До мамите с нервни, ревливи и зле спящи деца

Не успявам често да не викам(крещя)-признавам си-чувствам се недоспала,уморена постоянно,детето не е имало нощ,в която да не ни е будило поне 3-4 пъти(последната една седмица имаше 4 нощи,в които все едно не спах-по цяла нощ тя рева,през 15 минутки,накрая сутринта заспа,но аз станах,е,как се живее при 4 нощи без сън?).В един момент се изнервям и се развиквам..не е добре това,но не съм от хората,дето успяват да отидат в съседната стая,да палнат цигара(не пуша),да сипят сокче и се успокояват... ПРОСТО не виждам как ще спи тя в отделна стая-това дете не спи по цяла нощ и не виждам кога ще спи по цяла нощ-сигурно като стане на 5-6 години

Ами ето ме Аз съм само с един брой нервно бебе, а пък с две нервни дечица как е - не ми се мисли. Затова засега не планирам второ, защото само при мисълта, че и то може да е такова, ми се отщява. Така че оценявам, че твоята ситуация е малко по-зле, ама все пак да споделя моя скромен опит... Много ми е мрънливо и ревливо, чак се чудя хората как хранят на поискване - ми аз как да разбира кога е гладна, като има дни, в които не спира да мрънка. По този случай съм я подготвила за конкурса Мис Наденичка По някое време си казвам, че сигурно е огладняла и й давам, пък тя мойта е ящна и не отказва.

Както и да е, да кажа как се справям със собствените си нерви. Трудно, разбира се, непрекъснато си повтарям, че е супер безсмислено да демонстрирам нервите си по какъвто и да е начин, защото, ако има някакъв ефект, то той е отрицателен. Това ми е лайтмотивът засега - няма смисъл от нерви, няма смисъл от нерви... Случвало ми се е, естествено, да си изтърва нервите - резултатът е рев, и то лъвски. Така че се научих да се сдържам. Абсолютно подкрепям тезата ти, че зависимостта е от бебето към майката, а не обратно.

Освен това си изкарвам яда на всички мотористи, които ми я будят или разревават по улиците, като им крещя неистово. Не знам кой ден ще изям боя.
А също така много се дразня от хора, които казват "Ами така си я научила" - т.е. не може да заспива сама, не иска да си играе самичка и т.н. Това наистина може да го каже човек, който е случил на спокойно бебе и си мисли, че нещата са лесни по презумпция.

Ами това е, освен да се тюхкаме по форумите и да търсим сродни души, друго не ни остава.

Опааа, зле съм прочела лентичките. Ти си с три!!!

kitche -аз само искам да допълня,че дъщеря ми винаги е заспивала сама,не съм и пяла и песни,нито съм я гушкала(само докато имаше колики) за заспиване-и аз мисля,че си е навик това  за заспиването с мама(лош според мен)-аз говоря по време на съня,или въобще като температмент и характер на детето. Колкото до мотористите и хора,дето ремонтират нещо в часа ,в който спи детето-гледай ме как тичам по етажите да се разправям-ето,вчера не е спала цял следобед-някакъв почна с бормашина да дупчи и тя се събуди на 5-тата  минута и край.
НикиФин-не те знам как се оправяш с 3 бройки-не искам и да знам  

Не успявам, нервна съм и това е .
Тия дни говорих с една майка.Сподели ми, че и е грях на душата, за това, дето си е мислела, че тя е върховна майка .Тогава е имала спокойно дете, но след време при появата на второто не е убедена, че винаги тя командваш парада .

irrababy, като бореща 3 диванета и опитвала всичко възможно и невъзможно конкретно по повод заспиване и приспиване та мога да кажа, че вече не съм сигурна дали ние им създаваме навиците или те на нас ни ги създават. Моят Теодор примерно понякога, предимно вечер си го слагам в леглото и си излизам и си заспива сам. Но през деня е мамата си трака. Ако баща му го слага да спи много рядко роптае. И да направи опит баща му му се скара строго и той млъква. Когато обаче аз го зарежа в леглото и той ревне и аз съответно му се скарам доста строго според мен човекът наддава вой до небето. Ако го оставя да реве ще реве до безкрайност, никога не спира сам. След 5 мин като си поревал отивам и го вземам и пак заспива на ръце само че по бързо щото вече е уморен от рев. Идеята ми е, че ако той е решил че иска да го приспивам на ръце не ми оставя друг избор просто. Ако е решил сам да си заспи си го прави човека

И аз имам меко казано палаво бебе. Трудно заспиваме , мрънкаме и плачем 1ч. преди сън и заспиваме само за 30мин. Също така постоянно викам по центъра, защото тя се нещо иска. С една дума не седи на едно място и за 1 сек. Преди седмица бях пуснала подобна тема , само че за помощ да мога да се справя най правилно с моето момиченце. Повечето от отговорите бяха че аз си измислям че детето ми е палаво , че всички са такива и т.н. Аз лично не смятам че всички деца са такива , защото компанията с майки с която излизам е голяма и за съжаление май само аз викам навън .
  А как да се справим без да се нервираме според мен е невъзможно. Майка ми все повтаря не се ядосвай има и по големи ядове(ама не тя е с нея по цял ден).
   Ще следа с интерес дано тук прочета някои съвети , защото от моята тема не успях.

Е далеч съм от мисълта, че има деца които са толкова кротки и не изнервят родителите си (най-вече майкити, нали сме нон стоп с тях). При мен когато се случи такъв период малкия да мрънка и да нервничи, в началото се изнервям, ама то нерви, нерви....и накрая ме хваща непокизма - да мрънка като иска, да разхвърля, бе да прави каквото си иска. Но определено смятам, че Спокойна мама = Спокойно бебе , Спокойно бебе = Спокойна мама 

Не успявам. Въпрос на характер. Аз съм си избухлива принципно. Опитвам се да се сдържам пред детето и да не крещя, но рядко ми се получава
Да уточня, че детето ми не е от нервните, но пък понякога е страшен инат и трябва да повторя едно нещо 100 пъти, за да ме чуе.

