Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 авг. 2008, 15:38 ч.

Раждат ли се децата с характер?

  • 3 218
  • 63
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 145
Момичета, знам, че няма да открием топлата вода, но ме вълнува вашето мнение за разпространеното твърдение, че децата се раждат с генетично заложен характер, а възпитанието само заглажда и шлифова острите ръбове на характера? Вие как мислите. какви са впечатленията ви?

Последна редакция: ср, 13 авг 2008, 15:50 от diva-1

# 1
  • Mediterraneo
  • Мнения: 19 757
Раждат се с характер, да. Още от новородени децата са си отделни характери, отделни личности. Възпитанието може само да насочва характера да се развива в една или друга посока според мен.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 197
Да, раждат се с характер. Възпитанието формира поведение и интереси, не може да възпиташ нито отношение към света, нито любознателност, нито интелект, нито енергичност, нито концентрация и т.н. Всички тези неща са заложени генетично у детето. Без да се забравя и собствената му уникалност.
Моята дъщеря показа характер от първия момент, в който я видях. Опитваше се усилено да си извади тръбата от устата (беше в кувьоз 2 дена). На следващия ден вече беше без тръба и си се хранеше. Моментално разбрах, че детето не може да бъде убедено да прави нещо, което му е неприятно. Оттогава ежедневно се убеждавам, че съм била права, като се добави и факта, че понякога не иска да прави нещо и просто така. Възпитанието досега по никакъв начин не е променило особеностите на характера и. Ще видим нататък.

# 3
  • София
  • Мнения: 439
Мисля, че темпераментът и типът нервна система са вродени, а характерът се оформя в зависимост от околната среда newsm78

# 4
  • Cтраната на лалетата...
  • Мнения: 7 914
зависи какво разбираш под характер Peace
но да мисля, че всяко дете се ражда с характерни особености....винаги ми е било много смешно да слушам как се "дресирали" децата...
напр. "аааа ама аз като му пусна радио на моето бебе още от ден 1 и то се научава да спи на шум" Mr. Green , като, че ли на някоя майка ще и е приятно да стои като препарирана , за да не вдига шум Crossing Arms
въпрос на темперамент, харектер или каквото искаш го наречи дадено дете да спи леко или да не му пука ако щеш с бормашина да работи до него Rolling Eyes и тн и тн...
 има неща които се възпитават...но има и много които не подлежат на пречупване Peace

# 5
  • София
  • Мнения: 9 014
Съгласна съм напълно с boto. Родителите могат само да го запознаят с етикета - кое е лошо, кое е добро /във всички области на живота/, но самото дете определя това дали ще се съобрази и дали ще последва правилните /според родителите му/ посоки.

# 6
  • Мнения: 9 817
Раждат се с характер- да!
Съгласна са съм със звездичка

# 7
  • Мнения: 149
Като гледам моята беба що за характер показва, веднага си личи на кого е детенце - по инат прилича на татко си, а по темперамент на мама  Wink

Мисля, че темпераментът и типът нервна система са вродени, а характерът се оформя в зависимост от околната среда newsm78

 Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 2 965
Да, категорично.

# 9
  • Мнения: 2 385
Ами Виктор изцяло е наследил моя инат. Аз съм била много послушна, но всичко съм искала да правя по свой си начин. Той е същият - много послушен на моменти, и страшно инатлив, упорит и тръшкащ се, когато си науми нещо. Баща му е бил много кротък и като бебе и като по-голям. Докато за моя инат се разказват легенди, а и аз имам доста спомени.  Laughing

# 10
  • До парка
  • Мнения: 8 089
Съгласна съм напълно с boto. Родителите могат само да го запознаят с етикета - кое е лошо, кое е добро /във всички области на живота/, но самото дете определя това дали ще се съобрази и дали ще последва правилните /според родителите му/ посоки.

