Мама, татко и баба - вечният триъгълник

Няма нищо по добро за родилката майка и да е до нея в този труден момент. Мъжът ти е постъпил егоистично. Дори да нямаш толкова голяма нужда от помощ имаш нужда от подкрепа, а няма нищо по хубаво да я получаваш от жената която те е родила и отгледала. Мъжът ти да си трае ще изтърпи тъщата за малко.

аха, а ако той доведе майка си ще има "Едвам я изтрях тая в къщата си, дет нищо не разбира"

Разбира се....на една родилка последното нещо от което има нужда е чужда майка....(е не винаги е така,намират се и съвестни жени ,все още).

Ей пак се започнаха обобщенията от какво има нужда родилката и т.н. 

Хората са различни, ние с мъжа ми като родители / защото бебето не е само на майката, ще ме извините има си и баща/ искахме сами да свикнем с бебчето и с това да напаснем режима си с него. Бабите са гледали деца в друго време, дет се вика не знаят памперс как се слага, пък и са загубили всякакъв тренинг след 30 години примерно от както са държали бебе  на ръце.
Нищо против да идват да му се порадват или да са отмяна докато нас ни няма, ама да заживеят с нас едва ли не цял месец за мен е прекалено. 

pasinet     

При нас случая беше такъв. Живеехме при моите родители, докато си купим и оправим нашият апартамент.
родих доста тежко, и едвам гледам един месец след раждането. В къщи бяха майка ми, баща ми и свеки.
В началото ги изгоних, после ща не ща ги привиках. Не можех да седя, не мойех да лежа, едвам дигах детето, а за ходене до вц да не говорим.
Детето имаше 3 месеца много зверски колики с нон-стоп рев. Майка готвеше и чистеше. Баща ми носеше детето,з ащото беше с най-здрави нерви. Свеки се грижеше за мен, понеже  е медицинско лице. Мъжо беше непрекъснато в командировки.
След един месец се пооправих. Изпратих свеки, майка ми отиде при баба ми защото пък тя се разболя, останахме аз и баща ми и мъжа ми.
Всички бяха на работа, аз с детето по цял ден, чувствахме се чудесно. Опознавахме се. Това са ми най-хубавите моменти.
Вечер мъжът ми или баща ми се знаимаваха с детето,аз гледах да почистя и наготвя.
Детето стана на 9 месеца аз се върнах на работа, майка се върна да гледа детето. После се преместихме. Сега майка идва в къщи. Баща ми също, защото му е скучно сам. Вечер, те бързат да си отидат, аз като се прибера. Даже не изчакват мъжа ми. Когато той е командировка, майка спи при мен, за да не ми е скучно.
Дразни ме понякога, ама това е майка ми, можем да си кажем всичко и да си простим. Като съм нервна от работа, понякога си го изкарвам на нея. Тя ме разбира най-добре. Това си е мама.
Мъжа ми се дразни понякога и от моята майка и от неговата си, така че не е нищо лично. Нормално е като се събрът 3 поколения на едно място да има дразги. Аз съм най-щастлива когато сме си само тримата. Но никгоа няма да изгоня моите родители или на мъжа ми. Колкот и понякога да ми бъркат в здравето.
Мнението ми като цяло, е че когато обичаш и уважаваш един човек, ти приемаш и родителите му. Те са го направили това което е. Уважавам ги. Но всеки да си знае мястото.

Щом таткото има желание да помага, давай му възможност. Ако го изолираш сега, след време ще е трудно да го ангажираш в дейността по гледането на детето. А бабата нека е на "повикване" - когато вие двамата искате да сте заедно сами, да се отделите от ежедневието за няколко часа. Ако детето свикне да е само с вас, после е тежко да го оставяш дори за малко на друг. Затова е добре да свиква.
А за мъжа ти и майка ти, не им се връзвай, едва ли ще останат доживотни врагове. Защото детето няма да им позволи. Най-важното за теб сега е да не се притесняваш за такива проблеми, а спокойно да си гледаш детето. И да се радваш, че мъжът ти помага. 