И аз по принцип съм доста избухлива,но пред децата викам само в най-краен случей

И аз съм с три капризни и ревливи - тийнейджърка, дете и бебе...
Най-често го отнася каката (с викане), малкият е наказан за 5минути, а беба - е, тя е само на ръце (а аз с пристягащ колан за гърба и кръста  )
Малкият е на 2г6мес - е откак се е родил не спи нормално нощно време...Или реве, или говори или яде...Нощното хранене (кърмене) беше до близо 20месеца, а през деня - не ме питай! Едно цокане безразборно, носене на ръце и рев...До преди 2месеца спяхме заедно на леглото + беба (на почти 6месеца).
И двамата се бореха по нощите да се претърколят върху мен - е, сега само бебка го прави това упражнение (той заспива с нас, но го местя после в креватчето).
Нервна съм най-вече на каката - мърмори непрекъснато, все е нещастна и недоволна, супер егоист и материалист (добре че пред чужди хора е най-миличката и възпитана, че ако трябваше и срам да бера за лошо възпитание - нейсе!)
За малките съм се примирила, че ще е така още поне 3-4години...Викам по малкия само ако прави нещо опасно или удря друго дете.
Безсънието не го коментирам - станала съм грозно клечаво човече 
Обаче съм много щастлива, че ги имам     

Четири дни без сън са нищо, като се роди сина ми, не спахме 3 месеца - ревеше нон-стоп от 12 през нощта до 6 сутринта. А и през деня спеше малко, но се свиква, излизай повече навън.

С твоята история ме подсети за миналите ми години,когато бях 1 година гледачка на 2 близначки на по 2 годинки и момченце на 3г. Една от близначките беше нервна за цялата дружина-реване,тръшкане и пак тръшкане.Аз нямах право да възпитавам,но майката и таткото изпадаха в бяс по някога/а бяха много свестни и интелигентни хора/и когато някоя от близначките се тръшкаше,я затваряха в гаража за няколко минути,да си пореве на тъмно и да се укроти-нещо като възпитателна цел.Имаше ефект,защото после млъкваха,а и като им кажеш"ако не слушаш,отиваш в гаража"-те се укротяваха,понякога де Искам да допълня,че гаража им беше хубав и модерен.Спането също не беше лесно,на сутринтта всички деца и родители се събуждаха в едно легло,бащата мислеше как да купува по-голяма спалня .
Когато след 2 години им отидох на гости,нещата бяха коренно различни- всяко от децата си спеше в собственото легло и не бяха такива дзверове,но явно трябва да мине време.
Аз обаче имам едно питане,според вас има ли връзка между спокойна бременност и спокойно бебе и обратното неспокойна бременност-неспокойно бебе?Аз карам много неспокойна бременност,много съм нервна,избухвам за дреболии,установявам,че съм повишила тон за много незначителни неща,рева безпричинно и на често.Дали това ще се отрази на бебето ми ,дали няма и то да стане такова като мен .Моля ви,кажете си мнението!А и още нещо,зависи ли ,дали таткото и майката са били нервни като бебета,дали не е наследствено ?

Относно неспокойна бременност=неспокойно бебе , смятам че е така. Аз бях много нервна по време на бременността и бебето ми е такова. Моята приятелка е спокойна, даже мога да кажа изнервящо бавна и спокойна и повярвайте има най кроткото бебе което съм виждала.

И мойте са направо ужас въпреки че са големи -имам син на 8г. и дъщеря на 2.5г.  просто ме побъркват.Понякога не мога да се позная и да се контролирам ми е трудно.

zuerich, относно въпроса ти дали бременноста влияе на бебето. Личният ми опит е, че няма значение. С Давид бях спокойна, с близнаците нервна като бременна. Но и Давид и близнаците са доста нервни. Стана дума в др клуб за това и статистиката показа, че всъщност няма доказана връзка, много мами споделиха, че са били нервни бременни, а децата им са спокойни.
irrababy и mama-na-vale, какво пък да кажа аз за спането, като докато бебета станаха на 6 месеца нормалното ми беше нощем изобщо да не заспивам. Спях сутрин 3 часа като ги давах на майка ми да ги гледа. После нямаше на кой да ги оставям и си карах така на магия. Но пък те почнаха да ме оставят поне малко да поспивам. Сега са на 15 месеца и прясно от тази нощ мога да ви дам отчет. Будеха се на всеки 15-30 минути ту едното ту другото. Тъкмо се унеса и някое зине. Накрая ми разстоиха съня и от 4 часа натам изобщо не съм заспивала, не успях. Едва изчаках да стане 6.30 и ги връчих на баща им та поспах още 1 час. Това връчване става само през уикенда защото иначе мъжът ми тръгва рано на работа като преди това води Давид на ясла. Всяка сутрин се събуждам по уморена отколко съм легнала и искам вече да е време за лягане. Не се свиква с умората, но с мисълта за нея може би се свиква. В смисъл, че го приемаш по нормално, не му се впечатляваш. Като цяло от как са се родили бебоците си спомням само 3 нощи когато не са се будели и двамата. Първата нощ аз се будех непрекъснато и ги проверявах живи ли са, че беше невероятно просто, тогава още сучеха през час-два и трябваше да ги кърмя  спящи за да не се налага да се цедя.
Но искам да ви споделя нещо, което установих, че ми помага ако не да компенсирам умората, поне да се чувствам малко добре. И това е спорт. Тичане и упражнения в продължение на 1 час. Възможно е само ако има на кой да оставите детето или децата. За щастие аз имам за сега едно момиче което ги гледа докато спортувам. След тренировка и душ се чувствам като нов човек. Разсънвам се, въпреки че докато тичам по пътеката в началото направо заспивам на нея. Но лека полека се освестявам и накрая вече е супер. Като изразходвам енергия и после като че ли по имам нерви да търпя децата. Подобен ефект има ако се захвана с яко чистене на къщата. Това също доста ме разсънва и зарежда. Разбира се успокояващо действа дори само да остана сама за час на тишина и да си пия кафето на спокойствие. Но това не ме освежава  и зарежда със сили да уйдисвам на бебешки прищевки де. Определено спортът добре ми се отразява, радвам се че го открих преди 2 седмици, и ме е яд че не го направих по рано. Мъжът ми отдавна ми бае да се хващам със спорт, щяло да ми помогне да се чувствам по-добре. Но аз не вярвах, мислех си Аз едва гледам, нямам сили децата да обслужвам, камо ли за спорт да намеря енергия. Наистина е трудно да се почне като се чувстваш парцал. Ама насилиш ли се после идва апетит и накрая си доволен от резултата. Пробвайте ако имате възможност

аз моето го оставям на произвол да прави вкъщи всичко

Amaryllis и NikiFin, на такива мами като вас трябва да се присъжда орден! Като прочета такава история за няколко броя проклетии вкъщи и ме хваща срам, че мрънкам и се оплаквам от едно.

