Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юни 2004, 15:50 ч.

Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

  • 480 793
  • 541
  •   2
Отговори
# 540
  • Мнения: 591
Магнолия, много трогателна история. Помня те от времето, когато за пръв път отворих форума на клиника Надежда. Освен и аз да споделя моята история, може да е от полза на някое момиче.

С мъжа ми се запознах, когато бях на 33 години. След година решихме, че сме готови да имаме дете. Минаха 3 месеца, но не се получаваше. Разбира се, не съм хранила илюзии, че ще се случи веднага, особено на тази възраст. Тогава имах една колежка, която беше забременяла инвитро при д-р Стаменов и тя ме посъветства да си запиша час за клиника Надежда, да съм спокойна, че имам кой да ми помогне, ако не се получат нещата...чакало се месеци. Не знам дали не предизвиках съдбата с това, но си записах час. Разпределиха ме при д-р Цветков за след 6 месеца.

Минаха 6 месеца, но аз не забременявах. 2 години по-рано цикълът ми изведнъж след преживян стрес се промени и стана с продължителност само 24 ч. Бях обиколила няколко "светила" в търсене на проблема, всичките ми обясняваха как било нормално щом хормоните са ми в референтните граници. Но аз бях убедена, че тази "аномалия" има нещо общо с това, че не се получава бременност. Веднага на прегледа при д-р Цветков му обърнах внимание на това. Той също като другите лекари не го счете за особен проблем. Хормоните бяха що-годе ок, тсх излезе 2.6, започнах л-тироксин, последва цветна снимка на тръбите - там нещата бяха добре, спермограмата ни беше отлична...посъветва ни да опитаме естествено още няколко месеца, като проследяваме овулацията. 2 месеца нищо не се получаваше. На третият месец докторът каза, че ще опитаме с нещо да подпомогнем имплантацията - предписа ми след овулация дуфастон и медрол...след 14 дни тестът за бременност беше положителен, но бременността за съжаление не се разви, беше биохимична. Тогава твърде емоционално приех нещата и реших, че ще сменя доктора.

Преместих се в клиника Малинов при д-р Калчев. Там посетих доц. Русев, който откри, че съм хомозигот по PAI 4G/4G и имам високи НК-клетки...доста високи. Предписа аспирин след овулация и вливки на интралипид. Последваха още няколко месеца естествени опити на аспирин и вливки, при които нищо не се получаваше. Д-р Калчев беше оптимист и ни окуражаваше да продължаваме естествените опити. Цикълът ми продължаваше да бъде 24 часа, никой не смяташе това за проблем, бременност не се получаваше...След 3-4 месеца при д-р Калчев реших да се върна в Надежда и директно да пробвам инвитро на ЕЦ. Преместих се при д-р Персенска. Още на първият преглед тя отсъди "да правим нещо, ако е имало да става нещо, щяло е да стане". Винаги ще съм й благодарна за това, което направи. Всяко нейно действие съвпадаше с моето мнение.

Първо опитахме една инсеминация, въпреки че доста бях чела за инсеминациите и знаех, че шансът е нищожен. Просто ме хвана някакъв необясним страх да минем веднага на инвитро. Инсето беше неуспешно. Никак не реагирах, очаквах го. Последва биопсия на матката...лоша. Трябвало да ми слагат лекарство. Нова биопсия след лекарството...още по-лоша Simple Smile Отново трябвало да ми сложат лекарство. Тук д-р Персенска каза, че повече лекарство няма да слагаме и директно ще минем на ест. цикъл. Отидох една сряда на нормален преглед да проследим фоликула и тя ме попита дали искам да се опитаме да извадим тази яйцеклетка на естествен цикъл. Без да се замисля отговорих с да. Пуснаха ми хормони и определиха дата за пункцията след 2 дни. Тук предполагам, че извадих огромен късмет, защото първо закъсняха с поставянето на прегнила, което ми даде по-голям шанс да хванем фоликула преди да се е спукал и второ - бях първа в списъка за пункции. Благодарение на момичетата от форума на клиника Надежда (благодаря ви!) отказах упойка и всичко приключи безболезнено за 2 минути. Хванахме фоликула и имаше яйцеклетка. За всеки случай отидох в клиника Малинов и влях интралипид 1 ден след пункцията. Върнахме ембриона на 3 ден. Беше най-болезненият трансфер...моя грешка, защото бях стискала прекалено дълго и пикочният мехур много ме болеше. Д-р Персенска каза, че съм прекалила и даже ми предложи да ми сложат катетър. Отказах, но много, много ме болеше. Мислех, че нищо няма да стане, защото буквално се превивах от болка. Веднага след трансфера отидох до тоалетната. Едвам изтраях на масата да минат 10тина минути, за да ида до тоалетната. След 2 дни започнаха страшно силни болки все едно ще ми дойде цикъла. Вече бях убедена, че нищо не е станало и се е получил някакъв хормонален срив. Спомням си, че не можех да седя на стола от болки, в леглото се превивах. Бях просто убедена, че нищо не е станало. Бяха ми предписали аспирин протект, медрол и утрогестан. Естрофем отказах поради други причини. Докторката потвърди, че в моя случай може и без него. На 8-мия ден от трансфера забелязах капчици кръв и вече имах много силни болки като при цикъл и реших, че веднага отивам да пусна чхг и да се свършва тази мъка и да спирам лекарствата. И тук дойде изненадата...доста високо чхг...обадих се в клиниката, казаха ми да спра аспирина, само ако течението се засили. Не се засили, а спря след 1-2 дни. На първия преглед се потвърди бременност. Д-р Персенска ме прати при имунолозите да пуснем НК клетки, защото биопсията преди инвитрото, както споделих по-горе ми беше много лоша. Пуснахме и резултатът беше много висок...имунолозите изказаха съмнения за изхода на бременността, ако не влея октагам. Тук вече се отклонявам от темата и ще спра. Само ще напиша, защото може да е от полза на някое друго момиче, попаднало в същата ситуация. Октагам отказах, беше ме страх. Вместо това влях интралипид при доц. Русев след втория чхг тест, когато видях, че се удвоява, и след това още веднъж в 9-та седмица (нямам представа дали е помогнал или просто тези НК клетки не играят чак такава голяма роля, каквато им се отдава). Бременността мина леко и успешно. Родих с планово секцио в 38-ма седмица.

Пожелавам много вяра, надежда и успех на всички момичета, които в момента минават по този път. Никога не се отказвайте и вярвайте в добрия изход!

Последна редакция: пт, 27 юли 2018, 15:45 от Terry8

# 541
  • Мнения: 12
За първи път се осмелявам да пиша във форума, въпреки, че съм от тези хора, които тайно го ползват с години.
Накратко моята история - поради ред здравословни проблеми, опитите за дете продължаваха близо година. Може би си мислите, че не е толкова много, което действително е така, благодарение отчасти на форума:)
Преди три месеца имах планувана лапароскопия по повод ендметриозна киста, е, нещо ме караше да мисля, че това няма да се случи и че този път ще стане:) Седмица преди закъснението ми, тестът беше положителен. Не можех да повярвам, още не мога, но това чувство преди да се е случило още... няма как да се обърка.
Как стана - пих Витекс същия месец, тъй като четох положителни коментари от форума, пих го до овулацията ми, която беше доказана с фоликулметрия- докторът за първи път ми каза колко е удебелена лигавицата този път. Сигурна съм, че това беше благодарение на витекса:) Взех си тест за овулация - за първи път две ясни плътни черти! Знаех си, че това е точният момент. Овулирах точно от яйчника с голямата киста... затова лекарят нямаше много надежди. Този и следващите два дни бяха опитите:)  За първи път си вдигах и краката:D
На следващата седмица 5 дни по късно, усетих и самата имплантация. Всичко беше както момичетата тук споделяха.
Искам само да кажа едно огромно благодаря на форума и на всички момичета, които не се страхуват да споделят тук. Благодарение на тях донякъде видях за първи път двете черти:)
Успех на всички, рано или късно ще стане. Хранете се здравословно и опитайте натуралното първо. Не искам да правя реклама на Витекс, а на билките, които биха стимулирали овулацията ви и редуцирали развитието на кисти:)
Най важното е да сте спокойни и. да имате вяра, че този път ще стане:)

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт