Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Направо не знам как може да има такива мъже, важното е, че сега с правилните си имат детенца
 Аз също много се притеснявах от подобна реакция, но ММ винаги казваше, че ме обича и никога няма да ме остави, обмисляхме и осиновяване, вече сериозно се бяхме замислили за инвитро и да задействаме всичко, но тогава нашето чудо се случи, но поне разбрах, че човекът до мен е свестен и остана до края

здр-те дами искам да ви попитам следното последният  ми цикъл беше на 03.о4  минаха 4 дена от овулацията и аз от 3 дена съм зле имам гадене сутрин и след обяд,виене на свят и някакъв странен апетит примерно в4ера ми се  иска кафе(по принцип никак не пия)  после кисели крастави4ки и ми се иска все да ям по нещо моля ви помогнете ми може ли да карам цветна бременност цикълът ми беше 2 дена нормално(може и малко по-малко)а после само зацапваше деня минаваше с 1-2 превръзки

Като една видна врачка, ще кажа: виждам, че цената на шуърчека е 3-4 лв Мразя такива постове...Ясно е, че искаш дете, но си има доктори, те ще ти кажат и то след известно време...Как точно биха ти помогнали нашите догадки?

Моля, не спамете хубавата тема.  В ИБ има тема, в която се задават подобни въпроси http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=833717.0;topicrefid=19

  и аз ще поврачувам леко - не залагайте на тези тестове, кръвен тест е около 18-20лв. и дава 100% сигурност дали има бременност, дали е цветна вече други врачки могат да кажат 

Е, не съм навлизала в подробности, основният момент е хванат  Авторката, отиде ли на лекар, къде се изгуби??

Защо никой не чете заглавието на темата?

Запис от мен, за да ви следя

Вече втора година не се осмелявам да пиша в темата, но днес получих вдъхновение от една потребителка.

Та 5 години купища изследвания, операция на мъжа ми, цветни снимки и всичката бумащина се оказва, че няма причина да не мога да забременея. Заредиха се една инсеминация, една пункция- кръгла нула.
Подготвихме документите за фонда. Цяла година чакане. ФСХ-то ми тогава скочи от 8 на 12,5. Е, дойде времето за заповедта. Започнахме стимулация- УРА, УРА, УРА.
Всяка инжекция беше ритуал за мен. Всеки преглед- радост от наредването на фоликулите. И стана време за пункцията- 6 фоликула. 5 яйцеклетки. На трети ден 4 прекрасни ембриона.
Трансфера- помня, че много ми се пишкаше. Ама много. Стискам, защото много искам да ги сложат на правилното място.
Всичко мина. 10 безкрайни дни в сметки, къде какво се случва в матката ми.
10 ден- ЧХГ 42. Егати смотаният хормон. От това нищо няма да излезе. Досега който случай съм прочела- никаква бременост не може да се развие от такава стойност.
След два дни- 130
След още 3- 1400 :“
Първи преглед за сърце- биеше силно. Толкова силно, че чак машината ехтеше.
13 г.с.- левият ми крак се подува. Не е на добре. Спешен кабинет –тромб на лява подбедрица. Паника. Съдовият лекар- прекъсваме бремеността. Стаменов- вероятно ще се прекъсне. Може да стигне до ампутация, но нека да опитаме.
Майчин дом. Фраксипарин до откат. Във венте ми вече не тече кръв, тече вода, даже газ.

16 гс. Втори тромб. Вече докторите настояват да се прекъсне. Не давам. Няма начин веднъж забременяла да се лиша от възможността да сбъдна мечтата си.
Вързана съм на перфузор. 12 дни на подлога. Дреме ми. Имам си форума- тук никога  не е скучно. Вярно не съм се къпала от цяла вечност, но поне добрите потребителки ми обещаха ароматизатор борче.

Позакрепих се. Бебето си растеше добре. И така до 29 седмица. Отивам в МД при Дяволов. Намалени води. Айде за пореден път в болница. Вече не ги и броя. Коктейл изненада постоянно и венозно. Поне те спряха да намаляват. Бебето се закрепи за пореден път. Вече твърдо реших да я нарека Желязка. И днес така и казвам, когато и се радвам.
Докторите- издръж до 32 седмица и после шансовете са и като на нормално родено дете. 31+ 1,2,3,4,5,6. Всеки божи ден са отбелязваше с химикал на един тефтер
32-ра ура. Стигнах я.
Е, не за дълго.
12 през нощта. Водите ми плиснаха. Плачех и търсех сестри, за да ми направят тест. Молех да се съм се напишкала, въпреки че не съм го правила от 33 години насам.
Не съм.
14,17 часа на другия ден. Прекрасна, прекрасна и много гласовита. И мъничка. Колкото пиле и то не от големите. И се започна- всеки ден- жълтеница, вродена пневмония, стафилококи и още хиляди неща за които не искам да се сещам. Чаках всеки ден да стане 7 за да я зърна през стъклото.
20 ден след раждане- не. Вече не е човешко. Отново се случва. Отново се запушвам. Не мога да си видя детето, а тъкмо вече беше станало време да я извадят от кувьоза. 15 дълги дни. Не мога да я гушна, не знам дори как да я нахраня.
И това мина.

