Дъщеря ми е на 3 годинки.
Досега никога не ми е казвала, че съм лоша, но тази дума принципно отсъства от нашия, респективно и от нейния речник.
Понякога като е много разлигавена, а нещо й се откаже, посяга да ме удря
Явно тепърва ще чувам въпросната реплика, но не мисля да й обръщам особено внимание.
Досега никога не ми е казвала, че съм лоша, но тази дума принципно отсъства от нашия, респективно и от нейния речник.
Понякога като е много разлигавена, а нещо й се откаже, посяга да ме удря
Явно тепърва ще чувам въпросната реплика, но не мисля да й обръщам особено внимание.
. И че няма да ме обича и не ми е приятелка вече...страшна работа. 
Това си е спонтанна детска реакция за самозащита, когато нещата не се случват по начина, по който го желят те. И тъй като те, разбира се, са добри (може ли да е иначе? 
), значи другият е лошият! Е, и някои възрастни продължават да реагират по този начин, търсейки вината в друг, а не в себе си, но това е друга тема. 
Беше ми изпяла "Мила, моя мамо" с думите "Лоша, лоша мамо" 
...
. 
. Напоследък започна даже и да степенува. " Ти си най-лош/а". Според мен е период, който ще отмине. Не се впечатлявам особено, в смисъл да се депресирам и т.н. Правя му забележка естествено, без особен ефект за момента. Така си изразява негодуванието от отказа ми да направя нещо или да му дам нещо. В момента в който стане на неговото и го питам, А сега лоша ли съм?", той ми отговаря " Не". 
. Но не се връзвам, не мисля и че го мисли сериозно