  Peace Съгласна съм.
  Но и родителите играят огромна роля.Малкото ми моиченце е много темпераментно-иска всичко да става както тя иска и на секундата.Трябват много нерви и търпение за да покажеш,че няма да е винаги по нейните правила. Rolling Eyes Всичко става много бавно и с много компромиси и лишения и от двете страни. Peace

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 13 634
Ами... И двете. Има ревящи бебета. Независимо какви са родителите. Де да знам, сигурно изпитват силна - и продължителна коликова болка и после така си и остават... и си стават по - де да знам, капризни. Но подробностите - дали, примерно, ще си заспива в леглото, дали ще иска да излиза, дали ще играе с играчки - мисля, че зависи от родителя, или изобщо - от гледача...

# 12
  • София
  • Мнения: 2 700
винаги ми е било много смешно да слушам как се "дресирали" децата...
напр. "аааа ама аз като му пусна радио на моето бебе още от ден 1 и то се научава да спи на шум" Mr. Green , като, че ли на някоя майка ще и е приятно да стои като препарирана , за да не вдига шум Crossing Arms
въпрос на темперамент, харектер или каквото искаш го наречи дадено дете да спи леко или да не му пука ако щеш с бормашина да работи до него Rolling Eyes и тн и тн...

Не си права Naughty Аз бях дресирала дъщеря ми до 5-та й година да спи на независимо какъв шум има в къщата, защото живеехме в двустаен и просто нямаше начин да е друго яче. След това се преместихме в по-голям и сега изненадващи шумове я дразнят, защото е свикнала да спи на тишина в собствената си стая. Иначе и темперамента и характера й са същите Wink

А на въпроса - да, раждат се с характер.
Аз не се интересувам особено от зодии, но тук се загледах в една тема за Козирозите и се оказа, че дъщеря ми носи доста от белезите на зодията си. Характер Laughing
Родителите могат да шлифоват ръбовете, но същността остава непроменена.

# 13
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 803
не само, че се раждат с характер. Ами нищо не е в състояние да го промени, дори да го шлифова.  Sunglasses

# 14
  • Варна- на крачка от Морската градина
  • Мнения: 2 960
Детето се ражда с характера и темперамента си.В много малки граници според мен може да се променят нещата и не при всички деца!

# 15
  • София
  • Мнения: 2 149
Смятам че се раждат с характер,но ние сме тези,който трябва да го "шлифоваме".

# 16
  • Мнения: 1 121
Бебетата се раждат различни, някои предпочитат да са близо до мама, други от раждането са малко по-самостоятелни и се забавляват сами. Синът ми отначалото искаше непрекъснато внимание, бързо му доскучаваше, не обичаше да лежи и още от 3 месечен се опитваше да се изправи и да си стъпи на крачетата, за да може да разглежда, просто постоянно зяпаше наоколо с голям интерес Wink

В такива моменти, винаги ми е било смешно, когато майката на някое по-тихо бебче, което обожава да си стои в шезлонга с часове без да издава звук ми каже:"ти си го научила на ръце, затова по цял ден мрънка, моята порева час-два и оттогава се научи да си седи мирна". Как става тоя номер с ученето не ми е ясно Shocked И аз пробвах да науча синът ми да стои на едно място повече от 3 минути, но освен, че посиня от рев друго не постигнах. Може би трябваше всеки ден да го оставям да се дере, а аз да си готвя спокойно.

Така, че да, децата определено се раждат различни.

# 17
  • Мнения: 3 205
Да! О, да!

Единият се роди спокоен, беше спокойно бебе, не можеш да го научиш на нищо, което сам не поиска да научи, а като поиска, просто го научава без напъни и рев. Сега е спокоен малчуган и усмивката не му слиза от лицето.
Другият се роди чувствителен, толкова чувствителен, че ревваше, само като ритне и се заклати. Като повишиш тон, веднага го приема навътре, обижда се и плаче жално. Иска да научи всичко едновременно и да може всичко, по възможност непременно и веднага. Разбира се, това е съпроводено с много сълзи на обида и ядосани викове. За почти 9 месеца не се е променил въобще.
Често си мисля, че и двамата ще станат актьори, единият обаче ще бъде комик, а другият - майстор в трагичните роли.