Вече е точно на две години и три месеца. Слава богу е здрава. И аз почти съм здрава.
Гледам я, а сърцето ми се пълни с любов.
Беше много трудно.
И  ако трябва пак бих го направила.

Sigma БРАВО НА ТЕБ!  Поревах си, когато прочетох историята ти. Ти си истински пример за всички, които са тръгнали по дългия и труден път с проблемното забременяване . Дано ти, детенцето ти и цялото семейство сте здрави и да нямате проблеми. Аз след много мъки и една извънматочна бременност сега съм майка на прекрасен 4 месечен мъж.  Да са ни живи и здрави децата и нека Бог и лекарите помогнат на всички, които имат проблеми. Още веднъж най - искренно ти казвам браво!

Здравейте,
дойде време и аз да споделя своята радост.
Толкова дълго влизах в темата, четях постовете на  успелите мами и тайничко мечтаех един ден и аз да мога да напиша своята история.  Ето я и нея.
Омъжих се на 25г., решихме да имаме дете и хоп чудото се случи още първия месец.Родих прекрасно момченце, което днес е на 8г. Годините минаваха и през 2009г. /синът ми вече беше на 3г./ решихме да имаме още едно детенце. Започнаха опитите, три месеца по-късно бях бременна. За съжаление не чухме сърчице и се наложи кюретаж  февруари 2010г. Шока беше огромен. Мислех си, че няма да мога да го преодолея, но това че имам едно дете ме крепеше, а и мисълта за нова бременност също. Лекарите казаха да се пазим 3м и след това да подновим опитите. Минаха трите месеца, но цикълът ми се беше подлудил, прескачаше месеци или идваше на огромни интервали. Правихме безуспешни опити 6 месеца и реших да се обърна към репродуктивна клиника. Направихме всевъзможни изследвания, причина не се откриваше, на последния преглед лекаря вдигна рамене и ми каза, че все пак имам едно дете и защо трябва да си причинявам всчико това, тогава реших, че това не е моят лекар и клиника и си тръгнах. Междувременно си записах час за д-р Стаменов. Годините си минаваха, часът ми беше за 31.03.2013г. През това време си следях овулацията при кварталния генеколог, таймирахме я, секс по график, пих и Фемара 3 месеца, но резултат нямаше. Няма да навлизам в подробности колко сълзи изревах и как в стремежа си да имам още едно дете, може би пренебрегнах това, което вече имам. Казах си, че трябва да променя това и се стараех, но сълзи напираха в очите ми всеки път щом видя бебе или бременна жена. 
Дойде дългоочаквания ден, бях пред кабинета на д-р Стаменов. Призна ми всички изследвания от предната клиника. Искаше само да повторим цветната снимка,нова спермограма и генетични изследвания. Почувствах се в сигурни ръце, а и думите му, че ще имам бебе, да не се притеснявам, ми бяха достатъчни. Вече ми беше една идея по-спокойно. Цветната снимка и спермограмата бяха ок. Диагноза неизяснен вторичен стерилитет. Доктора предложи да следим овулацията 2-3 месеца и ако не се получи да направим инсеминация.
Вече бяха минали 4 г, откакто правим опити за второ дете и секса се беше превърнал в досадно задължение.
През месеците на следене отново нищо не се получи.
 През юли 2013г. заминахме в Гърция на семейна почивка. Искахме да си починем от всичко. Вече не следях кога съм в овулация, искахме и сексуално да си починем. За началото на август имахме записан час в клиниката да решим с доктора кога ще започнем процедура за инсеминация. Дойде август , отидохме на преглед и говорихме на дълго, решението беше една инсеминация и ако е неуспешна, направо инвитро. Трябваше да започна стимулация тогава дойде въпроса кога се очаква да имам цикъл, за да почна лекарствата. Замислих се и се оказа, че ми закъснява с 5 дни. Доктора с усмивка каза да не би да съм бременна и що не се тествам, а аз още по засмяна му казах, че с такива закъснения в годините съм изкупила тестовете по аптеките. Тъй като имах и две химични бременности, каза, че ако има бременност трябва да я хванем в началото и за всеки случай да направя един тест.
