Страхувам се,ще се справя ли сама и с 9 месечното ми бебенце?

  • 2 118
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 132
От известно време влизам тук и ви чета.И аз вече съм сама с едно бебенце на 9 месеца,но повечето истории тук са с по-сериозни проблеми-домашно насилие,изневери и незнам как ще реагирате на моята,може и да ме упрекнете,но аз определено искам да споделя и да ми кажете дали постъпих правилно?Ще започна малко по- отдалече:първо направихме голямата глупост да си имаме дете без преди това да сме живели заедно,след като се роди детето живяхме(без брак) при моите родители,защото на този етапнямахме друга възможност.Точно когато бебето стана на 40дни той си събра багажа-не издържа на напрежението не можа да разбере,че в този момент най-голямото мое внимание няма да е върху него и така аз още стресирана от раждането и това ще се справя ли с майчинството останах сама(хиляди благодарности на моите родители,защото без тях нямаше да се справя)След месец два той реши че не може без нас и бил направил най-голямата глупост и се почнаха едни излияния в любов и да се моли пак да се върне и извинения на моите родители.Дадох му шанс,но вече не можех да му вярвам както преди.След няколко месеца пак си замина.Аз се уплаших,че няма да мога да се грижа финансово за детето и решихме да си дадем още един шанс като се опитаме и двамата да се променим(аз също имам вина за разни ситуации знам 4е имам доста трески за дялкане)Но сякаш вече ги няма чувствата между нас,ние избухвамеза елементарни неща и той не пропуска всеки път да се величае,че е нещо по от мен(а няма нищо общо според мен избива комплекси).При всеки скандал отнасях по някоя обида,как ако не били майка ми и баща ми аз не съм можела да се грижа за детето,ами те вършат неговите задължения,а той горкия го е страх да остане сам  с бебето,а само се бие в гърдите,че е баща.Мога мн. да разказвам,но стана прекалено дълго и така до вчера,когато ме предизвика да го изгоня,като предварително ми каза да отида да се прегледам и някой и друг епитет.Е немога така и аз имам достойнство.Незнам дали взех правилното решение от гледна точка за детето.Моля ви бъдете откровенни с мен дори и да ме заболи.Само да вметна,че и в секса не върви,аз нямам желание,а и той не правеше никакви опити.

# 1
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ще ти кажа какво мишсля
първо ако искаш - ще се справиш сама
второ - явно сте се сълбрали заради бебето
явно му е тежко в чужда къща - нещо дето ти не го виждаш, но е факт
той ще стане баща САМО ако се инесете другаде
това от опит - бях 7 месеца при родителите си, а тогава бях най-самотния родител на света
нещата потръгнаха когато се изнесохме сами в нашия апартамент
той стана баща
не веднага но постепенно

ти решаваш какво да правиш
аз от личен опит от моята история считам че имате шанс....но вероятно трябва да се изнесете
и не става веднага...той стана баща не след по-малко то 5-6 месеца....
трябва време
може и да не успеете, но ще е жалко да не опитате - нищо не губите, змалко време...но пък резултата може и да си струва!

# 2
  • Мнения: 1 425
И тук. Чети катнадийн и няма да сбъркаш.  Hug

# 3
  • Мнения: 132
Да знам че това е един от проблемите да има неразбирателство между нас и не един път сме го обсъждали.Но той не получава достатъчно пари за даизлезем на квартира,а иаз от този месец съм на 220лв.Когато сме изчислявали парите няма да стигнат да покрием само сметките,а камо ли и за храна.Кредит за жилище сега не иска да тегли евентуално това може да стане когато и аз се върна на работа.Все има някакви идеи за допълнителни доходи,но до тук всичко е само на приказки.Той иска двамата по равно да покриваме нуждите да не би случайно да се прецака нещо.Една от гениалните му идеи беше да съм се върнела на работа,а детето да сме го дадяли на гледачка,той има ли си на представа колко стува една гледачка Rolling EyesА и на мен не ми харесва идеята чужд човек да ми гледа детето

# 4
  • Мнения: 6 582
Може и да не съм права, но ми се струва, че и двамата сте още много млади и не съвсем готови за семейство и дете.
Ти теглиш в една посока, а той в друга. Имате спорове - къде да живеете, как, кой да гледа детето и т.н.
Трябва някъде да се пресекат разбиранията ви и позициите, няма как да стане иначе.
Не знам докъде сте стигнали с обидите, но без ясен разговор и определяне на конкретни действия не е възможно.
Ако приемеш, че и той може да има идеи и претенции, може и да се получи нещо.

