Дъщеря ми беше на 3 и половина, когато за пръв път я заведох на куклен театър. Бяхме заедно с братовчедка й – на 4 и половина и братовчед й – на 7 години. Представлението беше вълшебно! Артистите – чудесни! Но с приключването на театралната постановка, свърши и приказката за децата. Защото някой ГЕНИЙ е измислил да се провежда лотария след края на представлението, в която 2 от децата печелят по някаква малка играчка. Казват имената на дечицата, те излизат под аплодисменти на публиката, качват се на сцената, взимат си подаръчетата и после лелката казва: „ Това беше. До другия път!” И тогава започва големият рев. Доста е трудно да се обяснят на малките деца между 3 и 5 години понятия като : „ късмет”, „ случайност”, особено в момент на силна обида. Вие много добре, предполагам, знаете как гледат малките деца едно от друго и колко много държат да имат еднакви неща, еднакво отношение. Все едно да ви дойдат на гости дечица и демонстративно само на 1-2 да дадете подарък, а на другите да кажете: „ Нямахте късмет! Другият път – пак!” На малки деца!!! После иди , че се обяснявай на въпросите: „ Къде ми е късметът?”, „ Защо си нямам късмет”, „ Защо ме забравиха”, „ Защо на мен не ми дадоха?”, „ Не съм ли заслужила?”........
Както и да е, двете девойки много реваха, като започнаха от кукления театър и продължи дълго. Толкова се постараха актьорите за усмивките и радостта на децата и за какво.................. накрая да излезе няква лелка, нечие реализирано гениално решение, и да ги довърши!
Оттогава мина 1 година, през която специално не съм водила детето на куклен театър. Вече е на 4 и половина и баба й реши да я заведе. Много си бяхме говорили с детето, че не трябва да позволява да си разваля настроението и да плаче, заради тази пуста лотария, че ние ще й вземем подаръче след представлението, ако не й кажат името и т.н. Всъщност си мислех, че тази „ невероятна практика” вече няма да я има и изненадата ми беше голяма , като разбрах, че лотарията е по-силна от времето . Когато се прибра детето сподели , че театърът е бил хубав, разказа ми малко за мишленцето , котето и кученцето. Попитах я дали е имало лотария този път ( баба й вече ми беше казала, че е имало, че на детето му се напълнили очите със сълзи, като не й казали името, но удържало). Тя отговори, че е имало, ама не плакала и в този момент очите тръгнаха да се изливат, този път неудържимо: „ ...и те пак не ме извикаха, мамо! Всички деца ги извикаха, само мен не. Напиши им писмо да не ме забравят другия път”.
Е, друг път няма да има скоро! Чакахме 1 г. детето да порасне, да не реве, заради тази смотана лотария, сега още 1г. ли?! Досега си мислех, че на театър се ходи , заради представленията, а се оказа всъщност, че не може да отидем на театър, заради това , което се случва след представлението. Дори вече мога да използвам този опит като заплаха: „ Ако не слушаш, ще те заведа в кукления театър!”
Ако някой има други идеи на какво забавно място специално да заведем децата, за да плачат, пишете, може тази тема да стане всъщност доста смешна.