По въпроса за спането, и аз имах няколко такива опита "да я оставя да се нареве и да заспи самичка". Е не става! Изпада в някаква бебешка истерия, дере се зверски, от устата хвърчат едни лиги, абе страшна картинка! И после, както казваш, ми заспива на рамото, хлипайки. Не мога да причинявам това нито на бебето си, нито на себе си.

zuerich, мисля, че няма връзка между спокойствието на бременната и характера на бебето. Аз съм много спокоен човек, като бременна също не съм се нервирала, даваха ми болнични и си лежах вкъщи и гледах латино сериали... и ето резултата. Нервно и ревливо бебе. Те си се раждат с характерчета. Там ние нямаме принос, или поне е много малък, според мен.

Не успявам, не се справям и съм нервна, лошото че понякога ми избиват нервите навън. Вече спим (крайно време беше - на 3 г да почнем да спим), но през останалото време е ад - мрънкаме и се тръшкаме за всичко - търпя, обяснявам, говоря нормално, занимавам го - и в един момент съм истеричката вкъщи. Ходим на детска градина от миналата седмица, там слуша, а в къщи гледа да си навакса "лошотията". Какви ли книги не четох за психологията на детето и нещо не ми помагат да разбера защо е такъв. Почивам си на работата.

И моето диване вече спи, но през останалото време, почти постоянно мрънка, реве, квичи, тръшка се. И да, нервна съм, викам, крещя, наказвам. Нервна съм, защото едно и също нещо трябва да го повторя сто пъти, за да бъде направено, да обясня няколко хиляди пъти кое как се прави и как не се прави. И все тая.
Успокояваме факта, че май като беше бебе бе по-зле. От тогава съм запомнила само едно - денонощния рев и любимата ми фраза: "Е, нали е бебе! Какво искаш да не реве хич ли?" И това от хора дето я виждаха от няколко минути до най-много час и то в мое присъствие.

И аз се присъединявам към групата на мамите с ревливи и капризни бебета. Изчетох всичко и искам да ви кажа, че много добре ви разбирам..

Дъщеря ми е на почти 10 месеца и откакто се е родила имам чувството,че живея на автопилот. Сега се замислих дали е имало нощи, в които не се е будила през половин час.. ами, имаше, да, един период от 10тина дни, когато беше на 3 месеца. През останалото време денонощно е голяма истерия и съответно голям психически тормоз за мен. Все реве за нещо, спи много малко през деня; когато сме навън на разходка на 15-тата минута започва да реве истерично, понеже не иска да стои в количката.. в резултат аз бутам празна количка по улиците, носейки я на ръце.. когато ми писне и реша да я оставя да се тръшка, моментално се намира някоя загрижена леля/баба, която да ми каже, че детето реве и иска да го взема.. все една аз съм глуха и не чувам  . Когато сме вкъщи нон-стоп иска внимание, иначе е рев до небесата. През нощта, като повечето от вас, и аз ставам на 15 минути и да ви кажа вече едвам издържам на този ритъм.. Мъжът ми ми помага, но той доста пътува и често сме сами по цяла седмица, тогава си е чист кошмар. Гледам да не и показвам колко съм изнервена и изморена, но не винаги мога да се сдържам. Когато много ме изнерви просто я оставям да реве и повярвайте ми никога не е спирала да плаче, докато не я гушна.. Засега не съм намерила решение на ситуацията (макар че съм опитвала какво ли не), но поне и аз като NikiFin започнах да спортувам и наистина се чувствам много по-добре От другия месец се връщам на работа и се надявам да мога да разпускам психически поне докато пътувам до офиса и обратно.. Искам да съм най-милата и и усмихната майка за моята Сияна, но засега не ми се отдава особено. Понеже, винаги съм искала да имам поне две дечица, се надявам моето диване да се пооправи малко с времето, за да не ме откаже съвсем от тази мисъл

Да, мноооооооооого познато

След всичко, което прочетох тук, просто не смея да кажа нищо за себе си и малкото зверче. Да, пищи, изпада в истерия от най-малкото, чупи, хвърля, не ми обръща внимание... заспива само с кърмене, буди се поне 2-3 пъти през нощта и дори 1-2 пъти по време на дневния сън (който е около 2 часа). Но това явно нищо не е в сравнение с вашето. Изпускам си нервите, крещя, карам се. Гледам да не си го изкарвам върху детето, че после следва реееев! Трупам, трупам, трупам, пък накрая баща му си го отнася  Особено ако има неблагоразумието да произнесе най-омразната фраза: "Ами така си го научила". Сигурна съм, че всички тук сме си "научили" децата да ги носим, да ги гушкаме, да им угаждаме не само защото толкова ни се иска или си нямаме и други ангажименти, а просто за да има малко тишина вкъщи.
Колкото до формулата "спокойна мама = спокойно бебе", при мен важи само дотолкова, че той усеща, когато съм напрегната от нещо друго (например имам изключително спешна работа на компютъра, а той не заспива цял следобед и нямам кога да пиша) и съответно започва да се изнервя и да иска още повече внимание.
За "спокойно бебе = спокойна мама" гласувам с две ръце!

Най гадното при мен е, че цял ден трупам и като с яви вечер мъжа ми и ме издразни по тичпиния за него адски дразнещ начин за каквото и да е и тогава избухвам и си го изкарвам на децата, даже ги пошляпвам. Мъжът ми с поведението си блокира всеки мои опит да си изкарам яда върху него, как го прави не знам, но е ненадминат в способностите си да ме ядоса адски и аз каквото и да кажа, той е пълен непукист и студен, не приема никаква негативна реакция срещу него, абсолютен пън, който нищо не може да го трогне. Е тва най вбесява. Кога ли ще се науча да бъда същия дръвник. И милите ми дечица като най безпомощни го отнасят щото след всички писъци през деня дори най дребното дразнене от този, който очаквам да ме отмени с децата ме изкарва из релси 

Опааааа ,да се запиша-аз също съм от нервните мами.Старая се да не викам пред децата и на последък все по-вече ми се получатат нещата/да чукна  да не чува дявола./

Абсолютно съм на мнение, че спокойствието на майката зависи от това, колко е буйно и разрушително хлапето, а не обратното. Единственото, което мога да направя в бесните периоди на моя калпазанин е да намаля кафето, че иначе съвсем ме затриса нервата.
Но стискайте зъби, има светлина в тунела  Моето момче сега е направо ангелче, в сравнение с това, което беше миналата година. Като стана на 1,5г реши, че иска да спи сам на дивана в хола и от тогава се наспиваме перфектно, а от тази пролет престана да се бие с другите деца и положението е почти идеално.  Е, миналия месец му растеше зъбче и бяхме истерясали всички, но като поникна, станахме пак сравнително нормално семейство. Сега тръгва на ясла и ще видим какъв ще е ефекта, но да се надяваме, че няма да деградира. 

