Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юни 2004, 15:50 ч.

Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

  • 480 274
  • 541
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 126
Здравейте на всички, които се опитват да се сдобият с наследник. Първо искам да ви кажа - не се отчайвайте! Когато всичко изглежда изгубено, тогава се случват чудеса. Никога не губете кураж, защото позитивната нагласа и е първата и основна предпоставка за успех. Мислете за хубави неща и те просто ще се случат, просто не можете да си представите на какво е способна човешката мисъл и че половината от това, което ни се случва зависи от нас самите!
Ще кажете - лесно и е на тая, нали вече ще ражда... Напротив -имам опит с проблема стерилитет и две години ходене по мъките с разни некомпетентни доктори, уж пишещи се специалисти. Важното е, че през тези 2 години нито за миг не съм се отчаяла че ще забременея, дори не ми е било фикс идея, вярвах, че като му дойде времето ще ми се случи, и то взе че така и стана.
Сега - по темата. Като оставим настрана 50-те %, които според мен наистина бяха "божа работа", моята диагноза беше "лениви яйчници", т.е. липса на овулация, липса на нормален месечен цикъл, а за капак и поликистоза. Както ми го обясниха най-простичко от дългите години нередовен цикъл /така съм от самото начало на половото ми съзряване/ и от постоянното задържане на процеса на овулация яйчниците "залиняват" и с годините почват да губят репродуктивната си функция. Резултатът е дебела ципа във вид на малки кистички, покриваща повърхността на яйчниците. И оттам - още по-лениви яйчници, и така се получи един омагьасан кръг...
Общо взето години наред разни "специалисти" ми регулираха цикъла посредством какви ли не противозачатъчни. Ефекта - ОК, в момента обаче, когато спра лекарствата - цикъл нет. И овулация - тоже.
Това не беше особен проблем за мен до момента, в който със съпруга ми не решихме сериозно да се заемем с бебеправене /до момента от около 1 година не бяхме взимали никакви противозачатъчни средства, без да забременея/. Отидох при един много прехвален доктор в София с частен кабинет и много скъпа техника, показваща резултати от изследвания до 1/2 час. Предписа ми противозачатъчни за 3 месеца, след което след още 3 месеца отрицателен резултат в бебеправенето, друг вид лекарства, които уж стимулирали производството на някакви хормони /8 хапченца струваха около 150 лв.!/. Пропуснах да кажа, че всеки месец ходех на преглед, при което ми се пускаха за изследвания всеки път хормони, излишно е да коментирам цените. След това докторът почваше да ми чертае по изследванията едни стрелки, едно чудо: "Сега ще повлияем на този хормон, той ще се увеличи, а другият, който е 3 пъти над нормата ще спадне и пр. и пр." И ми предписваше отново скъпи лекарства на хормонална основа. Същевременно бях психически подготвяна за евентуална ин витро процедура в частната му клиника, в случай че нищо не помогне в моя случай.
Както и да е, със съпруга ми решихме да сменим лекаря. Още от първия преглед докторката с изненада установи, че до момента на мъжа ми не са правени задължителните изследвания за стерилитет /по принцип това е стандартната процедура преди предприемането на лечение/. След това ми бе препоръчана оперативна лапароскопия за отстраняване на кистите. Всичко мина добре благодарение на професионалистите от Шейново и най-вече д-р Богословова, невероятен специалист, на която съм много благодарна. След операцията започнахме стимулиране на яйчниковата дейност с клостилбегит, при което имаше непрекъснато наблюдение от нейна страна на цикъла на овулация по дни, растенето на фуликула и пр. И след няколко месеца чудото стана!
Още веднъж искам да наблегна на факта, че забременяването си отдавам не само на компетентната медицинска намеса, но и в не по-малка степен на търпението и осигурената спокойна атмосфера от страна на любимия мъж /винаги сме правили секс, а не бебе/, както и на позитивната мое светоусещане.
Целувки на всички и много късмет!
_________________