# 18
  • Мнения: 1 763
Раждат се с характер. Може би на по-големи деца може да се влияе, естествено не да им се променя характерът или темпераментът, но на бебета е абсолютно невъзможно. Моето бебе винаги е било кротичко и самостоятелно, а от раждането му сме го държали на ръце и гушкали и това не му е повлияло особено. И на мен като на Rylie са ми смешни обяснения как трябва да възпитаваш и дресираш малко бебе. Аз съм чувала такива и от майка, на която тригодишното и дете е залепено за нея, постоянно иска да се гушка и да е на ръце. И точно тя ми обяснява как го е оставяла да плаче по малко като бебе и от раждането му го е сложила да спи в отделна стая.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 2 096
Децата се раждат с определени особености и темперамент.. родителите, средата и училището възпитават в добро и лошо, кое как и практически умени.. но чувствителността и емоциите те са вътрешни.. предопределени.. не се наследяват, не се възпитават..

# 20
  • София
  • Мнения: 145
Скоро видях едни безпризорни ромчета на около 10-12 г. Едното от тях беше седнало на една пейка и рисуваше с пълнител на химикал. Мръсни, почти без дрехи, а то рисува ли рисува...После ми кажете, че генотипа не определя фенотипа.

# 21
  • София
  • Мнения: 5 077
Децата имат характер още в майчината утроба! Какво остава да се раждат с такъв...  Mr. Green

# 22
  • Мнения: 1 996
Трябва все пак да кажете, какво разбирате под характер.

"Психологията проучва и различията между хората. Всеки човек има своя особена такава, според който се различава от другите хора. Всички тези особености заедно представляват личността на човека. Психологията изучава особеностите на личността на човека. Такива особености има повече, от които най-важни са : а) темпераментът - чрез него се изразява бързината и силата на емоционалните реакции; б) характер - изразява отношението на човекът към другите хора, към работата, към себе си; в) способност, с които се проучва интелигентността. г) мотиви, склонности и т.н."

Ако приемем по-горното за вярно, то за мен характерът се възпитава.  Peace

# 23
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
....Ако приемем по-горното за вярно, то за мен характерът се възпитава.  Peace

От личен опит се убедих,
че характерът и възпитанието са две съвсем различни неща.
Детето си се ражда с характер и ние се нагаждаме с него
още от рождението му. Дори и не се усещаме как това постепенно става.

Възпитанието е друга тема за разговор Simple Smile

# 24
  • USA
  • Мнения: 4 630
Да раждат се децата с характер. Но по мой личен опит оформянето на личността е 50% от характера, а другите 50% от възпитанието

# 25
  • София
  • Мнения: 3 930
Според мен децата се раждат с характер, а родителите го доопределят, ако мога така да се изразя. Но на едно не мога да си отговоря - кое определя това дали детето ще възприеме възпитанието на родителя или няма? Защото приемам, че детето се ражда с характер, родителят иска да възпита нещо у него, но за целта трябва да "премоделира" нещо в характера на детето, за да възприеме то това, в което е възпитавано. Ама пък характерът на детето е такъв, че то не се поддава на възпитание.

