Пускам тази тема тук ,макар вероятно да не и е тук мястото ,но не веднъж съм намирала именно в този форум тихо пристанище от бурите в тъжния ми живот.
Тати си отиде.Родих се без баща на този свят и Господ ми даде най-прекрасният ,най-грижовния ,най-красивия ,най-всеотдайния ,най-най-добрия баща ,но ми го отне и ме остави като осиртяла птица...загубих най-близкият си човек.Само двадесет и няколко години беше до мен.Връзката ни беше толкова силна ,толкова емоционална.До последно не вярвах какъв ще е изхода ,макар да знаех тежката диагноза-рак.Не щадихме нищо-сили ,средства ,борбата беше жестока ,но не можахме да го спасим.Беше изплашен ,милият ,но накрая с достойнство каза ,че напуска този свят и трябва да сме реалисти и да го разберем.Но си отиде с болка в душата ,нарани го собствената му майка и той не и даде прошка до последно.Каза ми:"Чао ,тати- и аз вече съм осиновен.Ето-дойдоха роднините ,с къщи ехеее супер"-смееше се и беше щастлив.Това бяха последните му думи към мен-кого е виждал-един Господ знае.Твърдеше няколко дни преди да почине ,че има хора около него.Питах го кои са ,а той отвърна:"Целият град и някои от селото"..аз се засмях ,защото наистина помислих ,че се шегува-той постоянно го правеше.Но на погребението му наистина се изсипа целият град ,а кмета на селото ,в което от няколко години татко беше купил вила беше организирал най-близките му приятели да дойдат с бус.Да ,наистина целият град и някои от селото....
После се замислих дали оправдах очакванията му....
Добра дъщеря ли бях?Дали направих всичко ,защото той за мен правеше всичко...а когато трябваше да му помогна бях безсилна.Той изпълни дългът си към мен-а с моят към него какво стана?
Иска ми се да мисля ,че има задгробен живот и ,че раздялата ни е само временна.Съкрушена съм.От дни гледам снимките му и плача.
Дали оправдахме очакванията ви-как мислите?