Изпадала ли съм в истерии? - Зависи от гледната точка. Това, което описваш за мен е малко по-грубо избухване. Истерия наричам хроничната му проява.
- Публикувана: 10 септ. 2008, 13:05 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2008, 12:21 ч.
Изпадате ли в истерии?
че просто незнам 
и лошото е ,че малкият го отнася Бях много уравновесена, но от две-три години не мога да се позная и аз. Да, крещя, хвърлям... 
Същото
чуствам се много зле в такива моменти, но за жалост е по-силно от мен. Лоша работа ............. 
Изпадала съм,като всеки жив човек.
След пристъпа не помня какво съм говорила даже,толкова ми "пада пердето".Хвърляла съм-пръстен,който ми беше подарен преди дни от причинителя на кризата.Крещя,рева,както му е ред.Не ми се случва често,всъщност много отдавна.Явно съм претръпнала,или си го трупам в мен.Кофти ситуация.
След пристъпа не помня какво съм говорила даже,толкова ми "пада пердето".Хвърляла съм-пръстен,който ми беше подарен преди дни от причинителя на кризата.Крещя,рева,както му е ред.Не ми се случва често,всъщност много отдавна.Явно съм претръпнала,или си го трупам в мен.Кофти ситуация.
Тъкмо и аз се канех да пусна такава тема 
За съжаление ми се случва от време на време...и това много ме тормози,също така и приятеля ми.Не чупя,но изричам ужасни неща,които после май даже не помня.По-силно е от мен и много си се дразня.Чудя се как да го преодолея.Дали да не отида на разговор със специалист?При мен проблема е,че съм много обидчива и се паля за някакви незначителни и дребни неща,а това натоварва и мен и половинката ми...Гадно е
За съжаление ми се случва от време на време...и това много ме тормози,също така и приятеля ми.Не чупя,но изричам ужасни неща,които после май даже не помня.По-силно е от мен и много си се дразня.Чудя се как да го преодолея.Дали да не отида на разговор със специалист?При мен проблема е,че съм много обидчива и се паля за някакви незначителни и дребни неща,а това натоварва и мен и половинката ми...Гадно е
В истерия може да се каже, че съм изпадала рядко. Само преди много години изхвърлих парфюма на предишния ми приятел от 9-тия етаж. Той успяваше да ме побърка до неузнаваемост 
. Сега съм омъжена за друг. И мъжът ми е много търпелив и уравновесен. По скоро той ме търпи, когато съм по-емоционална. 
. Сега съм омъжена за друг. И мъжът ми е много търпелив и уравновесен. По скоро той ме търпи, когато съм по-емоционална. 
Ами не. Преди, когато трупах негативизъм в себе си изпадах, но сега вече не. Научих се, макар и много трудно, когато нещо не ме кефи да го казвам на момента, да не премълчавам, ако съм на обратното мнение и да режа контактите си с хора, които ми действат негативно. Определено ми се отрази добре. Не че сега не се ядосвам, но определено не се докарвам до безумни състояние на гняв, истерия и рев. 
И аз тъй.
Колкото съм по-ядосана, толкова повече стискам зъби, че иначе става страшно.
Да не говорим, че отдавна открих, как в разгорещен спор можеш да нокаутираш противника със самообладание. Колкото той повече крещи и се пали, толкова по-тихо и спокойно говориш ти. Ефектът е умопомрачителен.
И аз тъй.
Колкото съм по-ядосана, толкова повече стискам зъби, че иначе става страшно.
Да не говорим, че отдавна открих, как в разгорещен спор можеш да нокаутираш противника със самообладание. Колкото той повече крещи и се пали, толкова по-тихо и спокойно говориш ти. Ефектът е умопомрачителен.
Е, знам го това, ама за него се иска да запазиш самообладание, а понякога не ми се получава.......за жалост, иначе си много права, това просто може да вбеси противника!
Изпадала съм. Винаги се усамотявам и тогава съм като ураган - след мен стаята просто е неописуема. Отваря ми се работа за един ден след това - чистене, прибиране, шиене, лепене и т.н. (тежка бесовица съм, знам). Но после съм като нова, а втори път същото нещо няма начин да ме ядоса - посрещам го с невероятно спокойствие. Като малка много таях в себе си, но установих че живея по-лесно като го оставя да се излее. Добре, че не е често.
