Разочаровани ли сте от страната, в която живеете?

  • 2 048
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 169
И аз ще кажа твърдо не. Малките неудачи в ежедневието не могат да се нарекат разочарования. Никога не забравям, че човек свиква много бързо с хубавите неща и винаги си давам сметка, какво би било, ако не бях емигрирала тук.

# 16
  • Мнения: 7 914
не съм разочарована от Холандия като цяло, напротив дори напоследък се чувствам късметлийка , че живея в тази страна, само здравеопазването  ми е трън в очите:peace:

не бях се прибирала 2 година в БГ ... и страшно много съм разочарована Rolling Eyes

# 17
  • Мнения: 1 199
Не! Но и аз не съм тръгнала с емигрантски мечти за лесно бъдеще или за пари.

Харесва ми, защото тука човек има свободата да бъде себе си или поне да се опита, защото човек може да се "пре-създаде" на почти всяка възраст. Например, една моя приятелка след много учене в една област, реши, че иска да си смени кариерата. Виждала съм студенти на 50 години и повече. Повечето жени в България все още не разсъждават така, поне според моите впечатления.

Между другото, няма перфектна държава.

Добре, а тези хора над 50 години, току-що завършили новите си специалности, като започнат да си търсят работа дали ще имат същите шансове като тези на 20-30 години?

А иначе от Канада не съм разочарована.

# 18
  • Мнения: 868
Не! Но и аз не съм тръгнала с емигрантски мечти за лесно бъдеще или за пари.

Харесва ми, защото тука човек има свободата да бъде себе си или поне да се опита, защото човек може да се "пре-създаде" на почти всяка възраст. Например, една моя приятелка след много учене в една област, реши, че иска да си смени кариерата. Виждала съм студенти на 50 години и повече. Повечето жени в България все още не разсъждават така, поне според моите впечатления.

Между другото, няма перфектна държава.

Добре, а тези хора над 50 години, току-що завършили новите си специалности, като започнат да си търсят работа дали ще имат същите шансове като тези на 20-30 години?

А иначе от Канада не съм разочарована.


Добър въпрос. Зависи от специалността. Но и все пак, повечето са имали някакъв опит, някаква професия и преди това. Тогава, или се до-усъвършенстваш с нови титли, или транслейтваш едни умения в друга област. Моята приятелка не беше на 50, но се записа да учи нещо съвсем ново, което и позволи да използва уменията от предишната и област в новата до известна степен (от работа с комуникации и PR стана адвокат Simple Smile   

Важно е, че хората го правят, и че както Зора каза, нагласата е, че това е нормално. А познавам и жени, които започват да учат след като децата им завършат гимназия или дори колеж.  Не винаги го правят за да се издържат с новите си професии.


# 19
  • Мнения: 1 550
Мечтата ми не е била да живея в Холандия, просто дойдох тук по стечение на обстоятелствата.
Не съм разочарована, но не бих казала и че съм възхитена.

# 20
# 21
  • Мнения: 3 674
В началото бях, но вече не съм... Sunglasses Навсякъде  си има и  плюсове и минуси.

В България  пък за  две седмици видях и чух от близки и приятели много неща. Не искам все още да се връщам там.
 За сега  по-добре ми е тука... Rolling Eyes

Норче...тебе те разбирам и те гушкам!   Hug Бъди силна миличка, а ние сме с тебе, нали знаеш  Heart Eyes

Последна редакция: пн, 18 авг 2008, 01:33 от ЧервеноВинце

# 22
# 23
  • Мнения: 3 880
Не, не съм се разочаровала. Първо- не бях тръгнала с "голямата кошница" и не съм очаквала да попадна в райската градина и второ- не съм от тези, които концентрират вниманието си само върху неуредиците.

# 24
  • Мнения: 32
Живея в ОАЕ и не съм разочарована  Peace

# 25
  • Мнения: 3 371
от вчера пак съм разочарована от "прекрасното" холандско време.

направо ми вади очите.

идвам от почти 40 градуса на 15 през август....дъжд, студ...само сняг дето няма...

# 26
# 27
  • Мнения: 3 098
Понякога ме разочарова, защото не отговаря на очакванията ми. Не илюзии за емигрантския ми живот, а очаквания за отношението на голяма, развита и богата държава към поданиците й.
Това е и моят отговор.

Общи условия

Активация на акаунт