Има ли сред вас такива, които вече не могат да

Ами, ние сме си такъв народ, емоционален. Това е положението. Много бавно и трудно се учим на трезво, рационално мислене за каквото и да било. Освен това сме "кон с капаци", робуваме на страхове и стереотипи. Щом еди-как си правят хората, значи и аз така. Щом за родителите ми е срамно да имат дългове, значи и аз ще се гордея че нямам кредити. И какво от всичко това? Мизерията продължава. Губещия е само този, който не се възползва от предоставената му възможност. Странно ми е, и смешно като чета как с пяна на уста доказват колко разбираш ли е лошо нещо банковия кредит. Ами, да продължават да си живеят под наем или да се задоволяват с мизерен доход, какво да кажа...Трябва да има и такива под наем, иначе на кой ще даваме?
Докато Тесс я е шубе от 30 годишен кредит, някои хора за тези 30 години 10 имота ще купят от "едното нищо". Ами да продължава да я е шубе!

За продажбата на ипотекиран имот има доста формалности, които ни спряха лично нас да купим такъв.

Ето нещо например /от сайт за недвижими/:
По действащото законодателство обаче продажбата на ипотекиран имот става по доста сложна и тромава процедура. Финансовата институция нито може да си вземе парите, нито може да влезе в имота, тъй като има множество ограничителни процедури, за да бъде въведена банката в собствеността. Това обяснява защо за финансиращата институция е по-лесно да започне договаряне с клиента, който не може да обслужва кредита, имотът да бъде продаден. При това положение продавач се явява самият клиент. Случаите от практиката показват, че той се стреми към максимална цена до момента, в който не се окаже притиснат от изпълнително дело. "Клиентите стават значително по-отстъпчиви в момента, в който съдия- изпълнител се заеме с продажбата на имота. Проблемът е, че често те не осъзнават, че е по-добре са продадат имота си с 5 или 10 % по-евтино от пазарната цена, вместо за още по-малка сума на фаза изпълнително дело", казва Наско Атанасов.
Причината е, че ако имотът не бъде изтъргуван по първоначално обявената стойност, която е под пазарната стойност, съдия- изпълнителят обявява второ дело. При второто дело имотът се обявява на цена с около 20% по-ниска от тази при първото. Освен това самата процедура за продажбата на имота може да се проточи около година, което не е в интерес нито на банката, нито на длъжника.
.....
Когато се продава ипотекиран имот и двете страни трябва да са наясно, че върху него има тежест и че тя следва имота, а не собственика. Трябва да се знае още, че винаги при неизпълнение от страна на длъжника, който обикновено е собственикът на имота, кредиторът може да насочи изпълнение срещу имота. Има най-различни причини да купиш ипотекиран имот. Това означава, че можеш да го вземеш на по-ниска цена, като поемаш ангажимента да погасиш паричните задължения на продавача към кредитора или пък да разчиташ на добросъвестността на длъжника, който с времето ще погаси задълженията си. Има и друг вариант. С тази цена, която продавачът на ипотекирания имот получава, той се издължава към кредитора си и той заличава ипотеката му.
...
Ето всички тези подробности утежняват покупко-продажбата на ипотекиран имот, за който по-трудно се намира купувач - и съответно се продава на по-ниска цена. Но не искам да споря, просто споделям, защото се сблъсках с подобно нещо...

Не, Вилико, тук става въпрос за вече подета съдебна процедура от банката по имота. Тогава, когато длъжникът не си е направил навреме сметката и е забатачил нещата с дълговете си. Тогава става вероятно съвсем различно, т.к. банката не търпи отлагане и си иска бързо дължимата сума.
Когато кредитополучателят си е бил редовен и срещу него няма никакви съдебни искове, няма никаква причина жилището да си го продава на по-ниска от реалната цена, т.к. не е притиснат от нищо. Накратко горе споменах че банката си получава своето в момента на изповядване на сделката и имотът се изчиства напълно. Има си начин и процедура как става това. Защитени са абсолютно всички страни и купувачът купува на практика чист имот. Ако те интересуват подробности, ще те пратя при конкретен кредитен инспектор, мой роднина, да ти обясни подробно.

Това, че ти по дадено жилище си длъжник на банката никога и в никоя страна не е пречка да си продадеш жилището като всеки останал. При нас си е традиция младите хора да започват имуществото си с покупка на малко жилище, да продават много преди да им е погасен кредита и да купуват по-голямо. Хората на практика сменяват доста имоти преди да заживеят в огромна луксозна къща. Тук на младите не е прието да се оставят имоти в наследство, т.к. има традиция възрастните да си продадат къщата за да прекарат с получените пари края на живота си в накой луксозен старчески дом.

xenia, не знам къде е станало въпрос аз имам ли имоти или не Въобще не става дума за мен тук, а за отношението ми към кредитите. От имоти със сигурност разбирам повече от теб.

Аджък де! Точно отношението ти към кредитите споменах. Не съм коментирала кой какво има и има ли въобще. Още по-малко, кой какво разбира от имоти.

