Детската градина и училището - обич или омраза?

Детето не мрънка, когато трябва да ходи на детска, но не бих казала, че я обича. Предпочита с мен на работата ми, ама не може вечно да продължава.
Вълнува се от детскоградинските теми обаче, има си приятели, повечето приятелки де, непрекъснато ми разправя кой какво казал, кой с кого на какво играл, кое дете как рисувало и т.н. Доколкото мога да преценя, тя има две възражения спрямо детската:
1. Мен и татко й ни няма там
2. Някои от момченцата се бият

Иначе няма проблеми с режим, храна, занимания - ОК е с тези неща. Харесва си госпожите (аз съм по-скептична) и ги е канила на гости с преспиване  и на абитуриентския си бал.

    Дъщеря ми ходи около два- три месеца на детска и не мога да дам категоричен отговор дали я мрази или обича. После спря защото взе да мъкне вирусчета вкъщи, а пък си имаме малко бебе. През времето в което ходеше обаче, събота и неделя бяха един малък кошмар. Будеше се в 6 часа и мрънкаше недоволно защо градината днес е затворена. Дори няколко пъти я водих дотам да се увери, че наистина е затворено, защото ме обвини, че лъжа Не мога да нарека това обич обаче. Може би още беше нещо ново и интересно с което не се бе срещала до тогава. От понеделник тръгва пак на градина и засега показва завиден ентусиазъм, дано си остане и такъв.
   За себе си мога да кажа, че обичах детската градина. Бях попаднала на страхотни госпожи (тогава другарки  ),които и до ден днешен не са ме забравили.  С много от децата от групата поддържам контакти и до сега. Отчитам голямото преимущество на факта, че голяма част от групата бяха деца от квартала, с които си играехме по принцип. Знаех, че на градина се ходи задължително, но ми ставаше неприятно като ме наказваха да НЕ ходя на детска.  Тоест задължението не означаваше неприятни усещания, а източник на удоволствие.  
    За училището са ми смесени чувствата. Първата година изживях много тежко, поради раздялата с приятелите, които всички до един бяха в друг клас. От втори клас обаче нещата се промениха.  
    Та си мисля, че ако успеем да обясним на детето преимуществата на тези учебни заведения преди да обявим факта, че те всъщност  са задължителни  (училището),  има шанс да се получи нещо като обич.
   П.П. горе написаното не ми пречи да съм със свито сърце поради наближаването на понеделник

В последните дни на август пъшкаше и питаше - кога ще ходи на градина, което е показателно 
Привечер не иска да си тръгва, а да нощува там 
Всичките тези емоции ме радват 

  Мартин си обича градината,- сутрин тича с ентусиазъм натам, почти всяка вечер мрънка, че го взимаме рано /при все че е от последните/. Не е имал голяма ваканция, през която да не е на градина - най-много една седмица през нашите отпуски, но в края им иска да си отиде при приятелите и госпожите, за да им разказва кое как. Цени си времето с нас, но си харесва и градината и като цяло не мрънка, че иска да е повече с нас, нито мрънка, че иска да е повече на градина - май сме постигнали добър баланс.

Обича си градината (и приятелките в нея, и въzпитателките). В никакъв случай не приема ходенето там като zадължение, а по_скоро като zабавление.

И двете ми деца си обичат градината. През различни години ходят в една и съща градина и почти с едни и същи учителки. Дори учителката на малката е била и моя, но все си е същата, жизнена и винаги усмихната.Отплеснах се...
С изключение на малко по-трудната адаптация на големия, никога не е имало уговорки и отказ да ходят на градина.
Сега големия е ученик и започна с много желание. Но от миналата година откакто започнаха разказвателните, забелязвам малко отдръпване и нежелание. Дано не се задълбочи.

Голямата-категорично си обича градината.Всъщност-това и е втора градина, с първата беше още по-добре.
Липсваше и през ваканцията, постоянно мрънкаше няма ли да ходи вече.Определено се чувства добре, има приятели, спори и уечението,вече си учат доста неща.До този момент-проблеми не съм имала.Става въпрос за държавно ОДЗ.Обича да преразказва.Това, което са чели го предава с точност.Обича да пише цифри, тази година ще учи да смята.Ще видим...

Дъщеря ми определено обича детската си градина.
Сутрин става в 6 и 30 и още към 7 и нещо иска да я обличам и да тръгваме.

На моят син изобщо не му харесва градината. Сега е във ваканция, но постоянно прави уговорки да не ходи на градина. Не му харесва там и това е.

С желание ходеше на градина, за училището - след като разбере, че няма да играят, сигурно няма да е щастлив.

На училище ходят с желание с изключение на края на срока, когато вече са изморени физически и психически. При положение, че животът им не се заключава само с училището, а през ваканциите си имат достатъчно много свобода и занимавки, съвсем спокойно могат да си живеят и без него. По последно мнение на щерката много по-добре щяло да бъде, ако училището е от 9 сутринта до към 13 часа на обяд. Така хем щяла да поучи, хем да се види с приятелите си. А следобедът щял пак да си е неин и да прави други неща.

Не знам дали те интересува отговор от "старшата върастова група", но моите деца си харесват училищата. Камен (сега ще е в 7 кл. на СМГ) по собствено желание ходеше на допълнителни занимания и в събота (курсове по математика и информатика), Сашко (11 кл. в НПМГ) е категоричен, че неговият клас е "възможно най-якият", Бобо (12 кл. НПМГ) е по-сдържан, но нееднократно е казвал, че не би си сменил училището. Мика ще е студентка 3 курс, но продължава всяка седмица да се събира с бившите си съученици от гимназията (133 СОУ, руското), че и с класната от време на време. Не бих казала, че са толкова очаровани от учебния процес, но определено им допада средата и си прекарват добре.

А ти защо се интересуваш точно от това?

Също да питам :

Да не би Дари след ваканцията.... 

Голямата дъщеря ходеше със страхотно желание на детска градина. Попаднахме на страхотни учителки. Даже на един от лагерите от детската градина, когато заминаваше попита госпожата си дали може да и вика "мамо". Сега ще е първокласничка и ще бъде изцяло в нова среда - нова учителка, изцяло непознати деца (няма да има нито едно от другарчетата и от детската градина). От двете срещи до момента госпожата изглежда спокойна и усмихната (мненията на родителите и децата от бившия и випуск показват същото), стаята изглежда много уютна и силно се надявам да и хареса и на училище и да ходи с желание.

Малката беше 1 година в яслата и сега ще е при какините си госпожи от детската градина. Силно се надявам да потръгне като при кака и.