Решила съм, че емоционалното и физическо здраве на детето са над моите нужди поне за няколко месеца и практикуваме "привързано родителство" - спим заедно, кърмим се ексклузивно и на поискване, носим се на ръце и в слинг... Обаче... прави ми впечатление, че когато бебето е в слинга и сме навън, спи почти през цялото време - ококорва се само когато огладнее, яде, почива малко (и помрънква) и после пак в слинга и пак заспива, а в къщи е буден часове наред понякога и доста неспокоен. На три седмици сме, нощем спим по схема 5-3-2-2, вече се научихме да сучем в легнало положение и само се размърдва лекичко, когато му се яде; после автоматично заспива. Денем обаче, дали за компенсация на спокойните нощи или на спането в слинга, има периоди, когато нищо не помага - е, не е съвсем нищо, ако се запъна и постоянно е на ръце, сменяме позициите и пр., но това не винаги е възможно. Понякога денем го оставям да спи сам или просто да си будува, дакато се опитвам да свърша някоя и друга работа. Чудя се къде бъркам. Защо има такива периоди, когато все едно не е същото дете? Дали защото го оставям да спи сам през деня (често в друга стая)? За да избегна вечерните капризи, напоследък го извеждам в слинга след 7 и се прибираме към 9 - сработва почти добре, но вероятно за компенсация, на следващата сутрин е едно непрекъснато мрънкане, когато не яде и не е на ръце... Пробвах и в къщи да го нося в слинга, но се изморявам, а и не мога да свърша много работа с бебето пред мен... Баща му рядко го държи, тъй като ходи на работа и се прибира късно; за сметка на това баба му помага и често го гушка, носи го, говори му, къпе го - дали пък това не е проблемът - че друг прави не малка част от това, което аз би трябвало да правя... Последните дни дори се бие и яде като невидял понякога - целия се олива, дърпа се от мен, но не пуска зърното... Къде бъркам? 
.
