В БЕЗИЗХОДИЦА

  • 4 088
  • 61
  •   1
Отговори
# 30
  • на майната си
  • Мнения: 424
Ами в такъв случай може да използваш това, за да накараш вашите да не ви се бъркат в отношенията, имам предвид да им поставиш условие, че или ше се съобразяват с вас или заминавате. Може и да подейства... Ние бяхме в подобна ситуация, само че проблемът беше с неговите родители, това ни помогна много да ги накараме да проумеят, че не са прави.

Ами това е като изказване на тинейджър "Ако не направиш ... ще избягам от къщи".
Случила си на хора - аз бих Ви показала вратата. Не стига, че младото семейство няма "дупе" да си поеме отговорностите, ами и условия ще поставя.
Семейството е САМОСТОЯТЕЛНА единица, но това не се отнася само за социалната, а и за финансова, жилищна е всяка друга страна.
Който не желае да му се месят - живее отделно.

# 31
  • Мнения: 1 404
колкото и да е трудно, просто трябва да живеете сами, без родители. Познавам добре подобна обстановка, защото моите родители живееха с тези на майка ми... Не е очудвам, че баща ми не издържа и се разведоха...

Едно младо семейство, трябва да си е самостоятелно.... Колкото и да са добри вашите все ще секарате...

# 32
  • софия
  • Мнения: 636
Този проблем според мен няма оправяне докато сте заедно с вашите. Теглете един кредит, купете си апартаментче и така. Мъжът ти да поеме инициативата и да бъде глава на семейство, а не да плува по най-малкото съпротивление. Ние живеем отделно, трудно е , съпруга ми работи и събота, че понякога и неделя, чакаме го с нетърпение и винаги има изненади и разходки за мен и малката дама. Веднъж не съм чула този човек да се оплаче от работа или че няма почивен ден, та мисля, че просто ви попримързява леко.

# 33
  • Мнения: 683
Здравейте мамчета!Извинявам се ако темата не е за тук,но искам да споделя проблема си.От 1 год. с мъжът ми живеем заедно с нашите.Те са добри хора помагат ни когато имаме нужда,купуват дрешки на малката когато ние нямаме възможност,мама готви,аз чистя и взаимно си помагаме.Живеем близо до София.Но ето какъв е проблема...С две думи 5 дни сме в добри отношения,а на шестия е война.Те са свикнали като не им се угоди да почват да се цупят и карат.Понеже живеем на село има много работа,а мъжът ми почива само в неделя,аз искам той да си почива,а те все мрънкат че трябва нещо да се свърши,почват деликатно да ми казват че ни мързи,и че им е писнало всичко да вършат те.Или искаме в неделя да се разходим,да излезем,а те пак има това да се свърши и т.н.Заради тях понякога се карам с мъжът ми,при което вече не издържам.От 1 месец тарся квартира която да ни устройва,но такава няма,а друга не можем да си позволим.Нашите са добри хора,но понякога прекаляват,а това вреди на семейството ми.Имам чувството,че колкото по-голяма ще става малката(3 м),толкова проблемите с нашите ще се задълбават. Ако някой може да ми даде съвет,ще го чакам с нетърпение.

Не бих живяла и 1 ден с нашите или пък с родителите на мъжа ми. Откакто сме заедно, вече 13 г. живеем самостоятелно, купихме си жилище и вече го изплатихме, сега ще си строим и къща. Докато живеете при вашите, нищо няма да постигнете, само ще си развалите отношенията с времето.

