колко е лабилна предпочитам секциото !Така че наистина трябва да познаваме тялото си и да знаем какво може да очакваме от него ,за да няма неприятни изненади !

Макар че темата е закована, слагам линк, ако някой е пропуснал да я види:

Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Сега копирам един линк от темата на escorial в чужбинския форум и се надявам тя да няма нищо против. Акупресурата помага много, но е важно човек да знае къде и как, затова мисля че ще е полезно това: http://escorial.files.wordpress.com/2008/10/acupressure-points.pdf
 

Страхотна тема!
 Всяка жена трябва да се подготви за раждането. Докато бях бременна имах много малко информация по въпроса (не бях чела този форум ) и затова сега имам неприятни спомени от раждането. Трябва да се дава повече инфо на ЖК и да се поощрява естественото раждане.

Меги, много се радвам, че ще поддържаш бг версия на сайта на Клер.
Като говорим за подготовката, искам да те питам нещо конкретно. Би ли дала линкове към магазините, от които сте поръчали комплекта за раждане и пелените?

подкрепям

Момичета, постът на Мая ви е заблудил! Тази тема НЕ Е за домашно раждане, а за подготовка за активно раждане. Всеки тип раждане може да бъде активно, с тази разлика че домашното няма как да бъде друго. Но пак да подчертая че тази тема НЕ Е за домашно раждане!

Мая, не те съветвам да поръчваш комплект за раждане от САЩ, защото нещата се намират и у нас на значително по-ниски цени. Комплекът така или иначе не включва ножици. На мен ми останаха неизползвани част от нещата и мога да ти ги дам (стерилни са) - клипси (ако искате да ползвате, иначе конци се продават), аспиратора (той не е ползван но трябва да се стерилизира), разни влажни кърпички и ръкавици (не че са нужни, но магат да влязат в употреба). Непромокаемите подложки се продават във всеки санитарен магазин. Ще взема да спретна един списък и да ти го пратя на лични.
Иначе давам линка към сайта тук, защото цените са без конкуренция и има и много материали за подготовка в "книжарницата" на сайта. Даже наскоро поръчах оттам страхотни материали за очучение на бъдещи майки за новият курс на една страхотна акушерка. (честно, завидях на бъдещите мами за обучението, което ще получат и заради материалите, и заради акушерката!): www.1cascade.com

Пелените и гащички поръчах от www.diapersect.com Цените са съпоставими с тези на други сайтове, но този е от малкото, които изпращат в Европа. Гледах онлайн пелените в бебето.ком и доста добре ми изглеждаха така, но това което Ива показа (от същите пелени) никак не ми допадна - иначе цените са без конкуренция! За БамбиноМио знаеш че само с велкро като при памперсите и затова може би протичат. Моите гаички имат по два реда копчета - за кръсчето и за крачетата - така по-точно могат да се "натаманят" към физиката на бебето и може би затова до момента протичане не имало.
Малко разводняваме темата с коментарите за пелени и пр. но и това е полезна инфо.
Исках специално да те питам за хигиената на малките бебета. Продължаваме да къпем детето само с вода и да го мажем само с преварен зехтин. В кой момент би трябвало да добавим и някакво почистващо средство и какво да бъде то (не че не съм се запасила с бебешки и био сапуни, гелове и пр. но ти имаш опит и с други средства и може да дадеш идеи)?

Меги, предишното дете сме го къпали както са ни казали, защото таткото настояваше. За новото ще видим. Така че още не зная какво се прави. А и, ако кажа какво мисля, тук ще има груби коментари  хич не бих му слагала сапун, бил той и био. Изобщо мисля така - ако можеш да изядеш нещо, тогава може да си го мажеш и по кожата.

Всъщност поисках сайта за комплекта за раждане не защото искам точно от тях, а защото не зная какво точно съдържа този комплект. Като направиш списък, по-добре го пусни тук, а не само на лични.

ДА! и аз бих видяла, какво съдържа един комплект за раждане

живи и здрави!!!

Меги, препоръките до са 4-6 седмици категорично да се не се ползва измиващо средство, защото толкова е нужно на кожата, за да си създдаде т.н. киселинна мантия. След това препоръките са да се ползва нещо, което не се нанася директно въху кожата, а във водата за къпане, като не е по-често от веднъж в седмицата (като знаеш - без сулфати, п. гликол, парабени и др. такива хубости) . Личното ми менение е, че докато детето не започне да се поти и цапа от при захранването например, можеш спокойно да си спестиш измиващите средства  .

Meg, една приятелка швейцарка ми преведе една "рецепта" за миене. Ето я:

Рецепта за миене на дупето на бебе

Прави се силен чай от лайка с 15 мин запарка.
30мл. от него се смесва с 1ч.л. олио от коноп и 1ч.л. мед (за деца над 1г)
Миксира се.
Може да се съхранява няколко дни в хладилник.

Мая, Ива, Мактуб, много ви благодаря за съветите

Ето списък на стандартен комплект за раждане
http://www.1cascade.com/ProductInfo.aspx?productid=6000

Голяма част от нещата са за ползване от акушерка или лекар, който присъства - ръкавиците, кърпичките с алкохол (ако трабвя да се инжектира нещо), йодния разтвор... Ножищи както вече казах няма, но има избор дали да включва конци за пъпната връв или клипси. Помпичката за аспириране е за всеки случай и пак зависи от присъсващите дали дали ще я ползват или ще изберат друг метод.
Иначе аз бих добавила кана за гореща вода и няколко средни хавлиени кърпи за прословутите топли компреси против разкъсвания 
 

Копирам няколко линка с инструкции за масаж на перинеума. Освен техникта, важно е човек максимално да отпуска мускулите на влагалището, когато се прави масажът. Това не винаги е лесно и тук дишането може много да помогне. Просто си намерете дишането, което ви кара максилно да се отпуснете. С редовното правене на такъв масаж човек придобива много ясна представа как да отпуска мускулите на влагалището и без проблем може да го направи при раждането, а това намалява шанса от разкъсване или нуждата от ЕПЗ (стига екипът да не прави рутинно тази процедура!):
http://parenting.ivillage.com/pregnancy/plabor/0,,midwife_46dl,00.html
http://www.childbirth.org/articles/massage.html
http://www.babyworld.co.uk/information/birth/assisted_delivery/p … ineal_massage.asp
http://www.birthingnaturally.net/cn/technique/perineal.html

Друга важна част от подготовката са Кегел-уплажвенията. Те дават ясна представа и контрол върху вагиналната мускулатура. Полезни са за подготовката за раждане, както и за възстановяването след това, и накрая (само защото темата е за раждане, е не за секс) - могат да направят малки чудеса за изживяванията в спалнята  Ето една подробна библиотека за тези упражнения:
http://incontinet.com/articles/art_urin/kegelbib.htm

Хехехех аз реших да попрочета какво е писано преди мен, и добре че се отказах 
Какви са тези караници, какви са тези разправии 
Хора, говорим за раждане на дете, не за мозъчна операция 

Та, да започна с това, че си избрах частна болница, с апаратура, с доФтори, с персонал, с големи сметки... Не ми е минавало и през ум да раждам в къщи! Което обаче не означава, че не мога да се подготвям за активно естествено раждане!
Конкретно аз използвах йога за бременни - за разтоварване, за подобряване на тонуса на плода, за подготовка на мускилите;
също си правех масаж на перинеума с масла - за повишаване еластичността на тоз толкоз пренебрегван, а така важен мускул;
правех и гимнастика на същия мускул;
през седмия месец започнах да правя упражнения, свързани конкретно с раждането (някои от тях открих в интернет, някои ми показаха на курс);

за съжаление не мога да пусна някой конкретен линк, информацията си я събирах от къде ли не; полезен ми беше разговор с акушерка, която подробно обясни кога какво се случва, какви признаци какво показват, какво да се прави в конкретни ситуации.

Това, че се подготвях предварително не означава, че съм се отказала от медицината, от лекарите, и от болничната помощ!
То означава, че аз знам кога какво трябва да направя, какво да очаквам във всеки момент, и как да се справя! Три часа преди да се роди синът ми все още бях с минимално разкритие; Петнайсетина минути преди да се роди все още беше "високо"; тези "проблеми" се решиха не със системи, лекарства, скачане по корема и какви ли не още страховити техники, за които съм слушала; те се решиха с активно участие от моя страна, с правилни движения, с правилно дишане, с правилно напъване; защото лежах на масата последните десетина минути, родих на трети напън, нямам епизиотомия, а сутринта след раждането кърмих седнала по турски!

Техниката и медикаментите са много хубаво нещо, понеже те спасяват животи! Не бих се отказала от добър екип, от добра болница! НО! хубавото раждане, което имах се дължи основно на мен и на моето бебе! Никой не може да роди моето дете, затова аз трябва да водя танца, а не да следвам външен човек!  А това става с предварителна подготовка независима от апаратурата!

offioly,
Можеш ли да синтезираш наученото от акушерката?
Може ли да опишеш поне част от упражненията конкретно за раждането?
     

да, простете, отплеснах се малко 

ами за масажа на перинеума предполагам знаете, то няма нищо кой знае колко сложно в него; аз лично правех само външен масаж всяка вечер;
между контракциите - всякакви движения в ханша, обаче доста по-резки; отпускане с цялото тяло ту на единия, ту на другия крак, но трябва да са отсечени резки движения, за да се подпомогне слизането на бебето;
ами акушерката, какво ми каза...
каквото пише и по списанията - цвят на водите; цвят на запушалката, ако е розова или червена - значи започва разкритие на шийката;
ако бебето е високо - силен удар с пета в пода, по няколко пъти последователно с всеки крак;
първоначалното чуство за напън идва доста по-рано, отколкото наистина може да се напъва; да не бързам, а да изчакам да почуствам желание за напън към дупето, а не към влагалището; в никакъв случай да не бързам да напъвам веднага, да изчакам максималната сила на контракцията;
много важно - да успея да задържа напъна, когато акушерката ми каже! Аз го направих със специфично повърхностно дишане, бързо кратко вдишване през носа, бързо издишване през отворена уста; 

Важното е да имаш доверие в себе си!
Убедена съм, че със следващото бебе ще се справя още по-добре 

offioly,
шапка ти свалям за изказването   Напълно отговаря и на моето виждане за раждането,а живот и здраве ще се види,каква ученичка съм била!