Как е след секцио?

да си го кажа направо отвратително и катетъра ми беше най малкият проблем.сигурна съм,че нормалното раждане е за предпочитане.а си боли дълго след това,но пък резултата

Странно, чела съм това и друг път, но аз не усетих абсолютно нищичко!

Оперираха ме преди обяд.Станах на сутринта.Катетър имах и наистина не беше приятно поставянето.Вода си пиех часове след секциото.Храна-на втората сутрин.Възстанових се за около седмица(престоят в болницата).Болките са търпими и си заслужава резултата.По-страшен е самият страх 

Аз на 6-тия ден хукнах по разходки с количката. Проблеми не съм имала абсолютно никакви.

Е,в крайна сметка и след секцио резултатът е същия,нали така?

И двата пъти станах и се раздвижих след 22 часа, вода пиех веднага имах катетър, махнаха го щом станах и прецених, че ще мога да си ходя до тоалетната сама. И ядене донесоха на следващия ден, тука гледам наякои по 3 дни не са яли 
Самия катетър не е нещо особено, нито слагането, нито махането. Втория път ми го сложиха, като ме хвана упойката.
Болката е съвсем поносима, основно при ставане и лягане, движението е от значение, колкото повече се движиш, толкова по-малко боли.
Не се притеснявай.

Станах на 24 час защото съм пъзла. измих се сама на 28 някъде. Катетъра го махнаха непосредствено преди ставането Вода пиех, после мляко. На другия ден(трети) вече топено сиренце,супичка...На всеки родил така казвам: Гълтате един аулин или немизил(втория и третия ден) и сте огън,наистина Леко раждане!

Здравей!Моята операция беше в 9ч. сутринта и 8 часа по късно беше първото раздвижване което се състоя в това само да се исправя макар че аз направих няколко крачки и ми се скараха  .На другата сутрин в 6ч. ми махнаха катетъра от който нищо не усетих и започнах да ходя(аз не спирах да ходя).За храненето една сестра ми каза че първия ден след операцията не трябвало да ям и ми донесе за закуска чай а аз бях супер гладна . Малко по късно се видях с моята лекарка и тя ми каза че мога да ям но да не са тежки храни и веднага ми донеоха папкане .Вода започнах да пие веднага като ме пусна упойката и даже ми казаха да пия повечко поне литър и половина но на малки глътки.Изкъпах се  деня след операцията на обяд.Болки почти съм нямала щом деня след операцията имах три свиждания и постоянно обикалях коридорите .

Успех   

Здравей, наистина ще получиш много и различни отговори.
Мен ме оперираха по спешност в 16ч.  и веднага след упойката ми дадоха вода. Раздвижих се на следващия ден към 10ч., възползвах се от 2 стажантки да ме потдържат. Те бяха там за да помагат на момичето на съседното легло, което беше с операция от сутринта, но аз бях по-упоритата ...

Същия ден следобяд към 15ч ми дадоха и сладураната, в болницата бебетата бяха при нас по цял ден, прибираха си ги по боксовете чак към 12, 01ч. след последното хранене. Т.е. на следващия ден си бяхме заедно и аз си се грижех за нея и я хранех, но тя беше страшно ревлива и издържах до 22ч. Помолих ги да я вземат и те да я нахранят в 12, защото просто вече не издържах.
Но от втория ден всичко започна да влиза в ритъм, тогава ми провериха и шева и мии казаха че мога да се изкъпя цялата без превръзка, след банята ми залепиха непромукаема превръзка.

Яденето започна след като получих газове, до тогава бях на ябълков сок и вода. И ядях най-вече кисело мляко. Гледай да са по-течни храни, да не се запечеш, че ходенето до тоалетна е проблем, както и смеха.
Катетър ми сложиха по време на една от контракциите, така че не усетих нищо.
Много ми се искаше да бях  родила нормално, събраха ми се както 6 часа контракции на система, така и 10 дена възтановяване след операция, но пък нали и аз и бебо сме добре
Трябва да си упорита и да си казваш, че колкото по-бързо станеш, толкова по-бързо ще се възстановиш, мен само тази мисъл ми беше в главата. Не ми се стоеше в болница 7 дни, и се радвам че на 5тия си бяхме в къщи и всичко почна да се нормализира.
Наистина най-трудно е да се надигнеш от легнало положение, после всичко е по-есно 
Успех и да сте живи, зрдави и щастливи с бебчето 

Аз станах доста късно.Не,че не исках,забравиха ме и станах след 24-тия час.
Болеше ме,но колкото повече се движех,толкова повече болката намаляваше.