В общи линии се правя, че не го чувам или го оставям да прави каквото иска (стига да е безопасно). Понякога, рядко (защото това има по-скоро обратен ефект), си изпускам нервите и мога да кресна. В повечето случаи отвличам вниманието му. Калоян например е луд по колите - вземам го и му показвам камиони, автобуси, казвам му коя кола какво марка е и той повтаря или измислям разни истории с гълъбчета, звездички, абе каквото ми дойде. Често се правя на маймуна, борим се и т.н. Гледам да го успокоя и да постигна мир и тишина за себе си. 
Нощно време имаше период, в който често ставахме между 1-3 часа и сме играли по час-два. Редувахме се с мъжа ми. Ако едната вечер той си почива на следващата е мой ред и така...

аз съм сама със моите двама палавници почти 24 часа в денонощието  таткото е тираджия и почти го няма в къщи ние живеем сами  баби имаме но те вечно са ангажирани с техните си нещица   със всичко се оправям сама но понякога ми идва да крещя да плача  но си давам сметка че няма кой да ме чуе взимам се в ръце и всичко отначало

Ужасно благодаря на авторката за тази тема. И аз съм от "онези" майки на които им обясняват как на теория те като са спокойни и децата ще бъдат. Е, не е така, мамка му! Морих се да се владея и да си сдържам нервите почти две години, но и аз не издържам вече. Не съм спокойна, страхотно съм изнервена и имам нужда от почивка от дъщеря си. За три дни! /поне.../ И от сън, ама здрав, а не на пресекулки, нервен и безполезен. И сте абсолютно прави, че спокойните деца = спокойна мама.  И на мен ми писна да ме поучават как това било нормално и че детето просто си изразявало емоциите. Да ама за сметка на мойте нерви. Не бях свадлив човек, сега съм...не мога да пазя поведение и пред дъщеря си и на работа.
Съчувствам на всички, прегръщам ви като сестри по неволя и се надявам за всички ни да важи правилото"когато детето е проклето като малко, като голямо е послушно"!

позната история.ве4е ми се вие свят от безсъние,стяга ме главата.и съм нервна,мнооого нервна,но на децата не викам,а на таттко им.
не вярвам,4е някога ще спя нормално.малкия се буди 10-15 пъти нощем,денем не се спира за секунда,ти4ам все по него,а когато  е крив,мрънка нон стоп.слава богу не реве постоянно.и по време на дневния сън с ебуди няколко пъти за 2 4аса.
ама нямаме избор,все някой ден ще пораснат и тогава тия грижи ще ни се струват бял кахър.

Аз определено заставам зад твърдението, че спокойно бебе =спокойна мама. Синът ми плачеше по около 18 часа на денонощие, бях толкова изнервена, че просто не искам да си спомням, а притесненията ми, че нещо с детето не е наред и за това плаче толкова много...

преживява се. забравя се.
моята дъщеря беше така със спането до 3 годишна, а с мрънкането и реването до 1 година. След това през деня беше послушна и кротка, но през нощта
и аз и мъжът ми не си и помисляхме за второ, но ето че сега очакваме второ.
какъв съвет да дам: ами слагайте си го по-малко на сърцето, дайте повече свобода на бебетата да правят каквото си искат, няма да се разглезят, нека да чувстват увереност в живота. недейте да треперите постоянно над тях. също много добре е, ако имате възможност да ги оставяте на някой за през нощта поне веднъж в седмицата/месеца

и аз така бях, но това не е вариант

при нас важи само за през деня, нощем пак се буди отвреме на време-ето, снощи ме събужда 3-4 пъти
особено трудно е, като си на работа през деня
NikiFin, надявам се да не са и трите така

И моето бебе е доста неспокойно и ревливо, буди се най-малко 3 пъти нощем /а понякога и през 20 мин/, през деня спи малко... Но самото заспиване е най-трудно от всичко - само сукане признава и нищо друго, на ръце вече нямам сили да го приспивам, защото е почти 10 кг, а аз станах по-слаба от преди да забременея /48 кг/, да не споменавам постоянните болки в кръста. Самичък е заспивал само 3-4 пъти с биберон като новороден, но вече и биби не ще. Общо-взето безсънието е най-изтощетелно от всичко, но има и моменти, в които бебо иска да съм постоянно в стаята при него и само да излезя и почва един истеричен рев 
И аз съм на мнение, че само майка с кротко бебе може да каже "Ами така си го научила!" /направо ме вбесява тази фраза, но ми е омръзнало да споря с такива/. Всяко дете си има характер и явно го проявява от съвсем малко, така че децата са тези, които ни учат и нямаме друг избор, освен да се съобразяваме с тях. Ако им налагаме нашите правила, просто ще реват постоянно и това е - който може да издържи, да пробва.
По начало съм спокоен човек и през бременността също бях спокойна, но явно няма връзка после това с нервността на бебето. До сега не ми се е случвало да му крещя /или да си го изкарвам на таткото/, знам, че не го прави нарочно и никой не ми е виновен, може би като си поревавам от време на време, после ми е по-добре... За успокоение на всички майки с нервни бебета мога да кажа само, че и това ще мине, но вие си го знаете   

Ай стига бе, и на 5 години ли още се буди по няколко пъти , няма светлина в тунела, ей!

Много ме е срам да си призная, но когато разбера, че има и други мами в моето положение ми олеква, че не съм сама  . Бебо е много темпераментен и все иска някой да го гушка, да го носи, а аз понякога изнемогвам и много се изнервям. Имаме и проблем със спането. Заспива само с кърмене  . Как ще го отбивам незнам. Да не говорим, че нощем се буди много, дори повече от колкото като новородено. Вече трудно взимам разстоянието от спалнята до кошарката, а не мога да го оставя при нас, защото няма място и така никой от тримата не спи. Когато прочета как някое бебче спи по три пъти на ден и след това цяла нощ и ми се доплаква. Къде сгреших, толкова лоша майка ли съм? Но да се надявам, че всичко е временно и ще отмине. Иначе ще трябва  да го кърмя и в детската градина за следобедния сън  .  Жалко, че не мога да се включа със съвет как да се реши подобен проблем и наистина майки, които не са го преживели е добре да не изказват мнение в случая. Ние не обичаме по-малко от тях децата си  , прост на моменти умората си казва думата  и трябва някак да излеем напрежението  .

не се отчайвай
не е всяка вечер така, сега преживява смяна на градина, преди това беше друго много е емоционална и емоциите от деня ги преживява наново през нощта.

