Свекърва ми киха.
Аз: Слагай си ръката пред устата като кихаш!
Аз: Слагай си ръката пред устата като кихаш!
- Публикувана: 1 окт. 2008, 13:31 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2008, 23:06 ч.
Топ 10 на престараването или как "изплисках легена"
Това ми напомни вчерашна случка - в градинката сме и аз наред с децата хрупам чипс. Идва едно момченце и гледа жадно към чипса. Естествено давам му да си вземе и така още много пъти.
Боже милостиви, черпиш чуждите деца по градинките с чипс - това презряно подобие на храна, пълно с Е-та?!?
Каква ССФ си ти тогава?!?
(Шегувам се. Но ако напишеш това изречение в "Нашите деца", поне 5 страници критики и обвинения не ти мърдат...)
С една приятелка сме на кафе.Тя се навежда нещо към обувката си и аз строго казвам:Не,не не яж неща от земята!Мръсно!
А преди малко да илюстрирам колко съм залюхана на моменти ще ви разкажа нещо.Четях нещо в една тема и гледам писала Еовин и отдолу в подписа си написала Сбогом БАБО.Да ама аз прочитам БЕБО и почвам да си викам брей колко скапано,тя искаше много бебе,на гледай сега забременяла пък загубила бебето и все в тоя дух се умислям и си мрънкам някакво и си викам пък дано скоро пак стане бебе.И сядам да й пиша ЛС за окуражаване...и в тоя момент прочитам БАБО.И си викам с облекчение Ааа добре че е умряла бабата,не бебето...То тъпо и грозно ама точно това си помислих
Извинявай Ео.Жалко за баба ти.И пожелавам ти бебе .
А преди малко да илюстрирам колко съм залюхана на моменти ще ви разкажа нещо.Четях нещо в една тема и гледам писала Еовин и отдолу в подписа си написала Сбогом БАБО.Да ама аз прочитам БЕБО и почвам да си викам брей колко скапано,тя искаше много бебе,на гледай сега забременяла пък загубила бебето и все в тоя дух се умислям и си мрънкам някакво и си викам пък дано скоро пак стане бебе.И сядам да й пиша ЛС за окуражаване...и в тоя момент прочитам БАБО.И си викам с облекчение Ааа добре че е умряла бабата,не бебето...То тъпо и грозно ама точно това си помислих
Извинявай Ео.Жалко за баба ти.И пожелавам ти бебе . Свекърва ми киха.
Аз: Слагай си ръката пред устата като кихаш!
Аз: Слагай си ръката пред устата като кихаш!
Ужасна си, Флор!
На свеки не бива 
. По темата - аз нямам такива ситуации, освен гореспоменатото "майче" вместо "мило".
Случвало ми се е, докато Андреа беше малко бебе (сега е на 20 месеца 
) да давам със замах на баща й шишето с млякото, чая или разни биберони и др. такива.
Тя вече ходи на ясла, и като я оставя сутрин най- редовно като видя куче на улицата и си викам сама "бау, бау" - сещате се с каква интонация.....
) да давам със замах на баща й шишето с млякото, чая или разни биберони и др. такива. Тя вече ходи на ясла, и като я оставя сутрин най- редовно като видя куче на улицата и си викам сама "бау, бау" - сещате се с каква интонация.....
Боже милостиви, черпиш чуждите деца по градинките с чипс - това презряно подобие на храна, пълно с Е-та?!?
Каква ССФ си ти тогава?!?
(Шегувам се. Но ако напишеш това изречение в "Нашите деца", поне 5 страници критики и обвинения не ти мърдат...)
Това нищо не е - и майките, които са на диета след раждането подлъгах с тоя чипс /трай си обаче в "Красива мама"/
Оставих вратата на тоалетната в офиса широко отворена, докато бях вътре, по навик, защото син ми беше в ужасен период и не ми да ваше и по нужда да ида, без да съм под прякото му наблюдение.
И ние минахме през този период
Лягането и приспиването на щерката си е цяло изпитание за нервите. Обикновено след приказките, пиенето на вода и н-тото нахлуване в хола се стига и до репликата " ВЕДНАГА ЛЯГАЙ И ЗАСПИВАЙ, ЧЕ КАТО ДОЙДА..." Преди време сестра ми остана през нощта при мен, но нещо не можеше да заспи и пречеше и на мен. И аз без да се усетя, набързо изкомандвах така и нея
Иначе и аз се усещам от време на време, че полюшвам количката в магазина....
Синът ми беше малко по-висок от мен, когато посегнах да го хвана за ръка да пресечем улицата.
И моя големия е по висок, наскоро съм ги повела някъде и тримата (големия батко отдавна не се движи с нас) и ще пресичаме. Веднага започвам да премислям безопасни комбинации и решавам малкия да хване батко за ръката, пък аз да премина с количката. Хванаха се те и когато стъпихме на платното по навик докопах ръката на големия и изобщо не разбрах защо се дърпа така яростно, ама и аз държа - не се давам, чак като се качихме на тротоара се усетих и го пуснах.
Препоръчани теми