# 16
  • Мнения: 920
И аз се присъединявам към апела да не се губи вяра.

Иначе за моята история - както повечето от вас знаят аз имах поставена една...доста страшничка диагноза - ранно стареене на яйчниците. Ходих при трима специалисти, които по един или друг начин намекнаха или направо си казаха че това е то проблема. Минах през доста изследвания. Преживях го трудно, но поне не загубих надежда. След това съвсем случайно попаднах на един много мил и внимателен лекар (всъщност цял един екип много мили и внимателни хора) който ме поуспокои че със сигурност нямам ранно стареене и че ще търсим причината. Беше началото на отпускарския ни сезон и аз реших че изкарваме почивката и започвам сериозно да се боря с проблема. Бях спряла всички лекарства, и бях свалила доста (13 кг.) с програмите на хранене на една диетоложка. Започна подозрително да ми закъснява (въпреки че аз винаги съм си била с нередовен цикъл...но вероятно подсъзнателно съм подозирала), направих тест - той положителен, отидох на лекар, той пусна кръвен тест...той отрицателен, след две седмици тестване с ту положителни, ту отрицателни тестове най-накрая направих втори кръвен тест и установихме новината.

Моят горчив опит показва, че не винаги потвърдената диагноза дори и от много специалисти е добрата диагноза. Аз имах едно некоректно изследване (в последствие се убедих че всеки правил това изследване в тази лаборатория има същите резултати), и това в комбинация с не до там добросъвестното преглеждане е довело до тази грешка.

# 17
  • Sofia
  • Мнения: 1 217
Направо се просълзвам като чета всичко тук...   И знам, че на всички ви е било доста тежко.....Но никой не трябва да губи надежда.. Аз вече нчколко пъти благодарих на момичетата от форума ПРОБЛЕМНО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ в дир.бг.
       Ето я и моята история: Вече бях загубила надежда...Аз съм на 36 години и преди 4 години срещнах човека, който исках да бъде баща на децата ми...До този момент работата беше над всичко и  си казвах, че не е късно все още...Но в момента, в който си казахме, че сме готови за родители-имаме нова къща, добра работа и някак си всичко се е подредило се оказа,че аз не мога да забременея.  И започна онова ходене по доктори.......Много дълго и мъчително.....В един момент попаднах в клиниката на д-р Тодоров/на петте кюшета/ и там поне ми поставиха диагнозата-запущени тръби и много висок пролактин. До този момент за две години от кабинет на кабинет нямах диагноза.....Мислех си,че най-важното е свършено, но започнаха скъпи инжекции за стимулация/те са дистрибутори/ и  
 лечение ,от което ми спря менструацията....Извода беше:трябва ИНВИТРО, защото съм вече на много години и не можели да ме чакат.....Добре, че бях понаучила някои неща от форума и разбрах, че щом си готов да си плащаш те те използват да ходиш по-дълго при тях.....И реших, че явно доктора е много важен, защото понякога за нещо много дребно и лечимо можеш да загубиш години/и пари/, ходейки при некадърници или бизнесмени.....
       Така попаднах при д-р Коларов,за когото отзивите бяха много ласкави и той е човека,на който искам искрено да благодаря.....За 3 месеца, в два, от които само проследяване на цикъла, аз забременях.....Много планово/в някои от дните  на цикъла ходех почти всеки ден/,но си струваше....Оказа се,че със съвсем малко помощ-лекарства, които изобщо не бяха скъпи,се случи чудото. За мен е късмет, че попаднах при този човек.....
       Така че внимавайте при кого ходите и не вярвайте безрезервно на всички <доктори>.
         Дано съм помогнала малко с моята история......Пожелавам на всички момичета да изпитат радостта от бременността.Успех!!!!!!!