И така тръгнах си от кабинета, купих си тест и пак с това нетърпение в 3 часа през ноща го направих.  Видях 4 години чаканата втора чертичка, плачех от радост, от страх...., плача и сега. Събудих мъжа ми плачейки, той ме смъмри, че още от сега съм взела да рева и да се страхувам, а какво ще правя след това. Не спах до сутринта, снимах теста сто пъти, но заради миседа и химичните бремемнности не можех истински да се зарадвам. Записах си веднага час при доктора, ЧХГ-то беше с доста високи стойности, аз бях истински бременна. Замислих се кога е станало бебето, та точно този месец бяхме правили секс само веднъж,нали бях писала по горе , че искахме да си починем и от секса. Не можех да повярвам, че с един единствен път се е получило, след толкова години секс по график. Започнахме терапия с неупоген и нош па. Вече кроях планове и  много се страхувах.
Седмица по-късно получих кафяво зацапване, , ужас си помислих, всичко се повтаря, така беше започнал аборта ми през 2010г. Отидох в спешното, бях в 5г.с. и няколко дни, доктора каза, че нищо не може да се направи на този етап, приеха ме да лежа и на системи, а течението си стана кърваво, каза да се готвя за най-лошото. Няма да описвам колко кошмарни нощи имах. Останах 5 дни, течението намаля, имаше съвсем леко кафеникаво, но сакчето растеше и с док успяхме да видим пулсации на сърчицето, разплаках се от радост и вълнение. Изписаха ме на постелен режим у дома. Течението спря, аз се поуспокоих и един ден ставайки да отида до тоалетна усети как нещо се стича по краката ми. Ужассс......Кръв...Алено червена кръв... Знаех, че това е края, плачех и питах Господ защо, защо точно на мен. Мъжа ми дойде като линейка от работа и ме заведе в болницата. Кървенето беше като 2 ден от цикъл. Бяха ме изписали само преди седмица. Седнахме да чакаме пред приемния кабинет. В този момент ми падна пердето, по принцип съм доста притеснителна и в друга ситуация не бих го направила, но видях, че от кабинета на д-р Стаменов излиза сестрата да извика следващия пациент и тогава нахълтах аз със сълзи, че кървя....Човека каза, че веднага ще ме види. Кръвта не спираше през целия преглед, за щастие каза, че сакчето е там, има пулсации... и тогава каза, че вижда полип на изхода на матката и че понякога се образували такива полипи, наричат ги децидуални, образували се с бременността и след раждането изчезвали, но трябва да се следят как нарастват. Каза да се прибирам и да не ставам от леглото. Не можех да повярвам, че при това кървене още съм бременна.След два дни кървенето спря, до следващата 9г.с., пак ставам през нощта до тоалетна и направих невероятен кръвоизлив, цели съсиреци изтичаха, бях точно като чешма. В 2 часа през нощта, за да не будим детето си хванах такси и айде пак в спешното. Вече бях сигурна, че всичко е загубено. На прегледа, който едва се състоя заради кървенето, се оказа че бебо си е там , чухме и сърчицето, оказа се, че полипа пак е направил мизерията.Следяхме хемоглобина, заради огромната загуба на кръв.Пет дни по късно всичко спря и ме изписаха. До следващата 13г.с., пак кръв, пак болници. Дните се нижеха ужасно бавно, нямах право да ставам, само до тоалетна и всеки ден благодарях на Бог, че и този ден е минал и сме добре.
Дойде 19г.с., една сутрин звънна телефона, беше татко, мама беше починала внезапно, без да боледува, просто ей така..... инфаркт......Контракции....болки......, трябваше да отида в провинцията, за да си взема последно сбогом...Доктора ми разреши, назначи ми антидепресанти и валериан.
От стреса пак имаше проблеми с бебо, но док каза, че мама не мога да я върна, поне трябва да се боря за бебо. Загубих най-близкия си човек, а дори нямах право да страдам. Молех се да стигна поне 27г.с. Дойде 27г.с...., дойде и 32г.с....., пак болница, пак кървене, закрепиха ме и този път.
И така в 39г.с. на 11.04.2014г. с планово секцио изплака най-чаканото от мен бебе. Плачех от радост, от мъка, че мама не може да го види, вече можех да плача колкото си искам, нямаше как да навредя на човечето в мен.
Казва се Борис, днес вече е на 1г., да ни е жив и здрав. Много е палав, но погледне ли ме с усмивка си казвам, че този живот си заслужава да се живее.
Извинявам се ако поста ми ви се стори доста объркан, спестих и доста от нещата, но пак се получи дълго.
Пожелавам на всяка от вас да изпита това щастие и да сподели историята за своята сбъдната мечта тук.
Нещо, което ме държеше мен през цялото време и което присъства в клиниката:"Когато вярата срещне надеждата, живота намира начин". Не спирайте да вярвате....Следвайте смело мечтите си.