# 34
  • Мнения: 2 099
Виж какво драга,хич не си в безисходица.Ще рече човек какво ли е станало??Бахти драмите,бахти и чудото.Пък да не нараня наще,пък да не нараня този или онзи...какво толко го умуваш?Търпиш още малко,детето на ясла,ти на работа и готово.Или пътя,чантата и в Ивайловград.Или апартамента там под наем и вие в София под наем.Или продавате там,теглите кредит и купувате в София.Брех и драмите.Направихте бебето и сега накъде?Неможе вечно мама,тати и моето бебенце...ти си имаш отделно семейство и е редно сами да си осигурите дом и да си отглеждате детето.Ние се оженихме в Германия.Бедни като църковни мишки.Имахме като имущество точно 1 лъжица...и аз бях бременна.Ами заработихме здраво докато се роди бебето.После полека лека се наредиха нещата.С много жертви,лишения и труд.Нищо не идва наготово.Имало е дни да бачкам по 20 часа,да не ми стигат парите ,за да се наям аз.За детето винаги е имало.Когато се върнахме в Бг живяхме с моите родители точно 1 месец докато намерим квартира.Пренасяхме се сами със 7 месечно човече и аз със счупен крак.Охоо видяла си ти мила...по цели дни и нощи сама с дете.Болна с дете,със сецнат кръст с дете.Да няма кой една чаша вода да ти подаде и да ставаш сутрин и да почваш да готвиш въпреки че те боли всичко и неможе да си стоиш на краката щото то детето на обяд иска и да яде,иска и разходка.И да правите фасони за едни дърва...ох божке глезльовци.Искал да си почине,хич да не се ослушва ами или да продава там апартамента и да купува в София или шута в задника да търси бач и за неделя.

# 35
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Как да не са прави- живее в тяхната къща като на хотел за да спести от наем, а не иска да свърши нищо?! Къщата има и предимства, но си е голяма хамалогия.
Не мисля, че е чак такава хамалогия да живееш в къща, аз цял живот живея в къща...
И ние живеем в къща. Мъжа ми и баща му не работят по нея само през зимата.

попринцип наште са добри хора,но когато ги слушаш,аз съм голям човек имам семейство и ми писна да живея по техния начин,достатъчно съм изтърпяла караници и кавги не искам и детето ми да живее така
Тогава защо те притеснява толкова това, че нямало да си виждат внучето- те да му мислят и да внимават как се държат!

# 36
  • Мнения: 15
Домът ти - дом, семейството ти - семейство, живо и здраво детенце, трудолюбив мъж, баба и дядо  - помагат. Какво искаш още ? Ами след като ще се режат тази неделя дърва, не се става в 10 и после да се пие кафе, че после да се почва работата (то станало време за обяд). Ами ще мърморят вашите, всеки ще мърмори. Млади -здрави -прави хора, а да ги е страх от работа. Че да не режете всяка неделя дърва ? Нали с  тях ще осигурите топлото и на твоето дете. Помисли си, ако си на квартира в София, колко ток/парно/ ще плащаш ? Да, ама ще спиш до 10, нали ? И вашите няма да мърморясват - просто кеф ! Абе момиче, на тебе ясно ли ти е, че ни чакат още по-тежки дни и само обичта, разбирателството и взаимопомощта ще ни помогнат да оцелеем ? Не си в безизходица, само така ти се струва. Диалог му е майката и работа !

# 37
  • Мнения: 4
Ядосах се и утидохме до София  при сестра му на кафе
беЗиЗходица
произлиза от без изход
Домът ти - дом, семейството ти - семейство, живо и здраво детенце, трудолюбив мъж, баба и дядо  - помагат. Какво искаш още ? Ами след като ще се режат тази неделя дърва, не се става в 10 и после да се пие кафе, че после да се почва работата (то станало време за обяд). Ами ще мърморят вашите, всеки ще мърмори. Млади -здрави -прави хора, а да ги е страх от работа. Че да не режете всяка неделя дърва ? Нали с  тях ще осигурите топлото и на твоето дете. Помисли си, ако си на квартира в София, колко ток/парно/ ще плащаш ? Да, ама ще спиш до 10, нали ? И вашите няма да мърморясват - просто кеф ! Абе момиче, на тебе ясно ли ти е, че ни чакат още по-тежки дни и само обичта, разбирателството и взаимопомощта ще ни помогнат да оцелеем ? Не си в безизходица, само така ти се струва. Диалог му е майката и работа !

Peace

# 38
  • Мнения: 1
нестава въпрос само за работата,както казах те се отнасят така и с брат ми(той няма почивен ден)искат същото и от него,а когато това не стане се почват караниците.Имам предвит че не ги интересува дали детето спи-викат,блъскат,а бе направо лудница

# 39
  • Мнения: 1
а за тези които казват че съм мързелива искам да им кажа,че грешат.Преди 14 год.къщата ни изгоря(може би от там дойдоха, нервите и проблемите-край със спокойния живот)Бях първи клас и мъкнех тухли(четворки)много добре знам какво е къртовски труд и как се строи къща,като се има предвид че никой не ни е помагал всичко сами.Вече 13 год. а тя още не е готова(2 етаж до половината,а 3 не е пипан).Просто ми писна някой да ми казва кога трябва да свърша нещо,като знам че има работа сама ще преценя кога да я свърша(да,ама не става така според наще трябва да е когато те кажат).Много добре знам какво е да работиш почнала съм от 15 год.,затова МОЛЯ не ми казвайте,че съм мързелива.

# 40
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Изнесете се! това е единственото решение. И ни е с мъжа ми сме на квартира, той работи, аз съм по майчинство и какво от това!? Свеки живее на 600 метра от нас и има къща, в която спокойно можем да живеем и живяхме, докато намерим подходяща квартира (2 месеца ни отне)! Не, БЛАГОДАРЯ! А за нашите да не говорим! Много ни помагат, адски  много - и финансово, и с дрехи за малката, и за нас някои неща, страхотно хора са, но аз съм напуснала семейното гнездо и не бих подложила мъжа си на характера на баща ми. Когато искат да видят малката са добре дошли- 100 км са нищо, но иначе  предпочитам да се лиша от някои неща, да посвия бюджета, но да си гледам спокойно детето! Направи го и ти, по- добро решение няма, а човек когато иска живее и с 2 и с 200!

# 41
  • Мнения: 1
благодаря ти много ти ми помогна адски много.Ще продължавам да търся и се надявам да намеря нещо

# 42
  • Мнения: 388
Виж сега - винаги има начин. Че с вашите наглава няма да излезете е ясно и според мен ти отдавна си намерила решението на проблема - преместете се! Не знам къде си търсила, но наем за 500лв ми се струва че е възможно само в София и то в някой от по-централните квартали. Иначе има и за по малко... но то си зависи и какво търсиш, защото 500лв ми се струват като за 4-5 стаен апартамент... а вие на този етап можете да живеете дори в двустаен! Освен това след като мъжа ти има апартамент в Ивайловград използвайте го - като не искате да живеете там дайте го под наем и ще си покриете част от разходите за квартирата. Или другия вариант е да го продадете - 4-стаен там в София ще струва поне колкото двустаен (пак зависи от мястото, но в някой не-толкова централен квартал). А ако искате да запазите и този апартамент - трети вариант - теглите кредит, купувате си жилище, давате апартамента под наем и с наема си покривате вноските по кредита... ВИНАГИ има начин!!!

А за тези които се възмущават от факта че мъжа на авторката иска да си почива ще кажа - хора сме!!! И ние се измаряме!!! от 7 дена в седмицата аз работя 5 (понякога и повече от 8 часа) и пак умирам за почивка и да се видя със съпруга си през уикенда и НИКОГА не ми стига!!! Имаше едно мнение че щом не е физически труд няма проблеми да работи и в неделя. Само да кажа че умствения труд е много по-изморителен и психически натоварващ отколкото физическия - като копаш цял ден на полето, вечерта ще си легнеш и на следващия ден ще си като нов... ама я пробвайте цял ден да решавате задачи, да мислите алгоритми или нещо пак толкова ангажиращо да ви питам после как ще си починете от единия сън  ooooh!

# 43
  • Мнения: 6 582
Изнасяте се и се оправяте сами като искате да ви е спокойно.
Докато живеете с тях все ще има недоволни.
Ма парите не стигал - ми да стигат, работете. И аз искам да съм милионер, ама като не съм какво да правя.

# 44
  • Мнения: 281
Сами на квартира е най-доброто решение Hug

Общи условия

Активация на акаунт