чета, че някой от вас се преспиват на ръце, бях го забравила това 
нищо няма да им стане на децата да си пореват малко и няма да се съобразявате с хорското мнение и забележки

Уффффф, и аз в последно време често избухвам. Пък малкият си е като всяко дете - доста палав на моменти. Уж беше спрял да си събува чорапите навън, а от няколко дни /точно като стана студено/ нещо не можем да се разберем на тази тема. Маха си шапката навън, опитва се както е седнал в количката да бърка в коша за багаж... Да не говорим, че хич не му чуват ушите нещо.
Опитвам се да бъда спокойна, наистина, но не винаги успявам. Пък малкият - той не е виновен, просто си е щурав, да ми е жив и здрав.

да се включа и аз, уж беше спокойно бебе но откакто откри че има и право положение на тялото /близо 2м./ положението става щураво, все права да стои, спи по-малко денем, може да откара и повечко но ако съм я гушнала, нощем се буди почти на всеки час след 2, в количката се изправя и се измъква от коланите, е днес върха на дивотииката и падна от сола за хранене ............ направо незнам, а и друго че не иска да се храни както трябва, а мен това най-много ме изнервя и съм като ходеща мълния, а някои ме е закачил и ............ идея нямам как да подобря нещата

За съжаление и аз ще се запиша тук
Бях толкова доволна, че щерка ми е мнооого по-кротка от батко си, но от две седмици е неузнаваема. Нощем яде вече по три пъти(суче), денем докато заспи е рев ум да ти зайде и след това спи час и това е , а преди на обяд спеше по три часа. Тази вечер тъкмо заспиваше когато брат и влезе с трясък в стаята и край - нито иска да суче, нито в леглото, нито на ръце реве та се къса и за да не им се развикам и на двамата тупнах малката на батко и да я занимава след като я събуди, аз влязох в банята и си взех един дълъг душ, след това погледах ТВ в другата стая и след това освежена и доволна я накърмих и тя заспа 

И аз бях от мамите със спокойни дечица,които си мислиха за тези с неспокойните-Е,какво пък толкова,че да не могат да се оправят с едно(или повече) бебе/дете?Милички ,простете ми  .
Renyto-нещо такова се получи и при нас,само се мята наляво и надясно,пищи в количката,а хората ме гледат странно-какво да направя,превъзбуден е човека.
Няма секунда ,в която да не извършва някакво движение,иска да съм при него постоянно,плаче ,ако не съм в стаята.Как ще става по-нататък незнам.
И да-при мен също извън равновесие ме изкарва приказката:''Така си го научила".Все пак аз съм с него по цял ден,аз си знам какво ми е.Преди беше малък ангел, а сега е станал малко дзверченце,почна да се буди и през нощта през час,а окончателно се събужда в 6.30/7.
NikiFin-предполагам,че прекрасно те разбирам,защото и аз съм омъжена за дебил .Няма такова спокойствие братче и непукизъм.Ако зависи от него детето ще се дере нон-стоп,да не се лигавело,щяло да му мине,остави го и т.н.Когато го помоля за малко да го гледа,за да мога поне да се изкъпя,с полунасапунисана глава чувам как Кристиян реве.Благодаря за такова гледане.А бе,не ми се говори чак,все ми се насълзяват очите.Но за пред приятелите си е татко номер 1.
Случвало ми се е да си изпусна нервите пред бебето,а то милото какво ли разбира и след това се чувствам най-големия олигофрен на земята ,затова се опитвам колкото и усилия на волята да ми коства да се държа.Гледам много да му говоря,да го залисвам ,пея,правя се на маймуна,всичко,което ми дойде на акъла,разхождам го на ръце,а бе каквото измисля.Приспиване-с цица (естествено )
Често се питам кога ли ще спя отново непробудно......ех,мечти....

Нервна съм и уморена, но си казвам че ще отмине. Крещя като побъркана, даже понякога и поплясквам. Съвети не приемам, тъпи мнения от познати и непознати също. Измисляме неща за забавление и игри. Само ме е яд, че покрай цялото тичане не отслабнах тези 5 кг. дето ги гоня. Господ да ми я пази и вашите също.

Аз съм нервна по природа, избухвам лесно, викам (иначе не съм лоша  )
През бременността пак си бях нервна защото хормоните направо ме съсипаха. Не знаех къде се намирам, всичко ме дразнеше, не бях щастлива... абе ужас.
Винаги съм знаела, че няма да имам спокойно бебе и си е така. Само мрънка и е недоволна от всичко. Много рядко за по няколко минути е спокойна. През нощта се буди и реве, през деня съм в постоянен стрес кога ще почне да реве и да се тръшка за нещо... а то е ежеминутно. И това е от раждането, та до сега.
Аз се нервирам и понякога крясвам, а то е ясно вече, че няма никакъв смисъл. Само се разревава по-силно.

Ох,какво да ти пиша сега и аз се чудя.На теб определено ти е по-трудно,защото си имаш три дечица,а аз съм още на първото.Да са ти живи и здрави първо и второ-не се притеснявай,ще си бъдеш нервна и това е.Не умея да заобикалям,просто пиша точно и ясно какво ще е.Моят син е на 2г и 3м. и смея да твърдя,че от 3месеца вече спя,но преди това още от бременността като съм почнала с безсънието та до навършването на втората му годинка.Говоря за будене през нощта от порядъка на 10-15пъти.Това е всяка вечер.Като беше бебе всеки път го слагах на гърда и като заспи хоп обратно в кошарата,поне не е мрънкал да го нося на ръце,също заспиваше и сам.После като го отбих пък почнах с един шезлонг да го люлям като го взимах между нас и така заспиваше.Имало е нощи да прекарва в шезлонга,а не в кошарата и всеки път като се буди трябва да люляш иначе м....та си трака.И тия неща ги правя,защото както си писала и ти като реши да реве просто няма спирка,а ако реша да се скарам,то тогава съжалявам сто пъти,ставаше още по-лошо.Давах му хомеопатични разни за успокоение,но ефекта беше нулев.И изведнъж...чудото стана.Точно на две години господинчото реши,че ще спи.През всичкото това време бях изнервена и с обтегнати отношения с мъжа си,просто не може да го избегнеш,нямаше как да се усмихвам,като ми се плачеше.Така че търпение и не си мисли,че си единствената нервна мама,защото нашата професия е най-трудната,а който ни обича ще търпи.Успех,мила! 

От твоите уста в божиите уши 

Моето е ревливо, ама поне нощем спи като пън и то няма как иначе като по цял ден се тръшка и дере за нещо, привечер е толкова скапан, че само от време на време помрънква по нещо и пак заспива.

