Привет чужбински мами! Не съм една от вас, живея в България и няма изгледи да се преселя в странство. Но винаги ме е вълнувал един въпрос. Всеки от нас си има някаква слабост към определени държави, към езици, към градове. И ако някоя от вас по стечение на обстоятелствата е заминала да живее в някоя от любимите си страни или градове, разочаровала ли се е по-късно по някакъв начин? Мисълта ми е, че нещата са ужасно различни, когато например сме на екскурзия, почивка, на гости някъде и когато се установим да живеем в съответната страна. Има различни нрави, различен манталитет.... Та въпроса ми е това. Кое е нещото, което ви разочарова или не отговори на очакванията ви в страната в която живеете?
- Публикувана: 17 авг. 2008, 09:15 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2008, 15:11 ч.
Разочаровани ли сте от страната, в която живеете?
. Не бива да се бърка туризма с емиграцията 
.
.
Mного интересен въпрос.
Аз също нямах мечти, свързани с емигриране, да не говирм пък за Италия. Винаги съм смятала Италия за ниско развита страна, която не си заслужава друго освен една хубава екскурзия към Ренесанса и толкоз. Ако съм мечтала, съм мечтала винаги за Щатите. Идвайки тук по-скоро подцених някои неща, които са ми носили горчивости през първите месеци, може би година. После дойде момент, в който разбрах, че не Италия трябва да соча с пръст, а себе си, и че всъщност всичко е в ръцете и ума ми и ще се справя. И така и стана.
Аз също нямах мечти, свързани с емигриране, да не говирм пък за Италия. Винаги съм смятала Италия за ниско развита страна, която не си заслужава друго освен една хубава екскурзия към Ренесанса и толкоз. Ако съм мечтала, съм мечтала винаги за Щатите. Идвайки тук по-скоро подцених някои неща, които са ми носили горчивости през първите месеци, може би година. После дойде момент, в който разбрах, че не Италия трябва да соча с пръст, а себе си, и че всъщност всичко е в ръцете и ума ми и ще се справя. И така и стана.
Не очаквах че един ден наистина ще живея извън България. Мислела съм си, че ако емигрирам някъде, ще е във Великобритания или друга англоезична страна.
По случайност "открих" Париж за един ден и той ми грабна сърцето. После животът ми така се стече, че дойдох да живея тук. Инстинктивно усетих, че съм на мястото си. За 10 години не съм се разочаровала, може би, защото не очаквах много, когато дойдох и гледах да се освободя от мисли, които биха ме "теглили" назад. Абе, май всичко e до човек и обстоятелства
.
По случайност "открих" Париж за един ден и той ми грабна сърцето. После животът ми така се стече, че дойдох да живея тук. Инстинктивно усетих, че съм на мястото си. За 10 години не съм се разочаровала, може би, защото не очаквах много, когато дойдох и гледах да се освободя от мисли, които биха ме "теглили" назад. Абе, май всичко e до човек и обстоятелства
.
Не! Но и аз не съм тръгнала с емигрантски мечти за лесно бъдеще или за пари.
Харесва ми, защото тука човек има свободата да бъде себе си или поне да се опита, защото човек може да се "пре-създаде" на почти всяка възраст. Например, една моя приятелка след много учене в една област, реши, че иска да си смени кариерата. Виждала съм студенти на 50 години и повече. Повечето жени в България все още не разсъждават така, поне според моите впечатления.
Между другото, няма перфектна държава.
Харесва ми, защото тука човек има свободата да бъде себе си или поне да се опита, защото човек може да се "пре-създаде" на почти всяка възраст. Например, една моя приятелка след много учене в една област, реши, че иска да си смени кариерата. Виждала съм студенти на 50 години и повече. Повечето жени в България все още не разсъждават така, поне според моите впечатления.
Между другото, няма перфектна държава.
Не! Но и аз не съм тръгнала с емигрантски мечти за лесно бъдеще или за пари.
Харесва ми, защото тука човек има свободата да бъде себе си или поне да се опита, защото човек може да се "пре-създаде" на почти всяка възраст. Например, една моя приятелка след много учене в една област, реши, че иска да си смени кариерата. Виждала съм студенти на 50 години и повече. Повечето жени в България все още не разсъждават така, поне според моите впечатления.
Между другото, няма перфектна държава.
Харесва ми, защото тука човек има свободата да бъде себе си или поне да се опита, защото човек може да се "пре-създаде" на почти всяка възраст. Например, една моя приятелка след много учене в една област, реши, че иска да си смени кариерата. Виждала съм студенти на 50 години и повече. Повечето жени в България все още не разсъждават така, поне според моите впечатления.
Между другото, няма перфектна държава.
Добре, а тези хора над 50 години, току-що завършили новите си специалности, като започнат да си търсят работа дали ще имат същите шансове като тези на 20-30 години?
А иначе от Канада не съм разочарована.
Не! Но и аз не съм тръгнала с емигрантски мечти за лесно бъдеще или за пари.
Харесва ми, защото тука човек има свободата да бъде себе си или поне да се опита, защото човек може да се "пре-създаде" на почти всяка възраст. Например, една моя приятелка след много учене в една област, реши, че иска да си смени кариерата. Виждала съм студенти на 50 години и повече. Повечето жени в България все още не разсъждават така, поне според моите впечатления.
Между другото, няма перфектна държава.
Харесва ми, защото тука човек има свободата да бъде себе си или поне да се опита, защото човек може да се "пре-създаде" на почти всяка възраст. Например, една моя приятелка след много учене в една област, реши, че иска да си смени кариерата. Виждала съм студенти на 50 години и повече. Повечето жени в България все още не разсъждават така, поне според моите впечатления.
Между другото, няма перфектна държава.
Добре, а тези хора над 50 години, току-що завършили новите си специалности, като започнат да си търсят работа дали ще имат същите шансове като тези на 20-30 години?
А иначе от Канада не съм разочарована.
Добър въпрос. Зависи от специалността. Но и все пак, повечето са имали някакъв опит, някаква професия и преди това. Тогава, или се до-усъвършенстваш с нови титли, или транслейтваш едни умения в друга област. Моята приятелка не беше на 50, но се записа да учи нещо съвсем ново, което и позволи да използва уменията от предишната и област в новата до известна степен (от работа с комуникации и PR стана адвокат
Важно е, че хората го правят, и че както Зора каза, нагласата е, че това е нормално. А познавам и жени, които започват да учат след като децата им завършат гимназия или дори колеж. Не винаги го правят за да се издържат с новите си професии.
В началото бях, но вече не съм... 
Навсякъде си има и плюсове и минуси.
В България пък за две седмици видях и чух от близки и приятели много неща. Не искам все още да се връщам там.
За сега по-добре ми е тука...
Норче...тебе те разбирам и те гушкам!
Бъди силна миличка, а ние сме с тебе, нали знаеш 
Навсякъде си има и плюсове и минуси. В България пък за две седмици видях и чух от близки и приятели много неща. Не искам все още да се връщам там.
За сега по-добре ми е тука...
Норче...тебе те разбирам и те гушкам!
Бъди силна миличка, а ние сме с тебе, нали знаеш Понякога ме разочарова, защото не отговаря на очакванията ми. Не илюзии за емигрантския ми живот, а очаквания за отношението на голяма, развита и богата държава към поданиците й.
Препоръчани теми