Ремонт в къщи 
От самата мисъл параноясвам.
От самата мисъл параноясвам. - Публикувана: 14 авг. 2008, 17:41 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 19:39 ч.
Натрапливи мисли и действия
Тео, това е типично за хиперактивност с дефицит на внимание.
Питах, имайки предвид едно конкретно детенце, освен това, което аз съм описала, много беше трудно да срещна погледа му, задавайки му въпрос или каквото и там да е било, опитвайки се да проведа разговор. Наистина странно поведение има, ако се вгледаш внимателно. Детето е близко приятелче на дъщеря ми, затова питам. Много харесвам детето и просто се чудя, подобно поведение може ли да бъде провокирано и следствие от странични влияния, като пренатоварена програма и нечии свръх амбиции?!
Да правя секс.
Ако имаш сериозен проблем, без помощ от специалист надали ще си решиш проблема, защото обикновено става въпрос за насилие в миналото. Надявам се, че нямаш предвид това.
Добре де, ако манията за определен ред е проблем, тогава какво да кажем тези, на които всичко ни е хаос и така се чувстваме много уютно - само дето не обичаме някой друг да ни пипа хаоса, защото после не можем да си намираме нещата 
Нямам натрапчиви мисли или действия. Понякога се връщам да проверявам печка и ютия, защото много добре се знам какъв съм заплес и бая пъти съм ги намирала включени след цял ден работа.
Като дете също почти нямам спомен за подобни изпълнения - скачането по плочките без настъпване на чертите винаги съм го смятала за игра
А по другия тротоар на улицата съм минавала умишлено, напр. защото добре знам откъде минават родителите ми и не искам да ги срещна
Имам късметлийски дрехи примерно - и когато си купя някаква по-така дрешка, избирам момент, когато ще я облека и съответно после преценявам дали ми е късметлийска или не, според както е преминало събитието Но мисля, че това си е просто суеверие, а не натрапливост.
Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Нямам натрапчиви мисли или действия. Понякога се връщам да проверявам печка и ютия, защото много добре се знам какъв съм заплес и бая пъти съм ги намирала включени след цял ден работа.
Като дете също почти нямам спомен за подобни изпълнения - скачането по плочките без настъпване на чертите винаги съм го смятала за игра
А по другия тротоар на улицата съм минавала умишлено, напр. защото добре знам откъде минават родителите ми и не искам да ги срещна Имам късметлийски дрехи примерно - и когато си купя някаква по-така дрешка, избирам момент, когато ще я облека и съответно после преценявам дали ми е късметлийска или не, според както е преминало събитието
Но мисля, че това си е просто суеверие, а не натрапливост.Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Съпругът ми е от хората, които си мият ръцете по 100 пъти на ден - само че не е натрапливост, в смисъл не му е фикс-идея и определено не смята, че никога не са му достатъчно чисти; просто има навика след всяко пипане на нещо, което причислява към мръсните, да се мие и така стават наистина десетки пъти на ден. Което не му попречи да се разболее от хепатит А
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Та в общи линии сме от ощетените откъм натрапливости
Това си е чиста проба натрапчиво поведение, миенето по 100 пъти на ден. Вероятността да се разболееш от еди какво си, ако се миеш толкова пъти на ден, е много по-голяма, отколкото, ако се миеш значително по-рядко (нормално). Има общо с имунната защита и необходимостта й, все пак да се срещне с някаква мръсотия (или болест), за да може да я познае и атакува при сериозен проблем.
Да правя секс.
. И определено не бих го нарекла проблем 
. Съвсем не е това, предполагам, че просто съм в такава възраст
. И определено не бих го нарекла проблем .Ок, приемам, че не си имала предвид това, което логично следваше от първия ти пост. Натрапчивите мисли и действия са си проблем, откъдето и да ги погледнеш, обикновено обсебват мисленето ти.
Аз бих искала да попитам някой специалист психиатър или психолог- има ли наистина пълно лечение на натрапливостите ? И аз вече се уморих да се боря с тази болест, самовнушението и положителното мислене помагат само донякъде, не вършат работа стратегически, от това ме е страх, тези мисли просто обсебват цялото съзнание.
Снощи ми поставиха диагнозата "Обсесивно-компулсивно разстройство" (натраплива невроза). От години страдам, но едва снощи отидох на лекар, затова ще си плащам и в прекия, и в преносния смисъл. В момента просто нямам сили за живот, нямам мечти, не се храня, не се надявам на нищо 
Ако познавате някой излекувал се, много ви моля пишете ми на лични, имам нужда да поговоря с някого.
Ако познавате някой излекувал се, много ви моля пишете ми на лични, имам нужда да поговоря с някого. 
самовнушението и положителното мислене помагат само донякъде, не вършат работа стратегически, от това ме е страх, тези мисли просто обсебват цялото съзнание.
Опитай се да ги замениш с противоположни представи. Мисли си обратно на тревожните мисли. Ефикасно е. Гледай красиви картини например. При повече упорство ще добиеш навик, което не е маловажно. Освен това всички сме готови да ти дадем по едно рамо, не се тревожи
А защо не потърсиш помощ в диспансер? Там лекарите те наблюдават и реагират мигновенно, не е като при домашно лечение - да ходиш на лекар веднъж на три дни и да му обясняваш. Говорил съм с хора вътре в диспансера, много голяма част от тях споделиха, че там се чувстват по-спокойни и лечението им е по-ефективно. Натрапливите мисли могат да доведат и до още по-големи проблеми.
Натрапчива мисъл ми е, че като се кача в градски транспорт ще ми прилошее. И ми прилошава в действителност.
Аз и не се возя вече в градския...