Иначе от раждането искаше постоянно да го разнасям на ръце. Кърмех го постоянно заспиваше само на гърда, нищо друго не признаваше и аз се чудех какво ще го правя като го отбия и ето какво помогна при мен: кърмех 14 месеца, в първите дни след отбиването давах на таткото да го приспива, защото малкия си знаеше, че при него и да реве и да не реве цица няма баба ми също много ми помогна та, като се умори хубаво просто го слагат на леглото, гушкат го и започват да му пеят. В началото естествено доста ревеше, но постепенно свикна и вече си заспива така та пробвайте го това-щом мойто инатливо и опако детенце се научи, значи може и при вас да помогне

Иначе в момента му никнат 3 кътника едновременно по цял ден реве и се тръшка и за най-малкото нещо като не му се даде някой опасен предмет започва да пищи с един толкова пронизителен гласец, все едно му свалям кожата решението в случая: знам какво го дразни и се старая да не го вижда. Например, мъжът ми понякога пие бира вечер и малкият много реве щото иска да си игарае с бутилката. Е, казах на мъжът ми, че ще пие бира след като приспим зверчето Така и прави.

А за репликите няма да коментирам. Майка ми, например, постоянно ми вади душичката, че не мога да си гледам детето, че го тормозя, че му разбивам нервната система че аз правя нещо грешно, за да реве така казвам, че просто си е ревливо, ама тя винаги вади аргумента, че мен ме е гледала и се справила много добре, понеже гласът ми никога не се е чувал

Ники Фин, ще си позволя само да те питам едно - при положение, че Давид не е кротките, поспаливите и спокойните деца, защо не изчакахте малко със следващото/следващите? 

"когато детето е проклето като малко, като голямо е послушно"! - това изобщо нито е правило, нито вярно 

Първо държа да отбележа, че изобщо и за секунда не съжалявам и не съм съжалявала че си направих децата. Нито пък съжалявам, че са такива, защото такива си ги харесвам и си ги искам. Но е факт и че никога не съм искала близнаци и не съм и вярвала, че ще имам. Поисках ги чак когато разбрах че съм бременна с близнаци, въпреки шока и ужаса.
Иначе на въпроса ти. Побързах с второ, защото вече съм на възраст. И защото исках още едно, а не още 2. Ако знаех, че ще станат 2 не бих се навила да забременявам.

Здравей,и от мене НикиФин!И аз бях от тези мами.Баткото не спеше нощно време до 3-тата си година.Не искам да си спомням какъв кошмар беше. Бях станала 42 кг.на моя ръст 167 това е направо ужас.Бях като скелет.Нито спях ,нито ядях нямах време за почивка.Идеше ми да се гръмна.Сега баткото е в отделна стая.И аз съм доволна/е вярно е че е голям/но става в 5.30 сутринта.Инструктирала съм го да пази тишина и като иска да гледа детски.Слава на Бога ,че малкия спи и е много кротък.С баткото само съм чувала за кротки деца и съм завиждала ма майките ,които стават в 9 сутринта.А баткото по цели нощи ревеше.Заспиваше в 21.00 ставаше в 1 посред нощ до 5 сутринта и вече в 6 трябва да си станал. Няма как да запазиш спокойствие ,след като нямаш такова.

Моето беше от непрекъснато пищящите и неспящи, един познат ме успокояваше"Изчакай да минат първите 3 месеца"А на пълният ми с надежда въпрос" Тогава ще се оправят ли нещата" разби всичко детско в мен:"Не, просто ще свикнеш"
Е, не свикнах, само дето едва не полудях. Нещата се оправиха чак към третата година, когато тръгна на ДГ и имах макар и няколко часа сама със себе си. А когато тръгнах и на работа, всичко се промени към по-добро-вече имам и свой живот и реализация извън домакинските задачи, чувствам се полезна и не мрънкам за всяко нещо, радвам и се повече и по-осмислено, защото през деня ми е липсвала и т.н. Всичко е въпрос на търпение първите години, ако можеш да ги издържиш без да луднеш

Сигурно звучи гадно  , но се радвам да видя, че не съм само аз така  Най-проблемно ни е спането, разбира се. За 2г и 1 м има само 4 нощи, в които е спал до 6ч, без да мрънка и да се буди. Помня ги, защото са събитие.  Периодите с колики и зъби ни минаха трудно, с много рев и още повече безсъние.  Определно съм съгласна, че Спокойно бебе=Спокойна мама.  В обратното никой не може да ме убеди. 

За мен важи и обратното. Ако ти не си спокойна бебето усеща, още повече се разтройва от там и ти и така се завърта един порочен кръг.
Моят съвет е да си починеш за ден, час или там колкото имаш възможост и нужда. Отиди на фризьор, на кино, виж се с приятелки, а през това време осигури някой позитивен и грижовен човек да се грижи за детето.

Охх и ние имаме дни в които с часове след ядене не заспиваме Било то ден или нощ!!!Някои пъти заспива от раз ама има и такива,че душата ми вади!!!Само дондуркане,ту аз ту баща и!! Даваме капки за коликите,не са колики,опитваме с биберони а също и додаваме манджа!!Мисля,че единственото което помага е да е на ръце и телевизора!!!Това го открих днес!На телевизор спи!Нормално ли е?

Голямото дете е много спокойно, НО нощем не спи (буди се през 2 часа с кошмари, рев, истерия, осъзнаване, приказки, заспиване). Малката спи, но до скоро беше само на кърма и я хранех нощем поне 3 пъти.
Проблемът ми са безсънните нощи и търчането от едната в другата стая. Дали съм нервна и дали викам - да, да. Ако децата са спали през ноща - тогава имат нахилена и спокойна майка Така е вече 3-та година, надявам се до 2-3 години да почнем да спим всички

И аз съм в кюпа .И то не защото имам бебе на 3 мес.,а защото имаме една кака на 2 год и 3 мес,която не е спала 1 пълна нощ откакто се е пръкнала .В най добрия случай,се буди 1 път и отивам да легна при нея(в нейната стая,на нейното легло,купихме и голямо,за да се побираме двете )..и след 4ас и половина 2 заспива.Много често явление е от 1 до 4-5 сутрин да е будна...
Добре че беба спинка добре(поне засега),че ако и тя беше такова чудо,нараво отивам на моста(тук са в изобилие )

Айде и аз да се запиша тука - каката реве по цял ден още от както бях бременна, мрънка за щяло и нещяло и се тръшка - ама като казвам по цял ден, буквално по цял ден - днес е почнала от 6 сутринта. Бебето пък реве по цяла нощ- ставам минимум 5-6 пъти. Е, как да не съм нервна -нито съм наспана, нито през деня си почивам. Крещя по цял ден, ама полза никаква. Каката отнася и по някой шамар  Щом и мъжО вече се изнерви, а той по принцип е много спокоен -незнам. Ама скоро ще съм за лудница 

 какво им харесваш на твоите, не знам, само оплаквания и тръшкане тука съм чела, една добра дума не помня.
Направо ти се учудвам как успяваш хем да си противоречиш, хем да се сърдиш.
Това беше един голям ОФФ.

