Не желаЕ да се храни сам

anilevi , мисля,че целият проблем идва от това,че детето е свикнало и сега така му е по-лесно.Просто създайте строги правила,които нито детегледачката,нито който и да било друг трябва да нарушава.Детето ще се съпротивлява няколко дни,но като види,че няма отстъпване ще започне.Съвсем не казвам обаче,че трява да тормозите детето-обяснявайте му колко е голям и важен и как ще порасне по-бързо като се храни сам.Давайте му примери с вас или с познати дечица,които се хранят сами.Ако имате възможност поканете на гости дете,което се храни само-така децата учат най-лесно и бързо.Успех!!!

Ако смяташ, че това е проблем, спрете да го храните, рано или късно ще започне, няма да има друг избор.

Аз винаги храня, когато каже, че иска така, не смятам, че е проблем.
Но не гоня с лъжицата, ако иска да яде - сяда до мен и яде, ако не - става и играе.

Създай по строги правила. Както Никол е писала ако толкова иска ти да му даваш сяда до теб и яде, но да тичаш с лъжицата из стаите....Моята дъщеря до 3 години отказваше да се храни сама. Беше и много злояда. Но в нас има правило- всички сядаме на масата заедно. Яде се на точно определено място заедно с всички, тогава мушках по някоя лъжица в устата, но по стаите след нея не съм тичала, когато тръгна на градина от срам ли не знам започна да се храни сама.

Изпрати го на градина или го заведи на някъде на гости, където има и други деца. Покрай тях ще се научи да яде сам.

При някои може и да важи, но да не забравяме, че няма правила при децата  София ядеше сама от 1г. и 6 м. до 3г. и 1м., после тръгна на градина и спря да се храни сама  сега е на моменти.

Не му давай да яде и чакай да огладнее и сам да си поиска или да отвори хладилника. 
Аз поне така бих направила. 
Против строгите режими съм, напук на някои теории. Не бутам храна насила, дори и да е необходимо" според режима". Питам дали е гладна, пък и тя сама си казва. 

_{Възможно е, детето да го прави нарочно. Примерно, ако е обграденo от прекомерни грижи и внимание от всички страни. Поне такива наблюдения имам от други деца. Или да си отмъщава за малкото време, което прекарва с майка си.}

Аз процедирам по същия начин.
Никога не съм гонила дъщеря ми с лъжицата.
Ако е гладна ще седне до мен и ще яде.
А пък и тази гоненица детето най-вероятно приема за игра.

Моето дете в детската градина се храни само. В къщи се храни само, ако е много гладен, иначе го храня аз. В къщи той се глези повече, търси вниманието ни, изисква повече време да сме с него и да го обгрижваме. Мен това не ми пречи, не считам, че е нещо ненормално. Посто детето е привързано към нас и ние му липсваме- нашата грижа и утеха, а и чувството за сигурност, което му даваме.

Все съм си мислела че в детските заведения децата започват да се хранят сами ... ама явно греша .
Моето дете може да яде само , а може и да иска да я храня . В яслите лелките я хранят .
У дома когато седнем заедно на масата иска да яде сама , защото ми подражава .Проблемът е че не винаги успяваме да седнем заедно на масата ... )

Анивели, на колко години е детето ? Не виждам проблем, моето едва от няколко чесеца яде само и то не винаги, а е на 5,5 години. Иначе се храни отлично, поглъща огромни количества храна , но по -му е удобно така пък и няма да остане ненаучен или да стои и да чака да го храни някой. Малко внимание и глезене, ако щеш в случая не вреди, какво толкова. Децата порастват бързо, след няколко години сама ще се чудиш защо си смятала това за проблем.

Проблемът е в гоненето с лъжицата. Поставяш условие - яде се на масата, ако не иска, слиза и толкоз.
Моята е доста голяма, но понякога я храня, защото яде много бавно, обикновено се отнася нанякъде и на втората лъжица е минал половин час. Но на масата. Много рядко позволявам в друга стая и то ако  някаква закуска/плод или аз и давам.

Да наистина и за мен проблема е с гоненето с лъжица,вечер като сме заедно се опитвам да го задържа на масата и така да хапва.
Дано като се събере с деца,да прояде нормално сам и на маса.
Просто ме притесни факта че не му е интересно,не иска да се учи.

Благодаря ви за мненията

Това гонене с лъжицата минаваше само при едната му баба. Държах го гладен докато не седнеше на масата.
Иначе е глезан и не иска да хване лъжицата сам - резултат: познавам менюто в ДГ по дрехите  (там мама я няма да го храни)

   Това при Теди няма да се случи просто. Пробвала съм- три дни издържах, през които тя беше само на вода и сок. Така и не се сети, че е гладна. Ако не й набутам в устата няма да яде. Учудващо в детската градина казват, че се храни хубаво, при това сама. Но другите момичета са прави, спрете да го гоните из стаята. Яде се на масата, най- добре е да сте всички заедно. Колкото яде- толкова.

Такава е ситуацията при нас, откакто се роди брат й, и по-точно откакто започнах да го храня с неща различни от млякото. Може би е ревност/защо мама храни бебо, а мен не/ или е просто подражание. Много ми се иска да е обратното-малкият да подражава на каката, а не тя на него. Зная, че може перфектно да се храни сама, но в повечето случаи не го прави.

И въпреки това пак бих се доверила на инстинктите на детето. Не мисля, че ще умре от глад или ще се повреди нещо. Инстинктът за оцеляване е един от най- силните. Важно е обаче да се приема истинска храна или щом е решило детето да е на течност/ вода/..тогава добре. Само сокът е обезпокоителен. Не се знае, колко полезности съдържа. Само прясно изцеден е полезен. Вода/ чай/+ плодове си ядат / пият много хора без проблем и то продължително време.
Невероятно е, как робуваме, без дори да се усещаме, на някои стереотипи.
И нещо важно: Личният  пример не е за пренебрегване. Ако ви вижда, че ядете нещо, не си ли иска?
А пробвали ли сте, да си сипете в чинията, да седнете на масата и да се храните, без да обръщате внимание на детето? Как реагира тогава?

Като огладнее, връчваш му чинийката и лъжичката и виж какво ще направи.

Спиролина, не че робувам на някакви стериотипи, но според мен не е нормално дете на две години да е само на вода, чай, сок продължително време. За ден, два - ОК, ама повече вече  ми се вижда притеснително.В такива случаи дори престава да ака. Иначе сядаме всички на масата, тя разрява манджата по чинията и казва наядох се и става от масата.Или мрънка гладна съм, аз и давам чинията с ядене и тя не яде. Иначе идва и много заинтригувано пита какво ядеш, след като получи отговор си тръгва. Сега и хванах цаката- докато пита и разпитва кое какво е и давам аз в устата. Не настоявам да изяде всичко което е в чинията в никакъв случай.Като каже стига, спирам. Колкото- толкова. Дори в детската предупредих да не я насилват да яде,ако не иска, но в интерес на истината откакто тръгна на детска, почна да ака всеки ден, което ме навежда на мисълта, че там наистина се храни.  

Дъщеря ми се държеше така. Беше на година и нещо и не искаше сама да си държи биберона с млякото. Сваля го легнало на масата (тя беше от ниските) и стои права до нея и пие... голям смях... но когато стигнахме до храненето с лъжица не съм правила компромиси, нямам време и нерви да гоня с лъжицата. Който иска да яде сяда на масата, ако не на следващото хранене. Не е издържала повече от половин ден. В градината я хвалят, че е много самостоятелна, е винаги е оляна, но това за мен е без значение. Сега е на 2,5 и е необходимо да и казвам, че и помагам, ако искам да я храня, за да приключим по-бързо.
Според мен на хлапето му е весело да му обръщат толкова много внимание и със сигурност приема търчането на другите след него да го хранят като игра.

Развеселихте ме - и ние сми като Пухчето. В дет градина се храни сама и се "остъргвала"  таратора или киселото мляко, според госпожите. А в къщи сядаме всички заедно на масата, а тя пита "а мен кой ще ме храни". Смях. Преди и в къщи се хранеше сама, само че видя, че храня бебето с лъжица и й се прииска и нея да я храня. Сипвам храна за всички и докато нахраня бебето - тя яде сама бааааавно, разбира се. Като го нахраня него, ям аз и на нея помагам. Така и тя доволна и аз. Когато е любимото ядене, напр. риба, задушени картофи, печено пиле, броколи, моркови  ... и двамата с бебо си тъпчат в устата с вилиците и си помагат с ръцете, като невидяли. Та знаят децата и две и двеста. Моят съвет - както и на другите - да си ходи на градина, да яде с други деца, строго определено място и време за хранене и без това не го обичам, онова няма да го ям - от всичко по малко.
Имам приятелка, чието дете /на 2,6 г/ я кара сутрин да му прави трета закуска, защото първите две не му харесвали... Съвет - не се гонете с лъжици и паници, а намерете причини и начин да се наслаждавате на вечерите, които, както разбирам, са от малкото ви мигове заедно.

Синът ми също иска аз да го храня.. Може да яде сам и яде на моменти, но много бързо му омръзва - на 2рата лъжица или ако е с ръже - след 3 мин.. И казва - искам мама дава.. И му давам.
Но не го гоня из стаята - има си място за хранене. И часове за хранене (а биологичният му часовник е много точен за това).. Стане ли време за хранене и казва, че е гладен

Момичета, какво да ви кажа, синът ми е на 6 1/2 г. и иска да го храним!

 И моя е така,не иска сам да яде и това е,пробвала сам да не му давам и да чакам да огладнее...вярно след това търси сам,но яде много малко и после пак така,за това предпочитам да му давам аз,пък като му дойде времето ще започне и сам. Не мисля ,че е толкова голям проблема,важното е че яде нали 

И ние имаме същия проблем.Алекс може да се храни сам,но не иска.Предпочита аз да го храня.
Ами точно това направих.И той изяде 2-3 лъжички и до там беше.Пак искаше аз да го храня.С мъжа ми решихме да спра да му давам в устата.Така изкарахем 2-3 седмици,като Алекс ядеше по 3-4 лъжици храна на ядене.И какво стана?-никакъв резултат.Той отслабна 2кг,разболя се,пи лекарства 10 дни и сега пак аз си го  храня. Предпочитам да е нахранен и здрав.А все някога ще започне да яде сам.

anilevi моето дете също не иска за яде само и е на възраста на твоето. Ходи на детска градина от 3,5м. Отначало си мислех че ще прояде сам покрай другите деца, но не стана. Вече е ІІ-ра група и пак същата работа.
Сутрин яде вкъщи и после,вечер в къщи по 2 пъти вечеря в 17,30 като го вземем и 20,30ч.
Разликата е че не го гоня в къщи с лъжицата, но и ако не му напомня че е е време за ядене няма да се сети.Просто яденето като че ли не е важно за него.
Преди 6-7 месеца пробвах да не го храня и да му поднасям любими храни - по препоръка на психолог,(ходих по повод адаптацията на детето в градината за съвет и за това че напълно отказа да се храни тогава). Нищо не се получи и от това. Издържах 2 седмици да не го храня и от всичко поднесено той вземаше по малко само хляб, краставица, морков и мляко и нещата които се хващат в ръка ,а не тези които се ядът с лъжица и вилица.По принцип обича готвено и супи, месо .
Така че при нас не помогна това, че ще огладнее и ще започне. Накрая толкова беше изгладнял, че ме молеше да му дам супа , готвено и др., като го храня аз. Ами не издържах  на третата седмица повече и пак започнах да го храня.
Вече това не ме притеснява. Напоследък има желание да яде неща с вилица и нож-оня ден например искаше риба с нож и вилица да яде, пиле или др. меса. Давам му щом има желание, въпреки че рибата не се яде с нож.
При нас по- големия проблем е че не иска друг освен мен да го храни и поради тази причина сме неразделни, но не ми пречи.

Моето отношение към храната е безразлично, какво да е на детето?! - същотото.
Аз никога не съм обръщала внимание на храненето, т.е  не съм от хората които им се дояжда това и онова. Единствено ме интересува кое е здравословно и кое не. Може би моето отношение към храненето го пренасям неволно върху детето си, затова и за него не е важно.

И при вас може да е така.

 

 Моят син е на почти 4 години и ситуацията беше същата; дори по-лошо- гонехме се с лъжицата из цялата къща. Едно ядене отнемаше понякога повече от час. Радвам се, че осъзнах, че това не е правилно и промених "условията". Сега знае, че се яде единствено на масата. Преди не се и сещаше да яде- ако не го накарам няма и да поиска. Откакто ходи на детска градина виждам промяна и то към добро. Но ако поиска някой от нас да го нахрани, не му отказваме- все пак не мога да го оставя гладен.

 Внука ми си има проблеми с храненето и говоренето. И в детската градина го хранят лелките. Никога обаче не сме го гонили с лъжицата. Консултиран е с психолог за храненето,вече е на 3г. и 8 м. ,но не е стигнал до етапа да се храни сам.
 Когато е гладен взима купичката си и я носи....

Защо се гоните и се тъпчете на сила 
Остави детето, нека погладува, няма да е повече от ден, два ,след което ще дойде само да си иска. Вие направо така го отвращавате от яденето 

Според мен не е и хубаво да се остави да "погладува", защото правихме и този вариант, отслабна не само физически видимо, но и имунитета му спадна, разболяваше се няколко пъти един след друг и сега вече правим всичко - и сам яде, и ние му даваме, мъжа ми много се кара де...

Подкрепям гладуването - големият едно време го тъпчех с голям зор, но откакто му казах да яде, колкото иска и когато иска, ела да го видиш как си иска детето и си изяжда всичко, че и за допълнително моли. Малкото по същия начин - като му определях аз часовете на ядене, не ядеше, сега чакам да каже, мамо дай папо и като дам, всичко се омита. Детето ти е голямо, няма да остане гладно при наличието на храна - тъпченето и гоненето из къщата му правят лоша услуга, поне според мен.

Всеки с дертовете си... Аз пък съм петимна да имам злоядо или НЕсамостоятелно дете. Моето пък отказва да се храни, ако не яде само. Даааа, ама сме на квартира, пък килимът на хазяите - мнооооого скъп. Ако е по-сухо яденето - задължително яде сама, но ако е супа се налага да я храня, но пък тя не иска да я храня аз.

Няма умрели от глад деца. Мен ме хранеха до предучилищна възраст - ела ме гледай сега, няяяяма да остана гладна

Големият ми син го хранех аз, докато стана време да започна да  храня малкия - горе-долу 6 годинки. Малкия е на 5 г. и чак сега мога да кажа, че се храни почти сам. Няма страшно, всеки все някога започва да го прави сам.
Опитай се да му предложиш храната по-нетрадиционно - примерно да се опита да яде с клечки, да си бъцка с тия пръчици, дето ги бучкат по коктейли и плодови салати /аз си бях купила цяло пакетче/. Оформи му например в чинията лице и т.н.
А това с гладуването....колко пъти съм се заричала, но все не устоявах! Като се сетя с големия какви циркове бяха /беше ужасно злояд/ - аз го дебнех с лъжицата, а баща му разиграваше театри и то, всеки път трябваше да е нещо различно ...
Слава богу, всичко мина по реда си и сега се сещам с усмивка за тези "проблеми".
Успех!!!

Пухчето,все едно аз съм го писала-синът ми е същия

Не съм изчела старателно всички съвети, дано не се повтарям.
Та от позицията на препатил с много злоядо и несамостоятелно дете:

Не се получава изведнъж - от днес няма да те храня и точка. Поне на мен не ми се получи.
Първо с интересна и любима храна на хапки - да пробва с виличката и ако го направи, много похвали.
Хранене всички заедно на масата. Аз правех грешката да храня първо него, за да вечеряме после с баща му на спокойствие.
Ако откаже, отстъпи за едно хранене, но на следващото пак пробвай.

Действително по-добрия вариянт е да се хранят всички заедно. Ние също ядем поотделно понякога, но това е само ако единия от нас с мъжа ми закъснее от работа. Принципно детето като гледа мама и тате как го правят, защото те са модела на поведение, и то започва да "прихваща". Но ако е злоядо - не съм сигурна това ще  помогне ли 

Ние сядаме заедно на масата,но той още със сядането и казва "Мамо,ти ще ми даваш."Няма как да го накарам да яде сам.Само ако е нещо сухо или пържени картофи,може да си вземе с ръка,но само в началото.После пак аз го дохранвам.

Добре де, а трябва ли да се хранят сами на всяка цена?
Те сами ще започнат рано или късно, щото няма мъж на 20, който все още да го  хранят

Честно казано, почти има и такива мъже, няма да си сложи да яде, докато не му стопля и приготвя

О, то и брат ми е такъв, но защото така е научен, не че не може, това ми е идеята 

Знам,че все някога ще започне да се храни сам.Но всички(баби,дядовци,и баща му даже) ми казват,че децата на неговата възраст вече сами се хранели и обличали,и едва ли не аз само го лигавя.На мен не ми пречи да го храня.Като гледам в темата,има деца по-големи от сина ми,които все още не се хранят сами.Така ,че няма мясо за притеснение.

Ако детето ти е на 3.4 годинки - не знам кой и с какъв акъл ти прави забележки  
Силно вярвам, че не се отнася за бебчето 

А не е за бебето. То оставаше и за него да ми кажат така.За сина ми става въпрос.Но аз няма да му давам зор.

Знаеш ли, вкъщи често храня малкия, не защото отказва, а така за по-бързо и по-чисто 
Ама в детската госпожата твърди, че само той и още две деца се хранели напълно сами...

Нашият не яде по цял ден в детската

А, това е нормално - и ние сме имали дни, когато се прибира и изяжда по 4 сандвича с две кофички кисело мляко+банан+сладко нещо за има няма 3-4 часа преди лягане 

Нашия яде сам в ДГ.Само в къщи не иска,но ще се научи.

Ох,ние сме на 3г. и 4м. какво да кажеме като ядеме пасирана храна  Апетита ни го няма от раждането,всичко е със зор и баламосване!

Това вече не е добре 
Спри да пасираш. Мачкай с вилицата. Прави основно супи. Разреждай ги с кисело мляко. Давай каквото обича. Не насилвай.

Не се притеснявайте, дами! Няма човек, който да е спрял да яде, защото никой не му бута в устата, или пък защото храната му не е пасирана. Всички накрая прояждат. Даже някои едвам ги удържаме.

Моето дете е по-малко от вашите ,но не ми е ясно следното : ако много деца на такава възраст не се хранят сами ,как в детската градина 2 лелки хранят  15-20 деца ?Колко време отнема ?
Моят няма никакво желание сам да се храни все още.По принцип не е от ящните .
ronkis ,аз също давам пасирана храна ,в противен случай повръща .Притеснявам ,защото като тръгне на ясла(ДГ) ,наистина ще е проблем .

О, аз съм сигурна, че изобщо няма такава практика в ДГ. Децата се хранят сами. Или стоят гладни.

Дъщеря ми се храни сама, откакто е хванала лъжица в ръката си. Това лято обаче ни направи криви- не и не! Отказваше да се храни сама, залък не слагаше в устата си. Есента тръгна на градина и сега не мога да й насмогна 

В детската градина се храни сам, вкъщи не иска. Доста често аз го храня. Просто го оценявам като контактуване между мен и него, защото при баща му това не минава

Дъщеря ми ще стане след два месеца на 9 години.До ден днешен баба и я храни.Ако не се заеме тя - госпожицата се храни за около час и половина.Като задължително гледа и детски филми през това време.Като малка беше много злояда и постоянно тичахме след нея с храната.Сега просто я мързи.

Не я мързи - сама го казваш - от малка е свикнала да я хранят.

Моят пък ,не че го мързи ,ами не иска да си губи времето в ядене ,като може да прекара това време в игра   .

kristal_sf ,да не би да търси вимание по този начин детето ?

Абе не мога да разбера как в тоя форум всеки проблем се обяснява с липсата на внимание от родителите 

Не съм сигурна дали е липса на внимание.Тя е претрупана от внимание.От малка всички се занимаваме само с нея.На родителите ми е първо внуче и получава повече внимание от колкото трябва.

Имам предвид ,че търси внимание ,а не че й липсва такова  .
Ей това исках да кажа .Аз също непрекъснато се занимавам със сина ми ,затова не може да заспи сам ,да се заиграе сам -във вс. момент търси вниманието ми ,компанията ми ,абе-не е самостоятелен(за което не се оплаквам).Ако се опитам да свърша нещо ,все намира за какво да се разскимти ,да ме принуди да оставя работата си .Има майки ,които освен с детето си ,се занимават и с куп др. неща и децата им са по-самостоятелни .
Аз моето си го харесвам  ,просто ми се струва ,че прекаленото обгрижване не винаги е в услуга на детето  .

Е, то си е казано - много баби - хилаво дете 

Не мисля, че вниманието води до несамостоятелност. Обръщането на внимание от страна на възрастния означава и да учи детето на разни неща, включително на самостоятелност. Децата са много отзивчиви, стига да им се поставят подходящи задачи. Не мисля, че необръщането на внимание е хубаво. Да, детето ще се справи някак, все пак природата по някакъв начин ги предпазва от хипотетично некадърни и негрижовни родители (последното никой да не го приема лично). Дори бездомните деца оцеляват, но това означава ли, че е добре за тях подобна самостоятелност?

 Мисля, че в случая с това момиченце става въпрос за чисто разглезване от страна на бабата. Според мен е крайно време родителите да си влязат в ролята, дори ако трябва бабата да бъде отстранена за известно време. Нека детето да знае кой кой е вкъщи и кого първо трябва да зачита като авторитет.

уф, същата история...записвам се утре да прочета темата на спокойно...
иначе аз не го гоня, паркирвам го в бебешкият стол за хранене, пускам филм и поне не бяга.... че на маса е страшно просто....

а в градината чат-пат ядял сам....ама нещо напоследък отказвал....
а иначе ако го оставя граден - с радост ще си седи така без да яде...но е много слаб и просто....не мога да го оставя и да не яде....