# 18
Здравейте на всички!
Омъжена съм от 10г. Правехме бебе от самото начало, но не се получаваше. Правила съм лапароскопия, инсеминация, ин витро и всякъкви хормонални и нехормонални изследвания. Доста хапчета изпих. Не съм имала никакъв здравословен проблем, т.е. тръби - екстра, овулация и каквото се сетите. С мъжът ми също всичко беше наред. В София обиколихме почти всички доктори по безплодие.  Оказа се, че съм от онези 10% с психологичен проблем. Но това го разбрахме едва сега.  
Осиновихме си дъщеричка преди две години.   Самата прелест. Когато тя беше на годинка, аз вече бях бременна. Родих по учебник. И сега вече съм самата гордост - многодетна майка на две рожбички.
Успех на всички пожелавам. С благодарност на д-р Йорданов, д-р Лихарска и д-р Мазнейкова.
С много обич..милена

# 19
  • София
  • Мнения: 2 868
Аз, като абсолютен карък, започнах да си меря Т. още от първия месец от който опитахме…И когато Т. не се вдигна до ден 22 отидох при д-р Мазнейкова…..Тя ме прегледа, каза ми “Да, няма овулация този месец, но според мен всичко е наред, продължавай да мериш Т. и ела след 6 месеца, ако няма бременност”….Това беше през октомври 2001…..
Иначе ние е мъжа ми сме женени от 2000 г., като преди това бяхме ходили 6 месеца…В момента аз съм на 30, той е на 38. Някак си чуствахме, че можем да почакаме за бебе, а когато бяхме готови, се оказа, че не става!
През 04-2002 посетих за първи път д-р Коларов – за него разбрах от форумите на дир-а, но това беше много отдавна и не си спомням, кое момиче е ходело тогава при него…Коларов ме прегледа, взе ми секрет за изследване, цитонамазка , изпрати ме да се изследвам за хламидия, и следните хормони – LH, FSH, Testosteron, Prolaktin, TSH….. Оказа се, че Пролактина ми е висок, последва скенер на хипофиза и ми откриха микроаденом-пролактином – 7 мм…Започнах да пия Бромокриптин, после Парлодел…Оказа се, че и двамата със съпруга ми имаме Хламидия, последва лечение с антибиотик – Сумамед, 2 таблетки и край на проблема, излекувахме се….Направихме спермограма-нормална.... Решихме да направим 3 месеца стимулация с Клостилбегит и тогава да правим снимка, но след като нищо не стана на 11-11-2002 бях на снимка! Слава богу всичко беше наред с тръбите и матката…Отново 2 месеца стимулация и нищо…Последва нова спермограма, която ни хвърли в ужас, защото беше много лоша..Последва етап, в който съпруга ми си изследва Пролактин, Тестостерон и Естрадиол, за да видим къде е проблема…..Оказа се че има много нисък Тестостерон ( мъжът ми е едър и добре окосмем мъж, с нормално либидо)....Последва терапия с Ундестор за 3 месеца, спермограмата се беше подобрила леко, но бебето не ставаше.....
Опитвала съм какво ли не, всякакви рецепти от народната медицина, билки, настойки, тинктури, стигнахме дори до Кирчева и нищо...Започнахме да се отчайваме, секса стана рядкост, понякога нищо не се получаваше, започнахме да се караме.....По едно време се отказахме и нищо не правехме...Тогава прочетох историята на едно момиче в клуба - Queenmabb, която имаше сходен "мъжки" проблем- та тя беше забременяла от оървия път след съпружеска инсеминация в клиниката на доц.Щерев. При нас проблемът беше около 40% бързо подвижни сперматозоиди, около 10 млн.на милилитър и около 13% добра морфология....Нисък тестостерон, и като следствие много често вариращи показатели в крайностти - много добра, много лоша....
През цялото време, до 12-2003 пиех по две таблетки Бромокриптин на ден, спрях го за да направя почивка след почти година и половина прием, за да проверим как се движи Пролактина.....
И тогава, през май-2004 посетихме клиниката на доц.Щерев. Възхитена съм от професионализна на тези хора. Попаднахме на разкошен лекар- д-р Савова. Тя разгледа всичките ни изследвания направени до момента , като си водеше подробни записки и направихме план - проследяване на овулация при мен, изследване на Пролактин и разширена спермограма на съпруга ми....При мен всико беше ОК. Искам да ви кажа, че там за първи път ми направиха изследване на Пролактина, така както само съм го виждала описано в книгите и и-нет - приеха ме сутринта в болницата, в една хубава стая с тоалетна и телевизор...Полежах един час - гледах си телевизия, след това дойде една сестра и ми сложи абокат...След половин час ми взеха кръв и след още половин час пак...И Пролактина ми беше абсолютно нормален....
Спермограмата обаче не беше...Освен понижената бройка и подвижност, морфологиата беше 14%, а преживяемостта беше много ниска....Откриха се много бактерии, а те отделят токсини , който намаляват преживяемостта...Последва 3 месечно лечение с антибиотици, посещение при андролог, отново Утрогестан...Като капак на всичко мъжа ми се обряза, т.к. имаше фимоза...След антибиотиците преживяемостта се качи на 50% до 8 часа, което е добре, а след обрязването количеството ни се качи почти двойно, беше 1.7, стана 3,2....Имахме няколко добри спермограми и специалистите предложиха да замразим....
През лятото имахме много работа, правихме много голям ремонт у дома, аз си сменях офиса, абе чакахме септември....
През септември трябваше да направим първата инсеминация...Тактиката беше следната, стимулираме овулация при мен ( въпреки че имах спонтанна, Савова не искаше да рискува, т.к. съм на 30), правим хидротубация, през това време мъжа ми даваше материал през 5 дена и замразявахме....Хидритубацията мина, не ме болеше по време на нея, а само след това. Препоръчвам на всяка жена да си направи, преди инсеминация. Но не направих хубав фоликул, овулацията беше на 20-ти ден, а естрадиола ми беше много нисък, 175, а трябваше да е над 300. Направихме инсеминация с 11 мил. сператозоида, 90% бързо подвижни - 2 замразени количества и едно дадено в деня на инсеминацията....Резултат - НИЩО, само дето ми закъсня с 4 дена....
Последва малко рев, и пак при лекарката...Този път увеличихме дозата на Кломида на 2,5 таблетки на ден, от ден 3 до ден 7. Изпозлвахме Клостилбегит - аз само на него реагирам като хората. Този път направих хубав фоликул, на ден 14 Естрадиола ми беше 325, биха ми Прегнил 12000, и на ден 15 беше инсето. Лигавицата и цервикалната слуз бяха перфектни. А като по чудо спермограмата беше много добра, пак използвахме 3 количества, но този път направихме инсеминацията с 22,2 милиона, 90% бързо подвижни.
След това ми слагаха Прегнил 1500 на всеки 3 дни, общо 6 инжекции, пиех Дуфастон сутрин и вечер по една и си слагах Утрогестан по две таблетки вагинално сутрин и вечер. Последните 2 ще ги взимам до 12 седмица.

