не мога повече да се боря

  • 8 087
  • 119
  •   1
Отговори
Здравейте, съжалявам за анонимността, но много близки четат и знаят моя ник. Исам да споделя един доста стар проблем. Трябва ми подкрепа и може би обективно мнение от странични лица. Днес отново ми е тъжно заради отношението на моят съпруг спрямо мен. На някого с мн. по-сериозни причини може да се стори глупаво,но аз съм чувствителна и ми идва в повече. Та да започна със ситуацията от днес. Мъжът ми беше в командировка нямаше го у дома 4 дни. Аз съм свикнала толкова с него,че като го няма все едно половината от мен я няма. През тези дни не намери веднъж време да се обади да попита как сме с детето да го чуе него поне. Все като се обех беше неподходящо и не можешше. Един път беше на вечеря с колеги и неможеше да говори. Един път нямал време сега и така... Днес се прибра а на мен ми тежеше,че ни си сища за нас хем ми е добре,че най-накрая си идва хем ми беше криво от фактите.Не ми обърна никакво внимание, дори не се усмихна или да ме целуне Да не си помислите,че съм глезла това просто може би преля чашата. Отношението му към мен е под всякаква критика. Обяснявам аз,че не ме уважава,не ме забелязва не оценява и не вижда,че всичко правя сама. А той ми заяви,че аз съм била виновна с голямата си уста. След като му казах,че не е нормално да е вечно най-умореният  за семейството си, а в работата да дава всичко от себе си дори непоискани неща от него. Върша си всичко сама. Дете, пране готвене, сервиране, отсервиране,чистене абе всичко.Старая се в къщи винаги да е уютно чистичко и прочие. Това нито веднъж не се оцени.Едва ли не аз съм длъжна,че го е и казвал. Когато искам да помогне с нещо ми се отговаря,че той е мн. уморен не седял на бюро по-цял ден като мен. Прибираме се по-едно и също време заедно. Към 8 + - 30 мин. различно. Аз трябва да пера,гладя къпя дете мия чинии (този проблем разреших с миялна) защото не ми остава време да си поиграя с малкия от задачи. А ако не е чисто мърмори. Ето днес да изчистш хладилника с един такъв тон груб.Ядосах се и се изразих грубо и той се разсърди. Казах аз като видя,че са ми мръсни дрехите не те карам да ги занесеш до коша а си ги нося нали? И за това на мен ми била голяма устата.За всичко трябва да го бутам.Направихме ремонт, защото все виках хайде това да се направи,хайде онова. Пак имаше неразбории,че той бил човек и трябва да почива. Заряза го на половина точно с този довод. Аз тичам гледам плочки това онова, кое как да се направи казвам. Липсва ми това заедно да го направим, да прояви и той желание за нещо сам. Защо все аз трябва да казвам? Няма никакво уважение към труда, който полагам за семейството камо ли да помогне. Спирам стана дълго има мн. неща още, ако някой го интересува нещо конкретно ще отговоря

# 1
Съжалявам за грешките, ползвах уж и бутона за проверка,но писах през сълзи и не съм видяла

# 2
  • Мнения: 3 016
Незнам какво да ти кажа .При всички случаи обаче се живее много трудно така .Опитайте се да поговорите. Нима са нужни такива дразги в този толкова кратък и напрегнат живот? Hug

# 3
  • Мнения: 756
а на теб ти е криво сега само заради командировката и поведението му към теб към момента или на факта , че не ти помага или е защотот те е зарязал насред ремонт?

# 4
  • София
  • Мнения: 90
Хубаво са изброени "недостойнствата" на въпросния благоверен.
Сега, ако изброиш "достойнства" с едно в повече,лично аз ще се замисля защо сте заедно и защо пускаш тази тема Peace

# 5
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Късно е да очакваш нещо да се промени. Мисля, че и искаш да го промениш.
Не се взирай в недостатъците. Гледай повече положителните му черти, заради които сте се събрали и сте заедно.

# 6
  • Мнения: 37
Искам да споделя един доста стар проблем... Днес отново ми е тъжно заради отношението на моят съпруг спрямо мен. Старая се в къщи винаги да е уютно чистичко и прочие. Това нито веднъж не се оцени.Едва ли не аз съм длъжна,че го е и казвал. Когато искам да помогне с нещо ми се отговаря,че той е мн. уморен не седял на бюро по-цял ден като мен. Прибираме се по-едно и също време заедно. Към 8 + - 30 мин. различно. Аз трябва да пера,гладя къпя дете мия чинии (този проблем разреших с миялна) защото не ми остава време да си поиграя с малкия от задачи. А ако не е чисто мърмори.
Избрала си си ролята на "силна жена" и, за съжаление, сега търпиш последствията...
Кофи тръпка...
Иска ми се да мога да ти помогна, но не знам как...  newsm78

# 7
  • Мнения: 46 434
Аз на това да няма време да каже 2 думи по телефона, да чуе добре ли сте, му викам безхаберие.

А за ежедневните неща, никога не е късно - щом се прибирате по едно и също време, делиш домакинстовото и грижите за детето на 2 равни части и не пипаш неговите, когато се сети, да си ги свърши, не си му длъжна с нищо, вкъщи сте равни, забрави за женско и мъжко, всеки човек има право на почивка след работа.

# 8
  • Мнения: 756
ами аз се интересувам кое точно те притеснява.

# 9
Ще отговоря на всички в един пост.
axel_chiara  притеснява ме фактът,че не ме уважава, не чувствам обичта му, смята,че съм длъжна всичко да направя. Казвал ми го е, като кажа,че и той трябва да свърши нещо.

