Много зависи какъв е залога. Без допълнително инфо аз не бих могла да отговоря. Не бих рискувала загуба на много пари, където "много" е количеството, което ще накара семейството ни да мизерсва. Ти нямаш деца, при мъжа ти всичко е стабилно финансово, ти май нямаш какво да губиш сега. Не съм наясно със ситуацията, но ако е така, ако рискуваш само себе си - рискувай. Но ако провала ти ще ти коства репутация и ще те спъне в бъдещото развитие - не. Просто има много, "ако"-та (най-вече в типа на "страхотната издънка", за която говориш), които само ти си знаеш. (В моите термини, ако трябва да пиша софтуера на совалката, която ще струва няколко милиарда и ще вози хора и всичко ще зависи само от мен, няма да имам тестери, но аз се притеснявам, че такива неща не съм писала никога и ще трябва да се уча в движение и да си тествам сама, не, не бих поела този риск, защото това, което рискувам касае и други хора, много пари, както и човешки животи. Но ако просто е нещо, което не съм правила преди, но имам времето за разучаване и тестване, предвидени са определен процент грешки, да, колкото и да е трудно, ще се справя)
- Публикувана: 22 авг. 2008, 23:25 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2008, 23:43 ч.
Да надскочиш себе си
Никой не може да надскочи себе си.
Може само да направи нещо, което мисли, че не може или че не е по силите му.
В крайна сметка никога няма да разбереш дали ще успееш, ако не опиташ. Просто прецени какво би загубила, ако не успееш и ако не е толкова много и стряскащо, действай.
Може само да направи нещо, което мисли, че не може или че не е по силите му.
В крайна сметка никога няма да разбереш дали ще успееш, ако не опиташ. Просто прецени какво би загубила, ако не успееш и ако не е толкова много и стряскащо, действай.
Егати и държавата, щом аз съм й министър.
Да надскочиш себе си в професионален план е стил на живот у нас напоследък.
На „Обущарю,...” му е по-друг смисълът, но даже и така историята май не е твърде интересна за много:
Атинският художник Апелес като нарисувал веднъж една картина, изложил я на Агората и се скрил зад нея, за да чуе мнението на зрителите.
Минал един обущар и отправил правилна забележка относно нарисуваните обувки на един от персонажите на картината.
Апелес се вслушал в справедливата критика и през нощта поправил критикуваните обувки. На следващият ден обущарят минал отново и като видял, че думите му били взети под внимание, се окуражил и започнал да критикува нарисуваните дрехи. И тогава Апелес произнесъл знаменитата си реплика: "Sutor ne supra crepidam!" - . "Обущарю, не по-високо от обувките!"
Не се занимавай с това, което не разбираш.
Иначе - тъй и тъй под „професионализъм” вече не се разбира заварка на „можене” с „отговорност”. Саде подскачащи наоколо и Баронмюнхаузеновци, хванали се за косата за отскок.
Ако „надскачането” „в професионален план” касае единствено личността на работодателя ти и теб, няма лошо. Забавлявайте се.
ПП Скоро писаха за едни техници на едно летище – надскочили се, докато „ремонтирали” датчика на един самолет със 153-ма пътника на борда.
Да надскочиш себе си в професионален план е стил на живот у нас напоследък.
На „Обущарю,...” му е по-друг смисълът, но даже и така историята май не е твърде интересна за много:
Атинският художник Апелес като нарисувал веднъж една картина, изложил я на Агората и се скрил зад нея, за да чуе мнението на зрителите.
Минал един обущар и отправил правилна забележка относно нарисуваните обувки на един от персонажите на картината.
Апелес се вслушал в справедливата критика и през нощта поправил критикуваните обувки. На следващият ден обущарят минал отново и като видял, че думите му били взети под внимание, се окуражил и започнал да критикува нарисуваните дрехи. И тогава Апелес произнесъл знаменитата си реплика: "Sutor ne supra crepidam!" - . "Обущарю, не по-високо от обувките!"
Не се занимавай с това, което не разбираш.
Иначе - тъй и тъй под „професионализъм” вече не се разбира заварка на „можене” с „отговорност”. Саде подскачащи наоколо и Баронмюнхаузеновци, хванали се за косата за отскок.
Ако „надскачането” „в професионален план” касае единствено личността на работодателя ти и теб, няма лошо. Забавлявайте се.
ПП Скоро писаха за едни техници на едно летище – надскочили се, докато „ремонтирали” датчика на един самолет със 153-ма пътника на борда.
Aко имате възможността да надскочите себе си (в професионален план, например), но и вие, и отсрещния човек (от когото зависи) знаете, че ще е мнооого трудно и има шанс яко да се издъните.. ще опитате ли или ще си останете където сте, без да знаете дали не сте били достатъчно добри пък всъщност...
Благодаря ви, това е важно за мен.
Благодаря ви, това е важно за мен.
Зависи много от външни фактори. Ограничаващи. Какъв е риска, какво бих загубила и най-вече , на кого би се отразил евентуалния провал. Според мен семейните хора са склонни на по-сигурни карти, тоест, в момента ако нямам поне няколко сигнала, че идеяата е добра, не бих се захванала. Поставям общия ни интерес на преден план. Преди скачах в дълбокото от раз.
Според мен е невъзможно да надскочиш себе си - всеки човек си има някакъв капацитет, който не може да се надхвърли. Ако се реализираш в нещо ново и необичайно или постигнеш неподозиран успех, това не означава, че си наскочил себе си, а че просто можеш.
Лично за мен - не се старая да се надскоча, ограничавам се до възможностите си, колкото и скромни да са.
Лично за мен - не се старая да се надскоча, ограничавам се до възможностите си, колкото и скромни да са.
Бих се пробвала, ако мога да си го позволя. Т.е. ако няма вероятност да загубя прекалено много. Да се изложиш с незнание не е никакъв риск за мен, няма да ме е срам или нещо от сорта. Дори и да не успея да взема изпит, да науча нещо от първия път или толкова бързо колкото други- бих опитала пак.
Все пак си част от западната цивилизация- по важно е къде ще стигнеш, отколкото как
Все пак си част от западната цивилизация- по важно е къде ще стигнеш, отколкото как