# 26
  • София
  • Мнения: 145
zuki ,може би ако родителите са доста настоятелни във възпитанието нещо да му влезе в главата,  но все си мисля, че пак ще си прави това ,което си е наумило, а благодарение на това колко му е набивано в главата, ще изпитва известна вина, ако не се е вслушало.... Rolling Eyes

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 13 634
Наскоро по повод на осиновяването в чужбина на гости на сутрешното предаване на бтв беше "завърнала" се млада госпожица... Красиво и самоуверено мургаво момиче, много привлекателно, много спокойно - не помня, на 19? Или 20? Нещо подобно, учи в колеж, спортува... Показаха и снимка от сиропиталището в ... много ми е зле географията, ама, да речем, Каспичан - може и другаде да е било - мърляво, размъкнато цигане. Познайте коя щеше да бъде, ако си беше останала тук. Та... характерът се възпитава, да. Както и талантите. Човек може би се ражда с нещо, някаква област, в която потенциално би бил по - податлив... и толкоз.

# 28
  • Мнения: 5 876
Има нещо, което си е даденост, от детето си е.
Темперамент, склонности към едно или друго нещо. Има и неща, които се раждат при срещата с опита.
Но човекът е сложна материя, никога не се знае кое ще вземе връх Simple Smile И за колко време.
Моята дъщеря например има склонност към типично женските занимания, каквато майка ми упорито и последователно се опитваше да насади у мен - да засили интереса ми към търсенето на идеалния външен вид, към "дамското" поведение въобще. Не успя, не ми иде отвътре, правя абсолютно допустимия минимум.
У детето това чувство си е саморасляк.

# 29
  • София
  • Мнения: 1 478
Да,всички деца се раждат сьс свой характер.

# 30
  • Мнения: 196
Да,всички деца се раждат сьс свой характер.
Убедена съм в това! Peace

# 31
  • Мнения: 1 674
и още как

# 32
  • Мнения: 9 817
Характерът и възпитанието са две различни неща, на са взаимносвързани.
Човек се ражда със своя идентичност, въпрос на възпитание е дали тази идентичност ще се прояви в по-голяма или по-малка степен с възрастта на детето. Освен личностен характер, трябва да се гледа по-глобално и да се вземе и националния характер на дадената страна, който ясно не е вроден във всеки, а се възпитава.
В психологията се смята, че че характерът е тази част от личността, която обслужва всекидневието.
Талантите като рисуване и пеене, не са характер.


Характерът е може би най-обсъжданото психическо качество от обикновените хора. Тъкмо затова около обяснителните схеми, позоваващи се на характер, витае многозначност, пораждаща недоразумения. Затова известни понятийни и терминологични уточнения са наложителни.
Три определения на характера
Когато се употребява думата “характер” във всекидневен контекст се имат предвид следните  значения:
 своеобразието на психиката и поведението на даден индивид;
 констелацията от особености на определен национален или етнически обусловен тип психика и поведение –  говори се за “характер на българите”, “латино-американски характер” и пр.;
 Тип психика и поведение, организиран около една изпъкваща особеност (черта) –  употребяват се изразите “силен”, “сприхав”, “труден” и пр. характер. Тук прототипичният белег е черта, която се мисли за изпъкваща измежду другите особености в състава на характера, а понякога се мисли и като обуславяща ги.

Характерът е устойчива съвкупност (констелация) от особености (черти) на психиката и поведението, най-често между 5 и 7 на брой, които се възприемат или се мислят като присъщи на отделен индивид или на общност (национална или етнокултурна) и организират ефективно възприятие и междуличностно взаимодействие.
В горното определение характерът се интерпретира като реалност, възникваща чрез възприятие и всекидневно мислене, а не толкова като стабилна структура от качества , която има причинно
действие


Това е цитат от учебник по психология.

# 33
  • in the boulevard of broken dreams
  • Мнения: 1 517
Характерът и възпитанието са две различни неща, на са взаимносвързани.
Човек се ражда със своя идентичност, въпрос на възпитание е дали тази идентичност ще се прояви в по-голяма или по-малка степен с възрастта на детето. Освен личностен характер, трябва да се гледа по-глобално и да се вземе и националния характер на дадената страна, който ясно не е вроден във всеки, а се възпитава.