Тук е момента да ви занимая с малко "бабини деветини".
2 месеца преди за отидем в клиниката на Щерев сънувах баба Ванга, аз не съм я виждала , а я сънувах такава каквато съм я виждала във филмите за нея. Бях отишла при нея за да я питам дали ще имаме дете, а тя още от вратата, преди да съм я попитала ми каза, " Е какво искаш да ти кажа, мъжа ти сега едни бактерии ще лекува и после ще видиме"....Трябва да ви кажа, че съня ми беше толкова реален, че след това, когато вече излекувахме бактериите, се чудех дали не съм го сънувала след това.....
Освен това приложих стария метод с анасоновото масло, малко променен от мен - от ден 3 до ден 7 сутрин вземах по 10 капки анасоново масло върху чаена лъжичка захар.
Освен това си купих едно шише сок от алое-вера - 1 литър, мощен антиоксидант и го пих в продължение на 10 дена, от ден 3 на цикъла....Много внимавайте с алоето и НИКОГА не го пийте след овулация!
Освен това пиех конски дози витамин Е...
Така си обяснявам добрия ми Естрадиол.....
В списанието на Светлана Тилкова - Алена "Кармичния кръг" съм чела че жената най-често забременява в този ден от седмицата в който е родена, е аз съм родена в четвъртък и в четвъртък ми беше инсеминацията...
Такива работи....
Сега още не знам на кой свят се намирам, всичко ми е много абстрактно, не мога да повярвам, че ми се случва. Гледам да се пазя повече, ама за сега не ми се отдава. Имам толкова много въпросителни, че място не мога да си намеря.