Всъщност, минали са 5 месеца. И зетят и тъщата още са в лоши отношения. Страда момичето.
В случая бих обвинила тъщата - тя е възрастната и трябва да прояви повече разбиране.
Аз съм в позицията на тъщата - случва ми се да се ядосам на зетя / дано не чете тука/ . Но бързо ми минава, защото дъщеря ми е щастлива с него. И никога не го показвам пред нея.

Да, хората са различни....,няма нужда да се хващаш за главата....
В краен случай не съпруга е раждал ,а авторката на темата и в случая нейно право е да реши ,какво е най добре за нея....,този егоизъм не говори добре за мъжката половинка,като почнат да се пренасят все едно те са се напъвали на магарето ,та пък и вече знаят от какво има нужда родилката.....

Аз пък наистина не разбирам тази практика , някоя баба да отива да живее по месец - два " за да помага за бебето " 
И напълно подкрепям мъжа ти . Честно !
Нормално е да си гледате вие детето ! А не в този толкова щестлив и хубав момент да се мотае някоя майка или свекърва там .
Моят мъж се грижеше много за детето / и продължава да го прави / . Той искаше да си го гледаме ние . Аз също исках така . Бабите какво са мислели по въпроса въобще не ме интересува .
В случая егоист е майка ти , не мъжът ти !

Аз пък не го разбирам това, "майка ти е виновна", "мъжът ти има право". Само аз ли мисля, че е ненормално, майка и дъщеря да трябва да се срещат едва ли не тайно и когато мъжът и го няма, щото се дразнел.
И от какво имал нужда мъжа и... А от какво има нужда авторката, няма значение. Никой не попита, тя дали е искала помощта на майка си. А ако тя е искала и имала нужда от нея? Също така го намирам за отвратително, да ограничиш контакта на детето с бабата, защото мъжа ти се дразни от нея. Може аз да не вниквам много в нещата, но не разбрах, майка и да е властна и да се бърка в отношенията на дъщеря си с мъжа и. И добре, отишла си майка и, но в момента на момичето и тежи, че мъжа и не понася майка и. Не четете добре според мен.


Та за какво говорим всъщност? Мъжът и се карал, като се прибере, защо докато е бил на работа майка и се грижела за бебето.

аз не виждам нищо объркващо или ново в ситуацията - често срещана е. майката ревнува, сърди се, че не вижда внучето. бащата иска самостоятелност и също ревнува и не иска да му гледат рожбата. решение - живеете поотделно. водиш детето да се види с баба си примерно веднъж седмично - мъжа ти тук няма думата , поне ако бях аз - нямаше да има, защото бабата си е баба. харесва ли му или не - имат право да се виждат. щом на мъжа ти не му е приятно, просто не я кани вкъщи, за да нямате скандали.
ясно е, че на авторката й тежи, ама ние във форума какво да направим? създалите се отношения съпруг-майка никога няма да бъдат загърбени и да заживеят щастливо заедно тримката, това си е факт, може да се позагладят, но винаги ще има напрежение. така че трябва да свикне и да си намери средата - тоест с мъжа си съпруга, с майка си дъщеря и да не пренебрегва никого.

Чувствам се длъжна да поясня , че не съм съгласна с това да не се вижда с майка си ... но и никъде не видях мъжът и да и е забранил 
Но да стои майка и при тях месец два ... извинете . Ама ако на мен свекърва ми дойде в къщи и има претенции тя да ми гледа детето ще стане много страшно .
Всичко все пак е вътре в семейството , те си знаят ... но едва ли мъжът и се дразни от майка и без причина .
Трябва да се намери баланса в отношенията .
И пак повтарям , за мен и за моето семейство не е нормално някоя от бабите да е "постоянното присъствие" в къщи .

Не съм съгласна. Всичко зависи от отношенията между хората. Ако бабата се разбира с младите, помага им при нужда, без да дразни и досажда - си е напълно нормално. Моята приятелка плака, когато свекърва й си замина да живее на село. Да не говорим, че има семейства, които нямат възможност за собствен дом и живеят при родители и това не е ненормална обстановка. Ненормално става, когато възникнат дразги и скандали.