Сигме, не знаех твоята история 

Sigma и desisue  и двете ме разплакахте    , радвам  се за вас, отново се сетих и за моите прежиявания до сбъдването на мечтата.

Здравейте и от мен! Ето, че и аз се реших да споделя как се сбъдна най-съкровената ми мечта, как се случи нашето чудо.
Никога не съм писала във форумите, като изключим записа ми в темата за поредните номерата във ФАР, но съм една от най-активно четящите и тази тема ми е дала много сили и кураж в трудните моменти.
През 2009 след едно дълго закъснение на цикъла 46 дни реших да си направя тест (цикълът ми винаги е бил нередовен) и тестът беше положителен. Направих още 3 и те бяха с две чертички. Радвах се, не можех да повярвам тъй като с приятеля ми не бебеправехме активно. Отидох на лекар тъй като започнах да кървя с много силни болки, но той не регистрира бременност. Бях много разочарована и не спирах да се питам какво се беше случило, как така имах 4 положителни теста, а бебе нямаше. След тази случка започнахме сериозно да мислим и правим бебе, а то все не ставаше и не ставаше. Оженихме се и желанието ни за дете ставаше все по-голямо. Мъжът ми все казваше, че ще стане, просто трябва да се успокоим. Спокойствието не ми е присъщо, а и се бях превърнала в тотална работохоличка и така 2 години стрес, секс по график, правене на тестове за овулация и мерене на температура, а бебе не се получаваше. Изпадах в тежки депресии, ревях всеки път щом видех бебе в количка или бременна жена, приятелите ни имаха или щяха скоро да имат деца, започнах да дебелея, често да боледувам. При рутинен преглед при гинеколог му споделих за рязкото напълняване и нередовния цикъл и той ме насочи към ендокринолог.  Оказа се, че имам поликистоза, инсулинова резистентност и хашимото. След редица изследвания и консултации, ендокриноложката ми ме попита дали сме се обърнали към клиника за асистирана репродукция и какви изследвания правим защото по нейно впечатление се правят дългогодишни изследвания и лечения на жената, а в един момент се оказва, че има проблем и при мъжа.
Намерих клиника за асистирана репродукция. Харесах си една от лекарките там и се обадих да запиша час. Момичето от регистратура когато разбра, че за първи път ще посещавам клиниката директно ми предложи конкретна лекарка, без да знае, че аз вече съм си я харесала и също искам да запиша час при нея. Още тогава видях намеса на съдбата и го възприех като добра поличба. В последствие така се и оказа, тя е моята лекарка, тя е човекът, който с Божията благословия помогна да се случи нашето чудо. 
Ендокриноложката ми се оказа права, след няколко изследвания установиха, че мъжът ми е с олигоастенозооспермия и единствения ни шанс за забременяване е ИКСИ. Съпругът ми като повечето мъже реагира тежко, започна едно отричане на проблема, отказ да се изследва и лекува. Поговорихме си сериозно, опитах се да съм му подкрепа, да му дам да разбере, че го обичам и това е обща борба и ако искаме да бъдем заедно и да имаме дете трябва да направим всичко необходимо колкото и да ни коства.
Ноември 2012 г. пуснахме документи по ФАР и започнахме да чакаме. Времето сякаш отлетя затрупани в работа не усетихме кога дойде време за процедурата. Бях много притеснена, но и ентусиазирана от всичко, което предстоеше. Нямаше с кого да споделям вълненията и притесненията си и намерих невероятна подкрепа тук, в този форум. Макар и никога да не съм писала, четях, плачех, радвах се и съпреживявах съдбите на всички момичета, които отчаяно искаха да станат майки. Никой от обкръжението ми не можеше да разбере това, през което минавам, как се чувствам, какви са страховете ми, а и аз не исках да ги натоварвам.  Намирах отговорите в разказите на жените тук.
Напуснах работа, стресът и натоварването ми дойдоха в повече и си направих една генерална равносметка за истинските ми приоритети. Новата ми работа беше не толкова натоварена, започнах да се грижа повече за себе си и да спортувам. Цялото спокойствие и положителна нагласа помогнаха да понеса сравнително леко стимулацията, която направихме през октомври 2013 г. Заради поликистозата през цялото време лекарката имаше притеснение от хиперстимулация. Слава Богу не се случи и от получените 6 ембриона трансферираха два. Изкарах  двете най-дълги седмици в живота си, разхождах се из парковете в чудене дали се е случило, ако да дали и двете бебчета са се хванали, дали е направено всичко, което трябва и т.н. Трябваше да си направя кръвен тест две седмици след трансфера, но два дни преди датата на теста прокървих. Разочарованието ми беше неописуемо, много плаках и въпреки, че неуспехът беше възможност се чувствах разбита. Съпругът ми, който беше през цялото време с мен във всичко се опитваше да ме утеши и да ми дава кураж, че следващият път ще са нашите бебета и ще станем родители. Всички изследвания, купищата лекарства, висенето по кабинетите, драмите и притесненията, представях си, че пак трябва да се мине през това и ме обземаше отчаяние. Въпреки това отидох да си направя кръвния тест, за да отчетем с лекарката ми резултата от процедурата и да задействаме документите отново по програмата за втори опит. Влизайки в кабинета й, тя ми каза „Честито, много си бременна и резултатът показва, че бебето вероятно е едно, както и искахме да бъде!“  Щях да припадна от вълнение, доплака ми се, исках да се разкрещя, но тихичко защото много ме беше страх, че може да изчезне. Изписаха ми лекарства, кървенето спря, а седмица по-късно чухме и сърчицето му. И така с мъжът ми се радвахме тихичко, че нашето чудо се е случило. Той ми биеше инжекциите фраксипарин и гушнати си мечтаехме за моментът, в който ще видим бебо. Изкарах една прекрасна бременност, най-добрата ми приятелка също беше бременна и двете обикаляхме училищата за бременни и бебешките магазини. И двете чакахме момчета и споделяхме всички вълнения около раждането и покупките за бебетата. Синът ми се роди през юни 2014 г. в 37 седмица 3,300, 50 см. Щом го видях разбрах, че съм влюбена завинаги и всичко което си бях представяла през тези 5 години борба за дете е много по-хубаво и вълнуващо. Синът ми е на 1 г. и 2 месеца, той е красив (не защото е мой, казват го хората  ) , много див и всеки ден ме изненадва с някоя нова щуротия  . Най-голямото щастие в моя живот вече протяга ръчички към мен, за да го гушна, усмихва ми се и казва „мамо“. Благодаря на Бог, че чу молитвите ни и пожелавам на всяка една жена, която силно желае да има свое дете да сбъдне мечтата си. Осъзнавам каква късметлийка и щастливка съм затова, че резултатът от нашето първо ИКСИ сега  спи в другата стая.   
Останаха ни две замразени ембриончета и мислим да използваме нашите снежинки следващия месец. Много искаме прекрасното ни момченце да си има братче или сестриче
Много търпение, много силна вяра, много любов и много здрави и красиви бебета пожелавам на всички. 