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Може и да не съм права, но ми се струва, че и двамата сте още много млади и не съвсем готови за семейство и дете.
Ти теглиш в една посока, а той в друга. Имате спорове - къде да живеете, как, кой да гледа детето и т.н.
Трябва някъде да се пресекат разбиранията ви и позициите, няма как да стане иначе.
Не знам докъде сте стигнали с обидите, но без ясен разговор и определяне на конкретни действия не е възможно.
Ако приемеш, че и той може да има идеи и претенции, може и да се получи нещо.
прекрасон казано и точно в десятката
и той е човек идеята му не е толкова абсурдна ако взимаш достатъчон добра заплата и много жени са пускали и по-малки деца че и на ясла даже - това само като пример, че идеята му не е безкрайно абсурдна
послушай Динчо и дано съумеете да се разберете - живота е КОМПРОМИС не друго

# 6
  • Мнения: 132
Казвам че е абсурдна именно затова че заплатата ми която ще взимам е горе долу колкото да плащам на детегледачката иначе не бих си позволила да го кажа

# 7
  • Мнения: 6 582
Не е важно нас да убедиш коя идея е абсурдна.
Ще се повторя - седнете и спокойно решете какво ще правите и как ще живеете. Имате дете и поне това му дължите.
Обсъдете варианти, но конкретни, с конкретни действия. Имаме такива и такива доходи, можем да си позволим това и това. Ако аз направя това, а ти онова и т.н.
Не е нужно да се надскачате и обиждате, а да вземете решение и всеки да си поеме неговата част от задачата.

# 8
  • София
  • Мнения: 6 477
Алдания, не искам да звуча песимистично, но не виждам много поле за обсъждане. момичетата, които ти дават съвети сякаш нямат финансови проблеми. Аз те разбирам напълно, понеже и нашия БНД си беше почти аналогичен с вашия...А бяхме достатъчно дърти и зрели...та и презрели....Обаче принца беше, а и все още е по приказките за изкарване на прилични пари....а останах на майчинство...Тогава заплатата ми беше горе-долу колкото парите за бавачка.....И в едни момент си дадох сметка, че няма за какво да говорим....Ако искам да оцелея имаше едно решение  - майка ми идма да помага, а аз си сменям веднага работата...А принцът - той тръгва да си търси нова златна ...кокошка!
Ето това беше един малко по-различен ъгъл на нещата...Успех! Hug

# 9
  • Мнения: X
считам че имате шанс....но вероятно трябва да се изнесете
и не става веднага...той стана баща не след по-малко то 5-6 месеца....
трябва време
може и да не успеете, но ще е жалко да не опитате - нищо не губите, змалко време...но пък резултата може и да си струва!
така мисля и аз, нищо не губиш, наистина! бъди смела! каквото и да решиш - и в двата случая - няма нищо страшно да си самотен родител, спокойно. Де да имаше кой да ми го каже навремето, т.е. имаше - само тук, във форума. Другите около мен ги беше повече страх и от мен даже. Не ми свършиха добра услуга. Ще се оправиш, бъди сигурна, още повече че родителите те подкрепят. Но нищо не пречи, да опиташ още веднъж с него. НИЩО НЕ ГУБИШ. Може би малко време и нерви, но повярвай ми - тези опити научават на много неща. Ще го опознаеш още повече, ще знаеш в труден момент той как се държи ... и тн и тн. Аз по принцип съм човек на действията, не на бездействието.

* и да, идеята му не е безкрайно абсурдна
** т.е. човекът дава идеи, има предложения все пак, нали така? явно има нещо наум. но не може да го направи сам. ако не му помогнеш, няма да се получи! обсъждайте вариантите, спокойно, без нерви -т е са излишни.

# 10
  • Мнения: 73
Аз съм сама от както съм родила и се справям. Имам подкрепата на родителите си изцяло, но живея отделно. Трудно е, но пък имаш за какво да живееш и да се бориш. Когато разбрах, че съм бременна(планирано) бащата се уплаши и заяви, че още не е готов. Признавам си, че аз също се уплаших да не би да остна самотна майка(то точно така стана) и бях решила да направя аборт. Майка ми ме убеждаваше, че това е най голямата глупост която съм решила да направя заради него и че ще се справим с отглеждането на бебо. Цяла живот няма да си простя, че дори ми е минала мисълта да махна детето. Просто искам да ти кажа, че щом си решила да имаш детенце, значи ще успееш и да се справи с отглеждането му.

# 11
  • вкъщи
  • Мнения: 704
Първо седнете и обсъдете всички плюсове и минуси-да сте наясно кой какво иска не може единия да дърпа на еднастрана а другия на друга.Ако не стане   не се страхувай ще се справиш и сама-само не се отчайвай.

# 12
  • Мнения: 1 652
Малко кураж и от мен. Деветмесечно бебе- моето беше на осем месеца и го осинових сама. Когато стана на девет- майка ми се разболя , а когато бебето стана на година и един месец я загубих .

Моя съвет е-
1. Послушай catnadeen
2. Нормално е да се страхуваш, но недей! Трудно е, но трудното си го хванала за гръцмуля, ако не се страхуваш.
3. Винаги можеш да се върнеш при родителите си. Ти не си сама, докато имаш тях.

Успех! Hug

# 13
  • Мнения: 2 249
аз като малко по-наивна мисля,че ако двама души искат да са заедно и се оби4ат-няма неразрешими проблеми-естествено с цената на компромиси....но ако не гледат в една посока и ако само единия се мъчи да оправи нещата-"на сила хубост не става" са казали хората-пък ти си знаеш най-добре вашият случай какъв е...(и все пак-не прави грешка да си с един мъж само заради детето-ако усещаш ,че няма да се получи и няма да си щастлива-един ден ще пренесеш несъзнателно вината върху детето си(а и това за секса за мен е много показателно) Crazy

Общи условия

Активация на акаунт