Точно казано. Децата просто се раждат някакви, всяко със своята индивидуалност. И именно чрез начина, по който възпитаваме ние влияем на тази индивидуалност и можем да променяме повече или по-малко.
Едно темпераментно дете винаги ще си остане такова в своята същност, но под влиянието на родителите си може да се научи да се контролира и тази му черта да не му прачи. Примерно.

# 34
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Разбира се и още в бебешка възраст започват да го проявяват.  Blush

# 35
  • The Promised Land
  • Мнения: 1 526
Да, всяко дете се ражда с характер и темперамент, които заедно с външните фактири формират поведението му.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 1 906
Категорично-да! Например аз винаги съм смятала, че едно добре възпитано дете никога не отговаря на майка си, особено пред други хора, не противоречи и не повишава тон и в тази насока съм се опитвала да възпитавам детето си. Нямам успех - нейния буен характер или темперамент не подлежи на обуздаване.

# 37
  • Дивия северозапад
  • Мнения: 991
Естествено, всяко дете се ражда със своя индивидуалност, темперамент и вродени склонности. Но мисля, че ролята на родителите за формиране на характера и изобщо на личността не е хич за подценяване. Скоро с една позната мама бяхме на разходка с бебетата и тя ми казва: "Всички бебенца са толкова хубави! Как така някои от тях като пораснат стават серийни убийци?!" Не знам откъде й дойде на ума за серийните убийци, но лично аз смятам, че те стават такива не защото им е вродено, а защото по някакъв начин психиката им е била осакатена много жестоко и то най-често точно от родителите. Знам, че примерът със серийните убийци е малко драстичен, но съдейки от собствения си опит с травматични преживявания като дете и по-нататъшното ми развитие, мога да кажа, че родителите с най-обикновени на глед действия и реакции (или липса на реакция) буквално могат да тласнат децата си в определено жизнено русло. Така че, мами, отговорността ни е много голяма. Особено имайки предвид, че нещо, което на нас, възрастните ни изглежда незначително, може да е ужасно травматично за детето и да остави отпечатък в душата му ако не за цял живот, то за много дълги години.

Последна редакция: пн, 18 авг 2008, 23:56 от Homesick

# 38
  • София
  • Мнения: 3 550
Бих казала, че се раждат с темперамент. Характерът се оформя допълнително.

# 39
  • in the boulevard of broken dreams
  • Мнения: 1 517
По повод на серийните убийци (или др вид престъпници), естествено, че никой не се ражда такъв. Но съм убедена, че при някои хора потенциалната възможност да станат такива е много по-голяма, отколкото при други. И при равно други обстоятелства (еднаква среда, възпитание, лош начин на живот, тормоз и т.н.) едното може да стане, а другото не.

# 40
  • Мнения: 2 804
Да, всяко дете се ражда с характер и темперамент, които заедно с външните фактири формират поведението му.

 Peace

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
Да ,определено се раждат с характер. Като се замисля за себе си ,това,което съм била като дете, така съм и сега. Независимо от възпитанието което съм получила ,дълбоко в мен са останали нещата такива ,каквито са били и преди. Разбира се ,сега се владея и контролирам, но дълоко в себе си изпитвам същото ,каквото съм изпитвала като дете в еднакви ситуаций.
 Най-интересното , е че големият ми син е абсолютно като мен. На моменти при даден разговор знам дори какво чувства, и се опитвам да облекча максимално неприятното, което аз на негово място съм преживяла.
 Така че в заключение , определено според мен ,с характер не само се раждаш ,но се и наследява.

# 42
  • into the blue
  • Мнения: 771
Абсолютно и категорично ДА!
Така че в заключение , определено според мен ,с характер не само се раждаш ,но се и наследява.
Подкрепям напълно,моята дъщеря ми е одрала не само кожата,но и характера и темперамента ми.