Здравейте,

аз съм писала в тази тема преди време за първата ми бременност.
Скоро се роди и второто ми детенце.
Ще припомня на кратко моя случай още преди да забременея с първото ми дете.
Още от както имам менструация тя е нередовна. Имах поликистоза и винаги съм пила противозачатъчни.
Когато с мъжа ми решихме да започнем опити за първо бебе,започнах да ходя редовно  на прегледи.
Лекаря ми каза,че без стимулация няма да стане. И така направихме три пъти стимулация на яйчниците,като това доведе до хиперстимулация. После трябваше да почивам известно време.
Междувременно записах час при специалист по репродуктивна медицина,който трябваше да чакам поне месец.Но така и не отидох на тази среща,защото ме хвана страх.
Имам икона на Света Петка,която съм си купила от църквата Света Петка на Рупите.
Написах молитва на листче и оставих пред иконата.
Също така започнах да пия билката витекс на капсули в комбинация с градински чай. 20 Дена след започването на билката бях бременна.
Ето графиката ми :
http://www.babyplan.ru/index.php?app=core&module=usercp& … aydate=2011-10-19
Менструацията така и не ми беше дошла.
След като родих първото ми дете цикъла ми се нормализира. Когато решихме да правим опити за второ бебе започнах да пия бял равнец. Отново написах молитва и оставих пред иконата на Света Петка. Изведнъж обаче цикъла ми се удължи и разбърка.Реших,че не е трябвало да започвам билката,но още същия цикъл забременях.
Ето и тази графика :
http://www.babyplan.ru/index.php?app=core&module=usercp& … aydate=2015-01-23
Трябва да отбелжа,че като цяло водя заседнал начин на живот,но по врeмене на опитите за бебе спортувах усилено.Може и това също да е дало отражение.
Успех на всички,които мечтаят за бебче.