Исках да ви кажа и още нещо, доказващо максимата, "Човек предполага, Господ разполага" - със съпруга ми започнахме опитите през октомври, аз исках да забременея през този месец, за да могат да минат първите 12 седмици до Нова година, когато още имам по-малко работа ( счетоводител съм), а златните месеци на бременността да съвпаднат с годишното приключване, и после през лятото, когато отново ми е по-спокойно, да си изкарам последните 3 месеца и да се подготвя. Стана така, че забременях през октоври, но 3 години по-късно.
През цялото време , от 10-2001 до момента, 3 години, живея с мисълта, че детето е единственото нещо, което истински искам и съм решена да се боря до край, независимо колко време, средства и нерви ще ми коства! През цялото време, това което ме съхрани беше страхотното отношение на мъжа ми и работата ми, която обожавам и която усмисля ежедневието ми и която ме кара да не мисля за ПРОБЛЕМА.
Искам да ви кажа, че използвах времето през което опитвахме неуспешно за да осмисля много неща и сега съм много по-готова да имам дете. Всъщност май ще се окаже, че за всяко нещо си има причина....Използвах времето за да се утвърдя в префесията си, да да организирам по-добре живота си, да да уредим напълно жилището си, взех шофьорска книжка, станах много по зряла и отговорна....
А и забравих да ви кажа, че през цялото време не съм спирала да чета и да се интересувам от всичко касаещо проблема! Информирана съм предварително за всяко нещо, винаги питам и разпитвам, въобще много съм досадна! В къщи имам цяла библиотека с учебници по медицина, което е нещо, с което не се гордея особено.
Мили момичета, никога не губете вярата си! Влагайте по-малко емоции и повече практичност и далновидност. Разпитвайте лекарите си за всяко нещо, което ви притеснява, никога не се притеснявайте да споделите с тях опасенията и страховете си.....
И най-важното винаги давайте парите си на професионалисти...Аз загубих много време с обикновени акушер-гинеколози, а лечението на стерилитет не е просто нещо.
Това е! Питайте за всичко, ако мога ще ви отговоря!
Мира

П.С. Аз също идвам от Проблемно на дир-а ( там съм Мирослава).