В темата ставаше въпрос за хора с ипотечни кредити и закъсняли вноски. За вариянтите в такива случай. В тази насока са и моите мисли. Не говоря по принцип за ипотекирани жилища и евентуалната им продажба. И нямам нужда от кредитен инспектор, твой познат, за да си изясня нещата, защото за пети път казвам, че лично се сблъсках с подобен имот и из основи познавам случаи с закъсняли вноски по ипотека и съответната продажба на имота. Не говоря и за права и задължения, които на всички е ясно, че са защитени - както във всяка една легална сделка. А за факта, че ипотека с просрочия се продава по-трудно, по-тромаво, на по-ниска цена и т.н. И всеки, който иска да купи подобен имот трябва да има едно на ум. Тежестите са си тежести. Ние се отказахме от покупката на подобен имот. Това е.

Дано не се налага на никой да се отказва от имота си заради просрочени вноски и това е...

Вариантът за тези, които са закъсняли с вноски е да намерят начин да си ги погасят и да си предприемат самостоятелно продажба преди да са ги подгонили чрез съд. Това е варианта. Защото когато тръгне банката да го продава, пиши го бегало. Ще си прокълнеш дните когато си се набутал.
Колкото до покупка на подобен имот, той също би бил чист при сключването на сделката, т.к. банката ще си получи от купувача дължимото и ще изчисти тежестите. За купувача не би трябвало да има проблем дори да има задължености по него. Дори обратното- ще го купи по-изгодно. Не разбрах вашите проблеми от какво естество са били.

  запис.
интересна тема,която познавам от вътре,но засега само ще ви чета

Нещо аз ли не пиша, ти ли не четеш...не знам.
От самото начало казах, че ипотекиран имот /с тежести/ се продава на по-ниска цена. Най-сетне и ти се съгласи. Че процедурата е сложна - и с това се съгласи май. Естествено, че накрая ще получиш чист имот. Въпроса беше в това - продавача получава по-малко пари от реалната стойност/ тоест неизгодно/, купувача купува по-евтино/тоест изгодно/, но това е свързано с доста формалности и време. И сделката е определено неприемлива за кредитополучателя. В тоя ред на мисли изписах всичко.

Аз чета, ти не четеш. Процедурата е сложна за банката. Не за купувача. За купувача няма нищо сложно. Той ще си получи чистия имот в момента на изповядване на сделката при всички случаи. По-евтино ще се продаде само ако е повдигнато дело срещу длъжника. В противен случай, цената не се влияе от това до колко е способен човек да си погасява вноските. Тази ти сентенция


просто в корен не е вярна. Т.к. ипотекиран имот т.е. с тежест, съвсем не значи, че срещу длъжника е заведено дело за несъстоятелност и имотът му ще се излага за продажба от самата банка.

xenia, viliko просто обясни преди няколко поста, че е имала възможност да купи такова жилище и се е отказала. Говори от личен опит и за конкретен случай. Не е необходимо да се прави разбор на всяка нейна дума. viliko сподели, нищо повече!

Знаеш ли, xenia, действително е излишно да цитираш и контрираш всяка моя дума. Ако не си съгласна с онова, което три пъти се опитвам да обясна и изясня - ОК. Лесно може сам човек да провери как стои въпроса с ипотекираните имоти с просрочени вноски /за които говоря/, тук няма да открием топлата вода 
Ами ние се отказахме защото: продаваше се апартамента за 45000Е, тухлен, хубав двустаен. Отидохме, харесахме го, уговорихме среща в банката за след седмица. Два дена преди срещата - собственика ни се обади, че отлага срещата за още една седмица. През това време той решил да пробва с по-висока цена, уж намерил купувач за 65000Е, но не ни го казва, ние обаче научихме. Да, ама тоя новия купувач щял да го купува с кредит.И му трябвало време. Продавача чака. Времето минава. Звъни ни по едно време - айде да ходим в банката, явно вече е нямало накъде повече да чака. Отиваме - да, ама вече апартамента даден на съдия, който обявява търг. За цена от 30 000Е. Почва се наддаване, през което време вътрешен човек ни намира и ни иска 10000Е, за да ни уредял да го купим ние, тоест да спечелим търга. Това се разиграма в рамките на 3 месеца - загубено време, нерви и накрая просто се отказахме.
И накрая кво излезе - той, с желанието си да вземе повече - изпусна срока. Затова казвам, че ипотекираните с просрочия се продават набързо и за по-ниска цена. Което е неизгодно за продавача.  По тази причина нашия накрая нищо почти не взе, продали апартамента на цена, близка до дължимата на банката. Купувача също не е особено облагодетелстван, след като явно е дал 10000 отгоре...
Разправии много, усложнения също 

Xenia говори за имот с ипотека по принцип, с нормални плащания по ипотеката.
viliko говори за имот с ипотека вече в просрочие.

Затова май не се разбирате нещо двете.

 
Еми пет пъти повтарям едно и също, то трябва да се чете, не само да се контрира!