Аааа явно си пропуснала добрите думи. Айде да ги не мерим на бройка хвалбите и оплакванията, не виждам смисъл. Това да си харесваш децата е природно обусловно. Фактът че са си мои ми стига да си ги харесвам. Освен това всеки все някога за нещо дори и дребно се е оплакал от децата, ама това не значи, че не си ги харесва каквито са. Па знам ли, може и да значи де. Но не и в моя случай 
Освен това да мразиш и да си уморен и изнервен са коренно различни неща. Ама да не продължавам да обяснявам елементарни и всеизвестни факти

ох мами, напълно ви съчувствам. и аз съм една мама с многоооо ревливо бебе. вече сме на 3 месеца но сме страшен бяз. от самото начало до сега пада рев по цели дни, нощем спи неспокойно и се буди постоянно. през деня сме нон стоп на ръчички, успокоява се за 5 минутки я на шезлон, я на нашето легло, играчките са му интересни макс за 3 минути и после якоооо рев. нито слинг, нито кенгуру, нито количка. а леле количка ли казах? имам чувството че я мрази, само да го оставя в нея и бесове страшни .. кога го излъжа да заспи за малко на ръчички слагам в нея и само 10 минути спи и като се събуди и види че е в нея майка да ми е мила .. като съм сама се побърквам, никакво спане, да отида до тоалетната не мога, майка ми е тук и ми помага ама и тя изтрещя. бащата дето е само няколко часа с детето твърди - при мен детето не реве. пепел му на устата оставихме го две съботи подред да го гледа и вдигна ръце, не го харесвало детето, за туй ревяло. а супер отръвка! 
то нашият пък и с тих рефлукс, беше 2 пъти в  болницата, на медикаменти ..и още си е де, и с ар-а на аптамил, при което обяснението е че е запомнил позите в които сме го успокоявали от болките и тука от 1 седмица само да го гушна и рев, само да види главата на баща си - пак рев! само в ръцете на майка ми се успокоява, щото пък с нея не е бил цял месец, тя докат ос ибеше в бг.
а пък в болницата - както казаха лекарите - бебе мечта! спи и яде и си играе. а там аз бях денонощно, и спокоен,питам ги на какво може да се дължи, ами стреса в къщата. окей, успокоихме се ние че от медицинска гледна точка всичко си му е наред, да ама той не. реввове бесни, какви ли не техники измисляме че да го занимаваме, тихо, не тихо, с музика, без музика, с различни играчки и пози , на сакрал масажи ще го водим другата седмица, дето били за успокояване на ревливо бебе ..ама
грохнали сме от умора всички тука ..нямаме минутка почивка .. а като ви чета че до 3тата годинка и охх малее -- тука некви доктори ми обясняват за коликите неква техника да преметнеш детето 3 пъти през главата .. божеее 
иначе му даваме инфакол, че ни казаха че имал колики ама това след второто вкарване в болницата ..че нал ипък рефлукса изгорил хранопроводчето
а първият път ни казаха че нямал
абе лудница е при нас
какафонияяя яка
съпричастна съм на всички мами с такива бебета, като моето. успокоявам се че не съм самичка, щото понякога се чувствам толко сама в ситуацията си и почвам да се обвинявам, че съм лоша майка

Айде и аз в кюпа на зле спящите ревливци 
Първо бяха, колики, сега са зъби  . Ще ИЗДЪЖА!

п.п. Днес ме попитаха дали съм на успокоителни  толкова съм отвяна вече, от това недоспиване. Поискаха ми лична карта в Общината аз им давам кредитната, изобщо издухана работа

 Колкото е по изнервена и заредена с негативизъм майката,толкова по ревливи са децата. Казвам го от личен опит и наблюдения.
От значение е и спокойствието през бременността. Нема начин да нЕма начин. Поне за малко намирай начин да излезеш навън.

еее ако цял ден съм навън без бебета покрай мен най ще съм спокойна. Ама това значи да не се грижа за тях, а друг да го прави. Само дето е невъзможно да ги тропосам на някой за 24 часа по възможност.
Отдавна не съм писала ама като си видях темата реших да ви държа в течение с моите диванета. Новините са, че стават все по ревливи. Бях решила да си ги гледам до 2 годинки. Но се оказа непосилен психически тормоз, защото са много ревливи, все по зле става. Сега на практика като са будни и когато съм покрай тях не спират да реват. Ще каже човек, че им е хоби или че го правят нарочно да ме тормозят, защото ако друг ги гледа реват значително по малко, почти изобщо. Няма как да си спокоен с такива деца, освен ако не гълташ успокоителни. На мен все по често ми се налага, защото понякога усещам, че съм опасна за живота им. Когато са с баща си или с друг, който познават и може да ги пригледа винаги ме гонят, защото аз като съм там бебоците непрекъснато реват и побъркват всички. Така че се спасявам и всички са доволни. Това е моят начин за релакс и може би добре се получава, защото не ми е нужно да си търся оправдание да се измъкна -  гонят ме веднагически. 

NikiFin, добре де, как така непрекъснато реват?! Не знам, сигурно има някаква причина да го правят или конкретни обстоятелства, при които реват. Не се ли заиграват с играчки, да гледат реклами по ТВ /на повечето бебета им харесва/ или нещо подобно. Не може да няма начин да им се привлече вниманието и да спрат да реват, дори в твое присъствие.

И аз си задавам същия въпрос. За сега единственият възможен отговор е Проклятие. Аз покрай тях ли съм непрекъснато се глезят, тръшкат и реват според мен от глезотия .  А не мисля, че съм ги глезила, напротив. Плюс правят непрекъснато само и единствено забранени неща. Там ли съм искат да ги държа нон стоп и двамата. Същевременно не дават заедно да ги държа, всеки иска само него. Така се получава, че ако държа едното другото задължително реве и на практика нон стоп някой реве. Ако ме няма всички, които са ги приглеждали казват, че си играят и не реват. Може да ревнат ако се ударят нещо или си вземат играчка. Но иначе цари мир и любов. Само като се появя и надуват гайдите. Защо го правят питам и за сега не се е намерил някой, който да знае отговора. За мен лично това е вид проклятие и дори знам от кой. 