# 20
  • Мнения: 1 897
Мили момичета-вярвам,че на всеки се пада каквото заслужава!Не се предавайте и мечтайте за бебче,когато най-малко очаквате ще бъдете благословени Laughing
за първи път забременях на 21 години-имах 2 годишна връзка,бях студентка и въобще не бяхме мислили за бебе. Изненадата беше голяма-особено когато разбрахме,че са две Shocked докато се опитвахме са асимилираме новината и да решим какво да правим и готови ли сме за родители направих прокървих....видеозона показа,че съм загубила едното бебе,а другото не се развива правилно и ми препоръчаха аборт по медицински причини Sad признавам,че макар да не бях подготвена за майчинство се почувствах едва ли не излъгана...все едно бях получила подарък,който после са си взели обратно #Puppy dog
дълго време темата ми беше болезнена и не говорехме за деца.радвах се на бебетата на приятелките ми и понякога си поплаквах,но...не говорех за това. в навечерието на новата 2001 мъжа ми ме изненада с репликата "хайде да си направим бебе"!разплаках се ...просто беше улучил момента-знаех,че не мога повече да чакам и отлагам и че нищо друго не искам така както детенце!след  2 месеца теста категорично потвърди,че съм бременна...нов видеозон и отново две бебета Shocked радостта беше голяма но не продължи дълго...в третия месец отново прокървих обилно и загубих и бебчетата....имах чувството,че целия свят се е стоварил върху мен и няма никога да имам сили да се изправя на крака и да изляза от отчаяното и самосъжалително състояние ,в което бях изпаднала.обвинявах себе си,че не съм се справила,че не мога да му родя детенце...абе бях на прага на лудостта...след изтичането на нужните месеци подновихме опитите,но нищо...доктора който се грижеше за мен по време на второто ми забременяване предложи тест за съвместимост тъй като нямаше никакви други медицински причини Sad вече се бях решила-поне щяхме да знаем можем или не можем да имаме деца един от друг и съответно да търсим решение...и о,чудо!!!4 дена преди коледа отново 2 чертички Grinning изкарахме най-романтичната и същевременно тревожна коледа.не посмях дори да кажа на родителите ми-вече бях станала суеверна до немай къде!видеозона в 8 г.с. потвърди две бебета(защо ли ми беше така познато)
 Embarassed  Grinning изкарах ужасна бременност,но  сега си спомням само хубавите моменти!!!след безкраен престой по болници за задържане,контракции от 4 месец,по една шепа лекарства дневно и     какво ли още не добутах до 34г.с. и 40 дена преди термина родих Алек и Вика!Треперенето пордължи още месец докато се прибрахме всички живи и здрави в къщи!!!
Сега съм най-щастливата мама!Не ми пука нито от безсънните нощи,нито от проблемите,нито от това ,че ми късат нервите с всевъзможни бели по 100 пъти на ден Grinning В крайна сметка нали точно за това се борих!!!Желая на всички ви да гушнете детенцето си-всичко бледнее пред този момент Laughing Успех,момичета

# 21
  • Мнения: 2 596
Е, супер тема. Моля се Бог да отвори отробите на всички, които искат бебчета. Ние със съпруга ми работихме по въпроса около 5 месеца. Но 10 месеца след сватбата взимах Марвелон, противозачатъчни. Не искахме в началото да имаме деца преди да имаме 1 година семеен живот. Но сега отчитам това като грешка. След като спрях хапчетата все не ставаше и не ставаше. Ходих на лекар за консултация, въпреки че много се тревожех да не ме качи на магарето за преглед. Но тя не го направи за щастие, но ни даде много полезни съвети. Оказа се, че правим огромната грешка да се мием веднага след полов акт. То трябвало аз да не мърдам след това поне 3 часа докато се втечни всичко и стигне, където трябва по предназначение. Та сега вече си имаме Бисерчо и благодаря на Бог за него.

# 22
  • Мнения: 7 718
Ех, ако причината е в миенето, този форум и Проблемния нямаше да съществуват...
И втечняването е средно за около 20-30 минути, при норма 60.

# 23
  • Мнения: 13
Здравейте,момичета.За пьрви пьт попадам на този форум и сьм приятно изненадана от количеството информация която можеш да получиш.
 Ве4е имам дьщеря на 1 годинка,която е зачената ин витро.Заедно сьс сьпруга ми минахме през 6 годишен стерилитет,милион изследвания и безуспешни опити да имаме детенце.Много доктори ни льгаха и много пари отидоха,а сьщо и време.
Сьвсем случайно открих страница на Варненската университетска АГ болница ,кьдето от години се занимават с проблеми сьс зачеването,изкуствена инсеминация,ин витро и др.сьвременни методи.Единствено там на балканскиа полуостров е заченато бебе като е извлечено ДНК о клетка .Тяхната успеваемост е от порядька на 80%.
Та вьорьжена с тази информация и още много попаднах при екипа на ,който се занимаваше с опложданията.Нямам думи да опиша прекрасното отношение,човешкото сьстрадание и доброта ,което получих .От там се роди и пьлното доверие и увереност че сще успея.
Забременях от пьрвиат опит и на 3 .01.20004 се роди наи-прекрасното и удивително сьщество,което ни донесе щастиа и светлина.
та това е моята история .Познавам десетки жени и на много от тях помогнах с информация.[/b]

# 24
  • Мнения: 1 498
Цитат
Единствено там на балканскиа полуостров е заченато бебе като е извлечено ДНК о клетка .Тяхната успеваемост е от порядька на 80%.