# 43
  • ВАРНА
  • Мнения: 281
Да, мисля че се раждат с характер.
Но понякога, според мен, родителите вместо да загладим ръбовете, повече ги изостряме.   Thinking  Защото децата виждат не само хубавите неща, които правим, а и всички отрицателни, които забързани в ежедневието ни дори не се стараем да прикриваме... а децата ни неизбежно ни копират  Tired

# 44
  • София
  • Мнения: 32 969
Да, раждат се с характер. И след това влиза в сила "възпитанието", което сякаш им изтрива най-здравословните за тях черти на характера. Затова моите гледам и по-малко да ги възпитавам.

# 45
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 267
Определено се раждат с характер, и ние сме тези, които "заглаждат" ръбовете!  Peace

# 46
  • в преразказ с елементи на разсъждение
  • Мнения: 224
Децата се раждат с характер, ние можем да помагаме в изграждането на ценностната им система, но основното си е заложено в тях. Това е и причината две деца в едно семейство, възпитавани по един и същи начин, да са коренно различни - пример аз и брат ми.

# 47
  • София
  • Мнения: 145
Все повече се убеждавам в това! Генът си е ген. Всички храни, които предпочита мъжът ми са любими на детето! Студен чай, само праскова, и за двамата! Еднакво прозяване, по едно и също време, почти еднакви реакции при определени емоции......А почти 96% от времето детето си е с мен!

# 48
  • Sofia
  • Мнения: 8 176
Децата се раждат с характер, ние можем да помагаме в изграждането на ценностната им система, но основното си е заложено в тях. Това е и причината две деца в едно семейство, възпитавани по един и същи начин, да са коренно различни 
И аз така мисля. Дано успея да загладя ръбовете, че иначе не знам как ще я караме...

# 49
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 327
И аз мисля,че децата се раждат с характера си-ние само помагаме в развитието

# 50
  • София
  • Мнения: 1 097
Моето момче се роди с характер Grinning От първият ден не искаше да стои в количката, а искаше непрестанно да го гушкам. Още си е такъв. Доста е буден, нетърпелив и своенравен. На мама сладурчето Heart Eyes

# 51
  • Плевен
  • Мнения: 4 435
И аз съм на мнение,че характерът е вроден,защото при еднакви родители две или повече деца са различни. Колкото и да има разлики в отнешението към децата,все пак в общи линии по един и същ начин се възпитават,но едно става по-смело,друго по-затворено,трето по- открито и т.н. Не мисля,че мен който и да ме е възпитавал съм щяла да стана по-малко срамежлива или по-общителна,или пък че ако баща ми е бил рокер щях да обичам високите скорости - страх си ме е от екстремни изживявания и това си. За съжаление май синът ни се е метнал на мен,а дъщерята- на баща си и ще берем ядове  Rolling Eyes

# 52
  • скоро в Deutschland
  • Мнения: 67
Съгласна съм напълно с boto. Родителите могат само да го запознаят с етикета - кое е лошо, кое е добро /във всички области на живота/, но самото дете определя това дали ще се съобрази и дали ще последва правилните /според родителите му/ посоки.

Абсолютно съгласна  Peace

# 53
  • гр.Варна
  • Мнения: 830
О да , определено се лаждат с характер и темперамент и то какъв....Възпитанието само шлифова това което е дала природата, от гените си никой не може да избяга.

# 54
  • Journeys end in lovers meeting.
  • Мнения: 3 036
за мен децата се раждат завършени индивидуалности с всичките им прилежащи характеристики. възпитанието е повече насочено навън, според мен. надявам се да имам достатъчно здрава връзка със сина си, за да го разбирам и да не ми хрумне да налагам, променям,пречупвам, пардон, възпитавам характера му. засега мисля, че се разбираме добре, аз повече слушам  Grinning

# 55
  • София
  • Мнения: 148
Зависи какво се влага в понятието 'характер'. Благодарение на химични и генетични обсобености, някои деца са по-чувствителни от други, по-емоционални, по-интелигентни и по-бързо адаптиращи се и т.н. Но като модел на поведение децата са 100% продукт на средата. Най-често копие на родителите си и това няма нищо общо с гените, а с най-естественият метод за научаване на всичко - имитирането. Това е.