 Никол  делила съм задачите просто не пипа въобще.Трябва да се развикам и то хубаво да ме наобижда пък и аз него всъщност аз смятам,че казвам истината, а той че го обиждам

Когато...    не съм си я избрала имаше период, в който нищо не правих за да видя дали ще се сети нещо бях обвиняване,че за нищо не ставам. Не съм прала примерно и ми се казва,че нали ти не переш пералнята е, аз му казвам е пусни я като е пералнята, но той дори не знаае как.( груб пимер, но не знам как да стане ясно)

 Lilqna положителните черти нещо ми се виждат по - малко от отрицателните, а не беше такъв в началото

grig  ще се опитам пък да видим Заплатата му идва в къщи до стотинка, но не иска да пазарува, а после пита къде съм ги похарчила,като кажа за в къщи не ми вярва.На последък пазаруваме заедно и не съм чувала скоро. Прибира се навреме винаги, но мълчи като пукел гледа или в тв или в комп., от време на време излиза с нас на разходка, но аз го карам пак. Не иска да излизаме никъде принципно. Не понася нито една моя приятелка все ги обижда. Кара ме до работата, но ето одеве ми вика,че не бил длъжен, а сме в една посока да съм си хващала транспорт като мн. знам.... съжалявам,но не се сещам за мн. добродетели май.

reni _805  говорили сме милион пъти може би, кога сме се карали,кога с кротко уж. Даже не винаги се получава ефект макар и да три дни. Аз съм длъжна или аз съм виновна,че той е такъв и точка. Или  ооо не ми се слушат пак твоите глупости, слушал съм вече. Ако се разплача когато ми е тъжно вместо да ме гушне ми вика да спра да рева,че го дразня. Все такива неща. А на мен ми е нужно само да ме уважава и обича, да се държи мило тогава съм способна да извадя незнайно от къде сили за всичко и не ми тежи,че го върша.Той мн. добре знае колко малко ми трябва да съм щастлива,но и в това старание не влага.

# 10
  • Мнения: 46 434
... Никол  делила съм задачите просто не пипа въобще.Трябва да се развикам и то хубаво да ме наобижда пък и аз него всъщност аз смятам,че казвам истината, а той че го обиждам

Когато...    не съм си я избрала имаше период, в който нищо не правих за да видя дали ще се сети нещо бях обвиняване,че за нищо не ставам. Не съм прала примерно и ми се казва,че нали ти не переш пералнята е, аз му казвам е пусни я като е пералнята, но той дори не знаае как.( груб пимер, но не знам как да стане ясно) ...

Не, никакво викане. Само му казваш, от днес и аз съм човек, твоите задачи вкъщи са (например): пералня, простиране, миялна. И натам си вършиш само твоята част, без да напомняш, викаш, нищо. Задели си резервни дрехи за теб и детето, останалото да стои мръсно, като свършат неговите, ще я пусне, като види, че няма в какво да ядете, ще зареди и миялната.

Но това ми се струва по-малкия проблем, другото с връзката по м/у ви е по-сериозно.

# 11
  • Мнения: 756
като не ти е длъжен и ред останали неща , които цитираш хвани се в ръце и се забавлявай сама , ходи на работа с такси , пазарувай си сама и въобще го игнорирай от живота си .Живей така ,че на теб да ти харесва - като се развика излез навън и се разходи , не му слушай крясъците , дори да прекарваш дълго време навън...достатъчно си търпяла особноститет на характера му , радвай се на Твоя живот. Дано не съм прозвучала грубо , но ти го казвам добросърдечно.

# 12
  • Мнения: 37
Когато...    не съм си я избрала имаше период, в който нищо не правих за да видя дали ще се сети нещо бях обвиняване,че за нищо не ставам. Не съм прала примерно и ми се казва,че нали ти не переш пералнята е, аз му казвам е пусни я като е пералнята, но той дори не знаае как.( груб пимер, но не знам как да стане ясно)

Приела си думите ми твърде буквално, имах предвид не конкретни задачи, а отношението към нещата... Това например:

Цитат
А на мен ми е нужно само да ме уважава и обича, да се държи мило, тогава съм способна да извадя незнайно от къде сили за всичко и не ми тежи,че го върша

Разбираш ли? Дала си му да разбере, че се справяш с всичко, че го можеш.. а той не можел да пусне пералнята! Що? Да не е бавноразвиващ се?

Съжалявам, че със съвет не мога да помогна, но картинката ми е пределно ясна и, ако имаш нужда, мога още да ти я описвам, погледната от страни...

Не, никакво викане. Само му казваш, от днес и аз съм човек, твоите задачи вкъщи са (например): пералня, простиране, миялна. И натам си вършиш само твоята част, без да напомняш, викаш, нищо. Задели си резервни дрехи за теб и детето, останалото да стои мръсно, като свършат неговите, ще я пусне, като види, че няма в какво да ядете, ще зареди и миялната.

Не знам, как ще ти прозвуча, Никол, но вярвам, че с "От днес и аз съм човек" няма да стане. Трудно е от веднъж да промениш навици, създадени в години съвместен живот. А и малко мъже биха го понесли, ако не са философи, разбира се. Mr. Green

# 13
  • София
  • Мнения: 90
Опитах се да разбера какво очакваш от брака, за да бъдеш щастлива в него...
Също и да проумея какво обичаш в този човек и защо се бориш за такъв брак...

# 14
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Какво да ти кажа, освен че те разбирам... Понякога всичко е такава дупка...Даже не ми се говори повече.

Общи условия

Активация на акаунт