Какво е това бебе извлечено от ДНК? Това "от порядъка на 80% "все още е научна фантастика в световен мащаб, да не говорим в България.Разбира се за теб успеваемостта е била 100%, което е наистина радостно, но ти си по-скоро от изкл\ченията.

# 25
  • Мнения: 13
Извинения!Говорих на изуст.А сега да се конкретизирам.
 Преди 2 години университетския ин витро центьр кьм АГ болница Варна закупи метод,при който се решава голям процент при стерилитета при мьжете.
 При него по хирургичен пьт се взема пар4енце тькан от тестиса и от него се извли4а сперматозоид.Той се инжектира в яйцеклетката на жената.
 Сега за успеваемостта: при метода ICSI при приблизително 100 цикала-без селекциа по вазраст,брои извадени яйциклетки и др.критерии успеваемостта е приблизително 60%.
 През сезона на моето пребиваване там успеваемостта бе зна4ително повишена.Но това са неофициални данни и не може да баде статистика

# 26
  • Мнения: 1 498
Сега ми стана ясно. Благодаря!

# 27
  • Мнения: 1 002
Кристина за съжаление успевамостта не е такава..

# 28
  • Алпите
  • Мнения: 10 286
Аз се преборих с няколко проблема- еднорога матка, хормонален дисбаланс и двустранно варикоцеле на таткото. Не ми се разказва за ходенето по мъките, но ако някой иска да ме пита нещо- бих споделила чрез ЛС.

# 29
  • Мнения: 277
Ето ви и моята история: През септември 2000г. се оженихме и същият месец ми закъсня цикъла с около 10 дена. Купих си тест отрицателен, а и ние се пазехме. Отидох на гинеколог и там ми поставиха диагнозата аменорея вследствие на поликистоза на яйчниците с препоръка за оперативно лечение. Аз бях толкова учудена, че неможах и да реагирам. Прибрах се в къщи и казах на мъжът ми, той ме успокои и решихме да потърсим и друго лекарско мнение. Препоръчаха ми д-р Красимира Жекова. Прегледа ме пратиме на изследвания и беше категорична, че нещата ще се оправят само медикаментозно. Започнах лечение първите шест месеца с сериозни дози хормони тъй като имах нарушена хормонална функция/LH и FSH/. След това започнах да взимам противозачатъчни/няколко вида/ и да се следя за кисти, но в продължение на следващите две години те си се появяваха и изчезваха периодично,съпроводени от доста чести и страшни кръвотечения.Имеше месеци в който имах кръвоизливи през 15 дена. През пролетта на 2003 вече беше дошъл момента, но трябваше три месеца преди да спра контрацептивите да пия други лекарства и так през юли ги спрях и отидохме на море,когато се върнахме ми предложиха нова работа и аз приех. Започнахме ремонт вкъщи и в еуфорията на новата работа не се бях усетила, че ми закъснява. Два дена подред се успивах сутрин за работа/необичайно за мен/ и на третият ден реших да си купя тест,когато отида на работа. Купих си направих го и в началот се появи една черта, но малко по късно и още една. Бях много щастлива но и много объркана, затова отидох и купих още един тест, след като видях че е положителен се обадих на таткото да му съобщя новината. На 17 септември отидох да установят бременноста, където се видяха два плодни сака, но в последствие се разви само единият от тях. Сега съм мама на едно прекрасно момченце
ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ И В ДОРОТО КОЕТО Е КОЛО ВАС.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт