Приспивам дъщеря ми на спалнята, а после веднага я местя в кошарката и.Цяла нощ спи спокойно и не се буди.На сутринта иска да се погушка пак при нас и така. Понякога през зимата я оставям да спи и на спалнята, но рядко.
- Публикувана: 13 авг. 2008, 11:42 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2008, 12:08 ч.
Детето спи във вашето легло?
По мое мнение едно дете на 7 години вече е достатъчно голямо, за да се съобразява с правилата вкъщи.
Извини ме за въпроса, а секс кога и къде успявате да правите? Това да не можеш да се отпуснеш в собствената си спалня 7 години е кошмар някакъв.
Приспивам дъщеря ми на спалнята, а после веднага я местя в кошарката и.Цяла нощ спи спокойно и не се буди.На сутринта иска да се погушка пак при нас и така. Понякога през зимата я оставям да спи и на спалнята, но рядко.
Така правех и аз и после стана проблемът. И ние сме в гарсониера. Историята ми е до болка позната. Усилието, което малкия прави, за да се намърда при нас е нищожно - 10 см.
, обаче не смятам да се давам! Понякога се намества между нас посреднощ и не го усещам. Още от сега го увещавам, че в новия ни дом ще има собствена прекрасна и пълна с играчки стая и ще спи там. - А вие къде ще спите?
- До теб, в съседната стая.
- Ааааааа, не! До мен в леглото трябва да спите!
Какво ли ме чака?
Странно е за мен, че усещания като "узурпиране на пространство" и "кошмар" могат да бъдат предизвикани от собственото ни дете
Секс се прави не само на спалнята, на която спим.. има варианти като друго легло в стаята, като друга стая, като пода на стаята, като баня, стълби.. вие порно не сте ли гледали бе хора това в кръга на шегата, естествено, но наистина, какво е това драматизиране, не разбирам. Аз лично няма никакво намерение да го местя на сила в друго легло.. убедена съм, че сам ще прояви желание - това с децата в пубертета, спящи при родителите, съвсем не мисля че е някакав масова практика на всички деца, неизгонени навреме и категорично от спалнята на родителите, а по-скоро някаква рядка аномалия.. и причините са някъде другаде, не в това, че децата не са изгонени навреме...
Секс се прави не само на спалнята, на която спим.. има варианти като друго легло в стаята, като друга стая, като пода на стаята, като баня, стълби.. вие порно не сте ли гледали бе хора
това в кръга на шегата, естествено, но наистина, какво е това драматизиране, не разбирам. Аз лично няма никакво намерение да го местя на сила в друго легло.. убедена съм, че сам ще прояви желание - това с децата в пубертета, спящи при родителите, съвсем не мисля че е някакав масова практика на всички деца, неизгонени навреме и категорично от спалнята на родителите, а по-скоро някаква рядка аномалия.. и причините са някъде другаде, не в това, че децата не са изгонени навреме... 
Edelia порно не порно, моето мнение е, че за семейството е вредно родителите да нямат лично пространство . Това са 7 години все пак, не 7 месеца или година . Отдавна е трябвало таткото да се наложи, а не да прави секс по разписание. Не мога да повярвам, че на мъж може да му е приятна подобна ситуация толкова дълго време.
Да махнем секса, ние в леглото доста говорим и то не по теми за детски уши.
Пишеш , че детето ти е бебе, нормално е да си на обратно мнение.
Обаче дива-1 не я разбирам.Хем пуска тема, значи нещо я притеснява в ситуацията,хем 'ама какво толкова'. дива-1, последно притеснява ли те нещо или питаш само защото някой ти е казал,че е нередно?
Да махнем секса, ние в леглото доста говорим и то не по теми за детски уши.
Пишеш , че детето ти е бебе, нормално е да си на обратно мнение.
Обаче дива-1 не я разбирам.Хем пуска тема, значи нещо я притеснява в ситуацията,хем 'ама какво толкова'. дива-1, последно притеснява ли те нещо или питаш само защото някой ти е казал,че е нередно?
И ние в леглото много си говорим.
Боричкаме се,закачаме се.Това си е нашето време и нашето легло.
Много си обичаме децата,но това,че сме станали родители не означава,че личния ни живот вече е приключил.
Има тоооолкова много неща,които можем да правим заедно,спането в еднолеглоне е едноот тях.
Боричкаме се,закачаме се.Това си е нашето време и нашето легло.
Много си обичаме децата,но това,че сме станали родители не означава,че личния ни живот вече е приключил.
Има тоооолкова много неща,които можем да правим заедно,спането в еднолеглоне е едноот тях.
Странно е за мен, че усещания като "узурпиране на пространство" и "кошмар" могат да бъдат предизвикани от собственото ни дете
Обичам детето си, но определено имам и други интереси и нужди. Предполагам, че и това важи и за детето (или поне ще важи, когато порастне още малко). Тази тотална идентификация майка-дете ми се струва доста абсурдна и в никакъв случай здравословна, особено за детето.
Имам приятел, който е спал до 8-годишва възраст при родителите си, като майка му е трябвало да държи ръката му по цяла нощ. Скоро, докато ни разказваше това, той самият вметна коментара "чудя се кога и как нашите са успяли да направят брат ми"
В друга тема бях разказвала и за въпроса на 3-годишния тогава Веско към баба му "Бабо, защо мама лапа пишката на тате?"
А животът ни не е само секс, но хилядите примери, които имам просто не са толкова красноречиви
... "Бабо, защо мама лапа пишката на тате?"
А животът ни не е само секс, но хилядите примери, които имам просто не са толкова красноречиви
А животът ни не е само секс, но хилядите примери, които имам просто не са толкова красноречиви
Моят личен опит е "тате на обуе гащите! А мама защо плаче?"
Спи в нашето легло, за което сме си виновни ние. Аз-защото искам да го гушкам нощем, мъжът ми пък постоянно се притеснява дали не е отвит и държи да спи при нас, но това няма да продължи дълго, вече започнах с опитите да го преместя в кошарата. Когато е много уморен-има успеваемост, важното е да не се отказваме 
летящата франзела не е съвсем бебе детето ми, на 2 г. и 4 месеца е - според някои схващания вече прекалено "дърт", за да спи при мен Сега... това с тийнейджърите в родителското легло и аз не го разбирам.. и не го разбирам по-скоро от гледна точка на самите деца - че ние с брат ми още преди тази възраст драпахме за две отделни детски стаи, вместо една обща - и за целта се направи "спешен" ремонт на една неизползвана стая, за да се удовлетвори желанието ни затова казвам, че явно има някакви липси у тези деца.. или някакво неправилно възпитание, за да искат такава близост с родителите си... НЕ е нормално според мен. А около мен няма примери за това, което ме наведе на мисълта, че наистина е рядкост, за която научавам от тук.
За себе си имам убеждението /потвърдено и от опита досега/, че всичко става с времето си - така, както махнахме биберончето, и спряхме да заспиваме само возейки се, или с кърмене, и хиляди други "малки победи" - случили се без сътресения и без налагане със сила на каквото и да било от моя страна.. - така ще се случи и отделянето в самостоятелно легло абсурд е за мен например в момента да го изнервям, и да пищи всяка вечер, и да го слагам принудително в отделно легло, след като само след няколко месеца е възможно сам да реши да направи това.. съвесм доброволно и по своя инициатива. Такъв е методът на възпитание, който съм възприела, и който до момента дава блестящи резултати.
Сега... това с тийнейджърите в родителското легло и аз не го разбирам.. и не го разбирам по-скоро от гледна точка на самите деца - че ние с брат ми още преди тази възраст драпахме за две отделни детски стаи, вместо една обща - и за целта се направи "спешен" ремонт на една неизползвана стая, за да се удовлетвори желанието ни затова казвам, че явно има някакви липси у тези деца.. или някакво неправилно възпитание, за да искат такава близост с родителите си... НЕ е нормално според мен. А около мен няма примери за това, което ме наведе на мисълта, че наистина е рядкост, за която научавам от тук.За себе си имам убеждението /потвърдено и от опита досега/, че всичко става с времето си - така, както махнахме биберончето, и спряхме да заспиваме само возейки се, или с кърмене, и хиляди други "малки победи" - случили се без сътресения и без налагане със сила на каквото и да било от моя страна.. - така ще се случи и отделянето в самостоятелно легло
абсурд е за мен например в момента да го изнервям, и да пищи всяка вечер, и да го слагам принудително в отделно легло, след като само след няколко месеца е възможно сам да реши да направи това.. съвесм доброволно и по своя инициатива. Такъв е методът на възпитание, който съм възприела, и който до момента дава блестящи резултати.
Аз нямах проблем с дъщеря ни (спеше си в нейното креватче, в отделна стая от 9-месечна), докато не решихме, че вече е достатъчно голяма и можем да свалим решетката (2.5 години). Първите дни всяка нощ се пренасяше при нас с все одеало, възглавница, играчки и т.н. Сега сме в процес на обяснения защо всеки си спи на кревата. Има нощи, в които се буди по 4 пъти и иска да се пренася при нас, но с мъжа ми се редуваме да стоим при нея в стаята й, докато заспи отново в собствения си креват.
Имам подозрението, че когато се роди №2 (което живот и здраве поне в началото ще спи в друго креватче в нашата спалня заради кърменето), каката ще се заинати и ще провали всичките ни усилия, и на финала 4-мата ще спим в една стая, но съм твърдо решила да направя всичко възможно и ще положа максимални усилия да предотвратя това.
В най-лошия случай ще се изнесем с мъжа ми в детската стая
Имам подозрението, че когато се роди №2 (което живот и здраве поне в началото ще спи в друго креватче в нашата спалня заради кърменето), каката ще се заинати и ще провали всичките ни усилия, и на финала 4-мата ще спим в една стая, но съм твърдо решила да направя всичко възможно и ще положа максимални усилия да предотвратя това.
В най-лошия случай ще се изнесем с мъжа ми в детската стая