Съчувствам на всички ви с такива неспокойни деца. Някои неща все едно аз съм ги писала. Много трудно се издържа.
Бебе и първокласник! Невероятна комбинация
В началото почти не спях. Той ревеше постоянно и сучеше по безброй пъти , повръщаше Когато не спеше -ревеше. А той рядко спеше . Обикновено за 15 мин. или половин час. Много бях изнервена и постоянно плачех и аз. Спеше само в ръцете ми през деня, изтръпвала съм цялата. Не смеех да дишам да не се събуди.
Много ме измъчваше това, че не мога да обърна внимание на другото си дете, че и то имаше нужда от мен...с тези ченгели и цифри в уч-ще. А малкия нон стоп ми беше в ръцете. Оставяли го рев.
А и нещо за ядене трябваше да се направи за баткото за таткото , предимно за баткото /че и той скаран с яденето / . Готвила съм с една ръка, защото в дугата е ревящия вързоп. Трудно ми беше. Имах постоянно главоболие от недоспиване, а не можех да пия хапчета, че кърмих.
Минаваха ми и старшни мисли през главата Нямах сили да се справям с всичко това. Идеше ми... да ме няма. Заради баткото се държах...и успях.
Вече всичко е мноого по-добре. Малкия ревящ вързоп е вече на 1. Все още спи неспокойно, но се буди по 2-3 пъти и то за кратко. Така са повече дечица май. Обаче не може да спи сам. Трябва да съм до него и като се пробуди да го гушкам и пак заспива. В противен случай спи половин час и после е мнооого крив. Неспокоен му е съня. Лекарката ми каза, че така били по-чувствителните деца
Сега имаме неразположения от зъбките, но не може да се сравнят с коликите. Там беше чудо. Трудния период беше до 6-7-ия месец. После почна мъката с храненето. Много ми е злояд. Но вече и там имаме напредък някакъв.
Иначе при мен важи май правилото -Ревливи бебета-добри деца. Сега много ме слушат, разбрани дечица са. Иначе са много  темпераментни.
Пожелавам ви да отминат трудните периоди  и при вас. Да изпитате цялото щастие на майчинството.
То добре, че така сме създадени, тези моменти да ги забравяме, че то иначе кой би се навил на следващи деца.

Venera  даде надежда на много от нас   .

Ужасно се ядосвам на такива всичкознаещи майки. Умирам от яд. 
Като бях бременна си мислех : Това бебе ще го науча да спи в кошарата си и повечето време ще си прекарва в кошарата, както нормалните деца. аз само ще го взимам да го кърмя и да му се порадвам. Няма да го взимам за друго за нищо на света. Да не свиква на ръце.Хората са казали НИКОГА не йазвай НИКОГА !
  Нищо подобно не се получи, даже напротив, а повярвайте ми опитвах доста
Не можах да издържа неистовия рев -бебето си имаше нужда от мен. Та то ревеше и в ръцете ми.
Както стана ясно и по- късно  бебчо си се пренеси при мен да спи. нямаше как да ставам по 15-20 пъти  до кошарата. по-лесно ми беше да го гушкам при мен и установих, че събужданията бяха и по-редки. А и нямах сили за нищо вече.
Не можех нито до тоалета да отида, нито до банята. Мъжо все на работа Всичко върших набързо и сърцето ми свито като го чувах как реве.
Сега положението както писах е по-добре, но кошарата още си стои неизползвана като паметник. Много се буди като го сложа в нея.Иначе ми е вече много усмихнат.
joy, наистина има светлина в тунела. Прегръщам всички изморени и недоспали майчици. Трудна професия наистина.

венера, браво! търпение и много любов и всеотдайност му е майката, наистина. А за плача и нервниченето, и моят син беше така първите 3 месеца, много гадни колики имаше и все на ръце, все се дондуркахме и си пеехме. Да ви кажа, добре, че е кърменето, та много се успокоява така
Според мен е много важно да се разбере от какво именно мрънкат и плачат децата, защото винаги има причина. Затова и аз експериментирам, докато не попадна на някакъв жокер. А и с времето майката си опознава детето и е по-лесно да отреагира адекватно.
В "Нашите деца" има тема за Темпераментните деца, споделили са полезни неща момичетата.

По мое мнение децата наследяват темперамента на родителите.С първата бременност бях по спокойна , но не мисля, че  това определя темперамента на дъщеря ми - тя просто изцяло прилича на баща си и е толкова спокойна колкото и той. Синът ми пък е нервно и палаво бебе, впечатлително и емоционално - също като мен Много рядко спи по цяла нощ / за 10 месеца 3 пъти/  , а през останалите нощи се буди по няколко  пъти - не реве, не става , просто се буди и мрънка , давам вода и заспива и така до след час, върти се все едно има тръни в леглото.Аз също се изнервям след няколко поредни нощи , в които съм ставала по 10 пъти  и има моменти , в които съм по мрънкаща и от детето. Например вчера беше адски изморен от буйство и спа цяла нощ , но аз се будих през 3 часа, просто , защото нервната ми система е изострена.Като стана сутрин и се погледна в огледалото чак се плаша по някога, то сенки, то чудо Чета из форумите , че има деца, които не спат до 3 години и косата ми се изправя   Силно се надявам моето да не е едно от тях.

Това за нервната система наистина е така. И аз вече не мога да спя без да се събуждам...все ми е неспокойно. Та на кого да приличат децата
А за огледалото да не говорим...не ми се поглежда. Няма нужда да се маскирам на Вси светии Абе не е много смешно.

И ние ставаме все по-ревливи и направо се чудя как издържам още Имаме периоди с по 16 часа рев и тръшкане! А още няма 2 месеца!!Какво ли ще е като стане на 2 години се питам/ако разбира се съм жива да видя /Не са колики,не е глад,не е мърсна,не и е топло или студено.Просто се дереееееееееееееее и това си е!През деня сме само на ръце,оставя ли я ела виж какво се случва. Мрази нееееееее ненавижда да е на вън!Реве,напъва се гърчи се а приберем ли се няма по изнервена и превъзбудена от нея Как ми се падна такова дете не знам.Обичам я безумно обаче ако не се отдалеча малко от нея или ще ида в лудница или на оня свят Искам да изляза малко сама да се повеселя или просто да се разходя.А това няма как да се случи за съжаление.Има кой да я гледа ама не смея да я оставя и да ходя да се разнообразя,че да не кажат "гледай я аз и гледам детето а тя си вее г**а