# 56
  • Journeys end in lovers meeting.
  • Мнения: 3 036
изобщо не мисля така. аз нямам нищо общо с нито един от родителите си като характер, възприятия, интереси и т.н. имаме някои допирни точки в сферата на хобитата, примерно, но нищо наистина определящо за живота ми като зрял човек. обратното, страшно сме различни. единствено лесното учене на езици може да се каже, че съм унаследила, както и няколко болести. а, и начинът на хранене съм възприела от вкъщи и го пренасям в дома си. но не мисля, че това е характер  Naughty

# 57
  • Sofia
  • Мнения: 3 483
Преди години можех фермани да изпиша по темата nature vs. nurture, в посока колко е важна средата и колко е маловажен  вроденият характер. Откакто имам две деца мисля точно обратното. Тоест отговорът, който бих дала на въпроса "раждат ли се с характер" е "да, абсолютно". Идват с определени предразположености, темперамент, тип нервна система, или както там искате да го наречете. От там нататък може да се работи с тези предразположености, така че да бъдат развити в положителна насока, а може и обратното - да не се работи или те да бъдат отхвърляни, и да се развият в отрицателна насока. Например с по-затворените деца ако не се работи, не е трудно на следващ етап от живота им да се определят като "темерути", "саможиви", "самотници" и прочее.

Не е задължително въпросните предразположености да са унаследени директно от някой от родителите. Анда беше писала по-горе за "грижата за външния вид" (ех, какъв хубав пример за positive label, аз му викам "суета" или "кокетство" обикновено...). И при нас е сходна ситуацията, що се касае до щерката. Докато синът ми носи моите "особености" в тази насока. И изобщо за много неща са толкова различни, а са родени и гледани толкова скоро един след друг, че  би било трудно да се търсят разлики в средата, на които да се отдават характеровите им особености.

# 58
  • София
  • Мнения: 145
Скоро, поспорих с позната на тази тема! Тя се опитваше да ме убеди, че възпитанието на детето е най важното нещо, а генетичните особености единствено определяли темперамента. Даде пример с осиновени ромчета, от цигански махали, израстнали в професорски семейства, които към момента били водещи банкери в лондон и т.н. Но въпреки всичко мисля, че това са две различни понятия, ген и възпитание.Ако на т.н ромче му е заложен интелекет генетично, при определено възпитание ще се прояви, но ако не и при академици да попадне...........

# 59
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 267
.............Но въпреки всичко мисля, че това са две различни понятия, ген и възпитание.Ако на т.н ромче му е заложен интелекет генетично, при определено възпитание ще се прояви, но ако не и при академици да попадне...........
Ама характера какво общо има с интелекта?  newsm78

# 60
  • София
  • Мнения: 32 969
Да си призная честно, предпочитам и двете. Хубаво е, когато детето получи добро раздаване на генетичните заложби.  А ние ще се опитаме да ги научим как да спечелят играта.

# 61
  • София
  • Мнения: 407
Определено се раждат с характер, който обаче се доизгражда според родителите и средата. То е като с пола на детето при раждането - ражда се момче или момиче, ама след време може да обърне резбата Wink. Сещам се, че съм гледал по Дискавъри едно предаване за един "учен" в щатите, написал теория, че децата се раждат безполови, независимо от атрибутите и стават момчета, или момичета според това, как ги обличат и възпитават родителите. И много американци му се вързали, че могат да променят пола на децата си и дори ги подложили на операция!

# 62
  • Мнения: 4 279
Раждат се с характер- да!
Съгласна са съм със звездичка
И аз

# 63
  • София
  • Мнения: 145
под интелект имам предвид, качествата, които са генетично заложени, а възпитанието ги доразвива или унищожава. само мнение.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт